Валери_Станков (Валери Станков) - Works

Лятото вилня и си отиде 🇧🇬

Свърши лятото. Свърши. И жените са всички оклюмани.
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-07T17:34:54+02:00 373 2 2

Моята първа пенсия 🇧🇬

... не съм аз вече вашият Валери,
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-07T07:39:23+02:00 603 2 4

Поет 🇧🇬

... не беше орисията ми блага,
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Жена и челяд с него не нахраних. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-06T18:51:12+02:00 331 2 1

Хаосът 🇧🇬

Във хаоса си има стриктен ред.
В безреда само облаците бягат.
Прелита птица. Каца самолет.
Децата скачат конче на тояга.
Добре е, че човек постига мир ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-06T15:36:23+02:00 312 3 2

Къщичке на дните златни 🇧🇬

... под лозницата на двора косерът кълве зърна,
котаракът край стобора дебне слънчеви петна,
във колибката си куча Шаро на кравай се сви,
баба пак пече на туча лют пипер във две тави,
трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-06T08:56:13+02:00 480 2 4

Вик от Вълшебния килим 🇧🇬

... нали съм просто същество,
и Бог повика ме по име –
не зная точно за какво
с Вълшебния килим дари ме.
– Качѝ се! – каза ми. – Лети! ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-05T19:20:36+02:00 344 2 1

Човек от зоомагазина 🇧🇬

... в пресечката на уличката „Бдин”,
тъй казаха ми снощи две съседки –
откриха малък зоомагазин
със зайченца и котенца във клетки,
с говорещ колумбийски папагал, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-05T12:05:39+02:00 450 4 2

Смирения по друмите на Бога 🇧🇬

... смирение! – е думата, с която започва сутрин дългият ми ден –
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-05T08:58:14+02:00 379 1 1

Насаме с Бога 🇧🇬

... много, Боже, мъчих се със теб,
ядох ти и хляба и калая,
питам се – за чий ми бяха чеп? –
Твоите измислици за Рая,
някога, когато бях добър – ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-04T15:49:01+02:00 376 2 2

Слез в България, Господи! 🇧🇬

... по чукари, шубраци и урви,
който сутрин събуди се пръв –
най-зловещите български курви
в парламента ни смучат до кръв,
мъкнат вкъщи един кош заплати, ...

Валери_Станков

Poetry » Civic

2022-12-04T12:24:52+02:00 1.2K 5 9

Квартална история 🇧🇬

Тя сутрин се събужда много рано.
Разкършва рамене със тае бо.
Кафенцето си пие с Дебелянов.
Или отваря томче на Рембо.
Закотвен на писалищната маса, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2022-12-04T06:20:15+02:00 674 2 2

Поезията мен не ме нахрани 🇧🇬

ПОЕЗИЯТА МЕН НЕ МЕ НАХРАНИ
Навярно съм едно голямо Нищо.
С Поезията левче не спестих.
Със въглени от своето огнище
аз драсках на стената всеки стих. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-03T15:59:08+02:00 752 5 5

Молитва по никое време 🇧🇬

... Господи, сторѝ тъй, че да мога
през света да мина тих – и чист?
Да не се извъртам – грохнал йога,
и да не трептулкам – смачкан лист.
Дай ми всички радости? – които ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-03T09:00:51+02:00 1.2K 4 3

Балада за вечерните Жени 🇧🇬

... вятър вихри Баховите фуги! – цяла нощ в прогнилия улук,
нощ за всички варненски съпруги да приспят ревнивия съпруг,
да прострат на зимните веранди три легена с дъхаво пране,
да решат във вчерашното сканди кой е Клод Моне и кой Мане,
да си пуснат Моцарт, Григ и Шуберт, и преди децата да приспят, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-02T18:45:11+02:00 362 2 2

Къса мъжка песен 🇧🇬

Дъждът си рохолѝ като по ноти.
Преля и от казаните с боклук.
И – сякаш че Лучано Павароти
ми пее във среднощния улук.
Градът се сви – и в нощната патрулка ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-02T11:19:08+02:00 887 1 2

Викащият от Разклона на Океаните 🇧🇬

Него го няма. От много години го няма. И всички го забравиха. Зачеркнаха го на кръст. По диагонала. По всички възможни паралели и меридиани. Няма го и няма да се върне, в това съм абсолютно сигурен. Няма да се върне не защото не иска, не защото няма къде и при кого, а защото си мисли, че животът е б ...

