Валери_Станков
1,586 results
ШЕПА ТИХА ЛЮБОВ
... аз навярно красиво старея – благо старче със бяла брада,
даже римната ми логорея си изчезна от мен без следа,
спрях да лея от празно във пусто над безмълвната своя бохча –
то е просто въпрос на изкуство най-загадъчно да си мълча, ...
  56 
ДЕН КАТО ДРУГИТЕ
... денят за мене бе добър,
и свърши върху халба бира,
в дъжда излязох без чадър,
със яке – демоде тревира, ...
  69 
ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
... започнах да се чудя и се мая какво не свърших овреме в света? –
невям да смъкна на Земята Рая? – такъв, какъвто Бог го обеща,
да бъдат всички хорица щастливи – и да е тяхно Седмото небе,
и никой да не сменя смет за сливи от своето прокъсано торбе, ...
  62 
ИЗПОВЕД ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
... добре, че Господ даде ми очи – да гледам на света със бяла обич,
дори денят ми адски да горчи, да вярвам – идат по-щастливи доби,
с надеждицата в утрешния ден да се събудим трижди по-човечни! –
и да ви гледам – сведло вдъхновен, и да е беден моят римен речник, ...
  94 
МАРШРУТИ
... нали бедняк аз беден си живях, си пътешествах с пръстче по Атласа,
в Перу бях инка, бях в Тибет монах, пих из Русия водка от меласа,
и зеле брах на остров Кергелен, сиртакита въртях на Самотраки,
завивах се с три кожи от елен в Гренландия, че нямах зимно яке, ...
  92 
БАХ ТОЯ ВАЛЕРИЙ!
... ако някъде има живот по-красив и по-смислен от този,
ще си кацна на автопилот с томче стихове, два тома прози,
може някой да ги прочете – да си каже: – Бах тоя Валерий! –
пише, сякаш е старец-дете, минал низ от епохи – и ери, ...
  157 
РЕКАТА НА ЗАБРАВАТА
По-тиха и от майчина коластра,
по-призивна от бебешко гласче,
безкрайна, всеотдайна и прекрасна! –
реката на забравата тече, ...
  120 
ПРИСТЪПВАМ В МОКРИ ПРОЛЕТНИ ТРЕВИ
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, ...
  113 
ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!
... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма! ...
  99 
ЧИК-ЧИ-РИК!
... какво да си поискам от света, освен да ме опази Бог за утре –
и стихчето си пак да ви чета във windows-а на вашите компютри,
да ви налея чаша топъл чай – от мащерка, от лайкучка и риган,
и да река на всекиго: – Сполай! – че негов бях във сетната си книга, ...
  105 
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Вечерям сам. Нощта над мен е лунна.
Вечерям – хляб и лук. И вино – в рог.
А можех… Можех аз да Те целуна
и да извикам: – Дръжте този Бог! ...
  113 
ПОМНЕТЕ ОТ МЕНЕ КАКВОТО СИ ИСКАТЕ
... и каквото е речено свише от Бога за мен,
ще го мисля из нощи, в които летя из Всемира,
ако Господ реши да ме стори сибирски елен,
ще рева през тайгата и небето над мен ще вибрира, ...
  163 
МЪЖКА СВЯТОСТ
Ние бяхме сериозни мъже.
Ние бяхме мъже с яки плещи.
Не изглеждахме зле – неглиже,
във съня на Жените горещи. ...
  159 
ЧАКАЛНЯТА НА ЖП-ГАРА СОФИЯ
... последният трамвай ще ме изхвърли
на ЖП-гара София в среднощ,
където проститутките кахърни
вървят в комплект и струват две за грош, ...
  134 
БЕЗГЛАГОЛНА ТЕЛЕГРАМА
Чанта. Лаптоп. 3 цигари.
Път. Но не по Керуак.
А до София – 100 гари.
И ужасно бавен влак. ...
  177 
ПОНЯКОГА СТАРЧОЦИТЕ СМЕ ЛУДИ
... нали от дъжд на вятър съм момче, и влюбвам се във някое момиче,
мен напоследък много ме влече – поне във стих, да бъда по-лиричен,
не ставам – да го водя на хотел, в любовните квартири крейзят други,
пък и не съм тъй безразсъдно смел, че бой съм ял от няколко съпруги, ...
  126 
ЗАВРЪЩАНЕ В НИЩОТО
... в увисналото ми небе бездомен облак парцалее,
дим от опушено кюмбе ми стелна вятър ненадеен,
уж, беше тъй голям светът, а го обходих само с мисъл,
и днес – загърбил своя път, на къщичка ми замириса – ...
  84 
"ПИРОГОВ” ЗА ВЛЮБЕНИ
Тъй както старата любов
избухва при случайна среща,
видях те аз пред „Пирогов”
и ме обля вълна̀ – гореща! ...
  150 
ПЪТНИК
... разделям се полека-лека със глупавите си мечти –
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти,
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! – ...
  99 
КЛОУНЪТ
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo, ...
  129 
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
От други свят ли, Боже, съм дошъл, че ти брутално свлече ме на този? –
захвърли пред нозете ми чакъл! – не стелна моя друм с цветя и рози,
наместо в бяла къщичка от кал да си нареждам цял ден светли думи,
натири ме в Сахари от печал! – да се извъртам в гибли, в зли самуми, ...
  125 
ФАБРИКА ЗА СВЕТЛИНА
... аз имам фабрика за светлина – дори и слънцето да не изгрее,
щом изпроводя тъжната Луна, и ще ви плисна шепичка от нея,
и цветето ще вейне венчелист, и мравката ще тръгне да щипука,
светът ще се събуди тих и чист, и нека цял ден бъде му наслука, ...
