Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Възрастният роб

Възрастният роб стене и оплаква
на младата душа ината,храбростта
Нелеп е казва
А преди тридесет лета
Този същи тъжен роб ...
484

Преследвач

Над мен надвисва някаква тъга.
Отново ме превръща в разпиляна.
И тъкмо казах: „По-добре сама
да тръгна по пътеките на храма,
където бих се чувствала добре ...
427 1 4

Талази

Под черни талази,
сред мъртви корали,
тая аз черна, мъртва перла,
лишен от морали, идеали.
Сурово съди ме цяла Вселена. ...
477

Портал за никъде

ПОРТАЛ ЗА НИКЪДЕ
Уроците се случва да забравя,
щом правя все едни и същи грешки.
Небрежност ли е, или само слабост
пред всички изкушения човешки? ...
431 1

С дъх на прах

В коридора — дъх на прах.
Стари рамки, крив последен смях.
По стените шепнат дни,
които никой вече не помни.
Ти стоиш на прага — ням... ...
450

Защото щастието е заразно

Градът е сив, потънал в суета,
в тълпата всеки своя тежест носи.
Забравили сме малките неща
и тънем в неизказани въпроси.
Но ето – там, на влаковата гара, ...
468 4 6

В такт „пет осми“ по „Бог е Любов“ - на иврит - „Йеховà - Ахавà“

не знам
какво е
отвъд
звездите
дано ...
268

Ако и всичко да загубя

Ако и всичко да загубя,
не ще предам душата си на дявола всеяд,
с горчива мъст подхожда в опита си да ме срине,
"творенията" му са жалка гад.
Дори и всичко да загубя, ...
421

Забраненият плод

Бих го носила във сърцето си.
Бих го любила до захлас!
Бих преплувала всички морета
и избродила всички пустини,
планини, небеса и поля. ...
394

Статисти в движение „За главната роля“

Шушулката от студ трепери,
а грахчето от страх мълчи –
дали дом нов ще си намери
под двайсет ката пух, мечти?
Дали да съм дебелокожа ...
400

Дигитална гравитация

Дигитална гравитация
Да са ни живи и здрави Джензитата!
Терминът не е продукт на нашия набор,
чрез клавиатурата пръстите им живеят,
тя къса връзката в техният разпадащ се табор. ...
407

Умора

Деня преваля,
влачи дрипава дреха към залеза.
Деня преваля...
и умората излиза!
Умора!! Неистова, огромна, безгранична! ...
402

Живот в пламъци

Въздухът разнася полъх —
Тежък дим на изгоряло.
Домът му изгоря в огън,
Всичко вътре е изтляло.
Носи роба овъглена — ...
460

Аз съм реката, ти си морето

Реката от чувства достигна морето,
вълните си вливам във тебе с любов.
С крилата на чайка сърцето ми трепва
и ти си на всичко за мене готов.
А нашите стъпки са тихи и вечни, ...
649 9 14

Иде лято!

Тъй е хубаво когато
иде пъстро, жарко лято,
слънчицето щом ни грее,
птича песен щом ни пее!
Ще извадим ризки бели ...
456

Накарай ме да участвам

Разкажи ми и аз ще забравя.
Покажи ми и аз няма да запомня.
Накарай ме да участвам и ще разбера.
Провокирай ми душата и аз ще запаметя!
Участвай с мен и ще почувстваш. ...
416 1

Пътят към властта

Постави те животът твой
на съдбовен кръстопът.
Пред теб са пътища безброй.
Кой ли ще е твоят път?
Дълго мисли и избра, ...
383

" Крадец си ти на нежните слова...

" Крадец си ти на нежните слова! "
от бездните дочувам смътен глас.
Нима е обвинение това
и присмех може да е в този час?
Възможно ли е в своя жив екстаз ...
438

Кризата

Кризата
Това,което ни се случва на всички в момента,
е резултат на празнословието по всичките студиа,
във всички държави по всичките континенти
и по всичките социални мрежи навред по света. ...
327

Бреза и тис

Погледни ме пак, не искам
да се влюбваш втори път!
Разтопил се е снегът,
злака крехък не притиска.
И от пръв взор ми е ясно – ...
523

Време

Време - хаос, симфония...
Колко значим ние за него?
Пясък, зов за хармония
или дупка пълна със его?
Ако времето имаше сърце, ...
584 3

Ще те търся

Ще те търся в шума на дъжда
и светът щом заспи в мрачината
ще се вслушвам пред мойта врата
твойте стъпки дали ще дочакам.
Ще се моля за твойто лице, ...
795 5 12

До него

Много смисъл има в теб
Много рани
Смугло ги прикриваш
с празни думи
със студен език. ...
464

Всичко, което знам наизуст

Ти си старата песен, която слушам пак и пак, въпреки че знам текста.
Ти си дългият разказ, който чета отново и отново, въпреки че знам края.
Ти си онзи парфюм, който търся всеки път, въпреки че познавам аромата му.
Ти си снимките в албума, които продължавам да гледам, въпреки че времето е дало своя ...
366 1

Пурпурни хоризонти

Засия далечина - обля
догаря - синкаво разля,
гасне в зарево пленен,
топи се восъчният ден.
Тлее - в пурпур потопен ...
579

Ритъмът на заминаването

Ако времето имаше истинско,
пулсиращо сърце,
дали щеше да помни, или щеше
да ни отрече?
Дали щеше да се свива от болка ...
429

С почерк

Всеки от нас създава история
с почерк през научен урок.
Празнува победи, преживява падения
с вяра, с надежда, в своя си срок.
Страници трупат се, по пътя поет. ...
445

За човека

Вѣрувам в тебе, човече,
хиляди пъти сгрешил.
От своите страсти увлечен,
терзаещ се, страдал, унил.
Лъжлив и коварен, уплашен. ...
588 1

Захарен памук

Облаци от розово мълчание
във въздуха – отново се преплитат
и мънички криле от колебание
сърцата си не спираха да питат.
А думите танцуваха пияни ...
423

Удобен

Никога не съм го обичала
беше само удобен,
по-добър от онези
излишните.
Удобен, ...
490

На изток пътят води към ГУЛАГ

Страната ни… направи своя избор:
Да бъдем сателитче на Москва.
Отново да вървим към комунизма
заедно с рашистката страна.
Оттук нататък… всичко е известно: ...
471 1 6

Само за смели

Морето достойно е само за смели –
за диви делфини и зли ветрове,
за чайки и гларуси, с писък поели
отново да дирят добри брегове.
Морето сурово е често с‘ сърцата, ...
483 1 2

Ретроспекция

Ретроспекция
Когато пред настоящият ми поглед в галопиращ ракурс
прелитат съдбовните случки от далечното минало,
разбирам логиката и дълбокия смисъл на новия курс
в ритъма на тънкото сито през що съм преминал ...
416