Валери_Станков

Prose

2022-12-02T09:48:00+02:00 467 2 3

Преселението на Българите 🇧🇬

Не ме интересува как живях.
Защо да си припомням колко хималайски камъни изтиках на баира?
Сега ми трябва вентилатор – да събори
от паметта ми пластовете азиатска прах.
Торнадо да ме издуха гол в космическите дупки на Всемира. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-01T19:30:35+02:00 895 1 1

Австралопитекът от Варна 🇧🇬

... родих се в миналия век,
а ще речеш, че беше вчера.
Бях страшен австралопитек! –
дошъл от адски друга ера.
Когато попът ме видял, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-01T18:02:30+02:00 358 1 3

Защо? Защо? Защо? 🇧🇬

... понякога опитвам да реша и най-неразрешимите въпроси.
По цял ден мъча своята душа нелепи отговори да ми носи –
защо човечеството е на нож с прекрасното в душата на човека?
Защо човек, щом тъне във разкош, душата му престава да е мека?
Защо се мразим? И защо таим добрите думи? – споменче от мама. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-12-01T08:04:24+02:00 653 1 3

Спомен за ракийцата на Дядо 🇧🇬

СПОМЕН ЗА РАКИЙЦАТА НА ДЯДО
... засиял по икиндия, кривнал своя чер мустак,
дядо с джибри за ракия ко̀нчето си впряга пак,
дъхат втасалите круши – и каручката скрипти,
дядо благ тютюнец пуши, свил под капрата пети, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-30T15:01:54+02:00 642 4 4

Път през огледалото 🇧🇬

Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-29T11:51:13+02:00 398 4 8

Поредният череп на Йорик 🇧🇬

Чай на закуска. Салам на обяд. Кифла следобед. Три бирички вечер.
Среден живот. Нито Рай. Нито Ад. Време за обич. Течѐ! – и изтѐче.
Работа. Слава. Пари. И жени. Стихчета. Пиене. Дребни дечица.
Колко слънца подир колко луни гоня погачата в чужда пшеница?
Аз да не съм някой житен бегач? Вик съм надал ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-29T08:28:40+02:00 342 3 4

Арестувани стихотворения 🇧🇬

... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! – ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-28T18:35:27+02:00 1K 6 8

Жената, която е ничия 🇧🇬

Тя върви –
и мъжете се шашкат.
Тя върви – в мен Вселени кънтят.
Не парфюм, а лисича опашка
вие вятър по нейната гръд. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-28T16:46:41+02:00 1K 2 2

42 195 метра 🇧🇬

... не ми остана дявол знае колко,
а – уж, момче бях адски окумуш,
ще завъртя последна обиколка
и сетне ще си взема хладен душ,
връз мене стадионът ще избухне, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-28T11:59:48+02:00 932 1 2

Защо мълчат Поетите 🇧🇬

Защо мълчат поетите? Защо?
Невям са си прехапали езика?
Свирукат си на крушово листо,
когато трябва яко да се вика.
Неотлетели птиченца на юг, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-27T21:54:45+02:00 945 2 4

Когато всяка Истина горчи 🇧🇬

... понякога съм тъжен като клоун
и – почна ли да пиша стихосбирка,
направо съм Силвестър Слай Сталоун,
нокаутиран в центъра на цирка.
Арената е моят празен лист. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-27T16:18:03+02:00 759 1 4

Граница 🇧🇬

От кървави балкански камънаци засмуква мляко моят корен.
Посечени от ятагани, гръкляните на моите деди
в безсъниците ми свистят.
Очи на мъртви биволи, очи на мъртви българи подрежда Бог –
и ги държи отворени. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-27T09:25:16+02:00 974 1 2

