Вестин (Димитър Ганчев) - Works

Ще се науча да те чакам! 🇧🇬

Ще се науча да те чакам!
(На теб)
Искаш ли да седнем двама -
очи в очи -
аз на този стол, а ти отсреща? ...

Вестин

Poetry

2006-10-17T15:49:43+03:00 1.3K 7

Изгубената дума 🇧🇬

Изгубената дума
Сред всичките тези намръщени и усмихнати хора,
излитащи-кацащи по тролейните писти,
няма кой окапалата есенна шума
в обутите им нозе да разлисти ...

Вестин

Poetry

2006-10-14T15:30:50+03:00 751 13

Ловци на деца 🇧🇬

Аз не съм глобалист, но и "анти" не съм.
Аз съм просто човек. Но щом така се зова,
щом чувствам и дишам, как да не съм
хуманист! Щом започна лова,
и щом въздуха дишат бомбени взривове, ...

Вестин

Poetry

2006-10-13T15:30:49+03:00 854 8

Обичам те... 🇧🇬

Моя си, моя, единствено моя!
Твой съм единствено, твой!
Не питам, но искам само да знаеш,
че когато решиш, ако ти пожелаеш,
само поискай да бъда със теб, ...

Вестин

Poetry

2006-10-13T15:29:37+03:00 1.2K 9

Тишината на мъртвите 🇧🇬

Тишината на мъртвите -
звучи като филмова реплика,
чернобяла и тиха.
Тишината на мъртви амбиции
и избелели на слънце мечти. ...

Вестин

Poetry

2006-10-13T15:26:51+03:00 1.1K

Приказка за конете и камшика 🇧🇬

Приказка за конете и камшика
- Спрете, спрете! – пресипнало цвилеха конете.
Пищяха запенени, от болка озъбени.
- Не издържаме вече! Спрете за Бога!
- Горят дробовете и въздух не стига! ...

Вестин

Poetry

2006-10-12T09:52:19+03:00 826 10

Приказка за свинете и горските животни 🇧🇬

Приказка за свинете и горските животни
- Ние не сме просто животни! Ние сме благородни свине!
Рекли свинете на другите горски и полски животни.
- Почитание царско дължите поне! – добавили възмутените аристократични свине.
Горките горски и полски животни. Да бяха проверили! ...

Вестин

Poetry

2006-10-12T09:51:00+03:00 1.3K 6

Приказка за слепите и хлебарките 🇧🇬

Приказка за слепите и хлебарките
Блокът на слепите е пълен с хлебарки.
Но слепите, нали са незрящи, не знаят,
че мечтите им шарени, всъщност са жалки
телевизионни илюзии, разкъсани като тапетите, ...

Вестин

Poetry

2006-10-12T09:49:20+03:00 711 5

Шизократични лица Продавачки на пазара 🇧🇬

Две жени на пейката, зад мен,
седят и смятат печалбата си от пазара.
- Храна
(Пазарните кебапчета и недопечен хляб)
- Цигари ...

Вестин

Poetry

2006-10-09T15:32:29+03:00 665 4

Лондонска мъгла над София 🇧🇬

„Дъжд и слънце над Сена”.
Господи, Превер! Какъв контраст със София,
сега в алуминий и стъкло подмладена.
Лондонска мъгла на „Дондуков” полегна.
Изгниват и гняв и съвест и страст. ...

Вестин

Poetry

2006-10-09T13:30:15+03:00 799 3

Дъждовен следобед 🇧🇬

Някакво неосъзнато чувство за далечна тревога…
Дали защото се натрупа умора –
работа много, по тринайсет часа на ден.
А може би радостта бе много голяма –
приятел се жени – мигът разтърсващ и съкровен. ...

Вестин

Poetry

2006-10-09T13:27:56+03:00 1.6K 5

Есенен народ 🇧🇬

Гледам те,
през тъжните стъкла
на автобуса и трамвая,
под оловно-сив,
есенен и безсловесен небосвод, ...

