247 107 резултата
Очите ѝ бяха студени -
безкрайни и смели -
кафяво-зелени, красиви очи.
Следяха през мен, заслепени,
своето щастие, ...
  215 
Последен звън…
Дали да вдигнеш
чудиш, питаш се сега.
Чакам вън
да ме настигнеш, ...
  278 
Зная, тя е!
Жената с главна буква!
Зная, че не знае,
но избрах я аз за булка!
И ходя със затворени очи, ...
  171 
Безгрешната светица поучава
и с люти клетви грешниците гони
с амбицията на луда крава
под напора на праведни хормони.
Тя знае всичко, как е и защо, ...
  188 
България като въздишка,
България с разплакан взор
и с политическите мишки
възходът роден е позор.
Предателите управляват ...
  368 
-3-
-3-
Познавам моите посрещачи
от написаното в сайта от Крамер,
с които в един отбор ще бъдем играчи
на Истината за Сакралните Правди. ...
  74 
Когато в Плиска се завръщам
и бродя нейде в крепостта
назад във времето се връщам
припомням си безброй неща.
Как нявга с кирка и лопата ...
  218 
Когато тръгнах на път
Нямах нищо във джоба
Нямах даже мечти,
нито розови сънища
Когато тръгнах на път... ...
  153 
Ех как ми омръзна... да говоря на хаус.
И все да потъва в манна небесна.
Лъжата пипалата протяга и въжето
гърлото стяга. Защо бе, Народе.
Сълзи давят душата... ...
  379 
Добре, че ви има вас мъжете,
да ми наранявате сърцето,
че да има за кого да пиша.
Иначе никаква поетеса не съм,
стихове най-добре редя само за любов. ...
  258 
Северната светлина!
Тя иде, за да нарисува
цветовете на деня...
Но понякога тъгува.
Наслагва чувствен колорит ...
  203 
Реквием
Когато няма да ме има някой ден
недей да жалиш! Просто забрави!
Благодаря на Бог, че беше с мен!
Зад тебе миналото остави! ...
  158 
No known direction is meant for you.
Not east, nor west, nor north, not even south.
But you're not lost. Just alone.
Somewhere between the trail ways,
your steps are heading. ...
  231 
Понякога така ми дотежава
уж двайсет грама, а каква душа,
че питам: За какво ми е такава,
ту я разплача, ту я утеша.
При хората е все една и съща, ...
  336 
За някои живи….просто изчезнах...
За тъгата... изгубих слова.
От ядове, сърдечността ми залезна.
А за очакващите ме, възкръсвам с душа.
За верните…пак оставам им вярна. ...
  153 
Цървулджия
Там в недрата на Пирин планина
в дюкянче малко останало отнякога,
с шило остро и с нож наточен в ръка
един човек с мерак обработва кожата. ...
  217 
Стана тя, каквато стана -
намръщени ме гледат от екрана,
гледат ме лошо и в къщи!
Гледам навън - всеки се мръщи!
Със строг поглед, в магазина за беда, ...
  216 
Живея аз в съвременност такава:
на напрежение, войни и смърт
и тегне върху нас като прокоба.
Тресе омразата навред светът.
В години на инвазии и писък ...
  99 
Приятели от времето
на Кук и Магелан,
къде потънахте?
В кое море оставихте
завинаги сърцата си? ...
  255 
Ще седна под белий салкъм
и ще намеря чалъм
да зашия своя хастар.
Ще взема малко камъш
само защото съм мъж, ...
  189 
Всичко да се отрича не трябва,
пагубно за държавата е това,
но да покажем кой я ограбва
и ще имаме по-добра съдба!
Критиката ни да е градивна демек, ...
  286 
Дъждът ще ни подкани за молитва.
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки, ...
  140 
"Здравей!" - казвам на стената.
Насреща тя мълчи!
Смирен поглеждам към душата,
а тя в блаженство си блести!
"Ще чакам!"- казвам и това е! ...
  150 
От изпушената мъгла се одими...
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят... ...
  139 
Понеже от пера ми писна (от пух и прах се задуших),
животът гълъб бе – увиснал безкрил и тъжен в моя стих.
Светците ли? Около мене – богоизбран до призован...
Жадувам обич и летене, а те линчуват ме. С катран,
заплашват ме. Кошмари разни, вини вменяват... Ден след ден. ...
  215 
-2-
-2-
Със съня по принцип нямам проблеми,
ищаха ми за сън е като на бебе,
проблемите започват през частна активна от него,
когато започне борбата с упоритото Его. ...
  653 
Помня улицата стръмна,
въздухът от век застинал,
църквичката ниска, тъмна -
Господ ли от тук е минал?
И солта по калдъръма, ...
  895 
ЕХ, ДА МОЖЕХ
Защо не мога като вятъра
посоката да следвам винаги,
назад да се не връщам,
загърбила било̀ и минало. ...
  934  13 
СПОМЕН ЗА МЕДЕЯ
... и тъй както лодкарят престава в нощта да гребе
и със тяло натиска пробойните в своята лодка,
но – побъркан, се люшка компасът, и висне небе,
из което Земята отдавна е скъсала котва, ...
  383 
Лятото изглеждаше различно,
ти дойде, животът ми се промени,
не остана нищо прозаично
и стихът ми пак от тебе се роди.
Ти дойде, пред мен е светлината ...
  151 
Тя е пристан и негова клада.
Хем го милва, а после краде.
Тишината... до него си ляга.
И го тласка... незнайно къде...
Към неверни и луди любови... ...
  979  19  29 
ЛЮБОВНА ГРАВЮРА ОТ ХIХ ВЕК
Най-странното е, че сега ще ни обесят на площада.
С еленовите ни рога ­– за сладкия ни грях награда.
За отмъщение дори под нас и кладата ще лумне.
Сеирът, щом е без пари, събира умни и безумни. ...
  151 
Някой, някъде би ти казал
ти си твоя пророк гадател.
Влизаш в своeто съзнание
други мисли виждаш, с мимолетния проблясък.
Разбираш кой поглежда в твоя блясък ...
  164 
Политна от ръба на пропастта
към вятъра погледна за спасение.
Понесе я и с нея полетя,
в прегръдка да му бъде вдъхновение.
И вкопчена, останала без дъх ...
  452  10 
Няма да се сърдиш, скъпа,
ама малко си пача...
То интриги, злостни клюки,
кой, къде, с кого бил и кога.
Как е редно или не ...
  201 
Понякога се радвам на неща,
които ме докосват без причина.
Усещам ги чрез моята душа.
Залива ме невидима лавина.
Понякога съм адски уязвим, ...
  159 
Времето отива си безмилостно, тъй бързо
Че често в него, суетейки се, загубваме по нещо
Което в сетен ден, усещаме се колко ни е скъпо
Но да си го върнем, е вече прекалено късно
Макар с надежда към него да протягаме ръце ...
  175 
Намерете ми малка хралупка,
дребничка съм, ще ме побере.
Да, добре съм, съвсем съм добре!
Само пулса да спра – да не тупка
в мен сърцето. Почти в изнемога, ...
  249 
ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...
  401 
ПУСТИННА ПЕСЕН
Не задавам въпроси. Аз просто мълча
сред рояци уплашени, зли пеперуди.
Колко страшно звучи в предпоследния час,
да си кажа: – Палачът за мен е събуден. ...
  189 
Предложения
: ??:??