exuded
628 results
Много ни плащат. За какво? За мълчанието ли?
Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност – като че ли авторите се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени ...
Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност – като че ли авторите се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени ...
833
5
7
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, е въпрос на морал. Неморалните не оцеляват, ...
473
5
8
Не издържам вече. Трябва да изляза. Длъжен съм да го направя. Искам да отдам чест и да изкажа благодарност на партиите и правителствата на Република България за стореното. Вие не знаете колко им дължа. Вие нищо не знаете. Всяко правителство, всеки член на парламента през последните трийсет години е ...
278
2
6
Вероятно е заради разликата. Не заради разликата във възрастта – възрастта е винаги относителна, никога не е еднаква, дори у връстниците.
И все пак: вероятно е заради разликата. Не онази разлика, която любовта, тази стара деруга, дето чертае като ледник в планините – тази разлика размеква душата на ...
И все пак: вероятно е заради разликата. Не онази разлика, която любовта, тази стара деруга, дето чертае като ледник в планините – тази разлика размеква душата на ...
588
3
5
От патриотична гледна точка глупостта е героизъм. Това настояваше Пешо, докато пишеше есе на кандидат-студентския изпит по журналистика. Пешо беше на около петдесет, но продължаваше да кандидатства. Мечтаеше да стане радиожурналист. Обичаше радиото от малък и все си представяше как фучи гласът му из ...
281
3
7
Седемдесетгодишната Глория обяснаваше на едрия си събеседник как балсамовият оцет лекува всичко. Ако имаш, казва тя, например пресъхнали устни – намазваш ги и само след няколко минути ефектът е налице.
– Какъв е ефектът? – вяло пита Григор.
Тя го сръгва с нежен укор и с още по-нежни лакти и уточнява ...
– Какъв е ефектът? – вяло пита Григор.
Тя го сръгва с нежен укор и с още по-нежни лакти и уточнява ...
200
2
5
Тези плъхове... Стоеше отгоре и ги гледаше. На моста над Перловската река минаваха толкова много хора и возила, а никой не ги забелязваше долу, сякаш този свят под повърхността не съществуваше. Правеха поредния ремонт на улицата и сега имаше временна спирка – разбира се, на място, където беше трудно ...
201
3
4
Почти всяка година в края на лятото, някъде преди първия училищен звънец, в града пристигаше цирк. Под гарата имаше едно огромно кръгло заграждение и шатрите на цирка се разпъваха там. През другата част на годината това място служеше за паркинг на автобуси, за ремонт на леки автомобили и за проститу ...
466
4
6
Наблизо имаше чешма. Слезе по стърнището надолу. Забеляза, че са разорани нивите, но нямаше посеви. Беше месец май.
Раницата му тежеше. Имаше още няколко километра до града. Стори му се доста път. Свали товара от гърба си и седна на объл камък да почине. Така. Развърза вървите и погледна вътре: пълн ...
Раницата му тежеше. Имаше още няколко километра до града. Стори му се доста път. Свали товара от гърба си и седна на объл камък да почине. Така. Развърза вървите и погледна вътре: пълн ...
225
3
5
Тя беше измежду най-грозните жени, които съм виждал някога. Не твърдя, че съм виждал повече от две такива, но все пак другата беше мъртва и това донякъде я оправдава. Не се брои.
Дамата срещу мен бе съвсем жива и притежаваше топчесто и отпуснато тяло, омесено сякаш от лошокачествено брашно, имаше дъ ...
Дамата срещу мен бе съвсем жива и притежаваше топчесто и отпуснато тяло, омесено сякаш от лошокачествено брашно, имаше дъ ...
673
3
8
Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки. После се поуспокоих, особено след четвъртата октава, която събуди кучето, то се разлая и улових съня като нощна пеперуда – тогав ...
255
1
3
Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...
333
4
10
Телевизия. Седем сутринта. Трябва да ставам, жена ми – също. Хубав е денят: така изглеждаше и нощта. Има нещо хубаво в семейния бит – денят и нощта са едно и също, ако не трябва да плащаме... Налага се да плащаме сметки и за през деня, и за през нощта: стига да си нарисуваме живота. Няма значение да ...
242
2
6
Славчо съобщава бавно, дрезгаво, но убедително на опашката:
– Има нещо, което ме тревожи.
Никой не му отговаря. Побутнах го леко:
– Не си сам.
– Сам съм – отговаря вяло. – В това е проблема. ...
– Има нещо, което ме тревожи.
Никой не му отговаря. Побутнах го леко:
– Не си сам.
– Сам съм – отговаря вяло. – В това е проблема. ...
606
2
7
В погледа му имаше нещо дружелюбно. Очите му – влажни и меки. Походката – пъргава, дори прекалено като за мъж. Имаше усет към красотата, навсякъде в офиса му стърчаха сухи цветя, а според мен едно от тях не беше съвсем сухо. Но аз не разбирам от цветя. Просто онова, дето не беше сухо, го бяха постав ...
220
1
3
Първо обедняваме духовно. После материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...
