beggins
72 results
От далечния край на студените сипеи,
по горчивия ръб на стърнището
тръгва вятър – и в зима превръща се, милият,
и на прага ми кротко изляга се нищото.
Помня дългите прашни следобеди, помня ...
по горчивия ръб на стърнището
тръгва вятър – и в зима превръща се, милият,
и на прага ми кротко изляга се нищото.
Помня дългите прашни следобеди, помня ...
1251
1
7
На лятото от сухата окръжност
изчезват вкус и цвят, и женски тембър –
и сърпът на един горчив септември
порязва свободата ни да лъжем.
Ръкавите на старите палта ...
изчезват вкус и цвят, и женски тембър –
и сърпът на един горчив септември
порязва свободата ни да лъжем.
Ръкавите на старите палта ...
1205
2
3
По стръмните пътеки на душата
изкачването беше към дълбокото.
Препъвах се разсеяно в живота
и дялках свирки от гредата във окото си.
Минавах мимолетен през годините ...
изкачването беше към дълбокото.
Препъвах се разсеяно в живота
и дялках свирки от гредата във окото си.
Минавах мимолетен през годините ...
1097
3
4
Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен,
но човекът, който върви по вода,
на брега му се спира
и го обича невидимо. ...
Този край на света е жестоко невинен,
но човекът, който върви по вода,
на брега му се спира
и го обича невидимо. ...
1302
2
6
Върхът обича свойто езеро.
Усмихва му се. Гали го. Мълчи му.
И нощ когато в планината легне,
от жажда камъкът забравя свойто име.
Отварят се води – библейски кладенци. ...
Усмихва му се. Гали го. Мълчи му.
И нощ когато в планината легне,
от жажда камъкът забравя свойто име.
Отварят се води – библейски кладенци. ...
1775
3
5
Може пак да закъснея,
както закъсняха всички.
Ще развържа днес вината -
като куче да потича
по следите ти дълбоки, ...
както закъсняха всички.
Ще развържа днес вината -
като куче да потича
по следите ти дълбоки, ...
933
5
4
Една съвсем предотвратима вечер,
зачената невинно, като звук.
Едно последно тръгване – от тук
до хоризонт, до раждане и по-далече.
Ухае на палта и пресен дим, ...
зачената невинно, като звук.
Едно последно тръгване – от тук
до хоризонт, до раждане и по-далече.
Ухае на палта и пресен дим, ...
805
5
10
Последна вечер на земята
и Иона връща времето,
преминало в корема на кита,
погълнато, предъвкано, изхвърлено
от тъмната утроба. ...
и Иона връща времето,
преминало в корема на кита,
погълнато, предъвкано, изхвърлено
от тъмната утроба. ...
847
2
Гарваните кацат по каруцата,
някога червена, а сега – разпрегната,
спряла колело
в хълбока на късния декември –
бедната, довлякла се най-после, ...
някога червена, а сега – разпрегната,
спряла колело
в хълбока на късния декември –
бедната, довлякла се най-после, ...
950
3
6
Тя говореше дълго – за неща от живота,
за любови, раздели, за сезони и филми...
Натъжи се, когато ѝ казах: оставам.
Но все пак се усмихна и преглътна сълзите.
Кой ли чакал е друго? Бяхме вече пораснали, ...
за любови, раздели, за сезони и филми...
Натъжи се, когато ѝ казах: оставам.
Но все пак се усмихна и преглътна сълзите.
Кой ли чакал е друго? Бяхме вече пораснали, ...
924
1
4
Във студения мраморен разум на зимата
пускам кървави жилки от лято,
а във бъчви от дъб под чардаците
шепне вино от сълзи проляти.
Топли сънища дишат над преспите ...
пускам кървави жилки от лято,
а във бъчви от дъб под чардаците
шепне вино от сълзи проляти.
Топли сънища дишат над преспите ...
912
4
6
Почти очакване, почти тъга,
а всъщност – сняг и борови иглички.
Забравена е старата игра –
“обича ме – не ме обича”.
Пристанища от устни и ръце, ...
а всъщност – сняг и борови иглички.
Забравена е старата игра –
“обича ме – не ме обича”.
Пристанища от устни и ръце, ...
688
5
7
След сто години тази улица ще бъде същата -
саксии, тротоар и седем стари кестена.
От звън трамваен ще се будят сутрин къщите
и птици в клоните ще пеят свойте песни.
Жена щастлива ще се мерне на терасата, ...
саксии, тротоар и седем стари кестена.
От звън трамваен ще се будят сутрин къщите
и птици в клоните ще пеят свойте песни.
Жена щастлива ще се мерне на терасата, ...
720
2
2
Една октава тишина.
Един априлски мек следобед.
Дочувам първите пчели
за лятото да си говорят -
в часа, когато се рои ...
Един априлски мек следобед.
Дочувам първите пчели
за лятото да си говорят -
в часа, когато се рои ...
609
3
9
Иван Петров продава зарзават -
на завет - зиме, лятоска - на сянка.
