Вестин
153 results
Човешко е да се живее.
Човешко е и да се мре.
В най-подлото ни време,
дваж е по-човешки
кракът ти да изгуби ...
Човешко е и да се мре.
В най-подлото ни време,
дваж е по-човешки
кракът ти да изгуби ...
662
9
1333
11
Свободата ми не е омраза.
Свободата е любов.
Любов към мен,
към теб,
към брата... ...
Свободата е любов.
Любов към мен,
към теб,
към брата... ...
838
6
Букет от бели хризантеми,
жълтото димитровче сред тях.
Имаме житейски теми...
но волята - повехнал цвят.
Букет от делнични неща ...
жълтото димитровче сред тях.
Имаме житейски теми...
но волята - повехнал цвят.
Букет от делнични неща ...
729
3
Есента премина
в суха кашлица
на паднали листа.
Грипно ми намигна
зимата в суграшица, ...
в суха кашлица
на паднали листа.
Грипно ми намигна
зимата в суграшица, ...
701
6
Имам нужда, точно сега,
да те гледам.
Изморен съм. Мълча.
С очи да последвам
босите стъпки, ...
да те гледам.
Изморен съм. Мълча.
С очи да последвам
босите стъпки, ...
790
12
Един да чуе!...
Друго и не искам,
освен да разбере -
човек се ражда не във дати,
а в болката, макар събрана ...
Друго и не искам,
освен да разбере -
човек се ражда не във дати,
а в болката, макар събрана ...
709
10
Гледам побойника право в очите
и питам - Кажи ми, защо?
А той си чертае нещо във пясъка,
ръмжи и повтаря - Защо?!
Гледа в очите ми нагло насилника, ...
и питам - Кажи ми, защо?
А той си чертае нещо във пясъка,
ръмжи и повтаря - Защо?!
Гледа в очите ми нагло насилника, ...
655
4
Ще продължа да ти пиша -
за теб,
за мен,
на теб -
за мен, ...
за теб,
за мен,
на теб -
за мен, ...
953
8
В плача на ведро
слънце
туморът на мрака
се разрастна.
Погълна всичко ...
слънце
туморът на мрака
се разрастна.
Погълна всичко ...
828
7
637
2
Деца, забравени от Бога,
на един забравил се народ.
Народ изправил се пред гроба
на бъдещия си живот...
От опечалените... ...
на един забравил се народ.
Народ изправил се пред гроба
на бъдещия си живот...
От опечалените... ...
2761
1
Понякога хоризонтът
е толкова близък
в очите ти...
Почти го докосвам,
преди да избухнат ...
е толкова близък
в очите ти...
Почти го докосвам,
преди да избухнат ...
782
8
Колко много насилие,
облечено в думи!
Колко много безсилие
скрито е помежду им!
И само едно е ...
облечено в думи!
Колко много безсилие
скрито е помежду им!
И само едно е ...
979
15
Кривогледият циганин
и акордеонът се качват
в трамвая
раздрънкан
железен ...
и акордеонът се качват
в трамвая
раздрънкан
железен ...
810
6
Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и карти играят,
свободни от грижи...
... сред грижите ...
петнайсетгодишни
и карти играят,
свободни от грижи...
... сред грижите ...
958
17
1160
12
Аз вярвам в човека!
Нека го плюят!
Нека го хулят!
Него го бият!
Него го крият! ...
Нека го плюят!
Нека го хулят!
Него го бият!
Него го крият! ...
763
6
Не вярвам на утрото,
щом птици не пеят!
Не гледам във блюдото
в краката на просяка!
Не вярвам в очите, ...
щом птици не пеят!
Не гледам във блюдото
в краката на просяка!
Не вярвам в очите, ...
982
9
Навън, във нощните тъми,
лицата се белеят.
Неонови тъги
над тихи стъпки греят.
Избягало дете, къде ...
лицата се белеят.
Неонови тъги
над тихи стъпки греят.
Избягало дете, къде ...
615
2
Деца сте на свободния пазар!
Съдбата хвърли вече своя зар!
Бащи и майки пъпната ви връв,
по площадите, захвърлиха сред път...
Сега сте наши - в наште мрежи ...
Съдбата хвърли вече своя зар!
Бащи и майки пъпната ви връв,
по площадите, захвърлиха сред път...
Сега сте наши - в наште мрежи ...
600
2
Свободата е като въже.
И пъпна връв е.
Дърпаш, докато увиснеш -
с обесено лице...
Болно време! Болно семе! ...
И пъпна връв е.
Дърпаш, докато увиснеш -
с обесено лице...
Болно време! Болно семе! ...
690
5
Парче земя. Една ръка.
Ръката на дете. И някъде жена.
Жената може би се моли.
Парче земя. Едно дете.
В пръстта ръце. И някаква жена ...
Ръката на дете. И някъде жена.
Жената може би се моли.
Парче земя. Едно дете.
В пръстта ръце. И някаква жена ...
851
11
Есенен град е. Гори листопаден.
Витоша цялата в рани от студ.
Гола до бяло над разрушения град,
над тъмните сенки на чуждия труд.