803
7
16
Край камината сме. Двама.
Тя не гори: направена е от камъни, създаващи усещане за топлота. Как изобщо камъкът може да е топъл? Идеята беше на жена ми. В огнището има три шишарки, подпалвачка и кухи, сухи корени. Камината е готова. Сама по себе си.
Топло е.
– Това отдавна не се е случвало.
Това го ка ...
Тя не гори: направена е от камъни, създаващи усещане за топлота. Как изобщо камъкът може да е топъл? Идеята беше на жена ми. В огнището има три шишарки, подпалвачка и кухи, сухи корени. Камината е готова. Сама по себе си.
Топло е.
– Това отдавна не се е случвало.
Това го ка ...
568
2
8
Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата, нито откровенията на майка ми са ме превърнали в нещо превъзходно. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Като мен, дори това си въобразих, макар че възнамер ...
662
2
2
– Не сме се виждали отдавна.
Времето беше заличило всичко човешко у него. Изобщо не приличаше на себе си. Следователно е напълно естествено, че не го познах на улицата.
– Така е – отговорих. Всъщност изобщо не си спомням кой беше конкретно. Някъде бяхме говорили, нещо бяхме обсъждали, но дали? И ког ...
Времето беше заличило всичко човешко у него. Изобщо не приличаше на себе си. Следователно е напълно естествено, че не го познах на улицата.
– Така е – отговорих. Всъщност изобщо не си спомням кой беше конкретно. Някъде бяхме говорили, нещо бяхме обсъждали, но дали? И ког ...
255
6
15
С приятеля ми Ник се уговорихме да се чакаме точно в 6 сутринта под моста, за да стигнем навреме за риболова. То за риболова няма точно астрономическо време, нито уговорката ни засяга по някакъв начин водните обитатели, решили ли са веднъж да не кълват, но ние така си знаем – рано пиле рано пее. Сир ...
431
4
12
– Благодаря за поканата.
– Няма защо. Длъжник сте ми.
– Аз съм винаги длъжник.
– В смисъл?
– Какъв смисъл? ...
– Няма защо. Длъжник сте ми.
– Аз съм винаги длъжник.
– В смисъл?
– Какъв смисъл? ...
448
2
9
В кафенето пред подлеза продават закуски.
Не съм гладен. Моля за кафе. Продавачката ме познава и давам знак, нищо че съм шести на опашката..
Идва един юнак и ме блъска.
- Кафе! - заповядва.
Поглеждам го. Голямо момче. Пораснало е високо. Има анцуг. ...
Не съм гладен. Моля за кафе. Продавачката ме познава и давам знак, нищо че съм шести на опашката..
Идва един юнак и ме блъска.
- Кафе! - заповядва.
Поглеждам го. Голямо момче. Пораснало е високо. Има анцуг. ...
523
3
13
Пиша разказ за любовта и съм напрегнат. Изпих два чая и половин бутилка сапун. Мислех, че е бира, имаше пяна отгоре, жена ми беше оставила халба с веро да мие съдовете точно по пътя към компютъра ми. Сега се чувствам чист. Не твърдя същото за пода.
Този разказ е за някакъв конкурс, който трябва да с ...
Този разказ е за някакъв конкурс, който трябва да с ...
756
2
13
Срещам Жоро, плочкаджията. Жоро е дребен, заоблен, добре оформен за възрастта си биологичен камък. Но удариш ли го приятелски по рамото, бие на кухо. Удариш ли го на друго място – пак така. Винаги съм искал да го млатна по главата, за да сравня звука.
– Как е брато? – пита. – Угрижен ми се чиниш. Що ...
– Как е брато? – пита. – Угрижен ми се чиниш. Що ...
333
5
11
Болеше ме кракът, десният. Накуцвах. Иначе нищо ми няма, даже не знам защо и как ме заболя. Случва се. Ходилото не се беше подуло, нито имах болки в ставите.
Вероятно остарявам – казах си и се успокоих. Мисълта за старостта винаги действа минорно. Като диклак с лексотан.
Слязох полека по стълбите и ...
Вероятно остарявам – казах си и се успокоих. Мисълта за старостта винаги действа минорно. Като диклак с лексотан.
Слязох полека по стълбите и ...
446
2
5
– Ако си накъдриш косата, ще изглеждаш още по-хубава.
Тя стоеше срещу него, полегнала на дивана, загърната с одеяло, и примижаваше. Осветлението на нощната лампа правеше бузите ѝ по-хлътнали, със сенки, които тръгваха чак от челото, плъзваха се покрай скулите и се стичаха по шията.
Не му отговори.
Т ...
Тя стоеше срещу него, полегнала на дивана, загърната с одеяло, и примижаваше. Осветлението на нощната лампа правеше бузите ѝ по-хлътнали, със сенки, които тръгваха чак от челото, плъзваха се покрай скулите и се стичаха по шията.
Не му отговори.
Т ...
600
2
10
След съдебното заседание седнахме да хапнем в едно закътано ресторантче в Стария град на Пловдив. Беше есен, тъжна и мудна, листата капеха бавно – червени, жълти и оранжеви, а ние пиехме вино.
