Вестин (Димитър Ганчев) - Works

* * * 🇧🇬

По стълбата на своя страх
разкривам път във земната утроба.
Тук споменът е шепа прах,
а слънцето е само спомен в гроба.
Тук правилата не важат. ...

Вестин

Poetry

2006-08-07T20:35:51+03:00 698 4

Слънчеви фигури 🇧🇬

Мъжът на отсрещната седалка се поклащаше в такт с потракването на пътническия
влак. При всяко ритмично движение на тялото, роякът черни мухи се надигаше, като
плътен черен контур, който за миг се отлепва от собствените му очертания, унесен
в помръдващото си лепкаво бръмчене, в очакване на тялото, ко ...

Вестин

Prose

2006-08-07T08:55:58+03:00 1.1K

Каза ми едно врабче... 🇧🇬

Каза ми едно врабче...
Не се научих да прескачам
подложения подло крак.
Но не за друго, не очаквам
в очите ви да видя мрак. ...

Вестин

Poetry

2006-08-06T16:55:27+03:00 1.6K 6

Съдба (в очакване на еволюцията) 🇧🇬

Светът е злобен и не ще прости
за мъничките кълнове добро.
Светът е подъл и ще отмъсти
за всеки стрък с гора от зло.
Но някой ден ще го помоля ...

Вестин

Poetry

2006-08-06T16:51:29+03:00 795 13

Животът е... 🇧🇬

Животът е
предадено в полунощ обещание –
семето откраднато от вятъра.
Поникнало в нечии очи послание,
прашинката в окото на скитник. ...

Вестин

Poetry

2006-08-05T00:28:09+03:00 916 12

И може би има надежда... 🇧🇬

И може би има надежда...
животът отсъжда, животът нарежда.
Полепнала чисто по детските устни –
медени капки златисто невкусени.
Минават таксита изпълнени с планове, ...

Вестин

Poetry

2006-08-03T20:31:59+03:00 1.6K 6

Ливанската мадона 🇧🇬

Ливанската мадона
Те викат силно, сякаш рецитират.
те крещят и нищо не разбирам.
Но чувам „Freedom!” – така скандират.
Деца в колички... със плакати. ...

Вестин

Poetry

2006-08-02T09:08:31+03:00 855 14

Ливанска мадона в София

Вестин

Photography

2006-08-01T19:51:57+03:00 1.2K 5

Любов... 🇧🇬

Любов просташка, жалка
по булевардите кънти.
Гръбнак дъга в небето заизвива.
Тротоарен дъжд звъни.
Любов отлъчена, скептична ...

Вестин

Poetry

2006-08-01T14:03:17+03:00 882 9

Стаята 🇧🇬

Стаята
Бялата стая пълна с легла.
За всеки кошмар по едно.
Всяко покрито със бяло зебло,
прикрило вдървена снага. ...

Вестин

Poetry

2006-08-01T11:19:56+03:00 782 5

СЪН 🇧🇬

СЪН
Ръцете ти ме милват – “Лека нощ!”,
настава нощ, и като нож е всеки пръст
на ръката ти стоманено корава.
На кръстопътя на съня ми кръст забива ...

Вестин

Poetry

2006-07-31T01:43:54+03:00 918 8

Ще бъде ден ( съвсем обикновен ) 🇧🇬

Ще бъде ден
( съвсем обикновен )
Ще дойде ден, ще бъде той съдбовен.
И аз ще вдишам омаята на цъфналите вишни.
Ще дойде ден, ще бъде той свободен ...

Вестин

Poetry

2006-07-30T19:33:04+03:00 801 3

Горчивата чаша ( На едно наводнение ) 🇧🇬

Горчивата чаша
( На едно наводнение )
През чашата с вода гледат ме очите,
наядени от раци и комари.
Учудено отнесен поглед, ...

Вестин

Poetry

2006-07-30T19:32:05+03:00 864 5

Докосване 🇧🇬

Поглеждаш ме –
очите разтворени...
Рекох
- Добре съм.
... и млъкнах. ...

Вестин

Poetry

2006-07-30T08:34:24+03:00 777 4

Монолог на осем крака 🇧🇬

Монолог на осем крака
Искам да заспя отново, но все не мога-
една и съща, безсънна нощ е моята тревога.
Господи, една възглавница и одеало,
тухла, парче кашон и миризма на застояло ...

Вестин

Poetry

2006-07-29T09:04:18+03:00 877 6

Хубаво ми е, че те има 🇧🇬

Хубаво ми е, че те има
Хубаво ми е, че те има...
във звездната нощ от вълна овдовяла
на голия пясък изхвърлена мида.
Бяла птица към мен полетяла... ...

Вестин

Poetry

2006-07-29T08:57:30+03:00 1.8K 6

На бара 🇧🇬

На бара
Пред мен две бляскави врати
на бара на живота – “Спри!” –
реклама огнена струи.
Натруфена, съдбата проститутка ...

Вестин

Poetry

2006-07-29T08:54:05+03:00 693 1

Не запомнихме аборта 🇧🇬

Не запомнихме аборта
Помните ли, как „а” и „б”
се учехме да пишем?
На тръстиките
как сричахме шестиците, ...

