Marmadun
79 results
Записах се на курс по Лицемерие
и най-напред научих грозна истина –
в емоциите кредит на доверие
не ти гласуват, щом покажеш искреност.
На никой не му трябва честността ти – ...
  2899  29  30 
От векове по името ми плюят
и за войната мене обвиняват,
Та ще помоля всички да ме чуят.
Каква е истината обяснявам.
Той, Парис, като всички ергенаши, ...
  2373  12 
Снегът – плътен и мек – сякаш пареше очите му, а под него къщите приличаха на мъртъвци с изкорубените си очи-прозорци. Нито куче, нито глас в призрачното село... Само една дребна фигура бавно крачеше напред. На гърба й, изпод шала на червени и зелени цветя, се полюшваше дълга руса плитка.
– Мамо... ...
  1037 
Студено отмъщение
в памет на Нечка
Застанала до облегнатия на плочата избелял кръст, гледах поставения до купчината пръст простичък талашитен ковчег, в който лежеше свекърва ми с изкривено, измъчено лице – сякаш все още я мъчат кошмарите. Цялата се тресях от неудържими тръпки на възторжена наслада.
...
  2222  11  15 
Моята сватбена рокля щеше да бъде с корсет от фина дантела, дантелени щяха да бъдат и ръкавите, дълги и широки като на средновековните принцеси. Полата щеше да е от шифон и меко да обвива краката ми. Влюбила се бях в този модел, когато преди няколко години ходихме до Асеновград и го видях на една ви ...
  1288 
Целият блок 46 и всички блокове около него в радиус от пет километра проклинаха дявола, който накара Калинка Коджабаджакова да мине не по обичайния си маршрут, а покрай новооткрития хипермаркет, (може пък там олиото да е на промоция!) а на двеста метра вляво от него се кипреше музикалният магазин.
К ...
  1232 
МОЖЕ ЛИ ЕДНА УСЛУГА?
По дяволите, как се прави винен кебап без вино? И защо, по дяволите, беше решила че май все пак има точно за една чаша в бутилката... тая същата бутилка от Мерло, която снощи бе докапчила и сега дъното й закачливо й намигаше от препълнената кофа за боклук...
Ванчето въздъхна, из ...
  972 
… - Любко, усмихни се да те снимам де!
Момчето неумело се опитва да изобрази радост. Две чаши на масата, сладки, соленки, голяма торта и двама самотници – баща и син. Първият тъжен празник в живота му. Най-тъжният. Той мълчаливо пие лимонадата си, гледа към вратата и чака. Тя ей сега ще дойде. Не мо ...
  1355 
Любослав се взираше в тъмнината, а тя бе събрала в шепи гласове от миналото и се забавляваше да ги писка до ухото му един по един.
… -Колко е часа, Лили? И пак си пила!
-Пийнахме с колегите след работа, нали ти се обадих? – гласът на майка му губи своята веселост и в него се промъква раздразнение. – ...
  770 
Eдва едва разлепям клепачи и установявам, че съм измръзнала, схваната и неориентирана нито за мястото, нито за времето.. На гърдите ми лежи нещо тежко и топло. И похъркващо… главата на Алекс. Ето защо съм схваната. А съм измръзнала, защото съм гола, а огънят е изгаснал – в камината танцува рубиненат ...
  1369 
-Наистина ли разходката се проваля? – въздъхна Лора. – Жалко, не ми се прибира все още.
-Няма как – навъсено каза Любослав, а после ловко грабна политналото към него момиче – един дребосък с огромна чанта, бързащ кой знае къде след часовете, беше блъснал Лора. – Гледай къде вървиш бе, смотльо!
-Сори ...
  844 
Насреща ѝ се зададе фигура в черно кожено яке. Щом погледите им се срещнаха, и двамата се вцепениха, сякаш единият беше хванал другия да върши нещо срамно и погрешно. Учителката не без срам призна пред себе си, че това в пълна сила се отнася за нея.
- Здравей, Ники.
- Добър ден, другарко. – той поис ...
  1398 
Любимият ми сезон е есента, по-точно момента, когато лятото й отстъпва правото да влезе във владение. Тогава то ми напомня за шут, който до този момент е щръклял на воля в празния дворец, но видял кралицата, смирено се е кротнал. А Есента наистина прилича на кралица – достолепна, натежала от злато, ...
