247 107 резултата
Със медни клюнове на светли щъркели
послания предава пролетта.
Строят гнездата птиците до мръкнало
и сякаш с чук потропват „трака-трак“.
Над цъфналите дюли зрее слънцето ...
  236 
Така или иначе
Ще преживея, приятелю и без тебе,
без престорените усмивки,
без утешението лукаво,
защото не съм го искала. ...
  432 
Ти идваш, пролет, толкова прекрасна,
изпълнена със топлина и чар.
Усмивката ти ласкава и страстна
е истински жадуван земен дар.
Сега си дръзка, млада и красива, ...
  376 
Художник рисува
с метла по праха̀
на Земята...
Зачѝсти я, ала -
все к`ърви по нея - ...
  245 
Аз найдох те - тъй дивна, многодъждна.
Сърце лъчисто подарих ти смело.
Дочу Христос молитвата ми тъжна
в порухата на родното ни село.
Без всичката остала тежкотѝя ...
  369 
СЯНКА В МОКРОТО УТРО
Почуках на вратата ти случайно.
Измокрена до кости от дъжда.
Пухтеше на кюмбето весел чайник.
Катанецът заяде от ръжда. ...
  213 
Болка
Ех, защо ли болката не спира,
защо ли все във нищо не върви?
Животът толкова ме депресира
и толкова жестоко ме боли. ...
  189 
ЛУДИЯТ ПРЕД ХРАМА
... а пролетта се случи зла –
натресе се със гръм и мълнии,
след тях и жълтата мъгла
бинтова долове и хълми, ...
  143 
С бързи крачки вървят годините.
Сякаш невидима мелница,
смила ги между камъни бели.
Неусетно, със котешка стъпка,
влиза в сърцето тиха тъга ...
  523  13 
Заваля пролетен дъжд...
сребрист с надежда упойващ,
в коренищата приплъзна се пръв
и изпълни ги с тонус затрогващ.
Потоци душевни, небесни... ...
  148 
Вървим след моркова, зад гърба ни – тоягата.
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде. ...
  238  12 
Бяло е. Светло е.
И не боли.
Сянката следва ме.
Както преди.
Срещам се с хора ...
  226 
Спомени като сенки по стените стелят се,
ударите на сърцето ми ги разлюляват.
Чувства забравени, в лед ме сковават,
но жарта в гърдите ми всичко разтапя.
Шепотът на миналото отеква в нощта, ...
  208 
По онзи керемиден ръб,
където хоризонта дреме
се взирам дълго всеки път,
когато ще ми се да спирам времето.
Наум катеря се по облаци ...
  167 
Властта като огнище
за кървави мечти,
в душата духа нищо,
суетно как блести
и как доокрилява, ...
  198 
От години
Ти живееш в тишината,
ти живееш в моя ден.
Всяка дума те открива,
от години аз съм в плен. ...
  192 
ЖЕНАТА ОТ ВЕЧЕРНАТА МИ ПАМЕТ
... понякога се случва и това – забравям те за няколко минути,
зениците ти – лятна синева, косите ти – връз топлите ми скути,
мелтемът чорли моята брада – тъй чепка водораслите на кея,
въртя се ни жив, ни умрял в града и чудя се? – без тебе как живея, ...
  164 
Още не свършил раздора
с Янкова Дора
и възседнал кметския стол,
като престол,
след победното „Ура-а!“– ...
  158 
Невеселост отвсякъде се смее,
студ странен пред очите ми надвисва.
А светът очаква да запролетее,
не отговорени въпроси се разлистват.
Защо неразпозната красотата, ...
  350 
Подранила пролет е, слава Богу –
кукувица кука, свири чичопей…
Кокичета ранни белеят още,
скри се снегът и кукуряк жълтее…
От хълма, вода слиза – на скокове, ...
  503 
Приятелите питат:
Как си?
и отговарям им:
"Добре!"
А в мене струните се късат... ...
  138 
Зная, има за
всекиго късче небе
извън дребните земни задачи.
И когато вали и не иска да спре,
знам за теб, знам за мен някой плаче. ...
  185 
Шега
На феята
Дали пък дявола
не ме работи,
явил се ...
  259 
***
Гърмян заек се не стига,
тактиката наизуст,
знам я. Да напиша книга –
като "Кукла"-та на Прус...
Толкова дебела, тежка ...
  170 
Ще заспя в прегръдката на вятъра,
за да се докосна до звездите,
а душата ще плени спектакъла,
претворил реалност от мечтите.
Ще се сгуша в облака на тайните, ...
  164 
Аз бях дотук! Доброто не успя!
С добро градят се спомени и вяра.
Търкаля се по бузата, сълза,
дими в уста поредната цигара...
Аз бях дотук! Опитвах се, но не... ...
  380 
Всичко е в криза
с безпрецедентни размери.
В растеж са еднички
титлите на премиера.
  180 
Защо Велес е нужен на света?
Нещо ново и различно, нужно на
Света е. На мен – на Лесничея първо.
Има братя във Русия – славянските
Почитат богове – но и техното служение ...
  253 
Моята стая е празна
и аз на прага стоя.
Историята е вече изказана
и затова ще си помълча.
Червената брошчица в ляво ...
  146 
ОБУВКИ ЗА ПРОЛЕТНИ СЪНИЩА
Дъхтят на мокра лавандула
покрайнините на града.
От врявата не съм дочула
кога пристигна пролетта. ...
  354 
МОЛИТВА С ПРОТЕГНАТА ДУША
… и все по-мъдър, все по-благ, простил ненавист, злост, обида,
седя на своя гърбав праг – мъж, хлътнал в залеза на рида,
спокоен съм – за всеки миг, що Бог търкулва ми по хълма –
едно врабче със „Чик-чирик!“ с Любов душата ми изпълва, ...
  386 
Самотата звъни на вратата ми
всяка вечер
по едно и също време,
ала не чака да й отворя.
Влиза през ключалката. ...
  373 
За варварина от далечен край
природата е само дом и храм.
Животът му е между ад и рай,
смъртта готов е да посрещне с плам.
Когато мечът и лъкът почиват ...
  250 
ДЕТСКА ВЪЗДИШКА
Защо ли малкото дете,
не страда за пари и слава,
наивно мисли, че стоте
се стигат, ако крачиш бавно. ...
  186 
ПОРТИЕРЪТ НА РАЯ
Дано един ден Господ се реши
да ме цани за портиер на Рая? –
да срещам хората с добри душѝ
и с тях да дишам в радостна омая. ...
  170 
Защо ли не възпяваме живота
и чакаме надгробно опело́?
Не ще да се разминем със Голгота.
Съдбата е виенско колело.
И днес, ако си горе с ветровете, ...
  185 
падаме,
пропадаме...
Бягаме -
От дивотията.
От немотията. ...
  457 
Не мога да спя,
да дишам, да ям.
Въздух пестя,
попаднал в капан.
Капана от пръсти ...
  431 
Виждам не толкова перфектно,
но погледът е чист и ясен.
Какво ли виждам Аз, Кажете?
Аз, Единствено си Зная…
Пеперуди през поле се реят. ...
  154 
Приготвям куфара за тръгване
особен е, със собствен нрав
избира си самонадеяно какво със себе си да вземе и да понесе.
С много джобчета и разклонения
и лабиринти между тях, а още и желания, отвори се и ме подкани за мечтания багаж. ...
  128 
Предложения
: ??:??