mariniki
427 results
на перваза опадали листи
и капчици дъжд
по стъклото оставят следи… след
изящния танц
на дъжда ...
и капчици дъжд
по стъклото оставят следи… след
изящния танц
на дъжда ...
2019
14
23
Тя си има криле… на пеперуда
и тичинки
от синя метличина за очи
обичат я нежно и вятъра… и дъжда
тя живее в приказка… от онези щастливите ...
и тичинки
от синя метличина за очи
обичат я нежно и вятъра… и дъжда
тя живее в приказка… от онези щастливите ...
1162
10
20
заваля…
и разплака деня
кротко… есенно
после… в очите ми стихна
тъгата ...
и разплака деня
кротко… есенно
после… в очите ми стихна
тъгата ...
1020
9
22
отсам вечерния вятър… и дъжд оттатък…
носи ключа към светлото… ще отвори света
към безкрая
и ще е любов… ще обшие с пеперуден фестон
ръба на нощния спомен ...
носи ключа към светлото… ще отвори света
към безкрая
и ще е любов… ще обшие с пеперуден фестон
ръба на нощния спомен ...
1231
10
21
прозорецът ми нощем
има излаз към теб…
а денем събира в зениците на очите ми
топлите звуци дочути от някога
с шум на сърце… разстила ги ...
има излаз към теб…
а денем събира в зениците на очите ми
топлите звуци дочути от някога
с шум на сърце… разстила ги ...
1141
5
22
разнася тъга с всяка капка дъждът
като тъжна солена сълза… натежало от сиво
небето
във клоните голи виси
самотна градината стихнала ...
като тъжна солена сълза… натежало от сиво
небето
във клоните голи виси
самотна градината стихнала ...
1080
4
23
не... не са очите ти...
просто е есен... с финеса на влюбване
искрящ в кехлибарено
залезът отблясъци светли
по листите сухи разхвърля и в пролуките ...
просто е есен... с финеса на влюбване
искрящ в кехлибарено
залезът отблясъци светли
по листите сухи разхвърля и в пролуките ...
1213
7
32
тя…
есента е красива и щедра
макар
и самотна
и всичко си има… разплакано слънце ...
есента е красива и щедра
макар
и самотна
и всичко си има… разплакано слънце ...
1117
5
15
той винаги идва без да го викам
с милувка
защото е мъдър и нежен
не иска да плача… понякога води
със себе си друг... да забравя за болката ...
с милувка
защото е мъдър и нежен
не иска да плача… понякога води
със себе си друг... да забравя за болката ...
1026
5
20
нощно разбудени
думите
меки и сънни
в ефирна безбрежност
се губят... ...
думите
меки и сънни
в ефирна безбрежност
се губят... ...
1781
1
43
колкото вчера
повече днес
облак дъждовен тъгата
разнася…
близо си ти… а аз съм ...
повече днес
облак дъждовен тъгата
разнася…
близо си ти… а аз съм ...
1618
34
и бялото на вишните прецъфтя
едва прогледна
и тръгна
с първите стъпки на вятъра
като млада жена ...
едва прогледна
и тръгна
с първите стъпки на вятъра
като млада жена ...
1428
40
синее дъждът
през очите ти тъжни
и сливат се болка и нежност в сълза
а далечните пътища в сън
се превръщат ...
през очите ти тъжни
и сливат се болка и нежност в сълза
а далечните пътища в сън
се превръщат ...
1688
39
винаги вали когато
не трябва...
или може би точно тогава
и само... ако обичаш
дъжда ...
не трябва...
или може би точно тогава
и само... ако обичаш
дъжда ...
1441
28
обичам...
да ме събужда мисълта за теб
с прииждаща нежност
на сълза
и думите са крехки зелени треви ...
да ме събужда мисълта за теб
с прииждаща нежност
на сълза
и думите са крехки зелени треви ...
1537
1
33
проникване...
болезнено чувствено
до едно друго аз
с фин оттенък на размитото нежно
и дъга от дъждовен кристал ...
болезнено чувствено
до едно друго аз
с фин оттенък на размитото нежно
и дъга от дъждовен кристал ...
1622
33
рисува мигът
със думите... моите и твоите
красиво
и фино цветовете подбира
мъничко розово, още малко... за устните ...
със думите... моите и твоите
красиво
и фино цветовете подбира
мъничко розово, още малко... за устните ...
1617
41
5232
6
22
жената която обичаш
понякога
идва при тебе с дъжда...
перваза с капчици нежност посипва...
дъхът ù дъждовен с дъха ти ...
понякога
идва при тебе с дъжда...
перваза с капчици нежност посипва...
дъхът ù дъждовен с дъха ти ...
1882
1
38
някой...
в пустото следи оставя
някой... в тъмното
е мека
крехка светлина ...
в пустото следи оставя
някой... в тъмното
е мека
крехка светлина ...
2697
34
и полъхва зефирът...
на сандалов елей по следата ефирна дъхът се приплъзва...
в кехлибарено топло мигът се облича...
докосване нежно по белия път на коприната...
пръстите плахо пролазват и в топлия пясък се губят ...
