Литературни очерци - Проза

Да сме живи и здрави...

Години наред виждаше той как тревата ще порасне, как небето ще се проясни. Вярваше, че с разперени ръце ще върви бос из сутрешната роса, поемащ всеки полъх живот. Беше сигурен. Винаги се е виждал силен и бърз, да бяга от поле в поле, събиращ само бодливите рози. Все си мислеше, че съдбата му е прият ...

BeyondGodLike

Проза » Литературни очерци

2012-08-19T11:12:15+03:00 1.8K 1

Мисли

От дебрите на своя ум не смятам себе си за гениален, макар много да ми се иска да съм. Аз съм някой, който обича да пише и на когото му се отдава понякога да мисли. И сега нещо ме подтикна да използвам тази моя дарба. Имам предвид писането, мисленето надявам се ще дойде от самосебе си.
Ще започна ма ...

EleazarC

Проза » Литературни очерци

2012-08-15T10:08:26+03:00 1.5K

Само за теб!

Ето, слънцето се показа. Лъчите му не топлят така, както преди, но все още се усеща и малкото топлина. Поглеждам към слънцето и в очите ми се отразяват слънчеви сенки, граничещи с лек пламък и закачливи искри. И в този момент тъмнокафявите ми очи се променят. Стават светлокафяви и преминават към тюр ...

Darkness23

Проза » Литературни очерци

2012-08-10T11:59:13+03:00 1.6K

Живот, отдаден на музиката

Щастлив човек е този, който си поставя високи цели и има волята да ги осъществи! А когато те са свързани с изкуството, надхвърлят мащабите на обикновеното постижение и остават във Вечността.
Много са примерите за талантливи българи, посветили се изцяло на магията да сътворяват красота в живота ни. Щ ...

mmateva

Проза » Литературни очерци

2012-05-31T22:23:41+03:00 1.4K

Парижки вечери

Да, той искаше да напише нещо, идеята току-що беше узряла в главата му; думите се ронеха като листа от пролетен цвят, свежи и чисти. Но някак си бяха дошли в неподходящ момент. Някак този, седящ в момента странник, не можеше да ги задържи и се изплъзваха, изтичаха като река, поглъщани от уличната пр ...

transytania

Проза » Литературни очерци

2012-03-28T14:20:57+03:00 1.6K

* * *

Вечерта беше прекрасна, топла, първата пролетна вечер. Тежкият градски въздух ставаше сладък и някак олекваше под лятната мелодия, която се носи. Слънцето си отиваше зад западните хълмове и оставяше безброй мърдащи същества под небето, като мравки, излизащи от мравуняците си след тежка зима. И у мен ...

transytania

Проза » Литературни очерци

2012-03-16T23:52:19+02:00 1.4K

Вълк

Вълкът е властелин и повелител на нашите гори. В днешно време обаче е все по-трудно да се открие вълк в горите ни. Няма го, изчезна властелинът. Сега горите са пълни с чакали.
Чакалите са винаги там, където вълчото племе е на изчезване.
Вълк – обругаван и мразен, страшен и жесток, преследван и изтре ...

chergligan

Проза » Литературни очерци

2011-11-27T18:39:54+02:00 1.9K 4

Любовното дихание на цветовете

Понякога се случва и това: изложба, която да те завладее напълно, да почувстваш, как постепенно се влюбваш във всички картини и да си тръгнеш от нея с преизпълнена от цветовете душа. Това се случи на юбилейната изложба на Георги Янакиев. Но как да го наричам Георги, като за многобройните му приятели ...

latinka

Проза » Литературни очерци

2011-11-03T20:46:22+02:00 2K 2

Трябва

ТРЯБВА
Трябва - иначе няма да стане нищо, иначе ще свърша празен и незначим, както всички, стъпвали по този проклет и прекрасен свят.
Трябва, иначе ще остана тази отрепка с великите цели и амбиции и недостижимите качества.
Трябва, защото знам, че придържам каквото е нужно, за да стигна; имам каквото ...

BeyondGodLike

Проза » Литературни очерци

2011-10-19T11:24:32+03:00 1.7K 4

А ти знаеш ли какво е да си на село?

А ти знаеш ли какво е да си имаш село?
Едно такова малко, ама достатъчно голямо.
И хората са прости тъй наглед. А иначе са умни.
Вестници четат, и телевизия си имат.
Знаят да сеят, да копаят, да плевят. ...

X-real

Проза » Литературни очерци

2011-01-19T13:09:12+02:00 1.8K

Една щура глава

ЕДНА ЩУРА ГЛАВА
- Бульо Сандьовице, мама каза да ми дадеш 5 яйца, два сапуна за пране, един пакет сол и три хляба. И, ако останат стотинки, да ми дадеш и една вафла – момчето изстреля всичко това доста бързо, а при последното, това за вафлата, се огледа малко боязливо.
- А бре, Ванко, къде ще го нос ...