Вестин

Poetry

2006-09-25T11:31:51+03:00 795 11

Поисках кожата си да сменя 🇧🇬

Поисках кожата си да сменя,
тъй както стара, бялата луна
разголва се без срам, сред нощ.
Поисках болката да съблека,
като бельо на блудстваща жена. ...

Вестин

Poetry

2006-09-06T23:54:34+03:00 821 13

Шизократични лица (Циганката) 🇧🇬

Шизократични лица
Циганката
Циганка съм неграмотна -
с пет деца
и три в пръстта. ...

Вестин

Poetry

2006-09-06T11:56:30+03:00 757 8

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ 🇧🇬

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Бе тъй горещо, и слънцето печеше,
като присъда върху синята хартия,
и куче би изплезило безпомощно език.
По навик дърветата на пук стърчаха ...

Вестин

Poetry

2006-09-04T11:32:13+03:00 850 9

Отражение 🇧🇬

Отражение
Сред моста се спрях безработен.
Бездомно, с цигара унесен стоях –
безцелно...
и злобно, безделно самотен. ...

Вестин

Poetry

2006-09-04T11:20:33+03:00 671 3

Над тленен гроб раздвижи се пръстта. 🇧🇬

Над тленен гроб раздвижи се пръстта.
Ръце протегнал над тревата,
на времето юздите улових. Смъртта
проклех запенен и повиках Сатаната.
И дълго спорихме със него в монолог, ...

Вестин

Poetry

2006-09-02T23:54:42+03:00 835 7

Неродени моми 🇧🇬

Неродени моми
Неродени моми, неродени моми
прокудени тичат във гъстия мрак.
Аз стоя отстрани и ги гледам сами -
изгарят в пожара на нощния град. ...

Вестин

Poetry

2006-08-30T09:07:49+03:00 703 6

Аз съм всичко и нищо... дървото огнищно, 🇧🇬

Аз съм всичко и нищо...
дървото огнищно,
и мократа пепел.
Аз съм купата с вишни
и косът в очите ти житни. ...

Вестин

Poetry

2006-08-29T09:04:20+03:00 985 10

Тук всеки стих е изстрел. Куршум е нашето чело. 🇧🇬

Тук всеки стих е изстрел.
Куршум е нашето чело.
Барут е болката зад него.
Димът остава, като мисъл,
облъхва нечие перо. ...

Вестин

Poetry

2006-08-29T08:55:56+03:00 967 8

Моето дърво 🇧🇬

Моето дърво
Дърво самотно – престарял войник,
лицето белег, а снагата рани;
препуска конник пожълтял, велик –
напрегнал мищци корени да брани. ...

Вестин

Poetry

2006-08-26T22:17:05+03:00 839 11

Старата жена 🇧🇬

Поседна старата жена,
от спомените уморена.
Глава наведе към снега
от тишината покорена.
Не беше тихо в младостта. ...

Вестин

Poetry

2006-08-26T16:18:47+03:00 856 12

* * * 🇧🇬

Отлетяха вчера белите лястовици,
но белият гълъб кацна на нашите улици...
Но дали сред хиляди гарвани,
не сме забравили за белия гълъб в нас
Поздрави, Ралица!

Вестин

Poetry

2006-08-25T00:26:21+03:00 597 2

От пролетните дъждове молитва 🇧🇬

Искам да ти дам без капка свян
от пролетните дъждове молитва.
Но ти недей разумно се опитва
да разгадаеш пурпурния блян
на залеза от прилепи премрежен. ...

Вестин

Poetry

2006-08-24T16:05:58+03:00 759 12

Градът говори 🇧🇬

Говоря, тази вечер, с моя град.
Цигара паля, нищо, че не пуша...
да не е прозорецът ми тъмен.
Долавям в мен, във въздуха, че има глад.
И на балкона стръмен слушам, ...

Вестин

Poetry

2006-08-24T09:41:41+03:00 710 7

Денят 🇧🇬

Денят се роди, пробуди сияйно
сред небеса, на място потайно.
Свежо настръхнал дипли тревите.
Росно лице,
извил към звездите, ...

