beggins
84 results
Мариам, сънуваш ангели, сънуваш дарове,
сънуваш падащи звезди.
Дете в ръцете ти
очите – кладенци, очите – облаци
така било е винаги, нали? ...
  3577 
Тя заспива и слуша от върха на живота
нещо тайно за мене, нещо свое отвъд.
И светът се подрежда и мъдро, и кротко:
ето ти корени,
ето ти кости, ...
  3634 
Събирал ли си спомен по пътека? –
трошица по трошица, дълъг ден…
Тревите са жени, денят е петък
и твоят смях е пак благословен.
И всяка болка тук е от зачатие ...
  5531  21  14 
Понякога оставам твърде дълго
в часа между “обичам” и “желая”.
Да бяха тези релси петолиния,
каква ли песен би запял трамваят?
В пространството между “сега” и “вчера”, ...
  4906  13 
Отесняха ми всички пророчества,
олющи се всяко “анти”.
Ритуално прерязвам вени
с две пълни пазарски чанти.
Спирам се в храма, където ...
  1032 
Планината е синя, сякаш детско моливче.
Накъдето погледнеш – безветрие; тихо е.
Само ясни прозрения, само малки чудатости.
Заговориш, или замълчиш – все е стихове.
Но сега аз вървя към високо подножие, ...
  4450  12 
Салът опря до брега,
но как ще затъне в безпаметен пясък!
Как ще разплиска солените пръски
на тъгата неясна…
И от дългия път да починат ...
  3622 
Толкова дълго мълчание –
сякаш се ражда планета,
сякаш се връщам от нищото,
за да остана в ръцете ти.
Толкова кратко пътуване, ...
  1376  10 
Ти питаше дали съм тук.
Ти питаше, а аз не знаех.
Отрони се вечерен звук
по умореното ти рамо.
Каква мелодия дочух, ...
  1235  11 
Там, където бушуваше битката с алени пламъци,
вечер дрезгаво вие към дюните старият кладенец.
В гърлото кост е заседнала – жълта и тежка -
и припомня си нямото дъно гласовете човешки.
Мъдро диша смъртта притаена и слуша напрегнато ...
  1011 
Във четири и половина сутринта
тя се събужда сгушена до мене,
а после става тихо, докосва ме с ръка,
прозореца отваря и ме гледа.
Във четири и половина сутринта ...
  1235 
Истински лъжлив,
бясно неподвижен,
окрилен от страх,
страстно безразличен.
Храня бесове, ...
  1455 
От далечния край на студените сипеи,
по горчивия ръб на стърнището
тръгва вятър – и в зима превръща се, милият,
и на прага ми кротко изляга се нищото.
Помня дългите прашни следобеди, помня ...
  1461 
На лятото от сухата окръжност
изчезват вкус и цвят, и женски тембър –
и сърпът на един горчив септември
порязва свободата ни да лъжем.
Ръкавите на старите палта ...
  1385 
По стръмните пътеки на душата
изкачването беше към дълбокото.
Препъвах се разсеяно в живота
и дялках свирки от гредата във окото си.
Минавах мимолетен през годините ...
  1306 
Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен,
но човекът, който върви по вода,
на брега му се спира
и го обича невидимо. ...
  1690 
Върхът обича свойто езеро.
Усмихва му се. Гали го. Мълчи му.
И нощ когато в планината легне,
от жажда камъкът забравя свойто име.
Отварят се води – библейски кладенци. ...
  2286 
Може пак да закъснея,
както закъсняха всички.
Ще развържа днес вината -
като куче да потича
по следите ти дълбоки, ...
  1036 
Една съвсем предотвратима вечер,
зачената невинно, като звук.
Едно последно тръгване – от тук
до хоризонт, до раждане и по-далече.
Ухае на палта и пресен дим, ...
  910  10 
Последна вечер на земята
и Иона връща времето,
преминало в корема на кита,
погълнато, предъвкано, изхвърлено
от тъмната утроба. ...
  932 
Гарваните кацат по каруцата,
някога червена, а сега – разпрегната,
спряла колело
в хълбока на късния декември –
бедната, довлякла се най-после, ...