кремик

Проза » Литературни очерци

2010-08-18T18:52:47+03:00 1.6K

Чай в пустинята

От днес вече Авторът няма нужда от Блог. Сега той иска да ви признае, искрено, и дори леко отчаяно, че всъщност никак не му е безразлично как и кога неговото послание ще стигне до вас. Всъщност това, което той желае от цялото си сърце е, понякога вие да не “клипвате” върху текста му. Омръзна му да и ...

Ладида

Проза » Литературни очерци

2010-06-02T12:11:09+03:00 2.2K 4

Будителите днес

Будителите днес
(Литературно съчинение)
Човекът, който не се страхува да каже на глас мнението си. Този, който смята, че начинът, по който “стават” нещата в нашата държава е несправедлив… Призоваващият към онова, което всички виждат, че е наложително да се случи, но само малцина бранят. Той е будите ...

katetoladjova

Проза » Литературни очерци

2010-05-19T23:53:28+03:00 7.6K

Диалог в градски транспорт

Диалог в градски транспорт
- Гарваново черно ми звучи като далматинско-шарено.
* Виждал ли си кървящ гарван? Когато кърви, е още по-черен!
- От цвета е!
* От цвета е, но не на кръвта!!! ...

PetroffSlav

Проза » Литературни очерци

2010-03-25T14:21:12+02:00 1.6K 1

Една войнишка чанта разказва

Една войнишка чанта разказва
за пътя на български войник по време на Отечествената война от Разград, през Сърбия и Хърватско до Унгария
Често забравяме епизоди от нашата история.
Първо, хората живеят с ежедневието си, с проблемите си. Второ, за съжаление историята често е услужлива, а много хора са ...

emilnikolov

Проза » Литературни очерци

2010-03-25T13:54:53+02:00 2.9K 1

Да изповядаш Левски

София, 19 февруари 1873 година...
Тъмно и студено. Стъпки. Някой чука на портите на поп Тодор Стоянов Митов - учител и свещеник. Тишината на нощта отговаря със самотно ехо - "Чук-чук-чук!" Поп Тодор отваря - пред него стои турско заптие. Изтръпва! Първата мисъл, която му минава през главата е, че го ...

duffmckagan

Проза » Литературни очерци

2010-02-18T14:27:30+02:00 1.7K

Свят без граници или женена за чужденец

„ЖЕНЕНА ЗА ИТАЛИАНЕЦ”
За човек като мен, който за първи път попада в чуждоземски свят, много неща са шокиращи.
Първо, оказва се, че вицовете, на които се смеехме у нас, са си жива истина, и второ, „Совите не са това, което са”, важи с пълна сила.
Попадайки в тази среда, изведнъж разбираш колко много ...

palenka

Проза » Литературни очерци

2009-09-02T20:37:29+03:00 6.9K 3 12

Азбука на киното

А
Ал Пачино в "Усещане за жена" - ролята, донесла му награда "Оскар". Сърцато, на един дъх, играещ сякаш за последно (както живее и неговият герой от филма), самовглъбен в "зрящата" си слепота, която чувства неистовата поезия на живота, събрана в стъпките на едно последно танго с красива жена, трепе ...

duffmckagan

Проза » Литературни очерци

2009-07-29T00:49:36+03:00 1.8K 5

Загинал за Родината 1912 година

Паметниците на загиналите за Родината във войните - те са навсякъде. Във всеки град - малък или голям. Във всяко село. На някои от тях има увехнали цветя на признателност, на други няма. Някои са поддържани, други са занемарени, обрасли в трева, надраскани с неприлични надписи - дори изпочупени. Все ...

duffmckagan

Проза » Литературни очерци

2009-07-28T09:01:26+03:00 1.3K 1

Очите на Хулия

Сигурно няма по-безцелно нещо от седенето пред телевизора с дистанционно в ръка и прехвърлянето на канал след канал, без да знаеш какво точно търсиш. Но понякога, когато най-малко търсиш нещо, го намираш. Така случайно намерих канал, по който излъчваха серия от популярния в миналото испански детски ...

duffmckagan

Проза » Литературни очерци

2009-07-26T14:33:27+03:00 1.7K 3

„Час велик” - литературен анализ

„ЧАС ВЕЛИК”
В час велик на мощ духовна,
на величествен подем
посред бурята световна
ний живеем и растем. ...

ioana_mishel

Проза » Литературни очерци

2009-06-20T18:59:29+03:00 2.5K

Залез

Стъкленият покрив отразяваше заченъците на залеза. Гледах тъмнеещите пепеляви склонове там, където светлината си отиваше, а виждах отражението на бляскавото небесно светило в стъклото. Този странен обзор на минало и бъдеще, като поглед в огледалото за странично виждане, ме забавляваше. Така или инач ...