Към два е празен малкият площад,
отдайте чест на неговата дрямка.
И още есен е, ала прехвърча сняг. ...
на завет - зиме, лятоска - на сянка.
Към два е празен малкият площад,
отдайте чест на неговата дрямка.
И още есен е, ала прехвърча сняг. ...
747
6
10
2004
3
2
В уморени алеи градът се загръща,
в някой месец на лятото, ляга накръст.
Той я чака на прага, той е просто градът,
дето дълго облизваше пръстите
на жената, която се връща. ...
в някой месец на лятото, ляга накръст.
Той я чака на прага, той е просто градът,
дето дълго облизваше пръстите
на жената, която се връща. ...
521
1
Там далече отвъд, преди трийсет мъгливи години –
там течеше реката с отпуснати мускули мътни.
Ние бяхме децата от двата ѝ хлъзгави бряга –
боси птичета, дето до тъмно в прахоляка се къпеха.
Бързо свърши измамният мед от бурканчето стъклено, ...
там течеше реката с отпуснати мускули мътни.
Ние бяхме децата от двата ѝ хлъзгави бряга –
боси птичета, дето до тъмно в прахоляка се къпеха.
Бързо свърши измамният мед от бурканчето стъклено, ...
318
1
4
Последният пророк се взираше от хълма
с най-хубавия изглед към Апокалипсиса.
Бе паднала завесата след праведните хорове
и бяха отзвучали всички грешни писъци.
Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите ...
с най-хубавия изглед към Апокалипсиса.
Бе паднала завесата след праведните хорове
и бяха отзвучали всички грешни писъци.
Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите ...
363
1
5
Day after day, alone on a hill,
The man with the foolish grin is keeping perfectly still.
(Paul McCartney)
Човекът, дето го сравниха с куче
(защото, божем, свиквал бил със всичко), ...
The man with the foolish grin is keeping perfectly still.
(Paul McCartney)
Човекът, дето го сравниха с куче
(защото, божем, свиквал бил със всичко), ...
320
2
2
Държавата на другия живот
невидимо и кротко съществува
през девет океана за преплуване
и през един – за дирене на брод.
До нея се достига за столетия. ...
невидимо и кротко съществува
през девет океана за преплуване
и през един – за дирене на брод.
До нея се достига за столетия. ...
426
2
3
2838
4
7
> Те стигнаха при канала. Той беше дълъг, прав, прохладен и в неговата влажна повърхност се отразяваше нощта.
>
> — Винаги съм искал да видя марсианци — каза Майкъл. — Къде са те, татко? Нали обеща…
>
> — Ето ги — отвърна бащата. Той вдигна Майкъл на рамото си и посочи право надолу. ...
>
> — Винаги съм искал да видя марсианци — каза Майкъл. — Къде са те, татко? Нали обеща…
>
> — Ето ги — отвърна бащата. Той вдигна Майкъл на рамото си и посочи право надолу. ...
595
1
2
Момчето с уморените крила
не търси в огледалото приятел.
Измяната е строго вероятна.
Вината има много имена.
Момчето с уморените крила – ...
не търси в огледалото приятел.
Измяната е строго вероятна.
Вината има много имена.
Момчето с уморените крила – ...
327
3
4
Тя идва винаги сама
във дни безоблачни и леки.
Налива в каната вода,
чертае името си по небето.
Изпира старите вини ...
във дни безоблачни и леки.
Налива в каната вода,
чертае името си по небето.
Изпира старите вини ...
426
2
2
5070
10
9
Попитахме веднъж един мъдрец
щастлив ли е, когато гледа бора.
А той замери ни със шепа пръст,
усмихна се и кротко заговори:
- Живея със тревичка във уста. ...
щастлив ли е, когато гледа бора.
А той замери ни със шепа пръст,
усмихна се и кротко заговори:
- Живея със тревичка във уста. ...
322
5
7
2039
1
1
Пеят щурчета, прииждат реки,
памучната рокля на простора виси.
Прозорец отворен… Африканският тис
се люшва назад в ураганния бриз.
Нито дума за сбогом, ни прощално писмо – ...
памучната рокля на простора виси.
Прозорец отворен… Африканският тис
се люшва назад в ураганния бриз.
Нито дума за сбогом, ни прощално писмо – ...
1186
1
1
Ще потънат и тези следобеди
с мълчаливото слънце на дъното.
Ще си тръгна от тази история,
както тръгнаха всички измръзнали.
Както коренът спира до твърдото, ...
с мълчаливото слънце на дъното.
Ще си тръгна от тази история,
както тръгнаха всички измръзнали.
Както коренът спира до твърдото, ...
632
3
7
Тя дълго бе рисувала цветя -
в следобеди, в съмнения и зими.
(Съмнението е въпрос на тишина
и някаква почти необходимост.)
Напред е криво, пусто е назад. ...
в следобеди, в съмнения и зими.
(Съмнението е въпрос на тишина
и някаква почти необходимост.)
Напред е криво, пусто е назад. ...
2625
17
17
3150
7
10
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
