BaiIvan (Иван Иванов) - Works

Социализъм в национална държава 🇧🇬

Когато замислих да напиша статия за социализма и въздействието му върху Българския народ си спомних за редица кръвопролития, спомних си за Септемврийското въстание, спомних за Радомирската комуна, спомних си за фаталния 9-ти септември 1944 г. и си помислих – дали това е истинския образ на социализма ...

BaiIvan

Essays » Civic

2009-06-08T13:08:28+03:00 3.7K 1 17

Ще си простиш! 🇧🇬

Покривка бяла,
цветя уплашено се кипрят в жълто на перваза.
Унил брътвеж,
на телевизор - от новините лъха на омраза.
Столове стари, ...

BaiIvan

Poetry » Philosophical

2009-05-09T19:05:38+03:00 1K 3

Изход 🇧🇬

Глух тътен.
Сивота далечна, препречена от мрежа мараня.
Не е горещо, но е топла, тежка, първична пустота.
Посред боклука,
мяркат се прозорци, почернели дупки самота. ...

BaiIvan

Poetry » Philosophical

2009-05-07T12:59:14+03:00 1.2K 5

Съдба, познала себе си 🇧🇬

По време на нощта, болезнено кафява,
сега, когато нямам време за забрава,
по време на застоя зноен, на отмората,
в стобора сив на пътя, няма я опората.
Бетон, ...

BaiIvan

Poetry » Philosophical

2009-04-29T23:08:55+03:00 639 3

Мечтана утрин 🇧🇬

Излизам сутринта на улицата, пред мен ниска окосена, зелена, чиста градинка. Сградите се усмихват с огрени от сутрешното слънце стъкла. Качвам се на колата и потеглям за работа. Седмицата ми ще напрегната, да, но пък колко ще е хубаво в неделя да ида до морето в оня хотел, дето ходихме преди месец с ...

BaiIvan

Prose » Others

2009-04-19T19:45:16+03:00 778 2

Сега! 🇧🇬

„Мари девойко хубава,
открий си белото лице!"
Огледален образ,
стая с криви стъкла,
изплъзване, ...

BaiIvan

Poetry » Love

2009-04-18T08:08:55+03:00 687

Законът на пътя 🇧🇬

Волана хванал трескаво с ръце,
напреде гледам, а не виждам "утре"!
Назад, поглеждам и не помня вече,
дали "оградките" са били там!
А пътя, някак се стеснява, ...

BaiIvan

Poetry » Philosophical

2009-04-17T15:44:47+03:00 609 2

Компетентност 🇧🇬

Откак се заприказва за световната иномическа криза, всички у нас изведнаж станаха супер компетентни, начетени, все едно цял живот са работили на Уолстрийт. Аз лично не знам дали кризата ме е засегнала или не. Плащам си борчовете, ям, грижа се за дом и семейство, ама се усещам, че ей тъй от нейде поп ...

BaiIvan

Prose

2009-04-15T13:05:29+03:00 787 6

До Тасос и назад... 🇧🇬

Тридневна екскурзия. Кой не би мечтал за това, въпреки че е извън сезона, съседна Гърция привлича, а мисълта че ще видиш стари Български земи и градове като Дедеагач/Александрополис/ и Кавала пленява всеки. Не съм сигурен, но ми се струва, че и самият остров Тасос някога е бил Български, тя общо взе ...

BaiIvan

Prose » Others

2009-04-13T09:03:16+03:00 1.9K 1

Решение 🇧🇬

Кората на дъба усещам здраво.
Попивам сила от природната мистерия.
Зелена пелена от слънчева феерия,
ме топли с гъста светлина.
В студа, дъхът ми стеле се пред мен, ...

BaiIvan

Poetry » Philosophical

2009-04-12T00:15:01+03:00 630 7

Нагоре 🇧🇬

Нагоре!
Краката ти туптят,
но изборът е твой!
Нагоре!
Зеленото поглъща ...