Град е на сенки, сред димни завеси, ...
Витоша цялата в рани от студ.
Гола до бяло над разрушения град,
над тъмните сенки на чуждия труд.
Град е на сенки, сред димни завеси, ...
1188
6
Приказваха си две жени.
Едната плачеше...
... а може би и двете.
Приказваха за своите деца.
- Дъщеря ми, тя... – ...
Едната плачеше...
... а може би и двете.
Приказваха за своите деца.
- Дъщеря ми, тя... – ...
736
5
Искам да говоря!
Не знам защо да мълча не мога...
Какъв е смисълът да се опълча...
... и да остана сам...
Доброто в кучешкия поглед, ...
Не знам защо да мълча не мога...
Какъв е смисълът да се опълча...
... и да остана сам...
Доброто в кучешкия поглед, ...
1117
4
- Пишеш за смъртта...
Над електронната ни, интернетната обвивка
животът мига.
Вечерта студена. Дори живакът до прозореца
се свива. ...
Над електронната ни, интернетната обвивка
животът мига.
Вечерта студена. Дори живакът до прозореца
се свива. ...
1103
6
Ако се преродя, ще бъда чайка,
прелитаща над бреговете.
Малка черна запетайка,
разхождаща се в редовете.
А може като кратко многоточие, ...
прелитаща над бреговете.
Малка черна запетайка,
разхождаща се в редовете.
А може като кратко многоточие, ...
747
10
Майките... навсякъде еднакви.
Дъщери... сестри... жени...
... и майки!
В Ливан...
В Ирак... ...
Дъщери... сестри... жени...
... и майки!
В Ливан...
В Ирак... ...
609
7
Омръзна ми от дунапренени усмивки,
от порцеланов смях, строшен във есенен следобед.
Бродира по алеи вятърът покривки,
златисто недокоснати и тихи.
Под тях е моят прах, ...
от порцеланов смях, строшен във есенен следобед.
Бродира по алеи вятърът покривки,
златисто недокоснати и тихи.
Под тях е моят прах, ...
777
10
Монолог на вярващия човек
Гласът ти чувам, Боже,
в бисерния пукот на разлистващо се цвете.
Шепотът ти ме приспива
с любимото движение на пръсти – ...
Гласът ти чувам, Боже,
в бисерния пукот на разлистващо се цвете.
Шепотът ти ме приспива
с любимото движение на пръсти – ...
1302
7
Живея!!!
Живея утре, а днес е минало.
За къде ли бързам... за къде?
И всичко пъстро е и скоростно преливащо...
Все бързам между стрелките изоставащо... ...
Живея утре, а днес е минало.
За къде ли бързам... за къде?
И всичко пъстро е и скоростно преливащо...
Все бързам между стрелките изоставащо... ...
813
9
2534
2
* * *
Нима е толкоз смешно,
да искаш да живееш вечно?
Тлен и след туй пръст,
някъде край някой кръст. ...
Нима е толкоз смешно,
да искаш да живееш вечно?
Тлен и след туй пръст,
някъде край някой кръст. ...
654
8
Господи, как ли да говоря?
С мимика, език ли, жест...
Какво за теб да сторя,
с мисъл, чувство, взор горещ?
Познах те! Суета небесна, ...
С мимика, език ли, жест...
Какво за теб да сторя,
с мисъл, чувство, взор горещ?
Познах те! Суета небесна, ...
1057
13
Всичко ни е ден за ден - да дойде ден и друг да мине. А той, денят ни изморен, ни гледа с кафевите очи на кестени. Да дойде ден и друг да мине е ритъмът на нашите емоции - букет от макове, със билки смесени, повяхват бързо - ден до пладне. Витае само ароматът им тръпчив, на билките, набрани край гро ...
713
8
Дали, както някога Христос,
все още искам да се събуя бос?...
... Да мина босо по тревата,
като роса да бъда...
... която търсехме хлапашки ...
все още искам да се събуя бос?...
... Да мина босо по тревата,
като роса да бъда...
... която търсехме хлапашки ...
854
5
Във звук се лее. Пее песен,
дори устата да немее... ...
в очите ти... навън се лее.
Уличник, дъждът в улуци се излива.
Небе попива златото от есен. ...
дори устата да немее... ...
в очите ти... навън се лее.
Уличник, дъждът в улуци се излива.
Небе попива златото от есен. ...
818
7
Дали пък Новият Христос
ще седне, да вечеря с нас,
на масата?… Едва ли!
И аз ще се събуя бос…
… но ще се отрека от него със sms, ...
ще седне, да вечеря с нас,
на масата?… Едва ли!
И аз ще се събуя бос…
… но ще се отрека от него със sms, ...
660
12
Студено е на столичната гара.
Треперя. Губя от топлината на купето.
Светът трепери... и сънят в очите...
На студ мирише и на първата цигара.
Утро е. Далеч, преди съня, остана Варна. ...
Треперя. Губя от топлината на купето.
Светът трепери... и сънят в очите...
На студ мирише и на първата цигара.
Утро е. Далеч, преди съня, остана Варна. ...
674
7
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