  1039 
Тя говореше дълго – за неща от живота,
за любови, раздели, за сезони и филми...
Натъжи се, когато ѝ казах: оставам.
Но все пак се усмихна и преглътна сълзите.
Кой ли чакал е друго? Бяхме вече пораснали, ...
  1029 
Във студения мраморен разум на зимата
пускам кървави жилки от лято,
а във бъчви от дъб под чардаците
шепне вино от сълзи проляти.
Топли сънища дишат над преспите ...
  1023 
Почти очакване, почти тъга,
а всъщност – сняг и борови иглички.
Забравена е старата игра –
“обича ме – не ме обича”.
Пристанища от устни и ръце, ...
  782 
След сто години тази улица ще бъде същата -
саксии, тротоар и седем стари кестена.
От звън трамваен ще се будят сутрин къщите
и птици в клоните ще пеят свойте песни.
Жена щастлива ще се мерне на терасата, ...
  813 
Една октава тишина.
Един априлски мек следобед.
Дочувам първите пчели
за лятото да си говорят -
в часа, когато се рои ...
  679 
Иван Петров продава зарзават -
на завет - зиме, лятоска - на сянка.
Към два е празен малкият площад,
отдайте чест на неговата дрямка.
И още есен е, ала прехвърча сняг. ...
  819  10 
Настига ни бурята в лятната вечер -
решителни облаци, пестници от вятър -
две последни минути, преди да усетим
как стопява се крехката мисъл за бягство.
И тръгват на капките първите кълнове, ...
  2322 
В уморени алеи градът се загръща,
в някой месец на лятото, ляга накръст.
Той я чака на прага, той е просто градът,
дето дълго облизваше пръстите
на жената, която се връща. ...
  591 
Там далече отвъд, преди трийсет мъгливи години –
там течеше реката с отпуснати мускули мътни.
Ние бяхме децата от двата ѝ хлъзгави бряга –
боси птичета, дето до тъмно в прахоляка се къпеха.
Бързо свърши измамният мед от бурканчето стъклено, ...
  377 
Последният пророк се взираше от хълма
с най-хубавия изглед към Апокалипсиса.
Бе паднала завесата след праведните хорове
и бяха отзвучали всички грешни писъци.
Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите ...
  409 
Day after day, alone on a hill,
The man with the foolish grin is keeping perfectly still.
(Paul McCartney)
Човекът, дето го сравниха с куче
(защото, божем, свиквал бил със всичко), ...
  378 
Държавата на другия живот
невидимо и кротко съществува
през девет океана за преплуване
и през един – за дирене на брод.
До нея се достига за столетия. ...
  494 
Пей ми, славею чудесни
Пей да те послушам аз
Любя твойте сладки песни
Любя звънкия ти глас.
*** ...
  3091 
> Те стигнаха при канала. Той беше дълъг, прав, прохладен и в неговата влажна повърхност се отразяваше нощта.
>
> — Винаги съм искал да видя марсианци — каза Майкъл. — Къде са те, татко? Нали обеща…
>
> — Ето ги — отвърна бащата. Той вдигна Майкъл на рамото си и посочи право надолу. ...
  678 
Момчето с уморените крила
не търси в огледалото приятел.
Измяната е строго вероятна.
Вината има много имена.
Момчето с уморените крила – ...
  374 
Тя идва винаги сама
във дни безоблачни и леки.
Налива в каната вода,
чертае името си по небето.
Изпира старите вини ...
  494 
Намажете главата ми с газ, запалете ме –
да изгониме въшките – мъжките, женските;
донесете парфюмите, френските –
да наръсим цървулите, да надробим мамулите
Точка БГ. Булгар. Казвам: точка БГ ...
  5577  10 
Попитахме веднъж един мъдрец
щастлив ли е, когато гледа бора.
А той замери ни със шепа пръст,
усмихна се и кротко заговори:
- Живея със тревичка във уста. ...
  368 
Декември ляга между нас, Касиопея.
Дочаках своя дял от тази зима,
но който близне от потта ти,
ще те сънува тридесет години.
И аз те засънувах – рилско езеро. ...
  2320 
Random works
: ??:??