satine
57 results
Заваля.
Попивам съдбата на непознати.
Напомнят за себе си старите болки.
За три нощувки настаняват се -
в мъглата на пролетното ми настроение. ...
  29 
Не идваш във съня ми
като неканен гостенин,
не сядаш тихо
и не ме поглеждаш.
Не обичаш да се взираш в тъмното, ...
  39 
Шуми ми в ушите-
стириопора на всички мисли.
Без надежда,
но и без достатъчно отчаяние,
Заклещена съм в ада- ...
  76 
В последните 15 минути от залеза
разказвам на неродените си деца
за красотата на този свят,
за тъгите и радостите,
за хората , които се обичат, ...
  79 
Минават пътници,
безнадеждно изкормени от близост,
а аз лежерно се забавлявам.
Пиша поезия без да внимавам.
Един си тръгва, друг се връща. ...
  47 
В най-далечния ъгъл на Вселената
изливам безнадежностите си -
добре охладени.
Моето утре вече го няма.
Моето вчера изтече от вените. ...
  80 
Мисля си за цветята, които не получих.
Мисля си за децата, които не родих.
Мисля си за розата,
която измъчих с фантазии...
Вкорених я в болката на сърцето си. ...
  76 
Под цъфналите вишни минава котка.
Черна. Търси светлата си страна.
Поляга в тревата - готова за възхищение.
Приела е себе си, без угризения.
Цъфти с пролетта и минава през времето. ...
  116 
Като стара сграда руши се светът,
забравил за всякакво великолепие,
и всеки свян потъва в мимолетие.
Без чест живеем и без отвращение,
без жал и без смущение. ...
  149 
В пустинята,
където правим своите избори,
стоя обезводнена,
с глава над пясъка,
завиждам на чайките. ...
  90 
Възможно ли е невъзможното?
Там - над облаците
и тук- на земята.
Възможна ли е мечтата,
въплътена в образ ...
  150 
Твоята смърт предопредели твоето раждане.
Греят в небето снаряди,
и хората се обичат,
истински, чисто,
принасят ти дарове - ...
  145 
Усетих синя птица в сърцето си..*
и изхвърлих Буковски.
Моите сини птици
не летят... и не питат....
не задават излишни въпроси ...
  182 
Обърнах се.
Исках да ги видя как горят.
Тях- грешните
и аз - праведната.
Обърнах се. ...
  191 
Седим си със златната рибка на кея-
чоплиме семки,
уморени да изпълняваме чужди желания,
уморени да чакаме собствено щастие.
Почесвам и люспите- ...
  198 
На червени капки изтичат мечтите ни.
Адреналин.
Високо кръвно и ниски страсти.
Пот, слуз и отчаяние.
Асоциален двигател на отрицание. ...
  176 
Пиша на ръка, защото мразя да ме поправят. Особено измислени автокоректори и разни изкуствени интелекти. Били се самоактуализирали. Ами крайно време е. Ако искат да превземат човечеството, да ни вземат работата, да ни избият един по един, няма да стане с посредствено писане на реклами. Това и ние го ...
  279 
Нека мине този ден.
Нека мине и това предателство.
Купувачите на щастие пазаруват обещания.
Нека мине този ден.
Бяла техника и черни котки. ...
  191 
Нека е забравено името ти, нека.
Да изчезне навека.
Не ме боли.
Не те обичах.
Не те помня. ...
  249 
Търгуваш с гнева ми -
като с вчерашна бомба.
Внезапно настъпил мината - гърмиш изненадан. Копаем окопите на отчаянието,
стреляме се с поглед.
Лекуваме се с усмивки. ...
  239 
Паметта ми е река...
Изтича.
Ако я няма, мен имало ли ме е?
Ако не помня - случила ли съм се?
Счупила ли съм се? ...
  171 
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,
Ще погаля клоните, леко наежени,
чакащи зимата, а преди нея тежката есен,
красивата есен, с дантела от паяци...
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, ...
  438 
Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета. ...
  735 
Как звучи самотата, човече?
Като компресор на празен хладилник.
Като неука капка от чешма,
която не разбира, че трябва да спре.
Тази глупава капка, която иска да те залее. ...
  659 
В незабравими спомени пътувам,
там, където нямаше море,
там, където нямаше небе.
В незабравими спомени пътувам,
там, където лятото не бе. ...
  552 
Бях добър човек...
Нима?
Не исках никого да нараня,
Камбаните звъняха...
В два през нощта.. ...
  802 
Следи.. от твоите очи.
Не ми говориш.
Аз вярвам в мълчаливата любов.*
Така поетът се измъкна някога.
И пак е хубаво. ...
  884 
Перфектно мълчалива....
Така ме нарече.
Не те прегърнах.
Извинявай....
А от утре отново сме сами. ...
  787 
Път от моя път ,
кръв от непролятата ми кръв - чуй ме!
Чуй - сърцето ми отвътре.
Там, където липсваш - боли.
Едва доловимо, ...
  686 
Когато гледам към синьото в очите ти,
на другия край на света някой се влюбва.
Днес съм малко момиченце.
И тичам след теб.
Защото си голям и силен. ...
  817 
Сърцето ми е цялото в твоето...
Живо е.
Тъжно е.
Като стар шансон.
Нарисувай ме в очите си. ...
  986 
Нямам тайм код.
Животът ми не е филм.
Той е крехък и изморен.
И луната е бяла.
Луната е вътре в мен. ...
  902 
Есен е.
Мирише на любов.
Не от онази сладката.
Идва студен сезон.
Но аз преди зимата те обичам. ...
  803 
Знаеш ли колко си хубавка?
Христо Фотев умря.
Сега сме спортисти.
Само това ли можеш?
Ракът яде всички ни. ...
  1871 
Във твоето лято аз влизам със хлад.
Нежно изтръпнала,
деликатно те мразя.
Седиш до мене – горещ.
Приятно отпусната – обичам те. ...
  810 
Ти знаеш ли как се обича?
На ъгъла граничещ с лудостта. Тревожно, превъзбудено...
Плувал ли си в чаршафите бели?
Да търсиш лястовици излетели?
Само размахът на крилата остава да движи телата. ...
  809 
Най- хубаво е в средата на нощта.
Когато страхът гол лежи до мен.
Забит в оголения ми нерв.
И се потя.
Жегата е само елемент от битието. ...
  856 
Дойдох при теб в тишината между две ноти
покълнах от сол и от пяна,
на морето рожденото семе.
Излях се във струна,
Създай ме от звуци, ...
  754 
Видях Глад.
Видях Смърт.
Видях себе си.
Гладна и жадна.
В земите на Йезекиил. ...
  960 
На върха на планината дърветата скланят очи.
Не могат да докоснат земята,
там където в корените миналото ечи.
Гледаш ме.
Гледам те. ...
  1167 
Random works
: ??:??