Стихове и поезия от съвременни български автори
С коси от вятър ...
С коси от вятър си любов, неземна
и слънчеви лъчи във тях се сплитат.
Да ги целувам тихо, нежно искам.
Да милвам скулите ти - изваяни, ...
Войник на късмета
и много карти с пепелник,
лежеше хвърлен във окоп от вяра -
един самотен, шестолик войник.
Той бореше се за късмета ...
По пълнолуние
седя намръщен и чакам.
След толкова грешки
и коварни заблуди,
някой прогледнал, ...
Една дума за сърцето
с тях ти правиш от деня ми нощ, от нощта ми - ден.
С две твои думи аз съм доволен и щастлив,
с други две - в миг - и съм и грозен, и ревнив.
Чудно е - за толкова много години ...
Невидими нишки
заплитат в нежна канава
човешките души, сърца.
Събират и раздалечават,
влюбват ги и вдъхновяват. ...
Магистрала
пътувам от толкова дълго сама!
Понякога спирам в крайпътен локал
за кратка почивка и малко храна!
Накъде бях тръгнала?... ...
Спънка
колите ли някога овен,
ще помоля, дайте ми главата,
вече не издържам! Трети ден,
съм с мигрена. Вече не се трае! ...
Лудница "България"
... грохнах вече да сея надежди! – да се гърча в напразни мечти,
да се гледам с живота под вежди, вместо братски да минем на "Ти!",
да съм праведен, нежен и хрисим – а светът срещу мен да е зъл,
и в световни безброй летописи някой луд да реши, че съм вълк, ...
Косите на Земята
С тревога по челата,
с прошарени коси,
с поолисели бради!
Ти видя ли я с очи? ...
Моят личен ад
Моят личен ад!
Въгленът, който ме гори,
дебнещият психопат,
петното криещо светлината, ...
Разочарован
Куплет: 1
Колко пъти оставах сам,
самичък насред света.
И се чувствах като в капан, ...
Безвъзвратно
чувам те във всеки стих.
Не си отиваш от ума ми,
ти остави вечен щрих.
Щрих ли? Какво пък казах! ...
Пробуждане
на птиците волна сестра съм.
Днес полетях над поляните,
за да срещна него незнайния –
вятъра есенен, буйния, ...
Пясък между зъбите
Думите на другите минават покрай мен —
влакове-експрес в сляпа мъгла.
Стоя на перона сам,
с тиктакащо сърце — ...
Откъде ли влиза
вдъхновение голямо -
Муза секси съм издирил,
стих ще пиша с тази дама...
Аз го пиша, тя държи ...
Благословена Сила
Да устоиш вървейки
срещу течението на реката.
И да се възвисиш
на Любовта ...
В края на лятото
денят отдавна затвори очи,
небето звезден кош разтваря,
прощална песен на щурче звучи.
Полет спира плахата светулка ...
Безшумно заличена
Не с надежда — а със зъби.
Огризвам лъскавата повърхност
на кадри, където сме застинали —
смешни, неподвижни, ...
На прага ми се спри, любов...
На прага ми се спри, любов…
Почукай тихо! Аз ще ти отворя.
С дъха си прасковен ме обгърни…
После, дълго остани…! Нали е лято и е юли…?! ...
Фатална перманентност
Смъртта лекува всички болести,
самата Тя продукт на всички тях,
на Земята смъкна Бог и ни показа,
как се мре за всеки земен грях. ...
Прашинка
и студена сол от раните ми бликна,
не вехнаха и кървищата в стигмите,
съчките в нозете ми мечти гориха.
За хилядите изгреви несбъднати ...
Небесни йероглифи
мирише на бебе,
пропълзява зад облака
лъч невинност към мен.
Тази утрин с красивото ...