exuded (Владимир Георгиев) - Works

Оттук до залеза 🇧🇬

– Оттука до залеза има две педи път!
Голямо упътване, няма що. Но все пак благодарих. Значи ме чакат два педи.
Човекът не беше хижар. Нито стражар, нито лесничей. Не беше дори Педя човек-Лакът брада.
Не. Той нямаше даже педя ръст. Но имаше лакти, протрити. И брада нямаше. Носеше униформа. И как ли б ...

exuded

Prose » Short stories

2017-11-05T00:38:34+02:00 963 6 6

Предварителен изпит 🇧🇬

Да придружа сина си, големият, поисках. Той се съгласи. Предстоеше му изпит, нещо като предварителен или първи опит за кандидатстване в университета. Ще решава тест.
Беше студено, доста студено. Колата ми е стара, но климатикът работи. Момчето не се притеснява, това е добре. Дори задряма на задната ...

exuded

Prose » Short stories

2017-10-27T19:23:43+03:00 773 4 10

Среща 🇧🇬

– Къде беше?
– Защо, липсвах ли ти?
– Да.
– И ти на мен.
– Защо не се обади, че ще дойдеш? Не излъчи нищо. ...

exuded

Prose » Short stories

2017-10-26T02:02:31+03:00 751 4 6

Четвърти ден: Вишнева къщичка 🇧🇬

Събудих се по някое време. Книжката лежеше до мен – смачкана и не е много мръсна. Оставих я – нека друг да я чете. Аз си измислям думите в нея, въобразявам си живот, който не съществува; и любов без бъдеще, без минало, а само с настояще, и то съновно. Тъжна работа.
Оня добре ме беше потрошил. Нищо, ...

exuded

Prose » Short stories

2017-10-24T12:53:41+03:00 799 5 6

Трети ден: Арест 🇧🇬

Тази нощ я сънувах. Метрото е празно, тя седи и гледа пред себе си. Светло е. Няма влакове. Шум няма. Пътниците са отпътували към своето щастие. Тя още чака. Загърната със своята одрана дреха, мълчаливо се взира в нищото със слепите си очи. Аз идвам. По пижама съм. Смешно е, аз отдавна не нося пижам ...

exuded

Prose » Short stories

2017-10-22T21:03:00+03:00 952 5 4

Втори ден: Сирене 🇧🇬

– Купи сирене на връщане! – изкрещя жена ми, преди да влезе в банята.
Ще купя, разбира се. Нищо, че на път няма млекарница. Тя все така прави – отмъщава си, че погрознява и издава заповеди. Жена ми е много привлекателна. И става все по-грозна заради себе си, не заради годините. А може би е заради го ...

exuded

Prose » Short stories

2017-10-21T00:03:17+03:00 777 5 4

Първи ден: Запалка 🇧🇬

Свиреше на странна цигулка, омотана с кабели: лоза беше тя, неподкастрена. Краищата на филизите ѝ бяха струни. Младежът беше възпълен, висок и с дълга коса. Часът наближаваше осем и половина сутринта, есента все още беше млада и дори в това ранно и още сънливо време разголваше дамите, а мъжете мръще ...

exuded

Prose » Short stories

2017-10-19T19:52:53+03:00 839 5 7

Любовта на лятото 🇧🇬

Виж как лесно се разтурва
Времето, когато плаче.
Есента превръща в урва
Листите на жълтите и обезлюбени сирачета
Омаломощени и полегнали пред моя дом. ...

exuded

Poetry » Other

2017-10-15T14:56:19+03:00 608 3 3

С какво започва Родината? 🇧🇬

Бях се наострил да пиша по-конкретно, с имена. Дори седнах, вдигнах ръцете си над клавиатурата и... ги оставих във въздуха. Груба щеше да е музиката на думите. Хората не са ноти. Грозни ноти няма, грозни хора – колкото щеш. Дали такива се раждат или после са обръщат – не зная. Пък и всеки човек е из ...

exuded

Podcasts » Social articles

2017-10-12T15:52:41+03:00 2.6K 3 6

Краят на лятото 🇧🇬

Има толкова много причини да останеш насаме със себе си. Разочарования. Очарования – и страх, който те възбуждат. Раздели. Любови. Главобол. Стомашно неразположение. Вдъхновение. И ето, останал насаме със себе си, разбираш, че няма такова нещо като насаме-със-себе си. Сам е този, който е извън себе ...