на сандалов елей по следата ефирна дъхът се приплъзва...
в кехлибарено топло мигът се облича...
докосване нежно по белия път на коприната...
пръстите плахо пролазват и в топлия пясък се губят ...
1573
1
42
пълно е
пространството с гласове...
дори и тишината
нощем гъмжи...
но в многото празни шепоти изгубен ...
пространството с гласове...
дори и тишината
нощем гъмжи...
но в многото празни шепоти изгубен ...
1541
43
заваля... а дъждът е поезия
с онзи дъждовен рефрен от неказани думи
за стих...
и сълзи февруарският ден като ласка
за миг тишината помежду ни с нежност повила... ...
с онзи дъждовен рефрен от неказани думи
за стих...
и сълзи февруарският ден като ласка
за миг тишината помежду ни с нежност повила... ...
1512
44
цъфти пак
синчецът във топлия ирис
на юли
с усещане странно и мило
че някой и нещо отново се връща ...
синчецът във топлия ирис
на юли
с усещане странно и мило
че някой и нещо отново се връща ...
2452
58
и пак вали
и порой
и отново е събота
защото не обичам почивните дни
няма ме... изгубена в дъжда ...
и порой
и отново е събота
защото не обичам почивните дни
няма ме... изгубена в дъжда ...
3846
49
и съм
перце от глухарче
от топъл вятър понесено
в тихото, слънчево…
и рисува следата му фина ...
перце от глухарче
от топъл вятър понесено
в тихото, слънчево…
и рисува следата му фина ...
2326
1
61
тъмнее...
тишината немилостиво
боляща
там... отвъд хоризонта
на топлите мисли... ...
тишината немилостиво
боляща
там... отвъд хоризонта
на топлите мисли... ...
1859
39
раззеленяват се
пак бреговете смълчани,
тревите събудени
стръкове крехки люлеят,
а топлият вятър ...
пак бреговете смълчани,
тревите събудени
стръкове крехки люлеят,
а топлият вятър ...
3830
69
Бледнее нощта...
пред разсъмване чиста,
в тополите
кротко луната сребрее,
студът тишината със скреж ...
пред разсъмване чиста,
в тополите
кротко луната сребрее,
студът тишината със скреж ...
1940
54
светлеят
дните ми... речни морени
от тебе погалени
бели и обли
душата ми крехка ...
дните ми... речни морени
от тебе погалени
бели и обли
душата ми крехка ...
2135
44
Тополите с връхчета голи
по залез в небето припалват искра,
на брега край реката върбите
се гушат в покров изтъкан от мъгла.
Самотният вятър врабците ...
по залез в небето припалват искра,
на брега край реката върбите
се гушат в покров изтъкан от мъгла.
Самотният вятър врабците ...
2778
58
душата ти,
в облак приютена
бяла птица,
в съня ми прелита,
с полет ефирен ...
в облак приютена
бяла птица,
в съня ми прелита,
с полет ефирен ...
3422
62
5378
52
дюлено време…
ухае на есен,
в душата най-свидните спомени
сбрани,
в милувка с ръцете на мама, ...
ухае на есен,
в душата най-свидните спомени
сбрани,
в милувка с ръцете на мама, ...
2271
1
70
сплетени
в кротка молитва
край реката върбите
за огъня тих
на звездите ...
в кротка молитва
край реката върбите
за огъня тих
на звездите ...
1701
56
Дом за души...
безрадостно, в края на бялото, реят се погледи кротки,
угаснали, сякаш забравено, времето крета с бастуни
и нямат тела тук душите отдавна изгубени, немощно
в пръстите старчески залък трепери от хляба Господен ...
безрадостно, в края на бялото, реят се погледи кротки,
угаснали, сякаш забравено, времето крета с бастуни
и нямат тела тук душите отдавна изгубени, немощно
в пръстите старчески залък трепери от хляба Господен ...
1801
45
незримо изнизва се
времето,
изтича мигът
неусетно със светло изпълнен,
остава пак болката ...
времето,
изтича мигът
неусетно със светло изпълнен,
остава пак болката ...
1966
41
дъжд... есенен дъжд...
някак тъжно и тихо ръмящ,
от облак далечен,
неочаквано към мене притичал,
нечии сълзи понесъл... ...
някак тъжно и тихо ръмящ,
от облак далечен,
неочаквано към мене притичал,
нечии сълзи понесъл... ...
4840
49
крехкото стръкче любов -
саморасляче от дните есенни топли
в душата ми поникнало
нежно в тъмното светлее
и ми спомня ...
саморасляче от дните есенни топли
в душата ми поникнало
нежно в тъмното светлее
и ми спомня ...
2418
47
От мрака прогонен, денят в листопада унило
се скрива, остава ръмящият дъжд господар
след последната стъпка на светлото…
Тътрят се мислите тежко по улици мокри, самотни,
первазите тихи дъждовни за есен напомнят, ...
се скрива, остава ръмящият дъжд господар
след последната стъпка на светлото…
Тътрят се мислите тежко по улици мокри, самотни,
первазите тихи дъждовни за есен напомнят, ...
1624
44
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
