IvanStefanov (Иван Стефанов) - Works

Инстинкт 🇧🇬

Пак съм се вкиснал.
Вчера...
Стар приятел доведе клиент.
Да му направя проект. За къща.
Не! Искаше замък. Голям! Огромен и да прилича на... ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-09-13T12:11:06+03:00 958 1 8

Щастие 🇧🇬

-Защо тоя човек те мрази толкова?
-Много ли?
-Абе не знам много ли е, малко ли е, но, като стане дума за теб, се оплюва. Със сигурност, едва ли мрази някого повече.
-Ами сигурно си има основание човека. Аз съм си объркано същество и чат-пат правя объркани неща.
-Е, дрън-дрън. Всички знаят, че, кога ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-09-12T12:11:26+03:00 834 3

Присъдата 🇧🇬

Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротескна среда, хората са се отчуждили и се ра ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-09-11T13:26:34+03:00 846 3

Интервю 🇧🇬

ИНТЕРВЮ
- Шефът ме изпрати при теб. Иска за неделният брой да има нещо интересно.
- Той май че се сеща за мен, кога няма с какво да си попълни страниците. Кажи сега какво иска да му разправям?
- Каза ми да ти задам само един въпрос.
- Думай! ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-09-10T11:39:29+03:00 837 3

Фея 🇧🇬

Закъсняхме. Късно разбрахме какво става. Усилихме ход, но по урвите се слизаше трудно. Внезапно притъмня. Небето стана зловещо. Грохотът след нас се засилваше. Светкавиците запляскаха по оголените камъни. После всичко се сля в един непрекъсващ грохот. Когато вече изгубихме надежда, че ще излезем на ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-09-09T10:52:31+03:00 1K 4

Урок 🇧🇬

Очите ми се замъгляват.
Съзнанието ме запраща назад в годините. Тогава...
Ония служби!
Широк, просташки подреден кабинет, с голямо омърляно бюро.
Пред него, на почетно разстояние, олющен, грозен дървен стол, като че закован. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-09-08T20:20:11+03:00 662 1

Първа цигулка 🇧🇬

ПЪРВА ЦИГУЛКА
Ожениха се!
По любов, по споразумение, или по необходимост.
Кой знай? Събраха се и заживяха заедно.
Тримата! ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-09-06T12:08:37+03:00 1.5K 7

Ад 🇧🇬

Преди време, оня, моя познат, дето не прокопса в занаята, ама му провървя на другаде, ми вика един ден.
- Ела да видиш каква вила съм си направил.
Отиваме!
Джипът се насочи към вратата и тя сама се отвори.
Тежка! Желязна! ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-09-04T11:51:02+03:00 802 3

Реабилитация 🇧🇬

Кръчма. Пак шестима. Пак в ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим.
И тоя път сме се зачекнали с изкуството. Що е, какво е? Нали всеки обича да прави онова, дето и не разбира, и не може. Та от тоя какво прави, от оня кого видял, от чашка на чашка и по едно време стана дума за един голям а ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-09-03T15:01:23+03:00 776 3

Звяр 🇧🇬

Огромно. Проскубано. Мръсно. Вълк! Ребрата му се четат от глад. С нашийник. Появи се отскоро. Гонят го, и хора, и кучета. Изоставено или изгонено, кучето обикаляше бездомно. Не беше подивяло. Беше уплашено. Бягаше от всички. Още не се беше научило ни да краде, ни да убива.
Той го забеляза една вечер ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-09-02T13:14:41+03:00 767 1

Витраж 🇧🇬

-Струва ми се, че не ме слушаш! На коя бутилка си?
-Не е твоя работа. Продължавай да си дрънкаш!
-Не съм седнал при теб да ти дрънкам. Задачата е сериозна. Време няма, а ти не преставаш да пиеш.
-Продължавай!
-Мисля, че всичко ти разказах. Ако нещо ти е неясно питай. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-30T14:34:55+03:00 755 1

Неблагонадежден 🇧🇬

В смяната работехме само няколко човека. Потънали в работа, рядко си разменяхме по някоя дума. Само в почивките присядахме за кратко до една маса в ъгъла, да похапнем по нещо. Тогава се разменяха повечко думи.
Той и тогава си мълчеше. Темерут. Другите бяха свикнали с мълчанието му и почти за нищо не ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-28T11:27:41+03:00 800 2

Разпети петък 🇧🇬

Беше олицетворение на нежността. Тънка, изящна, с плавни движения. Не жена, а съновидение. Гласът и тихичък, като шепот на поточе. Изящна.
Леко завеена, далече отнесена.
Живееше в свой собствен свят. И картините ù бяха такива. Безкрайно нежни, в някакви неуловими тонове. Изпървом се учудваш има ли г ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-27T11:50:38+03:00 705 2

Ангелина 🇧🇬

Всеки ден по едно и също време, тя минаваше. Сутринта на изток, следобед на запад. От единият град, до другия. Пеш. Боса. Обувките държеше в дясната ръка. Бяха бели. И тя цялата беше облечена в бяло. Вървеше бавно и равномерно. По- точно тя плуваше. Никой не я питаше. Никого не запитваше. Плуваше бе ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-26T15:26:27+03:00 764 4

Омраза 🇧🇬

Кръчма. Шестима. В ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим. За мое здраве. Че пак прескочих трапа.
Двайсетина години работехме заедно, едно и също. Измисляхме, проектирахме сгради и градове. Едни се построиха, други потънаха в архивите.
След прелюдията от общи лафове, от как си, какво пра ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-25T10:36:28+03:00 811 1