exuded

Prose » Short stories

2017-10-10T20:26:19+03:00 969 3 5

Удавяне 🇧🇬

Как възниква мълчанието?
Навярно с целувка без ек.
Или пък със скрито съзнание,
Че целуваш предмет, не човек.
Как се прикрива мълчанието? ...

exuded

Poetry » Other

2017-10-07T11:23:36+03:00 811 5 7

Трупове 🇧🇬

Стържеше по гребените на вълните този вятър, щърбеше ги, във въздуха се чуваше свистене; от бурния сблъсък на вихрушката с морето ли или от друго звукът съскаше, грапав като шкурка, драскаща поресто дърво. Грозно и потискащо беше сивото на този месец, хотелите не работеха, а морето – почти спокойно ...

exuded

Prose » Short stories

2017-10-07T11:04:57+03:00 1.6K 3 6

Комар 🇧🇬

Уплашен е комарът вкъщи. Иде зима.
Тревожно мърдат пипалцата клечки.
Не го убивам. Нека да го има.
Кой ще хапе моята човечност?

exuded

Poetry » Other

2017-10-01T00:41:06+03:00 573 3 2

Излет 🇧🇬

Хребетът се беше извил като камила. Едногърба. Те са много трудни за яздене, тези хребети, и никой не ги одобрява, когато е на път. Казват, че в Южна Африка имало камили...
– Помогни ми – изстена тя. – Беше млада жена, нямаше и трийсет. Носеше огромни обувки, чорапи, вълнени, ямурлук и очила. – По д ...

exuded

Prose » Short stories

2017-09-28T19:39:44+03:00 1.6K 4 6

Празнуване 🇧🇬

През повечето време в него бушуваше огън. Предлагах му газ, но той отказваше. Имаше си водка, с нея го гасеше.
– Искаш ли? – попита ме.
– Не, не съм гладен.
Държеше филия черен хляб, леко мухлясал, но за сметка на това обилно намокрен с нещо и съвсем безформен.
Отпи едра глътка от малката бутилчица, ...

exuded

Prose » Short stories

2017-09-21T22:02:39+03:00 664 2 6

Ретро 🇧🇬

През цялото време си мислеше, че тя вероятно е очаквала да ѝ предложи брак. „Защо жените все за обвързване мислят?”, ядосваше се. Не стига, че ги ухажваш, обичаш ги искрено, къпеш се всеки ден, носиш подаръци, даваш всичко от себе си, а и... брак. И какво е бракът?
– А? – попита човека до себе си. Т ...

exuded

Prose » Short stories

2017-09-20T15:59:36+03:00 725 5 6

Калинка 🇧🇬

Живееше в къща. Голяма къща. Нощем щурците пееха. Като на село.
Не живееше постоянно там. През повечето време беше в големия град. Там като фон ехтеше кухо и монотонно друг шум: онзи тих, злокобен и подмолен тътен на заетостта, на парите, на деловия ритъм и на алчността.
Обичаше къщата.
Не обичаше г ...

exuded

Prose » Short stories

2017-09-17T07:19:33+03:00 4.2K 21 39

Край морето 🇧🇬

Все ме тегне към тая пейка. Сънувам я. И сякаш съм там: беше есен, добре помня, че нямаше никого на плажа, дори чайките рядко идваха. Нямаше риба. Нищо нямаше.
И мен ме нямаше. Но бях там някак. Наблюдавах се.
Сиво. И небето, и плажа в сиво. Приседнах бавно; отпуснах се, за да си спомня. Имам видени ...

exuded

Prose » Short stories

2017-09-14T11:44:53+03:00 973 3 4

Рано 🇧🇬

Будеше се всяка нощ в два и половина. Понякога синовете му още не се бяха върнали от живота. От нощния живот.
„Така е по-добре – казваше си. – Поне не ме будят.”
Случваше се понякога и да го будят. Когато се прибираха преди два и половина. Не им правеше забележка. Никой не го караше да спи в кухнята ...

exuded

Prose » Short stories

2017-09-13T15:10:35+03:00 717 4 7

Напредък 🇧🇬

Всички бързаха в огромната представителна сграда. Носеха папки и чанти, жените – повечето с вързани коси, елегантни, но делови, мъжете – изпънати, слаби и лъснати като фатмаци, сновяха важно и с паунски маниер разпространяваха наоколо своето парфюмирано самочувствие.
Климатиците работеха и отнасяха ...

