Валери_Станков
1,720 results
МОЕТО ОТЛЕТЯЛО ВРЕМЕ
Сам на пустия плаж.
Сам по празните варненски улици.
Младостта ми – мираж,
нейде тихо от мене притули се. ...
  64 
ВИКАЩИЯТ ОТ РАЗКЛОНА НА ОКЕАНИТЕ
В памет на Поета и Писателя Цветан Бошев – Ламята
Него го няма. От много години го няма. И всички го забравиха. Зачеркнаха го на кръст. По диагонала. По всички възможни паралели и меридиани. Няма го и няма да се върне, в това съм абсолютно сигурен. Няма да се върне н ...
  59 
ЕДИН КРАСИВ И САМО МОЙ ЖИВОТ
... аз никога не си кривя душата, доде съм жив, така ще продължа –
за мене – щом е Истина, е свята! – и ми е гнусна всякоя лъжа,
животът ми към своя край възлиза, но мене от смъртта не ме е страх –
преминах по света със бяла риза през преспи, локви, кал и туфи прах, ...
  65 
ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ВАРНА
Дано се видя утре със пари! –
бюрек ще хапна в някоя пекарна.
Ще отърча на пощата в зори
и ще ти пусна картичка от Варна! – ...
  88 
ДЕВОЙЧИЦАТА С ЛЯТНА ТРОТИНЕТКА
Да имах електронна тротинетка, щях да съм с теб щастлив и адски горд,
щях да те возя цял живот на сметка! – наместо да те карам с моя "Ford",
по цял ден – върху пустите алеи, да те възнасям! – снопче Светлина,
в което да се рейвам – ненадеен, и влюбен в теб, прекраснат ...
  61 
ПАРИТЕ НА МИХАЛ
В пресечката към "Петка Параскева"
в притихналия Варненски квартал
намерих портмоне със триста лева
и с лична карта – някой си Михал. ...
  71 
РИМУВАНИ ИДИОТИЗМИ
Дали защото вече век те няма,
и лудвам да ти пиша стих след стих,
за теб ме пита всяка вечер мама
и аз потъвам в погледа ѝ тих. ...
  73 
ПЕСНИЧКА ЗА ЯЛОВАТА КРУША
Тъй както благият стопанин
си плаши яловата круша,
и – да я съсече! – се кани,
защото му дойде до гуша, ...
  82 
ТРАМВАЙ В НЕБЕТО
... красива – и така самотна, влетя в трамвайчето до мен
и във седалката се кротна като в замръзнал, стар леген,
отвън – уж, беше вече пролет, пък спеше Витоша в мъгли,
и – сякаш че криле след полет! – ти сгъна вейнати поли, ...
  88 
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
Ти сигурно си мислиш: „Тоя пич
така ме гледа, сякаш ще ме коли!”
А аз мечтая с теб на теферич
да седнем под отсрещните тополи. ...
  98 
ЗАЧЕРКНАТИ В РЕБУСА
Пейка. Луличка. И вчерашен вестник.
Аз – голо теме. И бяла брада.
Ребус с хиляда и три неизвестни.
Три водоравно – съд за вода. ...
  88 
В ГЕРАНИТЕ НА МОРНАТА МИ ПАМЕТ
... в гераните на морната ми памет селцето на баща ми се е свило –
къщурлекът със покрива му сламен и лозето със вехтото плашило,
магаренцето, изревало в дама, и дворчето с бездънната люцерна,
и пейката край прочката на мама, където тя ме чака – да се мерна, ...
  91 
ВИК ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ
Ако миг не те видя – и вече съм полудял –
Замбезита и Виктории, Ниагари се срутват отгоре ми.
Ставам на въглени, на пепелаци, на удавени извори в кал.
Дървета ми иде да къртя, да сека и да тръгна бурени с корените. ...
  60 
РАЗПАДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА
... сигурно отдавна е минало изтрещялото време,
в което трябваше да се чукаме с теб на някой далечен нудистки плаж
с вмирисани на чесън и пот воайори селяндури,
залегнали на гюме в дюните, ...
  106 
ЛУДО ЛЯТО
... неделя е – и лудницата пусна! – и всички луди тръгнаха в града,
с угаснал фас на долната си устна дори и аз сред тях развях брада,
посипах си главата с морска пяна – и мислих по напуснатия кей
дали не ще разчопля стара рана, ако извикам някому: – Здравей! – ...
  81 
В ДЪРЖАВАТА НА КРАЧЕЩИТЕ МУМИИ
... защото цял живот танцувам с думи, не ме учете, моля, на танго! –
побратим на сахарските самуми, мълчах със тях на тайнствено арго,
в пустини, степи, вдън сибирски тундри връхлитаха ме – вихрени ята,
до сетните ми смислени секунди за тях – да дишам! – Бог ми обеща, ...
  152 
РЕЦИТАЛ СЪС СТИСНАТО ГЪРЛО
Опротивял съм си съвсем,
дори без видима причина,
щом облакът с подут корем
над мене мина – и замина, ...
  118 
ВАРНЕНСКА ЛЮБОВ
... по късичката улица "Славянска",
на сенчица под старите липи,
те милнах тихо – жегата бе канска! –
и твоето парфюмче ме опи. ...
  100 
СТРАХ
Аз трябваше да стана много стар.
Да ме остави грешното ми тяло,
че да претегля на един кантар
кое е черно и кое е бяло. ...
  104 
ФИШУ ЗА ВЛАДА
Дали защото днеска бях на кеф,
а идат дните – есенни и зимни,
се пъхнах със последния си лев
във магазина „Всичко за един лев”! ...
