Смъртта е справедлива!
Недей отрича истината явна.
При всеки жив един път се отбива
и никога това не го забравя!
Една е срещата - и първа, и последна. ...
Сега… когато еврото е факт,
а левът към горелките замина,
тук нашият прокремълски фатмак
юмрукът си нагоре пак надигна.
Напъва се да прави свой проект. ...
За коментаторите дойде смутно време,
кое е правилното - евро или атлантизъм
и накъде сега светът ни да поеме,
към Вашингтон или към Брюксел да се движим.
Разправяха ни дълго че живеем ...
Този ден догоря – късче ледено залезът пална,
отразена жарава... Започва от студ да боли
а мъглата е зла, много гъста и някак нахална,
всички пластове сиво от себе си дръзко свали.
И прегръща града, а е сбръчкана, грозна и стара, ...
На светлата ми радост не завиждайте.
Тя мълком докосва тайните на необята.
Там в недрата звънливи са зазидани
тъжните ми песни, докоснали душата.
И там някъде будуват тихите сънища ...
И така: щем - не щем,
съдбата си трябва да приемем,
заедно ще строим метрото до нас,
няма да имаш у дома си релакс.
Едни торкретират, други слушат шума, ...
В мен тихичко се стича топлина,
от извора свещен струи магия,
пречиства ме от тежката вина
и вече под воал не ще да крия
очите си — портали към света ...
Тази вечер камбаната не чух...
Защо, тъмата ли звука погълна!?
А може би от страх... не звънна.
Мъглата е виновна... Знам.
Земята в пошлост се превърна... ...
Любовите са структурни частици,
първични във строежа на живота.
От огъня на търсещите алхимици
на мен се падна безгранична квота.
Обичах, както влюбено кокиче ...
Вече трябва аз теб да забравя,
пред миналото ни да се изправя
да гледам на нас с топла усмивка -
не да крия сълзи под любимата ми завивка
Но не остана място на земята, ...
Когато до теб диша любящо сърце
с топла длан протегната за прегръдка,
виелиците и лютият мраз остават далеч,
стопени в жарта на поредна милувка.
Сълзите от радост стапят думите- лед, ...
Поредният тихичък съботен ден,
утрото се облича в бляскаво слънце.
Каква наслада е да се събудиш до мен
с чаша кафе и любов колкото зрънце!
От мъничко романтика имаме нужда, ...
Гушат се в шубички, шапки и шалове –
екстра експерти, до кост конспиратори.
Нищят на бурята шумните балове –
куци пилоти на счупени трактори.
Плещят с устата си, плещят със задници, ...
Ти не идваш, а те чакам. Тих.
Две снежинки стискам в длани.
По острите им ръбове открих
искри в кристален дъх събрани.
Заспивам, а тъгата се събужда. ...
Цветя цъфтят по полетата,
дърветата се простират в лятната светлина,
а листата им танцуват над растящите семена.
Птичките чуруликат от радост, игриво,
а растенията се издигат на височина. ...
Сега малко ще наруша предварителната уговорка и сменям стила. Пък да видим какво ще се случи...
ЗАГУБА НА ПРИЧИННО СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА
В дълбокото
на мисълта ми
ще се удавиш ...
Имам механизми – обсесивни, маски –
сувенири в ред, вградени с черни краски.
Аз – в енциклопедия на правилата –
пиша, драскам, дишам – силово, с душата.
Исках танц от вятър, за да ме принуди ...
ПРОПУКВАНЕ НА ЛЕДОВЕТЕ
Страхът прибира в крехката черупка
на сетивата фините антени.
Приспива ги и сякаш черна дупка
поглъща собствената ми вселена. ...
“Овладей енергията на звездите
и предскажи гнева на земята.“
Акад. Чавдар Руменин 2025 г.
Като капки по гребена на вълните
ние се пръскаме на брега. ...
Погледни ме! Сега! Стига свежда очи и ги скрива,
аз – сред зима дъга, смело стръкче в замръзнала нива.
Спи в косите ми дъжд – обещание светло за пролет,
погледни ме веднъж! С мене луди и птици се молят.
Ако нямаш крила, ето, моите давам. Вземи ги! ...
До нота всички песни са изпети,
написани са скучните до мрак поеми,
но дявол да го вземе от поети
все още има нужда калпавото време.
Все още има нужда от китари, ...