Мильо
133 results
От сборника с разкази "Аз виждам"
  4074 
от сборника с разкази "Аз виждам"
  2964 
Минаха десет минути. Остават още петдесет.
Часът има шейсет минути.
Дядо ме наказа да стоя един час с вдигнати ръце, на колене, в ъгъла на стаята. Сложи ми боб под коленете.
Трябва да броя минутите до десет и на всеки десет минути да казвам колко остават.
Наказа ме, защото не мога да броя до десет. ...
  1475 
(Есе – размисли на една бъдеща учителка)
Ужас!!! Не искам да го пиша това есе! Не че не мога… Ще го напиша, ако трябва, но ще бъде пълен фалш.
Трудностите се появиха още при заглавието. Не знаех как да напиша „пътя“. С главна буква или малка? (Учителю – казва Тома, – не знаем къде отиваш. Как ще узн ...
  2905 
Под прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:
„… Не мога с думи да ти кажа
колко те обичам аз!
Но мога с устни да опиша
тази непокорна страст.“ ...
  2437 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев. Аранжимент – Стефан Маринов.
  2297 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов
  2764 
Голям майтап! Така не съм се смял отдавна! И сега, като се сетя… Ей, хора, казвам ви, не минава ден без екшън в немечко!
До скоро бях в Хановер, сега съм в Берлин.
Случи ми се днес, на връщане от турския магазин. Бях с колелото, раницата на гърба – пълна с кисело зеле, картофи, пилешки фенери и т.н. ...
  655 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов
  3614  10 
Отвори шампанското, наля в две чаши и ѝ поднесе едната. След това седна на масата, срещу нея, чукнаха се, каза „Наздраве!“, отпи и внимателно постави чашата пред себе си. Докато тя гладно гребеше и на едри хапки преглъщаше ягодите със сметана, той прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъст ...
  756 
Направи много снимки на голото, легнало на земята и приличащо на скелет (от глад) дете, с още живи, големи, тъжни очи, миг преди то да издъхне.
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ...
  610 
Ето, че отново е тук. След три години. Три кошмарни години!
Тогава рисуваше залеза в парка и не усети кога се смрачи. Може би защото над нея светеше лампа. Дорисува картината, доволно се усмихна и прибра всичко в дървения куфар. Разбра, че се е мръкнало, когато тръгна по неосветената алея. Другото б ...
  574 
– Двайсет и трето място – изръмжа шофьорът и ме изгледа свирепо.
Реших, че щом го казва, съм длъжен да си седна на мястото, макар че автобусът беше полупразен. Помислих си: полупразен или полупълен? Не е все едно. Показва характера на човека. И аз сега какъв съм – оптимист или песимист? И защо ми ръ ...
  1273  16 
Близо час стоя под часовника на Областния съвет и си тръгна изпълнен с едно тягостно чувство, че никога повече няма да я види. Като последния глупак не се сети да я попита за адрес, телефон… къде работи или учи.
Видя я в далечината как се огледа на всички страни, вдигна глава към часовника на Търгов ...
  1093 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов.
  2101 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов
  2521 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов
  3895  12 
Изгребваше пепелта от камината с желязна лопатка и внимателно, за да не вдига прах, я изсипваше в една поцинкована кофа, когато забеляза жълтото парче ламарина. Взе го с два пръста и издуха пепелта. Беше малка, месингова панта. Разрови, намери и другата. Не беше сигурен, но можеше лесно да провери с ...
  535 
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го:
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му: ...
  2575  13  10 
– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.
– Кой?
– Младите. Моите и твоите.
– Те не се познават. ...
  1820  10  19 
Заместник-председателят чу разговора между охранителите случайно. Може би табелата, която още стоеше залепена на вратата на кабинката – „Тоалетната е в ремонт“, ги бе заблудила, че са сами.
– Познаваме се от деца. Добър човек, но особняк. Щурак. Показа ми пистолета. Най-обикновен воден, пластмасов п ...
  791 
19.
Когато си влюбен, когато обичаш,
за тази любов ти живееш,
за нея дори и на смърт се обричаш.
Не ги чу, че идват. Разбра чак когато въженият мост се разлюля и видя Черньо и Пухи да тичат към нея. Жабата се изправи и слезе от камъка. Кучето и котаракът скочиха на земята и се обърнаха назад, в очак ...
  1198 
18. ЗАВРЪЩАНЕ
Върнах се и ме обзе тъга.
Бурени сега растат в градинката на мама.
Ще оплевя, ще прекопая… Ти донеси цветя!
По-лесно ще е, ако ги посеем двама. ...
  529 
Из "Това и жабите в блатото го знаят"
/приказка за пораснали деца/
17. ЗАВЕЩАНИЕ
Не ми обещавай неща,
които с пари се купуват! ...
  794 
Ледът се счупи –
потънах,
измъкнах се.
Брегът бе хлъзгав –
паднах, ...