Вестин

Poetry

2006-07-28T23:47:16+03:00 856 9

Снимки от Истанбул 🇧🇬

На едно приятелство!!!
Снимки от Истанбул
* * *
Странно. Заспах в България,
събудих се зад граница. ...

Вестин

Poetry

2006-07-28T13:02:24+03:00 1.2K 13

Кой е той? 🇧🇬

На братята и сестрите на Адил...
Кой е той, че да те притиска до стената?
Господ Бог, или низвергнатият – Сатаната?
Кой е той, че определя: „Животът ти да бъде жива смърт!”...
Да определя, разпределя, да наема, преотдава ...

Вестин

Poetry

2006-07-27T11:07:29+03:00 816 8

* * * 🇧🇬

По улиците тръгнах призори
да потърся и намеря някъде любов.
“Върви!” - хладно ми прошепна
и профуча нататък вятърът отнесен.
А може би със право бе му скучна ...

Вестин

Poetry

2006-07-27T07:09:22+03:00 697 6

Закуска от спомени 🇧🇬

Закуска от спемени
Избелялата радост на лятото
ще пометат дъждовете в канавките.
Лесно е, щом цяло е ятото...
... тъжно в смъртта – оцеляване. ...

Вестин

Poetry

2006-07-27T07:03:27+03:00 737 8

ИМАЙТЕ МИЛОСТ КЪМ ПЛЪХОВЕТЕ!!! 🇧🇬

По-късно мога да разкажа, къде в София и страната
можете да срещнете тези хора. Също ви препоръчвам
британския филм "This is America"(а може и да е бил
копродукция с Франция, не помня със сигурност).
ИМАЙТЕ МИЛОСТ КЪМ ПЛЪХОВЕТЕ!!! ...

Вестин

Poetry

2006-07-26T17:04:54+03:00 771 1 11

Обикновена бедност 🇧🇬

Бедността е нагла, често злобно гладна,
облизваща трохите недоядена мечта.
Беззъбо захапала студа до някой ъгъл –
безлика сред разноликата тълпа.
Бедността не чака, не може и да спори, ...

Вестин

Poetry

2006-07-26T12:16:19+03:00 883 7

Обичайте се 🇧🇬

Обичайте се, много ви моля, само се обичайте,
и не спирайте да поливате цветята на балкона;
не повличайте крак пред амвона, затрупан
от съчки и мократа есенна шума,
дайте ми дума! ...

Вестин

Poetry

2006-07-26T12:15:31+03:00 1.2K 5

Новата идентичност 🇧🇬

Новата идентичност
Познаваш ли мириса на болката,
или уханието на копнежа?
Политическият нрав на богомолката
и ужаса, оголен без надежда? ...

Вестин

Poetry

2006-07-25T15:41:41+03:00 805 7

Лицето на бездната 🇧🇬

„…when you look long into an abyss,
the abyss also looks into you.”
Фридрих Ницше
Когато за дълго се взреш в мрака на бездната,
много бавно тя поглед към тебе обръща, ...

Вестин

Poetry

2006-07-25T10:49:20+03:00 812 9

Цигарени мисли 🇧🇬

Цигарени мисли
Профучават таксита и шумът им се вплита
в кафеварния ромон върху нажежената плита.
Рано е. Сутрин. Сред зеления юни
от отрупани клони провикват се думи: ...

Вестин

Poetry

2006-07-25T10:48:02+03:00 977 9

* * * 🇧🇬

Стотици слънца ще изгреят над пясъчни дюни
и птици до късно ще пеят в горите през юни.
Луната ще чака, стаила дъха си във мрака,
да срещне светлика високо, високо в клонака.
Земя и небе ще се срещнат за прошка в морето, ...

Вестин

Poetry

2006-07-24T12:14:32+03:00 1.7K 15

* * * 🇧🇬

Топлината на нощта се сви до един радиатор.
И тя мълчи, когато те целувам.
Притихнала и заскрежена,
мълчи нощта, и когато ме откриваш.
Мълча и аз, когато те намирам. ...

Вестин

Poetry

2006-07-24T11:43:14+03:00 727 9

* * * 🇧🇬

Чудно нещо – уловил себе си за теб да мисля –
макар и делничен да е денят, като всеки понеделник,
съботните и неделни дни, спирам тук, за да разлистя.
Странен дневник със полета – разграфени коловози –
тук и там букет цветя и препълнени купета. ...

Вестин

Poetry

2006-07-24T11:41:28+03:00 661 3

Татенце, защо? 🇧🇬

Татенце, защо?
Татенце, защо звездите светят само нощем?
- ръце протягам, но не ги достигам.
Татенце, защо ли птиците летят в небето?
- със две ръце замахвам, но така и не политам. ...

Вестин

Poetry

2006-07-23T19:09:32+03:00 3.7K 10

Ни ден, ни миг дори... 🇧🇬

Ни ден, ни миг, съмнение дори –
войник е всеки мъж и всякоя жена.
Окопна е животът ни война.
И аз съм фронтовак, един от вас –
самолет, свален над собствена земя, ...

Вестин

Poetry

2006-07-23T19:07:29+03:00 739 2