  122 
НАДЕЖДА ЗА УТРЕ
… било ли е? – или не е било? – дори не се и питам априори –
започнах да забравям всяко зло, което нявга някой ми е сторил,
горчилките до дъно си ги пих и болка – ни една! – не ме изгърби,
опазих чиста мисълта си в стих, далеч от безприютните си скърби, ...
  139 
ЕГАТИ КРАТКИЯ ЖИВОТ!
… не знам дали животът беше кратък, или аз много бързо го живях,
дали оставих слънчев отпечатък в тефтерите си с рими – шепа прах,
дали в безброй погубени надежди денят ми отлетя си – дим в кюмбе,
наистина ли в дните мои прежни живях щастлив – на Седмото небе? ...
  145 
ПЪТЯТ СЛЕД БОГА
… в това, що Бог за мене е решил,
не виждам просто смисъл да му преча,
ще бъда мравка, птица през април,
дърво и вятър – всичко! – щом понеча, ...
  164 
В НЕВЪЗМОЖНИЯ ХОР ОТ ПОЕТИ
... в невъзможния хор от поети, вечни птици в безмилостен лов,
пиша своите дълги куплети в мъчен свят – озверял за любов,
син на всякоя блага Надежда! – и побратим с доброто словце,
знам – ръката на Бога е нежна къмто всяко човешко сърце, ...
  126 
ВОЙНИКЪТ ОТ ГОСПОДНИЯ РЕЗЕРВ
... бавното прощаване с живота почва нейде подир шейсетте,
вече съм войник в резервна рота, не гърмя с пищовите чифте,
лъскам караулното с парцала, в кухнята по цял ден беля лук,
и треса по Рихтер – девет бала, младостта си в баката с боклук, ...
  160 
БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем, ...
  115 
12 ГРАМА ЗЛАТО
... в развихрени космически спирали след теб изгубих сетната си RAM,
дали ме виждаш – питам се? – едва ли, живея ли без теб, дори не знам,
приличам на златотърсач в Аляска, пресял незлатоносните реки –
опастрих подир топлата ти ласка дванайсет грама злато – за халки, ...
  165 
МОЛИТВА КЪМ ЕДИНОСЪЩАТА ЖЕНА
Дори не знаеш колко ме боли,
тотално съм готов да смъкна гарда –
в потоците връхлитащи коли
в див ужас да крещя на булеварда, ...
  173 
КОГАТО ТИХО ВРЕМЕТО ТЕЧЕ
... дали защото, казано в прав текст, взе старостта със мен да се гъбарка,
не пия вече биричка след секс, спрях да въртя и кросчета през парка,
не плувам вече четири по сто делфин и бруст за скорост – във басейна,
пропих и чай от риган току-що! – че хълтам в зима – ледна, не ...
  121 
ЗА ТЕБ, ДЕТЕ, ДУШАТА МИ СЕ МОЛИ
… понеже съм си луд за три села ведно със прилежащите околии,
ако решиш, добре си ми дошла! – за теб, дете, душата ми се моли,
колибка ще ти спретна на брега на завет край притихналите дюни,
дано и Господ Бог реши кога ще ме прегърнеш и ще ме целунеш? ...
  144 
КЪСНО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
Аз съм твоето циганско лято.
Ти си вятърче в пролетна степ.
Някой ден ще си пукна, когато
Господ Бог ме отнеме от теб. ...
  190 
ДЕВОЙКА В ГОРАТА
Зърнах в близката горичка – ах! – девойчица самичка,
и – нали добър съм чичка, тихо рекох ѝ: – Здравей!
Пътниче, на път поело – тя погледна ме – несмело,
беше тъй далеч от село! – сигурно изглеждах змей. ...
  127 
СТАРАТА ДЯДОВА КЪЩА
Старата къща на дядо скрибуца.
Скърцат прогнилите вече греди.
А под сачака с бърдуче пърцуца
моето минало кротко седи. ...
  138 
ЛУДИЯТ НА ВАРНА
… не се и питам аз ли съм, не съм ли – дали ме има в лудналия свят,
и си мечтая в нощи таласъмни отново да съм силен, див и млад,
девойките на Варна да са мои – по цял ден стих след стих да им чета,
да хълтам с двеста в острите завои по грапавия път към старостта, ...
  147 
КЪЩИЧКА ЗА ВЛЮБЕНИ
… мечтая си за други времена, преди – и аз да си изчезна в мрака –
да имам малка къщичка – с Жена! – която всяка вечер да ме чака,
на прага кротко с нея да седим, доде Луната грейва върху хълма,
да стелвам от луличката си дим, гръдта ми блага Обич да изпълва, ...
  134 
ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!
… не знам дали е някой стар злодей? – или пък е едно добро човече,
в зори ме буди с тихичко „Здравей!“ и ме приспива с две-три песни вечер,
гнусят го слава, злато, власт, пари – направо ми е братец по природа,
без него никой стих не ми спорѝ – и в римите съм просто го̀ла во̀да, ...
  153 
КЛОШАРСКА РАПСОДИЯ
… един клошар на спирката поиска да му оставя смачкания фас,
и два-три кинта за патронче „Плиска“ – да си го делнем двама – той и аз,
във старата квартална закусвалня му взех паница бобец със кюфте,
а след това – във тихата си спалня, постлах му – да поспи като дете. ...
  138 
МЪЛЧАНИЯТА ВИКАТ
... дали защото минах на диета,
във форма да съм, както по-преди,
заслабна, залиня във мен Поета! –
все по-печални взе да ги реди. ...
  150 
Random works
: ??:??