exuded (Владимир Георгиев) - Works

Дива ябълка - 4 🇧🇬

4.
Застана пред огледалото. Олюляваше се. Бутилката с отлежало розе държеше в едната си ръка, а с другата непохватно решеше косата си.
– Аз съм красива, нали?
Носеше скъп и разкъсан в долните краища пеньоар, кремав.
– Кажи де? А? Красива ли съм? ...

exuded

Prose » Short stories

2021-11-16T20:47:59+02:00 1.8K 1 2

Дива ябълка - 3 🇧🇬

3.
Излезе навън, градината беше голяма. Кипарисите бяха вляво, а огромните дървета – вдясно. Тя така и на разбра какви точно бяха наименованията им. Искаше да знае имената на дърветата, да ги нарича. Вярваше, че така ще общуват по-лесно.
– Аз ще ви кажа името си само ако вие ми споделите своето! – з ...

exuded

Prose » Short stories

2021-11-14T16:49:56+02:00 1.2K 1 5

Дива ябълка - 2 🇧🇬

2.
Момичето искаше да се махне от този свят. Не от баща си, полицая, не от ресторанта, от всички и от всичко искаше да се махне. Някъде на топло, на сигурно. Харесваше ябълката в двора. Там и само там желаеше да отиде след убийството, на което стана свидетел. Да се скрие в клоните ѝ. С разума си не ...

exuded

Prose » Short stories

2021-11-13T18:17:27+02:00 1.7K 1 7

Дива ябълка 🇧🇬

1.
Закъсня есента, но дойде с гръм и трясък. Морето беше излязло от коритото си и нямаше сила, нито земна, нито небесна, която да го прибере и успокои. На талази превземаше сушата метър по метър, още посред нощ се завихри, не се спря и на сутринта, бушуваше и тресеше земята като подмолен вулкан, сто ...

exuded

Prose » Short stories

2021-11-12T16:48:18+02:00 1.1K 2 9

Пак е нещо 🇧🇬

Глупаво беше решението на Кольо Бъчвата да не говори. Спокойно можеше да съобщи на следователя името на убиеца и после да си отиде вкъщи и да се напие като хората. Ама не – реши само да пие без да говори. И понеже не можеха да го намерят трезвен, все отлагаха разпита му. Не можело така. По едно врем ...

exuded

Prose » Short stories

2021-11-06T09:04:41+02:00 1.4K 2 10

Две думи 🇧🇬

В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...

exuded

Prose » Others

2021-10-22T23:37:54+03:00 1.2K 8 8

Емулсия на глупостта 🇧🇬

Имам един съсед – особняк и не особено чувствителен към чуждото. Обича да надниква – било в двора, било в душата, било в джоба на ближния. Прави го умишлено и съвсем недружелюбно, за да задоволи някакъв свой вкоренен атавизъм.
Мислил съм върху присвоителния му нагон и винаги съм се опитвал да го раз ...

exuded

Essays

2021-10-20T23:45:59+03:00 974 2 5

Счупена ваза 🇧🇬

Как бързо закапа. Внезапно. Организирано. Сиво беше небето, намръщено, ала тихо. Изведнъж цяла сюрия капки върху зеленото платнище на тревата заиграха. Заподскачаха, защураха се из тревите и настана танц... Забелиха се топчета, град или сугращица заваля, стана нещо страшно. Необичайно. Лудо.
И токът ...

exuded

Prose » Others

2021-09-19T19:50:49+03:00 1.6K 5 21

Властта е в летенето 🇧🇬

Народът е на власт. Това е дефиницията на демокрацията. У нас най-големите злочинства се вършат по време на демокрация. Когато управлява народът, всичко е позволено. Защото народ няма.
Къде е народът? И какво е? Народът не е власт, когато не е на власт. Търси играта на думите там, в устоите на демок ...

exuded

Essays » Civic

2021-08-27T09:07:41+03:00 1.9K 3 11

Нула време 🇧🇬

Щял да я смени за нула време. Явор нямаше толкова време, трябваше да бъде на уреченото място в уречения час. Нито секунда по-късно. Слезе, плати на шофьора повече, отколкото трябваше, защото нямаше дребни, и се забърза. Пеша щеше да стигне по-бързо от това нула време. Как може да спука гума тоя нека ...