exuded

Prose » Short stories, Humorous

2017-09-08T22:11:12+03:00 938 2 5

Мотивации 🇧🇬

Минавам с колата покрай склада за търговия на едро. Радвам се, че са го отворили отново. Купувам си разни неща – триони, ножчета, пирони, хартиено тиксо, дунапрен и церезит – все ежедневни потребности на учител по пиано като мен. Обичам всичко да си оправям сам вкъщи, когато не преподавам. По тази п ...

exuded

Prose » Short stories, Humorous

2017-09-07T22:00:16+03:00 864 2 2

Жребец в кухнята 🇧🇬

Този човек беше харесван от всички. Поздравяваше учтиво. Винаги усмихнат, обръснат, изгладен. Помагаше на възрастните в трамвая. Отстъпваше мястото си, въпреки че не беше млад. Кавалер.
– Много неприятен тип! – говореха за него онези единици, които не го харесваха. – Прилича на влечуго.
– На мен пък ...

exuded

Prose » Short stories

2017-09-05T21:58:26+03:00 1K 2 4

Гарван гарвану 🇧🇬

Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки. За спорове разказват, за оброчища, сватни, изневери, платнища, реки, в които се перат чаршафи; за моми и момци с червени кафтани, а също и за овчари, които благородно умират преди да са си изпили пос ...

exuded

Prose » Short stories

2017-09-03T07:07:45+03:00 3K 10 14

Неживият 🇧🇬

– Помогни ми! Моля те... Много те моля!
Стресна се. Телевизорът работеше. Беше настроен сам да се изключва след някое време. Още не се беше изключил. Погледна електронния часовник на печката. Един и половина след полунощ. Рано е да става. По телевизията даваха филм на ужасите. Какво друго да дават п ...

exuded

Prose » Short stories

2017-09-01T16:46:55+03:00 642 4 4

Пощальон 🇧🇬

Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...

exuded

Prose » Short stories

2017-08-30T18:58:45+03:00 1.5K 3 4

За шума от безделието 🇧🇬

Много хора одобриха похода на вицепремиера Валери Симеонов към Черноморието, особено южното, за да сплаши мутрите, да доведе закона за ръчичка и да го накара да работи по тези места, да вдигне шум до Бога, че занапред няма да бъде така, а ще бъде иначе.
Какво всъщност се случи? Било шумно в Слънчев ...

exuded

Podcasts » Social articles

2017-08-29T18:27:58+03:00 1.6K 2 2

Езда 🇧🇬

Хареса му тук. Конната база беше в града. Имаше същата близо до покрайнините, където живееше, но тази беше по-уредена. Конюшните бяха чисти, всеки кон си имаше минало, вероятно и бъдеще. Дори имена им бяха дали. Имаше много треньори, всички бяха по-млади от него и това го убеди, че вече е време.
Поп ...

exuded

Prose » Short stories

2017-08-26T16:16:16+03:00 1.1K 2 4

Жълто 🇧🇬

Красотата вървеше преди нея – като сянка от слънце, залепило погледа си на гърба на младата жена; не беше само погледът на слънцето отзад, много други очи се бяха накачулили едно върху друго и следваха леката ѝ спокойна походка. И тази красота, изпреварила жената като легенда, правеше кордон: вятъръ ...

exuded

Prose » Short stories

2017-08-25T13:06:10+03:00 891 3 6

Сън 🇧🇬

Като сън. Така усещаше живота си. И не искаше да се събужда. Не искаше да става от леглото, да пие кафе, да се къпе, да ходи на работа. Не искаше нищо такова.
Искаше да спи. Така животът му се струваше по-пълноценен.
Но между желанията и действителността има разлика. Стана, включи машината за кафе д ...

exuded

Prose » Short stories

2017-08-24T11:02:49+03:00 817 3 8

На път 🇧🇬

На път за застрахователната компания отбих да налея бензин. Докато плащах, видях в кафенето Боби – моя съученик. Остарял ми се стори и се уплаших, че това се е случило и с мен. Зад касиерката имаше огледало. Грозно огледало.
Махнах с ръка на Боби, той ме видя, доближих се.
– Да те почерпя ли едно ка ...

exuded

Prose » Short stories

2017-08-22T13:37:21+03:00 823 2 5

За яснотата в държавата 🇧🇬

Трябва да изясняваме нещата, не да ги опростяваме. Опростенчеството, свеждането на държавността до битовизма на уличното поведение не води до нищо. Виж, яснотата е хубава: тя дава шанс да разбереш случващото се и да усетиш как то подминава същественото, за да прикрие глупостта си.
Вицепремиерът по и ...

