60 резултата
Онова лято беше тягостно... Беше се провлачило, тежко и омотано в неразбории. Всъщност дори не си спомням какво беше времето тогава... Бях затрупана с работа, която не можах да откажа, отделно бях се натоварила сама с още, не ми спореше, дните ми бяха затлачени от притеснения и умора, упреквах се за ...
  177  17 
Звезди затрепкаха около шията ми. Многобройни очи светеха жадно на нощното небе. Наблюдаваха ме с доволни усмивки.
Ръката му, положена спокойно върху въздуха, готова да ме хване.
Поех меките му пръсти и се оставих на музиката. Той ме завъртя в красив пирует и ме прегърна. Усещах усмивката му в косат ...
  187 
В залата е приятно топло. Около прозорците има елхови клончета, звезди от морска пяна и множество гирлянди. Празнично е! Стъклата дори също са украсени – с цветя, нарисувани от студа навън. Красиво и уютно е!
На сцената се вихрят танцьори които стъпват леко, в бърз ритъм и с усмихнати лица, поглежда ...
  329  10 
  254 
„…пръв за теб леда пролазва…“
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...
  354 
Мечтанието на Шуман, Сталинградският Мамев курган и Александрийският фар
Заглавието не е опит за оригиналност. „Мечтанието“ на Шуман наистина звучи в „Залата на войнската слава“ на Мамаев курган във Волгоград - някогашният Сталинград. И това е голямата загадка на мемориалния ансамбъл „Героям Сталинг ...
  463 
Есента чука по старата ми пишеща машина. И тя като нея е ощърбяла с няколко букви. Но най-важните са тук. И аз ощърбях. Кътниците ми олетяха заедно с Ъ, ер малък, В, Ц и още няколко от клавишите ѝ.
Но още се държим...
и все още пишем. Тъй както умеем. Може и да фъфлеме с моята пишеща машина, но ни с ...
  366 
Преминаха още едни избори и сега нищо не може да ни спре да продължим да обвиняваме държавата, нищо не ни пречи да бъдем един Кристо – той се смята за успял, ние защо да сме по-долу от него, той се е отрекъл от предците си, защо и ние да не го направим. Колко пъти всеки от нас е казвал „тъпа държава ...
  535 
Петдесет нюанса зелено
Винаги се будеше пет минути по-рано, за да ме погледа как спя. Слънцето галеше меките ми като памук бузи, а аз го бях гушнала както дете гушка любимата си играчка. Не смеех да помръдна, за да не разваля момента Целуваше ме по челото, а аз се усмихвах, правейки се на заспала.Мо ...
  416 
Войната на мравките
Сергей е от Молдова. Виктор – от Украйна. Джон, Робин и Хари са от Обединеното кралство на Нейно величество Елизабет Втора. Сергей и Виктор също са с английски паспорти. Платили са по хиляда британски паунда за такси. Не обичат да говорят за придобитото си поданство. Аз съм от Бъ ...
  529 
- А душата къде е? – пита седемгодишният ми син и ми блокира системата.
А така! Душата. Не помня някой някога да ми е казвал, пък и аз не съм се сещала да питам. Себе си, ако не друг. Тц-тц-тц... Едно от най-важните неща е това, минимум. Би трябвало да се преподава в училище. Че и по-рано. Би трябва ...
  638 
28 август 1944г, Варшава...
Из дневниците на Габриеле Грийнбърг, жертва на Холокоста.
"Ден 150.
Сутринта още не бе настъпила във Варшава, ала отвън вече се чуваха женски писъци и детски плач.
Вчера отново бяха изгорени 180 жени и деца. Носеше се ужаса в гласовете им и болезнените им викове. Всички о ...
  451 
03:33 ч., Пустинята Руб ал-Хали, Саудитска Арабия.
Из разговор между едно мечтаещо момиче и една мъдра бедуинка.
Пропътувах хиляди километри, почти целия си съзнателен живот, но лек за празнината в душата едва накрая открих. И то благодарение на една силна жена, която "случайно" срещнах в пустошта н ...
