Валери_Станков (Валери Станков) - Works

Разказ за Жената на Поета 🇧🇬

РАЗКАЗ ЗА ЖЕНАТА НА ПОЕТА
... додето нощем лампата им свети
и топлата лулица им дими,
Жените на големите Поети
дали навиват лозови сарми? ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-23T16:29:14+02:00 556 3 3

Когато баба прави козунак 🇧🇬

КОГАТО БАБА ПРАВИ КОЗУНАК
... да се завърна някога по мрак
и да ми скръцне прочката позната,
когато баба прави козунак –
и задъхти на мляко в одаята, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-23T07:58:09+02:00 291 3 3

Балада за провинциалния Поет 🇧🇬

БАЛАДА ЗА ПРОВИНЦИАЛНИЯ ПОЕТ
С ботушки шик и шапка идиотка,
със шалче, завъртяно на врата,
с боксьорска стъпка, пъргав като котка,
във София пристигнах заранта. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-22T18:45:11+02:00 818 5 3

Прочит на огледалото 🇧🇬

ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
... в огледалото ме гледа стар, противен вече, тип! –
чорлава брада в безреда, сбръчканяк по черен слип,
с кротък поглед на несвестник, сякаш ме е треснал гръм,
стар, прочетен вече, вестник! – уж, съм аз, а пък не съм, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-22T13:08:29+02:00 398 1 3

Победна песен 🇧🇬

ПОБЕДНА ПЕСЕН
Понякога се бия сам на шах.
Или на табла, тапа и гюлбара.
И ме е страх, ужасно ме е страх,
че винаги накриво хвърлям зара. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-21T19:30:40+02:00 1.1K 3 6

Жената с бялото фишу 🇧🇬

ЖЕНАТА С БЯЛОТО ФИШУ
... жената с бялото фишу си взе кафе в бистро „Love story”,
и Мариус запя „Шу-шу!” – и сетне „Шу-шу-шу!” повтори,
поръча тортичка парфе, измъкна смартфон и запалка,
и дълго в чашката с кафе въртя си жълтата бъркалка ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-21T10:37:31+02:00 656 2 2

Allegro moderato 🇧🇬

ALLEGRO MODERATO
... дали защото мъжкото ми лято
покри го вече есенна слана,
със себе си – в allegro moderato –
живея в мир, покой и светлина, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-20T18:56:49+02:00 374 2 2

Полазник от Небето 🇧🇬

ПОЛАЗНИК ОТ НЕБЕТО
... усещат всичко старите ми кокали, щом ме пробудят Третите петли –
добра ли ще е зимата, жестока ли? – в душата ми бял сняг ли ще вали,
дали дошло е време за умиране? – или ще ме забрави Господ? – жив,
да купя масълце – и бучка сирене! – че да ми спретне мама кадаиф, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-20T10:11:05+02:00 336 2 1

Жената с бялата "Nokia" 🇧🇬

ЖЕНАТА С БЯЛАТА „NOKIA”
– Номерът не съществува! – джиесемът изсумтя.
И го тряснах – луд и улав, във кашпата за цветя.
Разхвърчаха се бутони, тъп дисплей без светлинка.
Сняг от сбръчканите клони хлътна в моята яка. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-20T07:51:30+02:00 745 2 2

Хляб от думи 🇧🇬

ХЛЯБ ОТ ДУМИ
... все по-успокоен – и благ,
дори и някак си по-мъдър,
седя на своя къщен праг –
с надежда утре пак да бъда, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-19T19:32:26+02:00 399 1 3

Едно дете ми свири на пиано 🇧🇬

ЕДНО ДЕТЕ МИ СВИРИ НА ПИАНО
Едно дете, помилвано от Бога, ми свири през съседния панел –
и учи го учителката строга на Моцарт, Бах, Бетовен и Равел,
как гали с пръсти белите клавиши! – понякога бемолите греши,
навярно няма кой да му напише, че фалшът е във нашите души, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-19T15:36:49+02:00 467 5 3

Кралят на мача 🇧🇬

КРАЛЯТ НА МАЧА
... да бе ме кръстил тати Лео Меси
или – защо пък не? – и Мпапе,
тя – мама, щеше питка да омеси! –
да каже: – Тръгвай за Катар, хлапе! ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-19T06:35:29+02:00 1.2K 1 2

Йосиф Сталин 🇧🇬

ЙОСИФ СТАЛИН
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...

