Румена
85 results
На баба Марийка и дядо Йордан
Пони – така го наричаше вуйчо му от времето, когато беше ей-такъв и се чувстваше съвсем удобно под стряхата на въображаемата си къщичка – масата. Вуйчо му го вдигаше висо-о-ко до тавана, а в очите м у се разтапяше детето, което някога е бил той. И понеже беше дребно мом ...
Пони – така го наричаше вуйчо му от времето, когато беше ей-такъв и се чувстваше съвсем удобно под стряхата на въображаемата си къщичка – масата. Вуйчо му го вдигаше висо-о-ко до тавана, а в очите м у се разтапяше детето, което някога е бил той. И понеже беше дребно мом ...
1242
2
Загърбих
и поезия и проза.
Ежедневието
изяжда времето ми.
Кръвожадна богомолка, ...
и поезия и проза.
Ежедневието
изяжда времето ми.
Кръвожадна богомолка, ...
680
2
512
1
Лудите са
непораснали деца.
Памет детска.
Детски поглед.
Те рисуват слънчица ...
непораснали деца.
Памет детска.
Детски поглед.
Те рисуват слънчица ...
617
9
На втората спирка в сръбско вече ни чакаше тоалетна (въпреки неподправения професионален аромат)- с предверие, облицована с плочки и с два коридора с по няколко подразделения. В предверието дежуреше една женица и на нашенски диалект (то сръбският на туй прилича!) думаше: “По едно евро на чуляк.” Пон ...
1080
1
Преди да започна - няколко думички: Всъщност не смятах да публикувам всичко това, не за друго, ами защото много ме е срам, пък и много ме боли от тия спомени. Поради това тези мои писания засега са недовършени. Но по повод придобиването на статута на европейци (не че географията се е променила,хеле ...
834
2
РАНО ОТКЪСНАТО ЦВЕТЕ
На Румен Д. Ралев
Като че ли някой почука на вратата! Може би все пак нов човек ще влезе в тази потулена стая! Цветето разтвори листенца в очакване. Уви! Пак беше майката! Едно по едно листенцата се свиха в разсърдена пъпка. Откакто го затвориха в тая тъмна стая, бе станало така ...
На Румен Д. Ралев
Като че ли някой почука на вратата! Може би все пак нов човек ще влезе в тази потулена стая! Цветето разтвори листенца в очакване. Уви! Пак беше майката! Едно по едно листенцата се свиха в разсърдена пъпка. Откакто го затвориха в тая тъмна стая, бе станало така ...
1222
…
На Поли, която от днес няма да вижда слънцето!
Казват, славеите не помнели
и не повтаряли нито веднъж
песните си, а все пеели ...
На Поли, която от днес няма да вижда слънцето!
Казват, славеите не помнели
и не повтаряли нито веднъж
песните си, а все пеели ...
627
2
На дядо Динко с много, много обич!
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...
790
2
...
Свилена потръпна от вятъра, който идваше откъм гърба й. Погледна Огнян. Очите му искряха в тъмното, устните изведнъж сякаш пресъхнаха, лепнеха и докато говореше, гласът му излизаше сух.
-По цялото крайбрежие делфините били изтребени. Само тук те се появили след няколко години. Завърнали се, но н ...
Свилена потръпна от вятъра, който идваше откъм гърба й. Погледна Огнян. Очите му искряха в тъмното, устните изведнъж сякаш пресъхнаха, лепнеха и докато говореше, гласът му излизаше сух.
-По цялото крайбрежие делфините били изтребени. Само тук те се появили след няколко години. Завърнали се, но н ...
872
2
...
В една мрачна ноемврийска вечер, наскоро след годежа, Яна застигна Явор, който отиваше към чорбаджи Сирмови. Вече се стъмняваше, хората бързаха да се приберат по домовете си и затуй Явор не обърна внимание на догонващите го стъпки, докато Яна не подръпна ръкава му да го спре. Загърната в някакъв ...
В една мрачна ноемврийска вечер, наскоро след годежа, Яна застигна Явор, който отиваше към чорбаджи Сирмови. Вече се стъмняваше, хората бързаха да се приберат по домовете си и затуй Явор не обърна внимание на догонващите го стъпки, докато Яна не подръпна ръкава му да го спре. Загърната в някакъв ...