  622 
Ранна утрин настъпи в малкото планинско градче. Изящно дългите и остри като мечове проблясъци светлина постепенно разкъсаха непрогледния мрак. Светло-синият небесен цвят се разпростря царствено на хоризонта. Тази заран небето бе кристално чисто, и предвещаваше прекрасен ден. Слънцето, което току-що ...
  615 
МЛАДОСТ
“Младостта преминава различно,
За едни като празничен звън,
неуспяли да вкусят от всичко,
Тя изчезва подобно на сън!” ...
  838 
Юношество
Юношеството настъпва неусетно. Довчерашното дете изведнъж се променя. Оглежда се в огледалото. Това за него е ново. Преди не се е интересувал как изглежда в собствените си очи, както и в очите на околните. За външността му винаги се е грижила майка му. Тя го е обличала по свой вкус. Моята ...
  644 
СЕВЕРОЗАПАДЕН МОНОЛОГ
- Они Йонкините измреа, баби! Синò им са попиле у Червен брег, а дъщера им е по чужбина. Та вия от къде каате, че сте? От Англия? Малее, тава е мого далеко бе, баба! Тава а отвъд баира и още по-далеко, а? Язе съм проста, баба, не съм учѝла. Знам само да пиша и да сметам, друго ...
  1035  17 
В Лондон се проведе конкурс за най-възрастен уличен музикант. Спечели го мъж с лице на мъченик и сухо, жилесто тяло. Когато му връчваха наградата – 500 британски паунда и нова китара той се разплака от щастие. Въпреки това, той не смяташе, че е достоен за този приз, върна парите на организаторите, а ...
  663 
15.03.2015
Марийка Събева
Снежният капан и ние
Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оц ...
  535 
Виждам те в далечината засияла,
като малка искрица в тъмния мрак,
бързаш да стигнеш до театъра,
постановка да гледаш в късния час.
Виждам те, красива в далечината ...
  645 
"Загадъчна" и "секси" бяха прилагателните, които я описваха на пръв поглед. Тези думи изникваха в съзнанието на всеки мъж, който имаше възможността да я зърне. Някои се възхищаваха тихо, други на глас, а трети бяха достатъчно самоуверени, за да я заговорят. Случваше се и тя да се захласне по някого, ...
  665 
Евросъюзът Титаник отплува от европейския порт Маастрихт сред цветя, балони и шампанско с непоклатима самоувереност към Атлантическите брегове на Новия свят да търси кухите кули на сбърканите европейски ценности. Гордият свръхорел на титаничната европейска мисъл се носеше на вълните на щастието, уст ...
  521 
"Носталгия към любовта"
А ти далече си, а така искам
да си близо до мен, гласът ти нежен
като славей обичам да слушам.
Обичам го, не те чувам. ...
  730 
Игрите на издръжливостта: Липсата на физическа сила срещу липсата на социални умения
- Бяхме страхотни! - обади се Мартин.
- Честито, Марисол! - поздрави я Лайла и след нея всички отново поздравиха Марисол за победата.
Да спечелиш в първото изпитание беше страхотно, но не трябваше да се отпускаме съ ...
  767 
Игрите на издръжливостта:
Когато концентрацията ти изневери
Ден 1 - В търсене на подслон...
Моят отбор беше изплетен от много различни цветове. Още като чух имената на някои от съотборниците си като например Марисол, Игор и Бианка, бях сигурна, че не са американци като мен.
Веднага след като потегли ...
  731 
Игрите на издръжливостта
Хеликоптерът се доближаваше. След дълго и изтощително пътуване, той най-после се приближаваше към дестинацията на тридесет и шест човека. Тридесет и шест човека, включително и аз, които са се решили и са готови да разберат колко са издръжливи всъщност.
Как разбрах за Игрите ...
  844 
Разказ на Оши и Пили
Здравейте отново, ние сме Оши и Пили.
Както със сигурно си спомняте, потресени от ненавременната смърт на незабравимия (и незапомнен от никого) Дони, ние решихме да ви разкажем всичките му приключения. Ще започнем с това, което най-силно вълнува младите души – първата и най-вели ...
  1241 
Киро Линкълна, Панкратий Подпалвача, Коце Иманяра и т.н. Това не са мутренски прякори от времето на прехода, а на хора, които са се клели във вярност към Господ. Някои са на ръководни постове в българската православна църква, а други доста по-надолу в йерархията, но на никой от тях не му пречи да си ...