Валери_Станков

Poetry » Odes and poems

2022-12-18T12:41:30+02:00 2.1K 1 4

Вълча песен 🇧🇬

ВЪЛЧА ПЕСЕН
... с кученцето на съседа раснем във един приют,
аз му лая, то ме гледа – и ми казва: – Ти си луд! –
с него сме една порода! – кърмени сме със ритник,
нощем вием си във входа на чист български език, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-18T09:26:43+02:00 952 2 2

GSM № 0897 966 515 🇧🇬

GSM № 0897 966 515
... забравям – телефонния ти номер,
бретона ти с изящната черта,
навярно аз за теб съм просто спомен? –
а ти за мен – несбъдната мечта, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2022-12-18T07:32:50+02:00 385 3 4

Телефонът на тати 🇧🇬

ТЕЛЕФОНЪТ НА ТАТИ
... понякога излизам на балкона и мисля си над стихналия град –
баща ми си забрави телефона на тръгване от този скапан свят,
една реликва – черна „Motorola” със седемнайсет копчета отпред,
с гласче – венецианска баркарола! – за гайда, барабани и квинтет, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-17T15:16:58+02:00 1.1K 5 6

Нудистки плаж за поети 🇧🇬

Ще взема на един нудистки плаж
да се тропосам идната неделя.
Почивка ще си дам – от трудов стаж,
от Фейса, от жена, от дом и челяд.
Хем откъм плувки малко ще спестя, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-17T08:11:49+02:00 899 1 5

В дълбоката душа на Тишината 🇧🇬

... започва да ми става все по-свята, доде вървя по своя дълъг друм,
дълбоката душа на Тишината! – щом някой вдига твърде много шум.
Светът на празнодумците е смешен, за да не кажа, че ми е гнуслив! –
и аз сред тях – детенце големеше, изпадам във убийствен нервен срив.
Мълча цял ден – един Мевляна Р ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-16T19:04:45+02:00 727 2 3

Автопортрет с бръмбари 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ С БРЪМБАРИ
... навярно имам бръмбари в главата? – и никакво спасение от тях! –
и сякаш Господ плаща ми заплата да бъда цял живот сълза и смях,
да пея, даже щом ми се доплаче, на всичко да се смея – кротък луд,
това е то – единственият начин! – да не избухна – буре сух барут, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-16T11:37:28+02:00 337 2 3

Смешното на вица 🇧🇬

СМЕШНОТО НА ВИЦА
... от книгите, които подредих – защо ли? – на световната лавица,
едва ли ще остане някой стих, в това се крие смешното на вица –
без жалост сякох не една гора! – да я превърна в тонове хартия,
е, и какво? – безмълвен ще умра, преди вода от извора да пия, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-15T19:14:57+02:00 1.2K 1 1

Главна роля 🇧🇬

ГЛАВНА РОЛЯ
... толкова случайни хора, кой съм? – питам се, сред тях –
пришълец от звезден кораб? – вейнал шепа лунен прах,
скитник – делнал си салама с братец! – да не му е зле,
или просякът пред храма? – стиснал празното чашле, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-15T13:29:52+02:00 678 1 2

Равносметки 🇧🇬

РАВНОСМЕТКИ
... натрупах вече тонове от минало
за своите шейсет и шест лета –
дори забравям с кеф, че ме е имало,
и с обич своя бъден ден чета, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-15T07:26:53+02:00 1.1K 2 4

Песен за "Пайнер" 🇧🇬

... дали защото мислех другояче за всичкото, което предстои,
погледна ли навън, и ми се плаче, надявам цайси в розови бои –
навсякъде крадеж, погром, разруха, обвити кротко в медийна мъгла,
ветрецът на промяната не духа – и няма кой да развърти метла,
по БНТ, по БНР, по NOVA – мошеници! – ни водят з ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-14T13:39:06+02:00 1.1K 2 2

Две хубави очи 🇧🇬

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
... докато перях с „Lenor”-а, същи Дядо Парцалан,
и съседката ми – Лора, хлътна в моя вехт таван,
някак странно ме погледна с двете хубави очи! –
с книжицата ми последна пожела да помълчи, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2022-12-14T11:54:38+02:00 1.1K 1 7

Яж, пий, Народе, и се весели! 🇧🇬

ЯЖ, ПИЙ, НАРОДЕ, И СЕ ВЕСЕЛИ!
... ужасното тепърва предстои – додето ям боклуците на "Метро",
рисуват ми със розови бои – по всички медии! – бъдещето светло,
не знам защо ме вземат за кретен, с кретените в едно тесто омесен? –
и да им вярвам – с всеки следващ ден – животът иде хубав като песен, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-14T07:03:18+02:00 903 1 1