955
ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ
I
Колко време вече чака покачен на стария явор край чешмата - Яна все не идва и не идва! Вслушва се в различни стъпки, надзърта между клоните да я види издалече, цялото тяло го заболя да се свива между листата, без да мръдне, та момите долу да не го чуят. Напразно! И тая заран не я ви ...
I
Колко време вече чака покачен на стария явор край чешмата - Яна все не идва и не идва! Вслушва се в различни стъпки, надзърта между клоните да я види издалече, цялото тяло го заболя да се свива между листата, без да мръдне, та момите долу да не го чуят. Напразно! И тая заран не я ви ...
1989
2
* * *
Оставаше й малко, когато най-после отвори очите си за нея. Дълго, като цял неизживян живот, беше отчуждението му. Видя я отново с предишните си очи – очи на влюбен – докато тя гладеше поредното неделно пране пред телевизора. Стори му се, че този момент се повтаря. Сякаш се завръщаше след дълго ...
Оставаше й малко, когато най-после отвори очите си за нея. Дълго, като цял неизживян живот, беше отчуждението му. Видя я отново с предишните си очи – очи на влюбен – докато тя гладеше поредното неделно пране пред телевизора. Стори му се, че този момент се повтаря. Сякаш се завръщаше след дълго ...
869
3
* * *
За двайсетте минути от началото на обеданата почивка палеше вече шеста цигара. Беше седнал сред развалините на катедралата с гръб към шумната тълпа колеги, които бяха предпочели удобството на столовете. Отстрани правеше впечатление на усамотил се за професионални размисли. Вече девети ден рабо ...
За двайсетте минути от началото на обеданата почивка палеше вече шеста цигара. Беше седнал сред развалините на катедралата с гръб към шумната тълпа колеги, които бяха предпочели удобството на столовете. Отстрани правеше впечатление на усамотил се за професионални размисли. Вече девети ден рабо ...
722
1
НА ЗАНИК
Когато за първи път чух песента на Коцето: „Бавно умираш приятелю” тази история дойде при мен!
„...снощи видях лунен изгрев. Луната беше голяма и червена като слънцето при изгрев. Беше много красиво...” /КРЧ/
Чувстваше се уютно в колата – топличко, удобно, напълно откъснат от всички проблем ...
Когато за първи път чух песента на Коцето: „Бавно умираш приятелю” тази история дойде при мен!
„...снощи видях лунен изгрев. Луната беше голяма и червена като слънцето при изгрев. Беше много красиво...” /КРЧ/
Чувстваше се уютно в колата – топличко, удобно, напълно откъснат от всички проблем ...
1116
4
Раздадоха ролите.
И всичко се свърши.
А за нас-
каквото остава!
Че открай време Господ ...
И всичко се свърши.
А за нас-
каквото остава!
Че открай време Господ ...
578
2
* * *
И през маска завинаги,
очите са врати отворени,
през които всеки може да влети
към душата ни оголена, ...
И през маска завинаги,
очите са врати отворени,
през които всеки може да влети
към душата ни оголена, ...
802
1
Когато обещават синева
Когато обещават синева
очите са безкрайно земни.
Не се преструват на вода,
в която слънцето да се оглежда, ...
Когато обещават синева
очите са безкрайно земни.
Не се преструват на вода,
в която слънцето да се оглежда, ...
638
* * *
Такава съм – разпиляна!
Започвам сто и безброй неща.
Едно недовършила – друго захвана -
като планинска река придошла. ...
Такава съм – разпиляна!
Започвам сто и безброй неща.
Едно недовършила – друго захвана -
като планинска река придошла. ...
710
5
706
на теб!
Знам, че не са красиви –
бодливи.
Шепа камъчета в косите ви,
коприва в мечтите ви. ...
Знам, че не са красиви –
бодливи.
Шепа камъчета в косите ви,
коприва в мечтите ви. ...
905
3
Стъпките ми да са в рани
от непрокарани пътеки
и от стъпки пътища раздрани
да политат в висинето.
Тъй е писано – в небето ...
от непрокарани пътеки
и от стъпки пътища раздрани
да политат в висинето.