exuded

Prose » Short stories

2021-08-14T09:53:01+03:00 1.5K 2 10

Нищета на доброто 🇧🇬

За банките или добро – или нищо.
Aut bene aut nihil.
Нали така? Съвременното банково законодателство забранява да се всява смут, особено когато се касае за спестяванията на гражданите. Иначе – наказателно производство, съд, глоби, може и лишаване от свобода. Наказателният кодекс напоследък е щедър о ...

exuded

Essays

2021-06-27T21:03:45+03:00 1.8K 5 9

Съдебно заседание 🇧🇬

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

exuded

Prose » Short stories

2021-06-24T22:24:36+03:00 711 3 8

Капан на отрицанието 🇧🇬

И така – всеки да си знае определението: народът е тулуп, журналистите – мисирки, финансовият министър – портмоне, шефът на парламента е също дефинитивно и интимно определена чрез чувствителната образност на половите си органи. Чуваме от време на време това и онова. Сравненията са хубаво нещо. Епите ...

exuded

Essays » Civic

2021-06-21T00:12:37+03:00 2K 5 12

Автобус 42 - да не ти пука 🇧🇬

Да, хайде да тръгваме. Защото ако продължавам така, няма да стане нищо. Спънах се, докато вървях към компютъра. После си забравих запалката. Изпуснах я, докато търсех цигарите. И накрая се наложи да я диря цели две минути, докато си мислех за сюжета на този разказ. Голяма загуба на време. Знаете ли ...

exuded

Prose » Short stories

2021-06-18T21:45:48+03:00 652 5 6

Въображение на реалността 🇧🇬

Всяко припознаване с действителни имена в тези редове е напълно погрешно. Особено с това на автора. Той е малоумник, навалник или нещо такова, престъпно. В затвора е. Споко.
И така, стана време да си въобразяваме реалността, защото тя не съществува по тези земи и географски ширини. Поднасят ни я на ...

exuded

Essays

2021-05-09T09:24:13+03:00 1.6K 3 14

Обувки 🇧🇬

Наблюдаваше обувките. Не тези по витрините, не и онези по рекламите в интернет, те не му говореха нищо.
Свикна да ходи със наведена глава и неусетно, непредизвикано, а може би съвсем подсъзнателно и интуитивно усети, че не иска да вижда нищо друго освен обувките на хората. В метрото, по парковете, н ...

exuded

Prose » Short stories

2021-04-04T19:28:23+03:00 912 2 10

Лудо момиче 🇧🇬

Веднъж я видях много странно облечена – с лек ленен панталон, обувки – по средата между маратонки и модерните днес летни ботуши, блузката беше що-годе прилична, ако изключим копчетата – обли и подути като изкуствени устни, леко провиснали и висящи на конци с различен цвят; очевидно бяха зашивани едн ...

exuded

Prose » Short stories

2021-04-04T00:08:13+03:00 815 2 12

Нещата се нареждат 🇧🇬

Нещата най-после започнаха да се нареждат – нали знаете лафа, че накрая нещата винаги се нареждат; ако не се наредят, значи това не е краят. Е, при мен краят на несгодите беше дошъл, а с него – и дълго чаканата подредба.
Накратко – влюбен съм в Рая и най-сетне щях да имам възможност да ѝ го докажа н ...

exuded

Prose » Short stories

2021-04-02T16:40:50+03:00 718 3 8

Защо не? 🇧🇬

Странно е това усещане. Необяснимо като сън и реално като живота. Искам да спя, но за да го направя, диря, викам спомени или неща, които никога не са се случили, а само е можело да станат. И тези неща се срещат в битие, съществуващо отвъд разума ми.
Ето я пак тази къща. Подът е пръстен, има няколко ...

exuded

Prose » Short stories

2021-03-23T19:01:28+02:00 843 4 5

Вирусът (Римейк от 23.11.2014 г. в „Откровения“) 🇧🇬

Когато заразната болест Корона пристигна в България, властите бяха готови. Както бяха готови преди за борба с Ебола – друг враг на отечеството. Но преди шест лета.
Всички болници и поликлиники, всички медико-диагностично-консултативни центрове за активно лечение бяха на крак; психиатричните кабинети ...