Пътят към Варна 🇧🇬

ПЪТЯТ КЪМ ВАРНА
Всички пътища водят във Рим! – тази мисъл дори не е вярна,
ако имах Вълшебен килим, щях да литна отново към Варна! –
там, където морето не спи – и по цял ден в скалите се нерви,
и под старите градски липи спят загадъчни Римските терми, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-13T16:00:50+02:00 471 2 2

Песен за Свободата 🇧🇬

ПЕСЕН ЗА СВОБОДАТА
… сега, когато маските са спомен за тъп – и минал вече, маскарад,
въпросът ми е повече от скромен – кой Изрод ни държа във този Ад? –
защо ни взеха вкупом за калинки, които могат да летят под строй,
в дистанция – по двенки и по тринки, на метър от живота мой – и твой, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-13T10:57:12+02:00 395 2 5

37 стотинки 🇧🇬

Като мисля за теб, ставам твърд като пернишки винкел,
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,
а на гара Варна хората с много пари са ужасно кът,
терца яки ченгета по перона със мен са тъй мили! – ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-13T07:39:05+02:00 325 1 1

Време е 🇧🇬

... есента по хълма си подфирди жълтите кашмири от листа,
време за налагане на джибри, сух горун да тръшна във жарта,
да извадя бащината брадва – и да насека коджак дръвца,
на какво ли друго да се радвам под безброй избягали слънца,
време е – лула тютюн на пруста на кълбенца дим да издимя, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-12T21:18:05+02:00 422 1

Надпис на камък 🇧🇬

НАДПИС НА КАМЪК
„Страшни времена настанаха,
всеки пише, никой не чете.”
VІ в. пр. н. е. в Асирия
Живея сам – ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-12T12:13:53+02:00 1K 2 7

Жената на капитан Петров 🇧🇬

Ах! – жената на съседа – капитан Иван Петров,
всяка сутрин мене гледа, и ме гледа със любов,
капитанът все го няма, в родната казарма спи,
тя вари ми чай за двама – риган, мента и липи,
гащичките си простира върху дворното въже, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-11T12:13:16+02:00 431 1 2

Ребуси 🇧🇬

... след всичките безсмислени неща, които са се случвали в живота ми,
не знам как още дишам на света – дори мечтите ми са адски смотани,
не спах връз меки пролетни треви, търкалях се в кревати изкорубени –
тъй страшното и славно C'est La Vie не ми постла най-меките си губери,
най-светлите си нощи пр ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-11T07:12:45+02:00 405 1

Все още жив 🇧🇬

Празни улици. Витрини със космически цени.
Три патрулки с лампи сини. Сводник с леки две жени.
Дъжд – неонова дантела. Лампи в хлъзгавия мрак.
Травеститът пред хотела със ботушки мачкан лак.
Пет таксита. Седем псета. Автомат за нес кафе. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-10T17:52:06+02:00 1.1K 1 3

Смирения 🇧🇬

... доде през мен секундите летят,
и – все по-бърз, часовникът тиктака,
разделям се полека с моя свят –
аз – пътник към Държавата на мрака.
С приятелства, любови, рождества ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-10T11:54:03+02:00 731 1 3

Декемврийски рап за ЖП-гара Варна 🇧🇬

В този град нямам приятелка стара,
не чакам четвърто и пето дете.
Седя на перона на пустата гара,
а когато ми писне да пуша цигара,
пия бира и ям сандвич с мъртво кюфте. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-09T11:58:42+02:00 410 1

Какво ми каза мъдрата вода 🇧🇬

... ако простакът винаги държи на твоя труд със кеф да се присмее,
лъжецът да те хвърли във лъжи, крадецът да изчезне – ненадеен,
глупак да ти налива своя ум! – като че ли му плащат три заплати,
или злодей с последния куршум душата ти в отвъдното да прати,
завистникът да те покрие с кал и в черната ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-09T07:00:34+02:00 1.1K 4 2

Лудница за Поети 🇧🇬

... и – нали със лудите в приюта
всички сме си малко тра-ла-ла,
тръгна и за мен мълва раздута! –
че ми плува в мозъка мъгла.
Че не знам къде съм, нито кой съм, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-08T21:08:13+02:00 1.1K 2 3

Глас в пустинята 🇧🇬

... печално е да скиташ по руини и да си Никой, сам във вечността,
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-08T12:50:17+02:00 342 1 1

Кълбото на световните въпроси 🇧🇬

... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-08T08:19:45+02:00 621 4 8

Господи, аз идвам! 🇧🇬

... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-07T20:11:40+02:00 1.3K 2 3