Повести и романи

4,4 резултата

Игри на съдбата ХVІІ

ХVІІ
... Иван Борев беше съсредоточил всичките си усилия в разкодирането на диска, който Дияна намери. В оставащите няколко дни до завръщането на Мики той успя да осигури всичко необходимо като техника, за да може младежът да приключи работа възможно най-бързо. Оборудването беше надлежно инсталирано ...
752

Възкръсналият спомен

Възкръсналият спомен
Той стоеше в бара, пушеше бавно от хаванската пура и вече бе почти изцяло погълнат от облака ароматен дим. Това той правеше много често в последните години. Влизаше привечер в някой бар, сядаше в най-тъмния ъгъл, обвиваше се с ароматния тютюнев дим и наблюдаваше посетителите. Из ...
641

Едем XXI

Колебая се да напиша след заглавието „Епилог“. Звучи много окончателно. Предопределено. Изискващо. Няма да го напиша, пък ще видим до къде ще ни доведе историята. А тя е позната. Писана, дъвкана, четена, повтаряна, измисляна и преразказвана толкова пъти. Историята на Вечността, на Безкрая. Разказа з ...
751

Цветелина (част 5)

- Защо едно богато момиче ще се омъжи за старец? - попита Валентин.
- Знам ли! Причините може да са най-различни, но никой нищо не може да твърди. Може би красивата дъщеря е бленувала за още и още. Сега вече има всичко, а може би мечтае да се издигне още по-високо. Ако имах много пари, още утре щях ...
725

Цветелина (част 4)

Втора глава
Четвърта част
Като написа две-три писма по електронната поща, куриерът отвори куфара, извади нови дрехи, облече се и преди да излезе, натисна звънеца.
След минута влезе предишният слуга.
- Какво ще желаете, господине? ...
725

Цветелина (част 3)

- Потресен съм, че случайността ме изпраща в дом, където присъствието ми е само пречка! Ако знаех, щях да отседна в някой хотел... Сега не мога да сторя нищо, ще остана, но дано не преча, пазил ме Бог!... Няма да ви безпокоя, защото мои колеги имат събиране... Моля, погрижете се само за моя приятел, ...
778

Цветелина (част 2)

Куриерът се запъти към стълбището. Докато изкачваше стъпалата, на входа се появи стар слуга, висок и плешив, също целият в черно. Той пристъпи и загледа въпросително младежа.
- Тук съм упълномощен... Моля, погледнете бележката от кметството.
Реакцията му бе като на иконома:
- Упълномощени сте в тази ...
685

Цветелина

Пролог
Първа глава
Първа част
На 15-ти Септември 2013 г., към единайсет сутринта, обикновено спокойният град Елхово изглеждаше много оживен.
В града се отбелязваше първият учебен ден. ...
669

Игри на съдбата - ХVІ

ХVІ
... – И с тази надежда започнахме подготовката за новото начало.
Наближаваше полунощ, а Елена продължаваше своя разказ.
– Седмиците на преместването бяха пълен хаос. Всичко се случваше адски бързо и въпреки че Мира изглеждаше доста по-добре все още не беше обелила и дума. Мълчанието ú направо ме ...
779

Ванеса,Борис и другите- глава 13

Ванеса, Борис и другите
Глава тринадесета
Инж. д-р Херман Гертнер, беше мъж на средна възраст, рижав, с бяла кожа и лице осеяно с множество тъмни петна, които някои наричаха “лунички”. Вече почти двадесет години работеше във фирма “Сименс”, отдел за медицинска апаратура. Беше постъпил в световно изв ...
890 2

Дъжд - Седма глава

Седма глава*
Пролет. Дойде май. А аз сякаш се събудих от зимния си сън. Огледах се. И видях Вейл. Беше минала половин година. Всеки ден беше един и същ. Скучен и потискащ. Стояхме вътре, най-често пред камината. Понякога не говорех по цял ден, въпреки че се стараех да не се затварям в себе си. Но Ве ...
1K 4

Игри на съдбата - ХV

ХV
... – Нали не сме се изгубили? – шеговито попита Атанас – оглеждайки девствената природа, в която навлизаха – Та тук сякаш човешки крак не е стъпвал...
Иван се разсмя от сърце.
- Не, не сме се изгубили. Просто тук е така. Един друг свят далеч от хаоса на ежедневието. Навремето баща ми го открил. ...
755 1

Игри на съдбата - ХІV

ХІV
... Морето блестеше като огледало, въздухът трепереше нажежен от юлското слънце, нямаше дори лек полъх и всичко беше замряло в очакване на вечерната прохлада. Елена също беше примряла, свита в шезлонга под голямата смокиня. Тя стоеше втренчена в младежа срещу себе си и трескаво поглъщаше всяка н ...
943