exuded

Essays

2021-03-22T07:28:08+02:00 1.6K 2 4

Повод 🇧🇬

Пиша ви по този повод.
Поводи, ако питате мен – колкото щеш, но моят е специален. Сега, дето има една дума – всеки намира повод да пише, да се оплаква, да нервничи, да натрапи своята безсъвестност върху съвестта на другите. Това ни е характерно. Андрешковци сме, хитреци. Европейски шопи.
Е, при мен ...

exuded

Essays » Philosophical

2021-03-12T19:08:05+02:00 1.4K 5 10

До друго време 🇧🇬

Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...

exuded

Prose » Short stories

2020-05-18T00:42:25+03:00 1.4K 4 5

Моят костюм 🇧🇬

Гледах я как си отива.
Не плачеше. Тя не го правеше никога. Просто подсмърчаше. И сега така я виждах – как държи с лявата си ръка кърпичката и я пъха в носа си. Готин навик.
Прозорецът беше мръсен. А исках да видя всеки детайл. Това беше раздяла. Може пък да е последната. Изтрих с опакото на ръката ...

exuded

Prose » Short stories

2020-05-12T23:15:01+03:00 1.1K 4 5

Организация 🇧🇬

Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай! ...

exuded

Prose » Humorous

2020-05-07T23:29:07+03:00 979 1 7

Едно хвърчило време 🇧🇬

Ето го!
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите си: ...

exuded

Prose » Short stories

2020-05-05T22:28:37+03:00 856 4 8

Гу-гу 🇧🇬

Най-хубаво е да те събуждат гугутки. Гукат. Гу-гу-гуу. И го повтарят. Не е като бухал. Не като славей. Нито чучулига. Часовник е.
Яд го беше, че сега не го изпращаха. Мълчаха.
Вървеше и си мислеше за това, докато умуваше как може да се прехвърлят менителници и записи на заповед с един обикновен, а з ...

exuded

Prose » Short stories

2020-05-04T07:59:55+03:00 1.6K 3 6

Щрих 🇧🇬

Ето така ще се справя.
Лявата ръка си е отишла, дясната – още не. Повдигам я. Сега моливът. Близо е. Треперя. Доближавам го. Само да го докосна, да го подхвана, на сантиметър ми е...
Падна, по дяволите!
Бутнах го. Ще се наложи да стана. Това е практически невъзможно.
Как да го напиша това? Искам да ...

exuded

Prose » Short stories

2020-04-17T10:45:56+03:00 971 4 6

Кифла 🇧🇬

Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...

exuded

Prose » Short stories

2020-04-15T07:47:28+03:00 953 4 8

На път - 4 🇧🇬

Докато островът се отдалечаваше, установих, че Цикладите са страхотно място да умреш. Или да заживееш. Отвън скалисти, начумерени, но вътре пълни с живот и със смирение бяха тези острови. Или с надежда. Море от острови. И всеки един от тях е самотен. Или не.
Остров Наскос се смали в далечината и аз ...

exuded

Prose » Short stories

2020-04-10T09:20:20+03:00 810 2 4

На път - 3 🇧🇬

В същото време аз се радвах на хубавото питие и упорито отказвах да го разреждат с лед. Тук лед няма. Откъде го вземат? От разтопено и разредено мартини ли?
Чувствах се прекрасно, като изключим факта, че жена ми отсреща в сепрето бе така задълбочено заета с разговора си със Сюзън, че изобщо не ме за ...

exuded

Prose » Short stories

2020-04-07T13:32:06+03:00 819 1 3

На път - 2 🇧🇬

Когато се върнах, поуспокоен и събрал сили, установих, че в бара на палубата цари весел, но хармоничен хаос. Катайците бяха навсякъде, странно бяха облечени тези хора. Мъжете имаха някакви шапчици с дантелки отстрани, като чайници. Непрекъснато се снимаха. Ядяха чипс и снакс и хвърляха на земята опа ...