Защо ли Бог направи ме Поет? 🇧🇬

... вървя – и ритам мъртвите листа,
а може би горя във тях на клада? –
уж? – светла есен Бог ми обеща,
пък аз се чудя кой съм в листопада.
И – питам се с наивност на дете, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-26T19:22:29+02:00 1.1K 5 5

Дал ви Бог добро! 🇧🇬

... отдавна вече спрях да се терзая,
че моят свят не стана земен Рай.
Смирих се вече с ужаса пред края.
И съм наясно с Божия Безкрай.
Простих се с рой заблуди и химери. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-26T15:40:40+02:00 931 3 4

Кучи студ 🇧🇬

... напоследък из градчето взеха ме съвсем за луд! –
уж, добре бях, общо взето, но се спусна кучи студ,
ако звънна на съседа за зехтин – или оцет,
през шпионката ме гледа, сякаш стискам пистолет,
на чаршията, в тролея, в ТУДА, ДЗИ и в НАП ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-26T08:43:14+02:00 343 1 2

Моята Голгота 🇧🇬

Не свикнах да живея във калъп –
послушен пред забрани и пред догми.
И пред Лъжата не обърнах гръб.
Властта не смогна да ме превъзмогне.
Бях крив – и луд! – за четири села, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-25T17:41:36+02:00 1.2K 1 3

Ужасна песен 🇧🇬

Дали съм трън, или съм цвете,
не знам – не искам и да знам.
Отдавна Господ ме насмете
с любов на стих да се раздам.
Животът ми бе низ от грешки. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-25T14:55:56+02:00 484 1 2

Извайвам си Вселени за Любов 🇧🇬

Понякога се скривам от света –
по-лек от вятър в пустите пресечки.
И в звездните си небеса чета
Големите – и Малките си мечки.
Мечтая си – в Галактики добри ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-25T09:36:41+02:00 351 3 1

Жената от софийския следобед 🇧🇬

... красива си в софийския следобед с прекрасното си перлено фишу,
и аз изглеждам някак си особен – аха! – да проговоря с теб на "you",
разгледах ти сандаловата шнола, бижуто – в стръмното ти деколте,
ще те почерпя кока-кола в МОЛ-а, ще пийна с теб чашле "Алиготе",
с теб моите римувани пространства ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2022-11-24T18:43:41+02:00 504 5 3

Пашпалига 🇧🇬

Морето вихри бясна пашпалига.
Ачикът ври от луднал паламуд.
Връз мене сулаганът гръд надига.
И в залива свисти мелтемът луд.
И сякаш плажа рие със фадрома. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-24T10:56:20+02:00 462 2 11

Дядо Валери Станков 🇧🇬

... започнах да се радвам на света, когато взех полека да старея,
дори веднъж подсвирнах със уста! – седалка ми отстъпиха в тролея,
безплатно във фризьорския салон момичето брадата ми подстрига,
наместо благодарност, с тих поклон ѝ подарих последната си книга,
съседката ми купи вчера хляб, хапни си, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-24T07:19:55+02:00 965 5 5

Изречено на Български език 🇧🇬

... понеже много книги съм прочел,
и – ужас! – доста книги съм написал,
взе да се сбъдва крайната ми цел –
със всеки ден превръщам се във мисъл.
Във Фейсбук всеки ден ви я чета. ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-23T12:37:31+02:00 1.1K 2 4

Рап за ХХ век 🇧🇬

... след милиони лунни нощи някой австралопитек
може – докато се пощи, да си спомни ХХ-и век –
Сталин, Хитлер, Хирошима, Мао, Че и Кастро Рус,
как от ядрения климат хлябът кисели на вкус,
в ледните сибирски тундри, след един куршум в тила, ...

Валери_Станков

Poetry

2022-11-23T10:46:37+02:00 830 3 2

Безглаголна Любов 🇧🇬

Първа утринна цигара.
Лекият световъртеж.
Тишина. Жена. И гара.
Мъж – брада три педи скреж.
Чанта. Куфар. Два чадъра. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2022-11-23T08:37:48+02:00 375