  1022 
МОЯТА ГОЛЯМА ЛУДА ГРЪЦКА СМЕТКА
Комедия
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ВАСКА – простовата и простодушна селска жена, вдовица, на 68 години
ЖИВКА - нейна дъщеря, на 46 години. Хитра, алчна, пресметлива ...
  1067 
За първи път в живота си осъзнавам дълбокото значение на думата „отпуск“ – само седмица е достатъчна да се отпусна в такава дълбока нирвана, че само мисълта за нейният край ме хвърля в потрес.
Давам си сметка, че никога досега не съм почивала като хората. По време на отпуск обикновено съм жрица на Д ...
  996 
Бавно си хапваме гъши дроб с лейди Анабел и мис Каролайн, лениво протягайки се пред една от камините в Уиндзор и дискретно обсъждаме най-новото хоби на сър Бърнард - лов на гълъби. Лично аз смятам, че това е пошло забавление за селяндури, но мис Каролайн бърза да ме убеди, че днес аристокрацията е п ...
  820 
Учителката ми по история в девети клас успя да ме накара не само да се влюбя в предмета, който дотогава ме очароваше колкото паяк в леглото, а и да се запаля по любимата й тема „Великите жени“. Изчетох де що книги успях да открия и стигнах до велико откритие – дипломация му е майката, за да оцелееш ...
  1023 
-Разказвай, разказвай, разказвай, разказвай! – Нина подскача и цвърчи превъзбудено също като врабче пред кроасан. – Направо си за убиване! Как можа да ме оставиш цяла седмица без новини – самоизядох се от любопитство.
Вярно е, че цяла седмица – всъщност дори малко повече не ме е виждала. Беше в болн ...
  989 
-Госпожице, Андрей ме бутна…
-Госпожице, развали ми се прическата…
-Госпожице, мама нали ще дойде?...
Призивите ми за малко тишина и спокойствие са с необходимия според педагогиката интимно-доверителен тон, затова и нечути потъват в гълчавата като котешко мяукане сред лъвски прайд. Децата са превъзб ...
  975 
-Ели… Ели, чакай! – гласът на Стоев надви многогласата гълчава в коридора на втория етаж.
Михайлова се закова на място като улучена с куршум в гърба. За миг паникьосана се озърна като приклещено в ъгъла на кокошарника пиле – нямаше къде да се скрие в освен в тоалетните, което щеше да е повече от нел ...
  711 
Някаква невидима сила с властна ръка бавно ме издърпва от съня – дърпа ме буквално за носа. Влудяващо вкусно ухание на… на палачинки?
За секунда замаяно си мисля, че моят Алекс е най-най- страхотния мъж на света, за какъвто другите жени биха извършили поне пет смъртни гряха. След разтапящите ласки и ...
  886 
Тази вечер се чувствам много особено. И се радвам, и се страхувам. Като на държавния изпит – радвам се на най-важната крачка в живота си. Вече съм голяма, зряла, знаеща – остава само едно изпитание, за да го докажа.После ще имам пълното право да разполагам със своите решения и отговорности. В същото ...
  1021 
-Марги! Марги, отвори!
Поредната серия от дълго звънене, докато звънецът се задъха, след което започва упорито тропане.
Бавно дотътрям чехли до вратата.
-Тони, моля те... Добре съм. Само че искам да съм сама.
-А, не си познала! Ще блъскам и ще звъня, докато на съседите ти им писне и някой се принуди ...
  910 
„На ти – злорадо мислеше Райна, докато се носеше по улиците стремително като СУ – 35, острият й нос пореше напористия майски вятър. В ръката стискаше своето ново Аз – бледосиния лист хартия, който й даваше правомощия на квалифицирана масажистка. – Ако ме вземат, довечера ще му сложа тапията в чиния ...
  939 
Не знам за кой ли пореден път днес наказвам Гошко да седне на пейката. Неговият пръв приятел и верен секретар Андрей веднага забравя, че допреди секунди се е оплаквал от пясъчния обстрел, на който беше подложен и дотичва.
-Госпожице, ще откажеш ли Гошко?
-Казва се „Ще му отмениш ли наказанието”. И н ...
  1100 
Много мразя в почивен ден да се събудя рано. Още повече, че снощи татко отговори на въпроса ми каква работа имаме за вършене утре със следното възмутено изявление.
-Хората са ти дали почивните дни не за да скочиш с първите петли, моето момиче! Строго забранявам да се става преди 9 часа. Това е запов ...