Egween

Проза » Литературни очерци

2009-03-19T00:37:34+02:00 1.5K

За насилието в "Книжка величава"

"Книжка величава" - такова е заглавието на книжката ми със стихотворения за деца, която си издадох през миналата година. В нея няма описания на героични подвизи - но тя е величава заради неподправената си искреност, добротата и благородството, простотата, мъдростта и чувството за хумор на стихотворе ...

Ангар

Проза » Литературни очерци

2009-02-23T13:52:21+02:00 2K 6

До бора борче расте

Прочута е родопската каба гайда. Влезне ли в прегръдката на майстор гайдар, те се сливат в едно – сърце до сърце, дъх до дъх. С една въздишка изплакват скръбта, с един възглас споделят радостта. Родопската каба гайда е песен и съдба!
Преди повече от шейсет години военен съд осъдил родопчанина Михаил ...

Меричка

Проза » Литературни очерци

2009-01-18T20:26:21+02:00 1.6K 2

Мечтите - спасение или фарс на човешкото съществувание

Мечтите – това са пътищата към по-добро бъдеще или пълен фарс на човешкото съществуване...
Мечтите - за някои са спасение, за други - фарс. И колкото повече пъти се опитваме всячески да се измъкнем от горчивата действителност, толкова повече страдаме - защото мечтателят е един наивен глупак... Ведна ...

nicoleivanova

Проза » Литературни очерци

2009-01-15T00:00:19+02:00 1.3K 1

За какво съм им, та аз съм само една стотинка...

Стоя тук, захвърлена на мръсната и прашна улица, и чакам някой да намери своя късмет. Покрай мен минават хора, подритват ме - за какво съм им, та аз съм само една стотинка. Била съм къде ли не, в хиляди джобове и портмонета, при богати и бедни...
Ето, на съседната пейка мъж отговаря на хилядите си S ...

mirqnka

Проза » Литературни очерци

2008-11-19T07:41:15+02:00 1.6K 2

Повече от "Обичам те" ...

Поредният ден, заобиколена от толкова хора, усмихната, привидно щастлива и още толкова нагласена и приветлива за хора, които не ме вълнуват... Поредният ден, в мисли за теб... поредният ден, който ще мине без да съм успяла да ти кажа: Липсваш ми...
Поредният ден, в който ще си вярвам, че съм щастлив ...

mirqnka

Проза » Литературни очерци

2008-10-22T07:45:53+03:00 2.2K 1

Пламъци и пеперуди

Искам да усетя топлината на това, което никога не виждам. Искам да доловя миризмата на това, което никога не чувам. Искам да видя това, което никога не е било там.
Трябва да се съгласиш с мен, не е като да ми свалиш звездите или да отлетиш с мен до луната. След всички цветове някога живели и всички ...

Peaches

Проза » Литературни очерци

2008-07-18T07:29:57+03:00 1.1K 3

Крадец ли е Шабан?

Баща ми, определено, е зает човек. Ходи на работа, не оставя и къщната, но остане ли малко, ей така, взема книжката.
Тия дни, гледам го, се е лепнал за " Дивите разкази " на Николай Хайтов. Да си призная, не бях ги чела, даже, като че ли малко му се присмях, но като гледах с какво постоянство той по ...

кремик

Проза » Литературни очерци

2007-11-14T21:51:19+02:00 1.6K 1

Десет дни, които ме разтърсиха

ДЕСЕТ ДНИ, КОИТО МЕ РАЗТЪРСИХА
На моите безкрайно скъпи приятели
Едно шеметно преживяване няма как да не остави трайни спомени у този, който ги е преживял.
Така стана и с мене.
Само като си помисля, че не исках да ходя във Вършец. Мислех си, че ще ми бъде тъпо, че няма да има с кого лаф да обеля, че ...

кремик

Проза » Литературни очерци

2007-11-07T19:55:58+02:00 1.4K 2

Лед

Там видях такива неща и пейзажи дето дори и аз, който често обикалям места, където нямам работа, не бях имал честта да видя досега. Една ледена пустош. Голо сибирско поле. Потопено в сняг. Много сняг, покриващ всички неравности и дефекти на терена. Тиберийското слънце грее ниско из запад. Отражениет ...

admin

Проза » Литературни очерци

2005-05-02T22:31:57+03:00 3.3K 23