След като отказах на келнера да посетим свободната стая над ресторанта, колежката ми съобщи:
– Ще загубим д ...
След като отказах на келнера да посетим свободната стая над ресторанта, колежката ми съобщи:
– Ще загубим д ...
837
4
14
Много слова се произнесоха, много думи се изговориха по повод промените в съдебната власт, отдавна с добро чакани, още по-отдавна зле написани, та да се налага днес да се изтрият. Не е на добре, когато тъй често се създават удобни, но користно скроени нормативни правила в угода на частен, па макар и ...
818
2
5
Като студент работех в едно памуко-текстилно предприятие. Отначало ме наеха като изтегляч – товарех и разтоварвах навити на рола платове, качвах ти на едно метално магаре и ги подреждах на рафтове. Справях се прилично и се издигнах – след около два месеца ми възложиха да работя на една метрачна маши ...
552
2
12
Спря се чак на завоя към улица „Северна“. Пое си дъх и се огледа. Май никой не го проследи. Браво.
Виктор Белев, ученик от единадесети клас в елитно училище, беше осъществил успешно първата си кражба. Обра магазина за бижута, знаейки, че го заснемат. Дори не скри лицето си, не сведе глава, не се объ ...
Виктор Белев, ученик от единадесети клас в елитно училище, беше осъществил успешно първата си кражба. Обра магазина за бижута, знаейки, че го заснемат. Дори не скри лицето си, не сведе глава, не се объ ...
537
2
6
Искам да сънувам бъдещето. Въртя се в леглото в просъница и се опитвам хем да спя, хем да контролирам съзнанието си, защото сънят ми не ми харесва, независимо кой и къде го режисираше. Непрекъснато спомени – уж са все безцветни, но според сюжета си се оцветяват, променят формата си и стават ту по-го ...
658
3
5
Из цикъла "Приказки за лека нощ"
Бъркам в джоба, за да взема парите, които са там. В джобовете, особено в мъжките, почти винаги има пари. Знам го от личен опит, макар да съм чувал и че го пишело някъде. Опитът ми е голям и аз вече от пръв поглед установявам в чий джоб да бръкна, по кое време и как.
...
Бъркам в джоба, за да взема парите, които са там. В джобовете, особено в мъжките, почти винаги има пари. Знам го от личен опит, макар да съм чувал и че го пишело някъде. Опитът ми е голям и аз вече от пръв поглед установявам в чий джоб да бръкна, по кое време и как.
...
788
4
9
Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум, сякаш реката е излязла от ръкава си. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал – помислиха хората и си наляха по кана червено вино. Качиха дървата и бъчвите на втория етаж ...
346
2
8
– Много обичам кашкавалки – съобщи гордо мъжът на средна възраст и извади цигарата от устатата си. – Хубави са. Нежни някак.
Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.
– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.
– А, да! – пак постави ц ...
Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.
– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.
– А, да! – пак постави ц ...
516
3
20
Плаваме. Наоколо морето е безбрежно – навсякъде вода, синева, небето и водата се сливат в общ хоризонт и ние смятаме, че вървим към него. Хубаво е да плаваш към хоризонта – той изглежда все по-близо и е нужно още филия време и малко сол търпение да го достигнеш. Стискаш зъби, преживяш сухия хляб и с ...
714
5
13
Много слова се произнесоха, много думи се изговориха по повод промените в съдебната власт, отдавна с добро чакани, още по-отдавна зле написани, та да се налага днес да се изтрият. Не е на добре, когато тъй често се създават удобни, но користно скроени нормативни правила в угода на частен, па макар и ...
764
2
3
Дойде Преображение и всичко се промени.
Котките на комшиите започнаха да влизат по-често в двора на Иван. Марто хич и не ги хранеше и те се щураха като полудели. Все събаряха една и съща саксия и в нея цветето се мъчеше да оцелее цяло лято. Накрая изсъхна и заприлича на лоена свещ, а в саксията не о ...
Котките на комшиите започнаха да влизат по-често в двора на Иван. Марто хич и не ги хранеше и те се щураха като полудели. Все събаряха една и съща саксия и в нея цветето се мъчеше да оцелее цяло лято. Накрая изсъхна и заприлича на лоена свещ, а в саксията не о ...
639
2
9
Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...
289
6
6
По сухия път се движеха един след друг два автомобила. Първият беше сив опел, на около двайсет години, запазен, бавен и прашен. Прахът и димът, които произвеждаше, полепваха върху предното стъкло на форда след него; и той беше запазен и грижовно мумифициран, ала годините му май бяха повечко, за да б ...
887
6
16
Развиделяваше се. В края на морето, където започваше или свършваше хоризонта, беше сиво, сивото се сливаше с водата и я правеше мъглива, непонятна. Лято. Заведенията затваряха. Петли нямаше, но музиката кукуригаше прегракнало и приглушено, гларусите ровеха в пълните контейнери, пиано баровете, диско ...
746
9
38
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