Първа част (импровизиран роман)

Любовта... Всеки човек разбира "любовта" по различен начин, нали? Е, сега ще ви разкажа как срещнах един човек, който промени живота ми... и представата ми за любов...
Разходката вечер, казваха ми, била много разведряваща. Само дето не се чувствах разведрена... точно обратното. Нощта беше топла, не ...
1.1K 2

Ограбен живот - продължението - 19-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 19-та част
Понеделник 8.00 часа сутринта. Бяхме паркирали колата в една пресечка близо до центъра на града и не откъсвахме поглед от входа на една нова кооперация, която се намираше срещу нас. В нея се помещаваше офиса на модната агенция за която ни раз ...
948 5

Емилия-12

Емилия
Глава дванадесета
Понеделник винаги беше напрегнат, тежък ден. Оперативки, операции, нови пациенти, и най-вече след почивния ден на никой не му се работеше. След 6-дневна работна седмица, в неделя даже Господ си беше дал почивка, въпреки че в понеделник пак нямал нищо за правене или създаване ...
867 4

Игри на съдбата ХІІІ

ХІІІ
... Иван Борев седеше в кабинета си пред голям бърбън и димяща кубинска пура. На бюрото бяха разпилени документи, а най-отгоре стоеше списък с пътниците пристигнали преди два дни с полета от Сейшелските острови. Три имена бяха подчертани, а Иван се взираше в тях с невярващ поглед.
- Как е възмо ...
730

Игри на съдбата - ХІІ

ХІІ
... - Мира... детето ми...
Елена извика. Някакво далечно усещане за опасност я сграбчи за сърцето.
Тя се обърна към мъжа си.
- Иване, нещо лошо се е случило с Мира... усещам го... ...
807

Игри на съдбата - ХІ

ХІ
Сигналът свободно прозвуча два пъти, последва изпукване и от другата страна на линията се чу гласът на Елена. Звучеше напрегнато и притеснено.
- Мира, къде си миличка? Всичко на ред ли е?
- Добре съм, мамо. Не се притеснявай. Аз съм в къщата в планината.
Елена изтръпна. Макар да обичаше да ходи т ...
788 1

Едем ХХ

Финал.
Краят е близо. Свърши се. Все някога трябваше да стане. И стана.
Падналите победиха. Или поне така си мислят. Сатана, да това бе той. Не иска да го нарече със божествената приставка на името му. Отдавна я загуби. Ех, а беше красавец, омаен, всесъщ, самоуверен, талантлив и упорит. Упоритостта ...
907

Ограбен живот - продължението - 18-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 18-та част
Паркирах пред старата къща, която от вчера се превърна в наша квартира и слезнах от колата. Детектива и Вики ме последваха, като Светльо я беше прегърнал през рамо, но така, че да не й даде възможност да се огледа къде се намира. Бързо отключ ...
846 4

Едем XIX

Изгревът е зловещо пурпурен. Слънцето се мъчи да се пребори със чудовищната нощ и кръвта му обагря източния хоризонт. Само Логоса е в състояние да извика блясъка на деня, но днес него го няма. Защо точно днес ли? Защото днес е денят в който ще се реши Най-важния всемирен въпрос. Въпросът, от който щ ...
724

Людмил и другите-глава 11

Людмил и другите
Глава единадесета
По матираните стени на душкабината хиляди капки вода се стичаха като течни перли. Силуетите на жена и мъж се очертаваха сред облак от водни пари. Ръце преплетени, устни сляти в безкрайна целувка, тела притиснати едно към друго и обливани от топлата вода на душа. Тя ...
1.2K 3

Игри на съдбата - Х

Х
... Вратата се отвори и лицето на Диана разцъфна в ослепителна усмивка.
- Иване… Каква изненада! Толкова отдавна не си идвал на сам!
Тя го прегърна и го подкани да влезе.
- Ама не стой като закован де, влизай! ...
753

Едем XVIII

Времето свършваше. Пустотата все по-ясно изпълва пространството. Нищо! Нищото не може да го уплаши. Та нали от него е създадено Всичко. От подредбата на Хаоса. И ако за повечето Славни, мъдри, Свети и бездушни Хаоса е нещо страшно, тъмно и необяснимо, за Него именно в Хаоса се коренят всички първопр ...
755

Желание за любов

Всеки ден се събуждам с въпросите "Защо живея? Има ли смисъл?".Чудя се дали всичко, което правя има смисъл. Дали помагам по някакъв начин на хората около мен с моето присъствие. Всички около мен са толкова щастливи, изпълнени с енергия и положителни емоции, с хубави моменти и верни хора до себе си, ...
839 2