  79 
АЗ БЯХ ЗА МИГ
Не знам с какво светът ще ме запомни, дали ще ме запомни въобще? –
навярно, че живях – щастлив бездомник, във римите си чист като дете,
че хляб делих със просяка пред храма – и сетната си риза му дарих,
че мравката – от мен триж по-голяма, мравуняче дълба във моя стих, ...
  110 
ПРИКАЗКА ОТ ШАРЛ ПЕРО
... с рокля в стихчета на флашка и коланче от сребро
щеше да си Пепеляшка, ако аз бях Шарл Перо,
с малка стъклена пантофка да сребрееш в моя сън –
и през римата ми ловка да летиш в небето – вдън, ...
  114 
АВТОПОРТРЕТ БЕЗ ПАРИ
... между слънчеви шамари и безкраен кучи студ,
кой – когото изпревари! – всеки прави ме на луд,
вместо да попита как си с две-три думички добри,
глоби, данъци и такси! – сякаш съм торба с пари, ...
  112 
ЧЕТЕНЕ НА СТАРИ ВЕСТНИЦИ
Днес обикалях Варна като луд.
Наместо във казана кюлче злато,
набарах два вързопа с вестник „Труд”,
прочетени през миналото лято. ...
  88 
ЖЕНАТА, С КОЯТО ЩЕ БЪДА И УТРЕ
... когато ще съм спомен за човек – когато утре няма да ме има,
си помисли, че в някой следващ век ще ти се връщам в тихата си рима,
прекрасна всеотдайница! – Жена, която нийде не видях до днеска,
дори на моята Фейсбук-стена харесаха ти светлата прическа! ...
  108 
МОМЧЕТО, КОЕТО И ДНЕС НЕ ОТКРИ АТЛАНТИДА
Не се постигнах днес, не смогнах да съм твой – сега съм сам и див –
тъй се търкаля подир залезите трънено валмо,
така се свлича лавината от скалния масив,
не ти написах нито ред писмо – ...
  124 
БЯЛАТА СТАЯ НА ВЛАДА
С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из Безкрая,
с мъглите вън и твоите поли, ...
  100 
ОГНИЩЕ ЗА СПОМЕН
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...
  143 
КОТАРАКЪТ ШУШИ
Къде ли моят ден не лъкатуши?
И криво-ляво – свърши се добре.
Сега във мен живеят двама души –
две противоположности – с тире. ...
  100 
ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЛЯТОТО
... и пролетта отпраши с гръм и трясък нанейде под дъждовната дъга,
и лятото – във своя царствен блясък, се тръшна тази сутрин на брега,
с капелата си от пламтяща слама над плажа цял ден слънце ще гори –
пак ще си вдигнат пясъчния замък кварталните хлапета във зори, ...
  109 
САМОТНИКЪТ ПОД ТВОЯТА ТЕРАСА
… прозорчето ти свети цяла нощ.
Невям и телевизорът работи.
Седя под него – трезвен, стар сархош,
и кротко мръзна в зимните си боти. ...
  140 
ПИСМО ОТ РАЯ
... добре живях на Синята планета –
знам как се кара с двеста – и със две.
Събрах пари – и купих колелета
на моите прекрасни синове. ...
  157 
МЪЖ В ДЪЖДА
Покривите облакът облиза.
Вятър ги омете с три метли.
Витоша надяна сива риза.
Тихичко дъждът си рохоли. ...
  139 
СВЕТЪТ ДА БЪДЕ МЯСТО ЗА ЛЮБОВ
... понякога си спомням как се диша в лишен от злоба, по-добричък свят,
отключвам си писателската ниша – и всеки друмник срещам като брат,
и – щом постеля привечер му стелна, наливам във чашлето му мерло –
и е прекрасна утринта неделна! – над цялото край нас световно зло! ...
  130 
НОКТЮРНО ЗА ЛЕТЯЩИТЕ ЖЕНИ
Не знам защо душата ми се рови
в отдавна отлетелите ми дни –
във всички мои минали Любови,
печално срутени на съсипни. ...
  135 
С ПРОТЕГНАТА ДУША ЛЕТЯ КЪМ РАЯ
Един проблем не мога да реша – и попа питах в стихналата църква
какво да правя с моята душа? – тя тия дни тотално ме побърка! –
от мене вечно нейде си хвърчи – понякога забравя да се връща,
със нея аз – по всичко си личи, превръщам се в осиротяла къща, ...
  121 
ИЗДЪЛБАНО НА ПЕЙКАТА В ПАРКА
Денят ми – черна траурна жалейка,
изви се – вихрулица пътна прах.
Все тъй седя на кривата си пейка –
без тебе три живота пропилях. ...
  111 
МЪЛЧАЛИВА ЛЮБОВ
Досадникът не знае да мълчи. Обаче аз добре мълча край него.
Готов съм да се просна по очи, за да не гледам тъпото му его.
С глупака цяла вечност съм на "ти" по старичкия метод "проба-грешка" –
готов съм да му кажа: – Брат, простѝ! – и да преглътна своята насмешка. ...
  124 
ДЪЖДОВНО ЛЯТО
Над мен небето мокри чехли тътри
и – дърти травестити със поли,
в мен гърмелите сякаш къртят кътник –
дали вали, не знам, но чак боли. ...
  129 
ЖЕНАТА ОТ СЪСЕДНИЯ БАЛКОН
С поглед във блуждаещия дъжд
тя на своя тих балкон излиза,
как до днес не зърнах ни веднъж
да простре изпрана мъжка риза? – ...
  132 
Random works
: ??:??