BaiIvan

Poetry » Other

2009-04-11T08:34:24+03:00 630 1

Снайперист 🇧🇬

Седи свит и не помръдва! Бледозеленикавите клони на петдесетина метра отсреща също не потрепват. Мостът със замацаните от влага бетонни подпори неестествено свързва гора с гора, като че ли е прокаран само за да си стои там и да чака някоя мишена да се появи. Времето тече! Погледна часовника си. Беше ...

BaiIvan

Prose » Short stories

2009-04-10T07:29:37+03:00 854 1

Среща 🇧🇬

Мъгла! Мъгла навсякъде. Нищо не се вижда напред, освен стържещият шум на чистачките! Дали са сто или пет метра, той не можеше да определи, не бе в състояние дори да се фокусира върху нещо във фосфорециращата белота отпред. Смътни силуети пробягваха покрай колата, а пътната маркировка едва, едва го н ...

BaiIvan

Prose » Short stories

2009-04-09T09:10:53+03:00 789 1

Работен ден 🇧🇬

Излизаш сутрин,
за какво ли?
Да свършиш нещо важно,
може би?
Очакваш нещо, ...

BaiIvan

Poetry » Civic

2009-04-08T09:06:00+03:00 666

Съдействие 🇧🇬

Вихрушка, като сиво бяла фуния понесе прах и листа, стрелна се някъде и изчезна в небитието. Слънцето, което вече не топли, бавно се стопи на запад. По изпочупените и олющени пейки няма хора, само там накрая е седнала стара жена с прокъсана забрадка. Изглежда като част от пейката.
Той крачи бързо, н ...

BaiIvan

Prose » Short stories

2009-04-07T08:09:09+03:00 805

Борба 🇧🇬

Да бориш себе си
със огън, дошъл е ред.
Сега, във време, или
пък май без време,
да приключиш! ...

BaiIvan

Poetry » Philosophical

2009-04-06T18:13:31+03:00 726 2

Почина си! 🇧🇬

"Господи Иисусе Христе, помилуй мене грешния! Господи, помилуй и спаси! Господи помилуй!"
Напуканите устни едва помръдват. Бялата брада, покрита с бял скреж попива тихия стон.
Кръста, който сам си направи, се влачеше по снега и чертаеше сивкава диря, сякаш описваше свой собствен живот. Той му бе нам ...

BaiIvan

Prose » Short stories

2009-04-05T17:04:18+03:00 917

За оградките и комшулуците 🇧🇬

Няма ги вече някои неща. Живеехме като деца на по 10-на години в един Сливенски квартал - Клуцохор. Той е стар работнически квартал, изграден през 30-те години заради стъкларската фабрика БЕЛФА. Прабаба разказваше как ходели на работа по налъми, защото нямали обувки и как се радвали, като дошъл ведн ...

BaiIvan

Essays » Civic

2009-04-04T07:28:15+03:00 1.3K 1 1

Нощен проблем! 🇧🇬

Чуй!
Май вика някой!
Послушай, де!
Поне за малко обърни внимание!
Къде? ...

BaiIvan

Poetry » Civic

2009-04-03T10:02:32+03:00 744 3

Сенките 🇧🇬

Реката носеше листа от тополите край брега. Леки вълни се шмугваха в бързеите и смътно просветваха в сребърен унес. Изгнил дънер, обграден с оплели се клони, хвърляше крехък мост в средата на течението. Странно изрисуван в кафеникаво-черни краски, щастлив дом на личинки на безброй насекоми. Цял свят ...

BaiIvan

Prose

2009-04-02T08:24:21+03:00 840 1

Невинна смърт 🇧🇬

Нареждам екзекуция!
Въжето, мазно стяга нерви
до полюция!
Дъска прихлопва,
краката ритат в изумление! ...

BaiIvan

Poetry » Philosophical

2009-04-01T21:09:02+03:00 687 1

Отвъд онова 🇧🇬

При залез, мисля си,
дали успях деня да съхраня,
а мракът с рошавата козина на звяра,
в дола, забравил светлината,
и огънят не ще да съхрани. ...

BaiIvan

Poetry » Love

2009-03-31T08:55:44+03:00 647 2