Игри на съдбата - ІХ

ІХ
Термометърът безмилостно се бе заковал на 36°С на сянка. Беше един от онези знойни юлски следобеди, в които на човек му се иска да избяга на Северния полюс. Дори работещия на пълна мощност климатик не успяваше да охлади кипящата кръв във вените на двамата младежи. От няколко часа Тони и Алекс без ...
787 2

Едем XVII

Черепната кост лъщи като порцелан. Теменната и пластина е отстранена внимателно и края е поръбен със злато за да не дере на устните му. В очните ябълки са инкрустирани едри рубини, които блестят на калифорнийското слънце и затискат дупките. Детският череп се крепи на махагоновият плот с поставка от ...
851

Ограбен живот - продължението - 17-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 17-та част
Облещих се насреща му.
- Дебелия??? – почти извиках – Как той бе? Нали е в пандиза?
- В пандиза ама… на! Ходи си на бар човекът – каза Вичонти. ...
844 5

Дъжд - Шеста глава

Шеста глава
Минаха няколко дена. По цял ден бях с Вейл. Говорехме си, готвехме, почиствахме градината. Следващият ден беше четвъртък, единадесети октомври. Не беше валяло от три дена, беше сухо. Духаше силен вятър. Имаше изсъхнали листа навсякъде. Гледката беше малко мрачна. Бяхме решили на другия д ...
860 2

Адът в мислите

1.
Отвори вратата на офиса, остави папките на бюрото, приближи се към прозореца, вдигна щорите и се загледа навън. Тогава чу груб и силен глас:
- Закъсня! Ще има последствия.
- Не, моля ви! - едва успя да каже тя и вече беше притисната в стената.
- Не мърдай! - викаше мъжът срещу нея и жадно целуваш ...
1.3K 4

Едем XVI

Гумите на синия Мустанг изскърцаха по дребния чакъл от кристални камъчета и лъскавата кола спря пред кована порта. Имението, което затваряше тая порта бе отделено от погледите със също такава кована ограда зад която се простираше гъста и непрогледна гора от храсти и яки платани.
Невидими очи опипаха ...
774

Игри на съдбата - VІІІ

VІІІ
... Пътят криволичеше през прекрасна планинска местност. Една самотна кола се бе отправила в посока към върха. Млада жена седеше зад волана и се наслаждаваше на зашеметяващата гледка. Вековни борове се извисяваха от двете страни на пътя. Отляво, далече долу проблясваше сребристата повърхност на ...
792 2

Едем XV

Ето че нещата почваха бавно да си идват на мястото. Това, което трябваше да стане, ставаше. Логиката на Баща му бе несломима и последователна. Никога не бе се усъмнявал в нея, дори когато го изпрати в сферата на грешните.
Не искаше да си спомня за онова мрачно време. Но кошмарът се връщаше неканен в ...
747

Ванеса- глава 10

Ванеса
Глава десета
Беше изминала една година от появата на д-р Ванеса Караколева в клиниката за Белодробна хирургия “ Професор Анна и Борис Симеонови” към Александровската болница. За една година, интересът към нейната личност не само не беше намалял, но тъкмо обратно, беше се увеличил многократно. ...
897 3

Исках да бъда силен мъж, както преди да отида в Ирак

Част от романа ми "Осъзнаване"
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациен ...
1.1K 7

Дъжд - Пета глава

Пета глава
Мина една седмица, през която си стоях само вкъщи. Вейл ме посещаваше от време на време, но все измислях някаква причина да го отпратя. Не знам защо исках да съм сама, след като така се чувствах по-зле, но просто се затварях в себе си. Накрая той реши, че съм болна, и започна да идва още ...
1.1K 4

Игри на съдбата - VІІ

VІІ
... Таксито спря пред входа на летището. Докато чакаше носачът да свали багажа Мирела трескаво се оглеждаше на около. Знаеше, че е почти невъзможно, но тайно се надяваше Мики да е намерил бележката ú и да успее да дойде, за да се сбогуват и да ú каже, че Алекс се е обадил и всичко е наред. Но ку ...
767

Игри на съдбата - VІ

... Далечна корабна сирена изтръгна Мирела от спомените ú. Тя потрепери от нощния хлад, обгърна раменете си с ръце и се огледа наоколо. Нещо я погъделичка по бузата и тя се опита да го махне. Когато погледна ръката си видя сълзи. Тя плачеше без глас, душата ú се късаше от болка, а сърцето препускаше ...
724 1

Дъжд - Четвърта глава

Четвърта глава
Започна една дълга, изморителна седмица. Всяка вечер си лягах изтощена, но така беше по-добре, поне не мислех за нищо, отвличах си вниманието с работата и забравях. Но вечер, макар и изморена, не можех да заспя веднага и всеки път се сещах... След две седмици новото ми жилище бе в изр ...
899 4