exuded

Podcasts » Social articles

2017-08-21T23:45:46+03:00 1.6K 3 6

Рими 🇧🇬

Римите си търсят поданици.
Не дирят смисъл. Воля са.
А властта цъфти безформено,
щом народът още е трева.
Като в картина на Ван Гог. ...

exuded

Poetry » Other

2017-08-20T01:58:56+03:00 621 3 4

Събитията на инспектора 🇧🇬

МНИМИЯТ МЪРТВЕЦ
Инспекторът вярваше в себе си. Толкова пъти нюхът му не го беше предавал. Много пъти. Може би два. Или повече. Кой да ги брои? И как? С коя ръка? С лявата? Или с дясната? Та ръцете често имат повече от два пръста. Те са напълно негоден инструмент за броене.
– Тук не е имало престъпле ...

exuded

Prose » Humorous

2017-08-16T20:37:00+03:00 928 2 3

Миниатюри 🇧🇬

Притъмня. Притихна. Посивя въздухът и се уплаши. Сниши се ниско и натисна клоните на дърветата – още зелени, свежи, омърлушени.
Кавгата на небето едва започваше. Сега само пригърмяваше. Тътените идваха сякаш от едно място, но като ехо огласяха небосвобода – тъмен, строг, внушителен.
После сигурно ще ...

exuded

Prose » Others

2017-08-13T18:05:55+03:00 1.2K 7 8

Сладоледено парти 🇧🇬

Ще бъде горещо. Един угаснал фонтан ще църцори до тях. Тихо, безсмислено и важно. Ще мине дете, ще пие вода и ще му се скарат.
– Защо му се карат? – ще попита тя.
Той няма да знае отговора. Но ще види, че детето плаче, набито, а бащата ще крещи на майката. После майката ще заплаши бащата. Детето още ...

exuded

Prose » Short stories

2017-08-12T12:05:20+03:00 807 2 3

Здравословно 🇧🇬

Прочете в два сайта – отделни, независими и мразещи се един друг, че пиенето на топла вода сутрин на гладно е полезно. „Щом намират общ език враждуващите сайтове, значи това е безспорно”, рече си и купи червена кана за бързо загряване на водата. Взе и два лимона. И започна.
„Ефектът настъпва – пишеш ...

exuded

Prose » Short stories

2017-08-11T21:56:45+03:00 612 3 4

Деца 🇧🇬

Седнаха в ресторанта. Тя каза:
– Аз съм блудница.
Той седеше срещу нея. Опита се да отгатне сам защо тя се смяташе за такава.
Върна се малко назад във времето. Всичко – или внезапната част от всичко, започна скоро. Още беше зима и се стъмваше рано. Не бяха обядвали, купоните за студентския стол бяха ...

exuded

Prose » Short stories

2017-08-09T19:19:00+03:00 799 2 4

Счупен прозорец 🇧🇬

Счупи прозореца от яд. Добре, че прозорецът беше двоен, от онези, старите, дървените, широко използвани по времето, когато още нямаше алуминиева и пластмасова дограма. Вторият джам остана непокътнат. Семейството можеше да преживее и с един прозорец.
Излъга, че е станало течение, прозорецът се е тряс ...

exuded

Prose » Short stories

2017-08-08T13:41:50+03:00 766 2 4

Красотата на любовта 🇧🇬

Толкова любов има на тоя свят.
Отвориш сайт – все за любов пишат. И поети, и разказвачи.
Тя е влюбена, той – не. И обратно. Ах! Любовта е мимолетна, интровертна, несподелена, спорадична, сексуална, шумна, недостатъчна, досетлива, груба, загадъчна, тъпа, семпла, беззъба, завиждаща, тиха, лигава, тя п ...

exuded

Prose » Short stories

2017-08-05T22:58:25+03:00 1.1K 2 8

Терминатор 🇧🇬

Оставих прозореца отворен. Има комарник. Горещо е. Юли свършва, но идва август. И телевизора оставих да бръмчи – нищо че излъчва топлина. Този Шварценегер е хубав като старостта си. Опънал си е кожата. Така е непобедим и вечен. Последният му терминатор обаче е детински. Като Роки 5. Неслучайно казва ...

exuded

Prose » Short stories

2017-08-02T08:25:14+03:00 1.4K 1 6