  711 
Боли... само как боли!? Усещам... все още усещам - твоя допир, твоя аромат... Чувам... все още чувам твоя глас и твоя смях. Чувствам... погледа ти страстен, властен, изкушаващ...
Всичко в мен кърви. А как исках да съм твоя... да бъда до теб! Исках да усещам твоите целувки, твоята мъжка прегръдка... ...
  741 
Години наред виждаше той как тревата ще порасне, как небето ще се проясни. Вярваше, че с разперени ръце ще върви бос из сутрешната роса, поемащ всеки полъх живот. Беше сигурен. Винаги се е виждал силен и бърз, да бяга от поле в поле, събиращ само бодливите рози. Все си мислеше, че съдбата му е прият ...
  809 
От дебрите на своя ум не смятам себе си за гениален, макар много да ми се иска да съм. Аз съм някой, който обича да пише и на когото му се отдава понякога да мисли. И сега нещо ме подтикна да използвам тази моя дарба. Имам предвид писането, мисленето надявам се ще дойде от самосебе си.
Ще започна ма ...
  863 
Ето, слънцето се показа. Лъчите му не топлят така, както преди, но все още се усеща и малкото топлина. Поглеждам към слънцето и в очите ми се отразяват слънчеви сенки, граничещи с лек пламък и закачливи искри. И в този момент тъмнокафявите ми очи се променят. Стават светлокафяви и преминават към тюр ...
  919 
Щастлив човек е този, който си поставя високи цели и има волята да ги осъществи! А когато те са свързани с изкуството, надхвърлят мащабите на обикновеното постижение и остават във Вечността.
Много са примерите за талантливи българи, посветили се изцяло на магията да сътворяват красота в живота ни. Щ ...
  861 
Да, той искаше да напише нещо, идеята току-що беше узряла в главата му; думите се ронеха като листа от пролетен цвят, свежи и чисти. Но някак си бяха дошли в неподходящ момент. Някак този, седящ в момента странник, не можеше да ги задържи и се изплъзваха, изтичаха като река, поглъщани от уличната пр ...
  765 
Вечерта беше прекрасна, топла, първата пролетна вечер. Тежкият градски въздух ставаше сладък и някак олекваше под лятната мелодия, която се носи. Слънцето си отиваше зад западните хълмове и оставяше безброй мърдащи същества под небето, като мравки, излизащи от мравуняците си след тежка зима. И у мен ...
  636 
Вълкът е властелин и повелител на нашите гори. В днешно време обаче е все по-трудно да се открие вълк в горите ни. Няма го, изчезна властелинът. Сега горите са пълни с чакали.
Чакалите са винаги там, където вълчото племе е на изчезване.
Вълк – обругаван и мразен, страшен и жесток, преследван и изтре ...
  1000 
Понякога се случва и това: изложба, която да те завладее напълно, да почувстваш, как постепенно се влюбваш във всички картини и да си тръгнеш от нея с преизпълнена от цветовете душа. Това се случи на юбилейната изложба на Георги Янакиев. Но как да го наричам Георги, като за многобройните му приятели ...
  1232 
ТРЯБВА
Трябва - иначе няма да стане нищо, иначе ще свърша празен и незначим, както всички, стъпвали по този проклет и прекрасен свят.
Трябва, иначе ще остана тази отрепка с великите цели и амбиции и недостижимите качества.
Трябва, защото знам, че придържам каквото е нужно, за да стигна; имам каквото ...
  815 
А ти знаеш ли какво е да си имаш село?
Едно такова малко, ама достатъчно голямо.
И хората са прости тъй наглед. А иначе са умни.
Вестници четат, и телевизия си имат.
Знаят да сеят, да копаят, да плевят. ...
  919 
ЕДНА ЩУРА ГЛАВА
- Бульо Сандьовице, мама каза да ми дадеш 5 яйца, два сапуна за пране, един пакет сол и три хляба. И, ако останат стотинки, да ми дадеш и една вафла – момчето изстреля всичко това доста бързо, а при последното, това за вафлата, се огледа малко боязливо.
- А бре, Ванко, къде ще го нос ...
  929 
Предложения
: ??:??