rosy88 (Росица Младенова) - Works

Гордост и предразсъдъци 🇧🇬

/с благодарност към Джейн Остин за заглавието/
Не вярвай!
Нямам нужда от обичане.
Познавам ги любовните капани.
В началото сме крехки и събличаме. ...

rosy88

Poetry » Love

2016-04-10T00:39:58+03:00 773 2 5

Бразилия 🇧🇬

Отива си.
А още не е вчера,
но някак няма място за криле.
Пропуска лъч и в този лъч треперя.
Внезапно остаря ...

rosy88

Poetry » Other

2016-04-07T22:39:21+03:00 854 1 5

12 Януари 🇧🇬

Аз съм Онзи, който не знае
тази нощ накъде ще завие.
Зад стените на празната стая
от очите на демон се крия.
А в стената е толкова просто ...

rosy88

Poetry » Other

2016-04-02T17:48:26+03:00 850 11

The fool 🇧🇬

„Пази сърцето си... топло!„
Той е жадният мъж,
който вятър от нощите пие.
И преграква в гласа му
една уморена мъгла. ...

rosy88

Poetry » Love

2016-03-27T16:20:12+03:00 863 9

Сродни души 🇧🇬

Ние имаме всичко това. Непокътнато. От памтивека.
Враговете напразно опитват да ни разделят.
Изкушават ни с битки, с любови и с криви пътеки.
Но сърцето ми бие за твоето. А пък то за мен тръгва на път.
Не веднъж сме живели под небета високи и ниски. ...

rosy88

Poetry » Love

2013-10-25T16:35:04+03:00 772 3

Безсънно 🇧🇬

Една тъжна жена заваля
като дъжд от сърцето ми.
А животът ú тихо и сръчно асфалтът изми.
Светна чист този град сред несбъднати кестени.
В неродени треви - слънцето се покри. ...

rosy88

Poetry » Other

2012-01-28T12:51:17+02:00 957 8

На теб 🇧🇬

парещ стих е челото
и стъмно се спускат черници
във очите - вихрушка
и дивото зрънце
кълни ...

rosy88

Poetry » Love

2010-11-24T23:17:13+02:00 974

Прегръдка 🇧🇬

Внезапно заприлича на любов
мъглата върху лявото му рамо.
Преди да ме прегърне, бе готов
да си отиде или да измами...
Но в себе си привлече ме насън. ...

rosy88

Poetry » Love

2010-10-19T13:37:26+03:00 1.8K 13

Теле Зеле Визия 🇧🇬

Теле Зеле Визия
(Писмо до новия ми, плазмен...)
Аз, Зина,
Отчаяната съпруга на д-р Хаус,
24 часа съм Lost ...

rosy88

Prose » Humorous

2010-10-16T17:17:50+03:00 1.1K 4

Събор 🇧🇬

Облаче бяло във чуждо небе.
Пее гората зелена.
Кървави дири остави след теб.
Кой ще те върне при мене?
Имаше птици преди векове. ...

rosy88

Poetry » Other

2010-10-09T00:59:52+03:00 771 1 4

Капан за ветрове 🇧🇬

Защото казват - много я обичал,
дъхът му се залепвал за кората ù.
С безсрамни пръсти тя го разсъбличала.
Преди да стане мъж, бил нежен вятър.
В короната ù плакал като птица. ...

rosy88

Poetry » Other

2010-10-06T21:40:05+03:00 2.5K 12 32

Дъжд 🇧🇬

пристъпва
тихичко
с вятър в дланите
после се дави в локвите

rosy88

Poetry » Landscape

2010-08-29T00:23:57+03:00 672 2

Бележка в любовната квартира или защо избягах презглава 🇧🇬

Не мисли, че те мисля! Харесва ми да плуваме заедно, да те подушвам точно преди да звъннеш на вратата. Харесва ми начина, по който ми показваш, че съм специална, без да правиш нищо специално. Обичам да ме привличаш, докосваш, обичаш... Пет пари не давам обаче какво правиш в „послето”. Къде и с кого. ...

rosy88

Prose » Letters

2010-05-08T22:38:42+03:00 1.3K 1 3

Събуждане 🇧🇬

Ти си знаел, че идвам. Нарисувал си път. И си чакал.
Пролетта е дошла вместо мен. С цяло ято от смях пеперуден.
И защото си жив, си танцувал със нея в листака.
И си плакал, когато е тръгвала в лятната утрин.
После дългото лято... Пустееше пътят и скри се. ...

rosy88

Poetry » Love

2009-10-22T11:55:15+03:00 888 2

След войната 🇧🇬

Няма победители.
Няма победени.
Уж бе игра, а виж какво стана?
Ти научи нещо за себе си.
Аз разбрах за мене. ...

rosy88

Poetry » Love

2009-04-30T18:05:54+03:00 818 2

Вода 🇧🇬

Аз нямам други необятности
освен една
едничка
капчица море в душата си
И всяка изумителна красивост ...

rosy88

Poetry » Other

2008-02-18T14:26:41+02:00 1K 4