Аксиния 🇧🇬

... какви е деца раждала,
раждала, ражда и днес…
Към ресторанта правим малка зала. За отбрани гости.
На стената между двата прозореца съм изтипосал една ниша. Засводена. В нея Къната трябва да направи фигура. На жена. Богиня. Като гръцките, ама да си е българка. Дяла, чука, майстори, а на мен все ощ ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-23T22:29:50+03:00 878 1

Ели 🇧🇬

Най-после свърших всичко, за което бях дошъл и можех да се смъкна в кафенето да му цапна някое и друго кафе. Устата ми пресъхнаха от говорене. Долу беше почти празно. Седнах на една маса под асмата и придърпах пепелника. Дойде момичето и поръчах. Докато припаля, очите ми обходиха масите. Пусто. По т ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-21T00:12:06+03:00 936 2

Признание 🇧🇬

И тоя път дойде. От години е така. Наближат ли тия дни и той е тук, при мен. Идва да потуши мъката. Гасим я с бяло, с червено, с какво падне. Много се коси. И язвата го свива, та се прегърбва като бастун.
Пийваме и го утешавам.
-Спокойно бе, човек! Не бързай. Рано или късно ще ти дойде редът. И теб ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-19T13:43:11+03:00 914 1

Кум 🇧🇬

-Та викаш, по съвест. По съвест, ама тя, проклетата, е от женски род. Измамна е. И аз някога, по ония времена, кога всичко знаех и всичко можех, тогава кога по шумките пикаех, та и от тая работа шум да се дига, нещата все по съвест ги решавах. Трябваше да стъпя с бос крак на въглен, та да разбера, ч ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-18T14:40:03+03:00 871 1

Песента на авлигата 🇧🇬

Някъде към началото на лятото в двора дойде една птица. Красиво нещо. Цялата в жълто. Като пламък. Само контурът на крилата ù в черно. Поразходи се по тревата и подскочи. Подплаши я кучето. На другия ден пак дойде. Все по-дълго се застояваше. Скастрих песа и той не скачаше като дойде. После стоеше п ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-16T20:11:13+03:00 2K 1

Двайсет и четири карата 🇧🇬

Оня ден Златото се връща от някъде. Чакай да ти кажа най-напред за какво злато става дума. Да не се чудиш. През лятото правим ремонт в къщи и бях извикал две момчета да ми помагат. Симпатяги. По едно време на едното нещо му притрябвало и вика.
- Лельо Златке!
Никой не се обажда. То пак.
- Лельо Злат ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-14T09:50:34+03:00 1.2K 1

Бял лист на бяла стена 🇧🇬

И тоя път пак същото.
- Още! Почовъркай още!
И отминава. Отива при следващия. Минава. От статив на статив, от човек на човек. Тук пипне, там каже нещо и на стативите една след друга оживяват картина след картина. А при мен все едно!
- Още!
Още, още, ама да знаеш какво е това още. Забивам очи в платн ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-13T20:02:29+03:00 1.2K 3

Изповед 🇧🇬

- Нещо не ти върви кафето? Не можа ли да спиш тая нощ?
- Спах. Спах, ама не съм сигурна. Мятах се като таласъм.
- Кошмари ли те споходиха?
- Още по-лошо.
Отпийваме си от чашите и се опуйчихме. Аз не смея да питам повече, а на нея, като че ли не ù се говори. Помълчахме бая време. Сложих още едно джез ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-09T21:22:44+03:00 1K 2

Епилог 🇧🇬

Появяването му разбуди духовете в градчето. Беше един от известните, по онова време, артисти. Отдавна е излязъл от тук. Завръщаше се рядко, по за ден, два и пак заминаваше. Играеше в най-големия театър и от неговата сцена беше стигнал висините. Стана легенда. Сега се задържа тук по-дълго. Заживя в н ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-06T12:47:12+03:00 713

Пожълтялата снимка 🇧🇬

Баба Дока наближаваше стоте. До деветдесет и шестата беше учудващо подвижна. Не се спираше на едно място. Почукването на тояжката ù непрекъснато се чуваше отнякъде. С нея не се разделяше, защото тя крепеше кръста ù. Той се беше изкривил на дъга и все повече я притискаше към земята. Когато главата ù ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-08-05T17:10:52+03:00 818 4

Лилиум 🇧🇬

Дворът е запустял. Буренясал.
На поляната пред къщата стърчи един лилиум. Крещящо хубав. Ухаещ... но отровен.
Не може да не погледнеш към тоя двор. Хубост!
Отдавна не съм идвал тук. Идвам само като мине зимата и се стопли. Преди не можех да отмина тоя двор. Не можех да не спра. Залепвах се на ограда ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-07-31T14:22:33+03:00 1.6K 5

Блян 🇧🇬

Дойде една привечер.
Ръст - среден. Възраст - средна. Физиономия - смачкана. Прегърбен. Ръцете висят до колената. В тях стиска пластмасов плик. И той смачкан.
Стои пред портата и мълчи.
-При мен ли идваш?
Мълчи. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-07-30T16:47:09+03:00 903 8

Сън 🇧🇬

Яви ми се Господ! Той ли беше, друг ли беше? Кой да ти каже? Ама не е и само това. Спях ли, не спях ли, сънувах ли, бълнувах ли?
Стоим с жената на терасата и отпиваме кафе. Опитвам се да и разкажа съня, а пък на - ни разказът върви, ни кафето, ни цигарите. Горчи ми. От всичко. И тоя сън не ми излиза ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2009-07-21T19:45:36+03:00 1.1K 3