kopele (Ирен Попова) - Works

kopele

100 results

Остатъкът

kopele

Poetry

Във стаята приказно тиха
остана замислен, вглъбен
и всичките звукове скриха
шума си от него сломен...
Остана да мисли за всичко, ...

2008-05-24T22:48:49+03:00 550 9

Пътуването

kopele

Prose

Вървеше само по пътя към вкъщи. Крачеше бавно и някак уморено, защото не искаше да се прибира. Не й се затваряше в голямата празна къща, сякаш искаше да избяга от своето ежедневие. Мечтаеше да притежава онази магия на импулсивността, и в същия този миг да стои на перона, чакайки първия влак, без да ...

2008-05-21T23:45:32+03:00 630 3

Сутрин

kopele

Prose

Обичаше сутрините... Онези слънчеви сутрини, в които въпреки че закъсняваше за някъде, винаги сядаше на прозореца с чаша кафе. Отпиваше от него жадно, замислена за предстоящия ден, изпълнен с толкова задачи, понякога даже със мъничко тъга в своята бързина. Но сутрин винаги се чувстваше щастлива. Оби ...

2008-05-13T11:10:28+03:00 852 4

Пътека

kopele

Prose

Дълга и стара пътека, преживяла страданията на времето, усмихвала се на изгрева и заспивала със залеза. Потъвала в несгоди и радости, затихвала в тишината и разговаряла с шума... Това е онази пътека, по-стара от самия свят, онази пътека, по която всеки човек минава, търсейки накъде да продължи след ...

2008-04-29T18:39:45+03:00 677 3

Спомен от миналото

kopele

Prose

Понякога се чувстваме така сами... в онези тихи вечери, в които си спомняме за нещо отминало. Нещо, което много ни липсва. Нещо от щастливите ни слънчеви дни, потънали в смях, или от нощите, в чиито покой сме затваряли очи и спокойно сме се унасяли в съня, така нежен, сякаш погален от полъха на вятъ ...

2008-04-27T17:33:53+03:00 1924 7

Сам с нея

kopele

Prose

Беше сам... Около него минаваха толкова много хора, но той беше сам. Сам, погълнат в мислите за нея... Искаше пак да види очите й. Толкова дълбоки и красиви, да види всичко, което се изписваше с блясък в тях... Онзи блясък, за който беше мечтал толкова дълго, сякаш цял живот... Искаше да почувства с ...

2008-04-26T07:43:40+03:00 1498 6

Думи

kopele

Prose

Замисляме ли се за малките нещица в сивите ни дни, които всъщност отнасят гъстата им мъгла далеч и с лазурните си лъчи ни докосват нежно?... Даваме ли си сметка за думите, които чуваме всеки ден от различни хора, различни думи, носещи различни послания... Осъзнаваме ли колко струват някои думи, колк ...

2008-04-24T23:02:28+03:00 869 8

* * *

kopele

Poetry

Замълчи! Хайде в старата стая
да потърсим смеха и сълзите,
че си тръгнаха някога, зная,
без да чуват изобщо молбите.
А не исках, не исках да тръгват ...

2008-04-23T16:21:01+03:00 666 11

Деца

kopele

Poetry

Когато сме малки деца,
копнеем да бъдем големи.
С чисти детски сърца
не прозираме всички проблеми.
Не знаем за всички лица ...

2008-04-19T16:43:54+03:00 601 9

Сняг

kopele

Poetry

Снежинките танцуват в тъмнината
и в своя влюбен танц се гонят.
На къщите докосват те стъклата,
с умора падат, губят воля...
Снегът покрива със сребърна завивка ...

2008-04-18T00:27:05+03:00 538 1

знам, че е пролет но...

kopele

Poetry

Отново листата се ронят.
Златна завивка обгръща земята.
Подухне ли вятър, те всички се гонят,
няпомнят игра на децата...
Есента дошла е в нашия град. ...

2008-04-15T23:24:30+03:00 550 9

* * *

kopele

Poetry

Копнея за всичките пъти, когато
сърцата ни бясно са били в едно,
за нежните вечери тънели в лято...
За малкото цвете израсло само,
което показа ми точно до пътя - ...

2008-04-14T21:28:11+03:00 470 6

Лятна нощ

kopele

Poetry

Звездиците тънат в небесния свят.
Щурците шепнат своята песен.
И тихо заспива големият град,
завит от огромния купол небесен.
Бляскат светулките в тъмнината. ...

2008-04-13T00:49:03+03:00 440 4

Старата къща

kopele

Poetry

Отново е седнала в старата къща,
навярно си мисли за своите дни...
И всичките спомени в нея се връщат,
както пътник се връща от чужди страни.
Щастливите спомени в старата къща ...

2008-04-12T09:09:40+03:00 482 8

Мечта за поля

kopele

Poetry

Вървя през безкрайните светли поля,
забързана бавя се някъде там...
Вървя запъхтяна и дишам едва,
за да не чакаш на срещата сам.
И мисля си как пак си легнал в тревата, ...

2008-04-11T13:50:57+03:00 505 7

Тя

kopele

Prose

Есента беше спуснала многоцветното си було. Пожълтелите листа се ронеха, както се нижат дните. Те падаха бавно, нежно докосвани от вятъра. Последните златни лъчи на залязващото слънце галеха лицето й...
Тя седеше на своята любима пейка в парка. Сядаше там винаги, когато беше тъжна...
Гледаше към кол ...

2008-04-10T07:42:23+03:00 845 6

Пътят към радостта

kopele

Poetry

Да вървим, да избягаме надалече от другото,
да пътуваме там, в света на мечтите.
Да избегнем фалшивото, грозното, грубото,
да избегнем плача и сълзите...
Да вървим, да се лутаме, да потърсим добро, ...

2008-04-10T07:39:15+03:00 528 7

Дъжд

kopele

Poetry

Вода по стряхата се стича
и всяка капка плахо шумоли,
прозорецът е мокър, а и всичко -
навън дъждецът ромоли.
Седя и гледам как листата ...

2008-04-08T07:19:28+03:00 524 5

Всяко нещо

kopele

Poetry

Всяка едничка сълза по лицето
стича се и се впива, оставя следа.
Всяка болка, горяща в сърцето,
изпраща надеждата далече сама.
Всяка дума, почувствана нощем, ...

2008-04-06T10:38:34+03:00 481 3

Всеки миг

kopele

Poetry » Other

Всеки миг във живота е важен,
да потърсиш във него добро.
Да намираш, в омразата даже,
всяка мъничка капка любов.
Да откриваш във мъката – радост ...

2008-04-05T11:54:06+03:00 681 6

1
←
1
2
3 (current)

Random works