  1262 
Събуди я телефонът. Светла първо се завъртя на другата страна, после погледна часовника и скочи като изхвърлена от пружина, а в още спящия й мозък писна паниката, че закъснява за работа.
Навличайки в движение някаква дреха, притича до апарата в антрето и изстреля задъхано в слушалката:
-Извинявам се ...
  796 
Светла огледа малката зала и остана доволна от резултата. Струваше си тичането. Първото, което направи още в таксито, бе да се обади на цветарския магазин, откъдето обикновено поръчваха цветята, и като разбра с какво разполагат, поръча кошница с бели лилиуми, кремави рози и зелена декорация.
След то ...
  944 
Краката ми тупкат. Тази вечер е сравнително спокойна, но аз имам странното усещане, че в коленете и глезените ми пирува цяла колония термити. Още два часа. Само два часа! Ох, още цели два часа...
Заведението е удостоено с посещение от развеселена компания. По закона на Мърфи пред двете свободни маси ...
  1045 
-Имам страхотна клюка – шепне заговорнически Нина. – Снощи оня сладур май остана разочарован, че те няма.
- Кой сладур?- давам си вид на разсеяна.
-Еее, не се прави на „дръж ми шапката”. Онзи, твоят Джон Доу.
- Първо, не е моят – отговарям с колкото се може по-сдържано безразличие. – Дори не го позн ...
  1017 
-Добър ден. – поздравявам аз, но уви-напразен труд. Колежката ми минава по коридора стремително като урагана Катрина, а по изражението на лицето и съдя, че бедният Ню Орлиънс, т.е аз, пак си е навлякъл справедливия Божи гняв. Вече съм се уморила да се питам какъв е смъртния ми грях за днес.
-Докога ...
  1055 
С ловки движения на илюзионист баща ми успява да досипе в чинията си още малко от свинското задушено със зеленчуци, докато майка ми вади от секцията чашките за кафе. Уви, над възторга му на надхитрило възрастните хлапе се посипва вербален напалм:
-Ало, господине! - изсумтява „капо ди тути капи” на ф ...
  1027 
- Маргарита!
Лилавият маникюр на кака Ленче властно сочи празния стол до масата, на която гордата собственичка на ресторант „Палма” упражнява ежедневното си право на контрол върху мързеливия персонал.Присядам, като същевременно слагам подходяща физиономия - същата като на Гошко, когато строго му каж ...
  1008 
През големия прозорец се вижда огнения диск на слънцето, който мързеливо се търкаля зад гърба на тепето. Духа вятър и кара клоните на дърветата да се поклащат като ръце на екзалтирана публика на рокфестивала в Каварна. Кафените очи на Джон Доу се впиват настойчиво в моите и чувствам горещия му дъх в ...
  1351 
„Природата ли иска да ни каже нещо с поведението си на тази дата или е просто съвпадение? – мислеше си Михайлова, а цялото тяло я болеше от усилията да спре неудържимото си треперене. – Винаги на 19 февруари е кучешки студ.“
Блоковете от ученици крачеха към гимназията в нестройни редици, навели глав ...
  777 
Свила вежди и скръстила ръце пред гърдите си, Михайлова наблюдаваше новата си „придобивка“, а туптенето зад челото ù все повече ускоряваше ритъм. Не можеше да повярва, колко вярно излезе старото твърдение, че тръгне ли животът ти да се скапва, го прави с шеметна бързина.
Тези дни новият ученик ù беш ...
  960 
-Хайде да идем на кино. –каза Ивелин на Любослав. - Гледа ми се филм, какъвто и да е.
-Сори, любима. С Лора се разбрахме да ядем пасти след часовете. Ти нали ще дойдеш?
-Не, мерси. – намуси се приятелят му. – И ако ходите, е време да ми кажеш. Няма да ви светя.
-Не ходим. Откъде пък ти дойде на ума? ...
  891 
Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи...
1990 година ...
  1458 
Аз съм убиец… Господ да се смили над душата ми, убих я.
Октомврийският вятър тънко се киска в ушите ми, докато ги щипе с ледени пръсти.
Възрастен мъж съм, на 47 години - знам, че точно той е причината пламъчето на свещта да примира в шепите ми. А защо ми се струва, че иззад рамото ми наднича покойни ...
  905  12 
Random works
: ??:??