  807 
Маймуна съм. От мъжки пол. Живея в оазис. Той е моята Родина. Не е нещо особено, но аз си го обичам. Когато съм далече, страдам, копнея по-скоро да се върна. На това му викат носталгия. Наоколо има и други оазиси. И те не са нещо особено. Бих казал, че... Не, това няма значение. Те не ме интересуват ...
  862 
- - - - -
(Камерата показва в гръб мъж с наметната ватенка и каскет на главата. Пред него гори огън, а около него стърчат само голи каменни зидове. Камерата се завърта и показва околния пейзаж. Зима е. Сняг е привел клоните на близките храсти. На неголямо разстояние се виждат зидовете и на други пор ...
  1402 
СЦЕНАРИЙ
Доживях да спечеля пари от писателство! Е, не точно пари, но десет литра отлежала сливова ракия, пет големи парцала сланина и едно агне по Гергьовден (след два месеца) са сериозен доход. Необлагаем! Ракията и сланината ги получих авансово, срещу разписка. На това му викали фючърсна сделка. ...
  1157 
НЯМА ВРЕМЕ
Плъзна ръка по гърдите му, по корема, по-надолу…
– Съжалявам, скъпа, сега нямам време – отметна завивката мъжът ù и бързо се изправи. – Закъснявам за работа.
– Нищо не казвам, миличък. Исках само да проверя.
Все бързат, все нямат време! Не помнеше през живота си да е изричала подобни думи. ...
  537 
ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто п ...
  1448 
ПОНЯКОГА ГОСПОД СИ ПРАВИ ШЕГИЧКИ
Бриджитката и Ален Делон бяха секс-символите на малкото ни градче за един дълъг период от време. И сега не изглеждат зле за възрастта си, но тогава, преди повече от тридесет години, напълно заслужаваха прякорите си. Дори някои твърдяха, че са по-хубави и ако случайно ...
  815 
СМЪРТТА НА БАЩАТА
Беше изключително жизнен старец, но сега бе малко настинал.
Синът му държеше да остане да си лежи, затова му донесе топла храна от ресторанта в една пластмасова кутия, пресипа я в порцеланова купичка и му я поднесе в леглото.
Гордееше се с това момче. Такъв жест на синовна любов! О ...
  398 
ЗА КОНЕТЕ И ХОРАТА
През нощта се случи беда. Прогнилият покрив на конюшнята се срути.
Ветеринарният изказа съмнение, че конят може би има счупени или спукани прешлени на гръбнака и известно време трябва да почива.
Когато отново си легна, Марко си спомни, че предния ден обеща на Нено, съседа, да му и ...
  1021 
РЕШИХ ДА ТЕ ПОПИТАМ, ЧИТАТЕЛЮ
От известно време се опитвам да проумея един факт. И не мога. Честна дума, нямам си на идея коя е причината. Затова реших да те попитам, уважаеми Читателю на сайта „Откровения”. Единственият ми разказ, от всички публикувани в „Откровения”, който няма нито един коментар ...
  1139 
ЯЙЦА ПО ПАНАГЮРСКИ
– Това, германците, Марко, са друга бира! Не крадат, не лъжат, спазват законите. Затова им е подредена държавата. И много работят. Ама много, ти казвам! Обаче и много се вживяват. Затова се тресат от нерви. Не са като нас. Осрали сме се до ушите, обаче не ни пука.
– Така си мислиш ...
  926 
НОСТАЛГИЯ
Знам какво е носталгия, но това нейното... Ревеше, та ми късаше сърцето.
Дойде си за среща с випуска. Беше бременна с второто. Зетят останал в Хановер, че си има бизнес – задачи.
Не ù се тръгваше. Беше много въодушевена от срещата.
Върнаха се с майка ù от пазар. Обикаляли по „дрип-шопове” ...
  1002 
ЛЕГНАХ САМ
Попита ме откъде ида,
попита ме защо съм пил,
попита ме защо живея,
попита ме с коя съм бил... ...
  615 
Дванадесета част
СТРАХ
Омотан в железни вериги,
вцепенен потънах във страх.
Как да изплувам не зная. ...
  1106 
Една сутрин, или по-скоро една нощ, малко преди да се разсъмне, когато тъкмо отвори очи и се протегна, за да разкърши схваналите се от нощната влага снага и крачета, Жабата чу дрезгав глас:
– Здравей!
Уплаши се! Сърцето ù лудо затупка, стисна здраво клона, сниши се и впери поглед в посоката, откъдет ...
  2345 
ПОТЪНАЛАТА ПОДВОДНИЦА
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– ... И не иска да говори с никого, дядо – обясняваше Светлин на дядо си. – А не е глупава. Госпожата я изпита по български за частите на речта. Писа ù шест. Но с нас не иска да говори.
– Не е вярно! – намеси се Катя. – Ние се запознахме. Каза си името и ...
  1206 
Random works
: ??:??