exuded

Prose » Short stories

2020-04-04T15:53:52+03:00 947 2 3

На път - 1 🇧🇬

Фериботът е огромен. Поне така ми се струва. По-висок е от мен. Гледам го от пристанището и се удивлявам. Много автомобили влизат в огромния му корем, паркират съвсем близо един до друг. Хрумна ми, че при вълнение ще се сблъскат и ще ожулят лака и страничните лайсни. А отворът отзад поема още. Край ...

exuded

Prose » Short stories

2020-04-01T07:44:02+03:00 926 1 10

Хляба на изедниците 🇧🇬

Олигарсите са изедниците на народа.
Така крещят профсъюзни активисти, министри, прокурори, политици и някои редови членове на партии. И обикновени кариеристи и олигофрени. Объркани хора – също.
В този ред. Но в различна последователност. И колко са убедени! А как всичко знаят! Ай, че са умни!
Поняко ...

exuded

Essays » Civic, Personal

2020-03-24T17:41:34+02:00 2K 2 9

На деветнайсетия ден 🇧🇬

На деветнайсетия ден от месец март в 2020-го лето на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял външния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а трябваше направо да изкормя цялото у ...

exuded

Prose » Short stories

2020-03-19T17:31:35+02:00 1K 5 15

Когато... 🇧🇬

КОГАТО ВИРУСЪТ НА КОРОНАТА
ПРИСТИГНА В БЪЛГАРИЯ
(Римейк от 23.11.2014 г. в „Откровения“)
Когато заразната болест Корона пристигна в България, властите бяха готови. Както бяха готови преди за борба с Ебола – друг враг на отечеството. Но преди шест лета.
Всички болници и поликлиники, всички медико-диа ...

exuded

Prose » Others

2020-03-08T22:53:35+02:00 850 3 3

Всичко красиво 🇧🇬

Държа го в ръцете си. И докато вървя, го поглеждам. Уж не стискам много, ала ми се струва, че на всеки пет минути увяхва все повече. А до там има още поне тридесет минути. Поне.
Забързвам.
Това цвете не го знам какво е. Изкопах го от градината на баба. Тя, когато вече не можеше да ходи, все ме питаш ...

exuded

Prose » Short stories

2020-03-08T07:51:55+02:00 1.1K 6 14

Цвете в косата 🇧🇬

Дъждът вали на ситни капки. Не е дъжд, душ е.
– Нали? – попита момичето.
Младежът не отговори.
– Не виждаш ли? – повтори тя, докато свиваше чадъра си. – Няма нужда да се пазим. Като душ е. Само малко ще ни намокри. Какво толкова?
Намираха се пред Съдебната палата. ...

exuded

Prose » Short stories

2020-02-21T09:43:27+02:00 982 3 11

Убийство на убиеца 🇧🇬

Най-сетне я прочетох тая книга. Зачитах я и изоставях, както правех навремето с жените. После тя уж ме търсеше и ме зарязваше, както жените се гавреха с мене. Имаше нещо помежду ни. То беше презрението към любовта.
Ама пак е нещо общо. Макар че звучи кофти.
Не я изоставих. Сложих я на най-ужасно мяс ...

exuded

Essays » Others

2020-02-17T00:27:01+02:00 1.4K 2 10

Есен 🇧🇬

ЕСЕН
Когато започнаха да падат зъбите му, Драгомир реши, че това са дължи на лошото време. За неговите зъби почти всяко време през последнитет тридесет години беше лошо. Но все пак наистина повечето изпопадаха през последните шест.
– Шест години, представяш ли си? – вайкаше се и търсеше обяснение от ...

exuded

Prose » Short stories

2020-02-14T19:30:31+02:00 1.1K 3 16

Съновни пролегомени 🇧🇬

Ето тази жена исках да видя.
Тази жена. Бяла. Тя беше красива, но не защото имаше рокля, впита в нейното тяло. И не защото устните ѝ кървяха от червилото на студа или защото косата ѝ се спускаше като водопад – това е твърде тъпо и безизразно. Студено беше и нямаше как да не си представя как някаква ...

exuded

Prose » Short stories

2020-02-09T00:29:38+02:00 961 1 10