Тъй е писано – в небето ...
624
3
* * *
Пътеката, която може и да отминеш,
съм аз.
Тъничка и неясна, встрани от пътя,
тази, по която не тръгва и най-малкият брат, ...
Пътеката, която може и да отминеш,
съм аз.
Тъничка и неясна, встрани от пътя,
тази, по която не тръгва и най-малкият брат, ...
528
* * *
И да ме хвалят, от очите ми мед не тече.
Аз съм от хората, дето обичат
в стъпките им вода да потече за жадните.
Аз съм от хората, дето все тичат, ...
И да ме хвалят, от очите ми мед не тече.
Аз съм от хората, дето обичат
в стъпките им вода да потече за жадните.
Аз съм от хората, дето все тичат, ...
494
2
* * *
Поет няма да бъда,
това е само младата ми душа –
морски възел развързана –
разплита ветровете в нощта, ...
Поет няма да бъда,
това е само младата ми душа –
морски възел развързана –
разплита ветровете в нощта, ...
503
***
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал ...
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал ...
1672
4
***
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си ...
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си ...
1036
2
Опит за продължение на "По жицата" на Йордан Йовков
Все по жицата, все по жицата… Докато мина Преображение и черните броеници на телеграфните жици разпиляха зърната си. Оголяха и олекнаха. Не олекна в душата на Нонка. Сви се тежка буца в нея, изсуши я. Каруцата пое по обратния път към дома, кичук Ах ...
Все по жицата, все по жицата… Докато мина Преображение и черните броеници на телеграфните жици разпиляха зърната си. Оголяха и олекнаха. Не олекна в душата на Нонка. Сви се тежка буца в нея, изсуши я. Каруцата пое по обратния път към дома, кичук Ах ...
3246
3
На дядо Динко с много, много обич!
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...
764
Дресирано сърце!
Като оня лъв в цирка –
Знае номера сто и две,
Но единствено отвикнало е
Да бъде себе си!
Като оня лъв в цирка –
Знае номера сто и две,
Но единствено отвикнало е
Да бъде себе си!
671
1
526
1
* * *
На Петя Симеонова
От детството си помня
приказка една
за малката пастирка на светулки. ...
На Петя Симеонова
От детството си помня
приказка една
за малката пастирка на светулки. ...
672
2
Защото те има
ръся дните си,
а те падат
като камъни тежки,
не като бисери. ...
ръся дните си,
а те падат
като камъни тежки,
не като бисери. ...
731
2
Все разпитвах
и все я търсех -
стълбата към небето -
пазена в тайна от поетите
и обвита в мъгли от орисници. ...
и все я търсех -
стълбата към небето -
пазена в тайна от поетите
и обвита в мъгли от орисници. ...
623
3
На 100 години разстояние
един от друг.
Сърцата ни копнеят да са заедно.
Разкопчили съмнението, че не се обичаме,
напук ...
един от друг.
Сърцата ни копнеят да са заедно.
Разкопчили съмнението, че не се обичаме,
напук ...
620
7
563
Безумна любов ненавреме!
Небето от болка кърви.
По кървави пътища тича
зората след бели луни.
Защото е сън да обичаш. ...
Небето от болка кърви.
По кървави пътища тича
зората след бели луни.
Защото е сън да обичаш. ...
1120
8
* * *
Залезът потече на кървави капки
над главите ни.
Небето рана ли е
или е разпереният чаршаф ...
Залезът потече на кървави капки
над главите ни.
Небето рана ли е
или е разпереният чаршаф ...
576
3
555
НЕПОЕТИЧНИ ИСТИНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НА ПОЕТИТЕ По записки от срещата ми с Дамян
Дамянов и Надежда Захариева Исках да пиша някак по-различно за семейството на
поетите– нетрадиционно, нешаблонно, спонтанно и истинско. Замисляли ли сте се
колко изтъркани и обезценени са думите? Колко напразно и неуместно ...
Дамянов и Надежда Захариева Исках да пиша някак по-различно за семейството на
поетите– нетрадиционно, нешаблонно, спонтанно и истинско. Замисляли ли сте се
колко изтъркани и обезценени са думите? Колко напразно и неуместно ...
6853
5
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
