Стихове и поезия от съвременни български автори
Не на силикона
но мозъци не ям!
Само женски бомби
и не ме е срам!
Затова и не гладувам - ...
Лудо лято
... неделя е – и лудницата пусна! – и всички луди тръгнаха в града,
с угаснал фас на долната си устна дори и аз сред тях развях брада,
посипах си главата с морска пяна – и мислих по напуснатия кей
дали не ще разчопля стара рана, ако извикам някому: – Здравей! – ...
Рибена кост
И е заседнала в гърлото.
Въздухът стене... Вибрира...
Дращи небцето ми..! Пърли..!
Спъвам се в теб. Отмалявам... ...
Пътят си е само твой
На шести юли беше страшна жега.
Денят конкретно беше нетипичен.
Мислех, че света към мене гледа
и чака вест - момче или момиче... ...
Странник
Докрая на мечтите - нямат свършек.
Докато до предела им се вдигнеш,
те изпреварят, свежи пъпки вържат.
Запитай се, защо не остаряваш. ...
Времето
една цигара време,
един събуден сън,
набъбнало критично,
посреща те навън. ...
Миг преди да пораснеш
Мънички стъпки се втурват умело
в новия свят - откриватели смели.
Ръчичките търсят опора тъй рядко...
Детството, лудо, е толкова кратко. ...
В Държавата на крачещите мумии
... защото цял живот танцувам с думи, не ме учете, моля, на танго! –
побратим на сахарските самуми, мълчах със тях на тайнствено арго,
в пустини, степи, вдън сибирски тундри връхлитаха ме – вихрени ята,
до сетните ми смислени секунди за тях – да дишам! – Бог ми обеща, ...
Страдам си от добротата
Сърце ми, пусто, мекушаво...
В градинка, бар, или на плажа,
за тях... докрая се раздавам...
И те използват ме брутално - ...
Заместване и благодарност
При размишление,
При разглеждане на
Жизнени картини,
Благородно може да ...
Понеделнишки
Една любов с очите на Адам.
Небето си почива. Легнало под сенника.
И пише нова строфа, без да знам,
че тъне още гребенът в косите ми ...
Избор
Жул Верн
Изгубихме се!
Някъде по пътя,
който в началото ...
Мълчалива любов
но то си има своя тайна,
копнежа в него се разлива
с размер от точка до безкрайност.
А думите, макар и скрити, ...
Но по-добре така
и нямам рамо аз да се подпря.
Дърветата са ми приятели – добри,
и с птиците понякога говоря.
Но по-добре така, отколкото в лъжи ...
На хълма
нямам думи
понеже
всичко е казано
и се раздава
Юни
сладки алени череши.
Юни - бос, безгрижен, весел.
Дъжд пороен пак валеше.
И се втурна в мен детето ...
Пръстенът и пеперудата
(Рубаите, подредени като едно цялостно пътешествие – от формата към същността, от тежестта към лекотата, от златото към духа.)
---
Увод-предисловие:
Това не е приказка, нито изповед. ...
Клетка за непокорни криле
Садих фиданки и цветя
и не една слана попари
страстта ми, после долетя
ревнив и смръщен Януари. ...
Запомнена с любов
„Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!“ ...
До къдраво и бяло
Не искам нищо. Чувствам само, дишам,
възторжено в сърцето ти се плискам
и стиховете ми сами се пишат.
Намирам, думите все по-красиви, ...
Рецитал със стиснато гърло
Опротивял съм си съвсем,
дори без видима причина,
щом облакът с подут корем
над мене мина – и замина, ...
Най-добрият ден
най-добрият ден за мен.
На този ден аз съм се родил
и Господ Бог ме е благословил.
За Него аз пиша свойте слова ...
Анима 2
Избяга от мен, не остави следа.
След тебе остана сянка на дама,
с устни червени, в ръката – кама.
Преди да те има, не знаех тревога, ...