Вестин

Poetry

2006-08-23T13:17:02+03:00 696 8

По вертикалата 🇧🇬

По вертикалата
Разпъвам в тъмното ръце,
заплетен в мрежата от звуци,
и слушам в нощното небе
как пъплят хорските каруци. ...

Вестин

Poetry

2006-08-22T18:00:34+03:00 724 10

Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение) 🇧🇬

Пророчеството...
(...на едно несбъднато поколение)
Спи дете на гроб народен,
под глава подпъхнало ръчица.
Сън вълнува - див, злокобен - ...

Вестин

Poetry

2006-08-22T17:49:08+03:00 701 3

Шизократични лица (Лудият и Проститутката) 🇧🇬

Шизократични лица
Лудият
Помните ли лудия,
оня от квартала?
Хукваше от края ...

Вестин

Poetry

2006-08-21T16:36:15+03:00 815 8

Новият ден 🇧🇬

Тръпно пробужда се новият ден –
гол и бездомен сирак.
От първи лъчи ослепен,
нахлу в мъртво пустия град.
Огледа се тихо и някак смутен, ...

Вестин

Poetry

2006-08-21T12:35:55+03:00 806 10

* * * 🇧🇬

Късно е да се връщам.
Далечен и стръмен съм.
При теб да остана... ще може ли?
Безспир се завръщам,
но съм така изморен. Тъмно е... ...

Вестин

Poetry

2006-08-19T13:23:09+03:00 646 4

Прочетох се отзад-напред, преди... 🇧🇬

Прочетох се отзад-напред, преди...
Никога не е късно -
никога, като никога, като абсолют,
и като време, като безвремие.
Умората на грешките така тежи - ...

Вестин

Poetry

2006-08-17T21:07:24+03:00 1.2K 7

Изречени разстояния 🇧🇬

Като изстрел. Като цвете. Като целувка.
Закъснялото след здрача извинение.
В задухата мързеливата преструвка.
Присъствието ти, и когато отсъстваш - прозрение.
Смъртта, отложена в доживотна присъда. ...

Вестин

Poetry

2006-08-16T16:51:37+03:00 725 6

Уличен канал 🇧🇬

Уличен канал,
изпълнен цял
с чуждо щастие, с успехи.
Уличен канал,
запушен цял ...

Вестин

Poetry

2006-08-16T12:01:20+03:00 697 3

Умения за сървайвъри 🇧🇬

Всички умеем... всичко.
Най-вече да се облечем
в най-личното си местоимение,
за пред чужди хора - гости.
Вдишваме и издишваме думи, ...

Вестин

Poetry

2006-08-16T12:00:26+03:00 677 3

Кой остави оръжието заредено 🇧🇬

Готини сме, всички сме готини.
Отвън винаги бели,
като сняг преди Коледа.
Отвътре чисти и смели,
като ново оръжие. ...

Вестин

Poetry

2006-08-14T23:10:34+03:00 752 6

Разстояния 🇧🇬

Разстояния
Мъж съм
и по мъжки ще ти призная –
слаб съм понякога...
Жена си ...

Вестин

Poetry

2006-08-11T12:52:39+03:00 725 7

... с птиците 🇧🇬

Важното е да споделяш –
да нахраниш птиците...
... разбира се и да обичаш.
Но най-важното е да обичаш себе си,
за да можеш да обичаш другите... ...

Вестин

Poetry

2006-08-09T22:38:48+03:00 773 10

Ника 🇧🇬

Животът ни, като един куршум в цевта.
Друг няма, няма и да имаме.
И няма кой да ни научи как да се прицелваме.
Ще падаме, сразени сред стиха,
простреляни, но няма да умираме... ...

Вестин

Poetry

2006-08-08T10:28:03+03:00 925 7

Омагьосаните булеварди 🇧🇬

Омагьосаните булеварди
Омагьосаните черно-бели булеварди,
трасирани с мъгла и детски стъпки;
Женски гръб, бедра и тротоари –
дъждовни, целите на светли кръпки. ...

Вестин

Poetry

2006-08-07T20:47:21+03:00 723 9