Вестин (Димитър Ганчев) - Works

На Жак 🇧🇬

Човешко е да се живее.
Човешко е и да се мре.
В най-подлото ни време,
дваж е по-човешки
кракът ти да изгуби ...

Вестин

Poetry

2006-12-05T17:27:25+02:00 756 9

Молитва за един приятел 🇧🇬

Вестин

Poetry

2006-12-04T14:52:35+02:00 1.4K 11

Свободата ми - любов 🇧🇬

Свободата ми не е омраза.
Свободата е любов.
Любов към мен,
към теб,
към брата... ...

Вестин

Poetry

2006-12-03T20:39:54+02:00 911 6

Бели хризантеми 🇧🇬

Букет от бели хризантеми,
жълтото димитровче сред тях.
Имаме житейски теми...
но волята - повехнал цвят.
Букет от делнични неща ...

Вестин

Poetry

2006-12-01T00:01:53+02:00 828 3

Като сто години самота 🇧🇬

Есента премина
в суха кашлица
на паднали листа.
Грипно ми намигна
зимата в суграшица, ...

Вестин

Poetry

2006-12-01T00:01:01+02:00 776 6

Точно сега 🇧🇬

Имам нужда, точно сега,
да те гледам.
Изморен съм. Мълча.
С очи да последвам
босите стъпки, ...

Вестин

Poetry

2006-11-29T21:31:07+02:00 883 12

Един да чуе! 🇧🇬

Един да чуе!...
Друго и не искам,
освен да разбере -
човек се ражда не във дати,
а в болката, макар събрана ...

Вестин

Poetry

2006-11-29T01:43:14+02:00 807 10

Копеле, добре са богатите! 🇧🇬

Гледам побойника право в очите
и питам - Кажи ми, защо?
А той си чертае нещо във пясъка,
ръмжи и повтаря - Защо?!
Гледа в очите ми нагло насилника, ...

Вестин

Poetry

2006-11-28T08:32:03+02:00 756 4

Чета с очи, с душа чета душата ти 🇧🇬

Ще продължа да ти пиша -
за теб,
за мен,
на теб -
за мен, ...

Вестин

Poetry

2006-11-26T02:46:04+02:00 1K 8

Свободата в шепи 🇧🇬

В плача на ведро
слънце
туморът на мрака
се разрастна.
Погълна всичко ...

Вестин

Poetry

2006-11-24T10:37:16+02:00 915 7

Разпит 🇧🇬

Неразбран съм...
Отново.
Питат - Какво е?
Отвърнах им
- Светлото слово! ...

Вестин

Poetry

2006-11-23T12:27:07+02:00 744 2

Възпоменание 🇧🇬

Деца, забравени от Бога,
на един забравил се народ.
Народ изправил се пред гроба
на бъдещия си живот...
От опечалените... ...

Вестин

Poetry

2006-11-23T12:26:22+02:00 2.9K 1

Друг път толкова много си ти... 🇧🇬

Понякога хоризонтът
е толкова близък
в очите ти...
Почти го докосвам,
преди да избухнат ...

Вестин

Poetry

2006-11-23T00:38:50+02:00 863 8

Все едно е... щом с теб се обичаме. 🇧🇬

Колко много насилие,
облечено в думи!
Колко много безсилие
скрито е помежду им!
И само едно е ...

Вестин

Poetry

2006-11-22T00:47:06+02:00 1.1K 15

Сезонът на падналите ангели 🇧🇬

Кривогледият циганин
и акордеонът се качват
в трамвая
раздрънкан
железен ...

Вестин

Poetry

2006-11-21T09:30:59+02:00 926 6

Те, мила, не знаят 🇧🇬

Те са само хлапета
петнайсетгодишни
и карти играят,
свободни от грижи...
... сред грижите ...

Вестин

Poetry

2006-11-20T09:26:22+02:00 1.1K 17

Изкуството да обичаш 🇧🇬

Мирише на дим,
на зима...
дървета
градина.
Спомени детски. ...

Вестин

Poetry

2006-11-18T21:32:20+02:00 1.3K 12

Аз вярвам в човека! 🇧🇬

Аз вярвам в човека!
Нека го плюят!
Нека го хулят!
Него го бият!
Него го крият! ...

Вестин

Poetry

2006-11-17T12:11:54+02:00 848 6

Вярваше... не вярваш ли? 🇧🇬

Не вярвам на утрото,
щом птици не пеят!
Не гледам във блюдото
в краката на просяка!
Не вярвам в очите, ...

Вестин

Poetry

2006-11-17T08:25:39+02:00 1.1K 9

Неоново детство 🇧🇬

Навън, във нощните тъми,
лицата се белеят.
Неонови тъги
над тихи стъпки греят.
Избягало дете, къде ...

Вестин

Poetry

2006-11-17T08:11:28+02:00 710 2

Деца на свободния пазар 🇧🇬

Деца сте на свободния пазар!
Съдбата хвърли вече своя зар!
Бащи и майки пъпната ви връв,
по площадите, захвърлиха сред път...
Сега сте наши - в наште мрежи ...

Вестин

Poetry

2006-11-16T22:55:27+02:00 681 2

Болно време? 🇧🇬

Свободата е като въже.
И пъпна връв е.
Дърпаш, докато увиснеш -
с обесено лице...
Болно време! Болно семе! ...

Вестин

Poetry

2006-11-15T12:41:00+02:00 769 5

Парче земя 🇧🇬

Парче земя. Една ръка.
Ръката на дете. И някъде жена.
Жената може би се моли.
Парче земя. Едно дете.
В пръстта ръце. И някаква жена ...

Вестин

Poetry

2006-11-13T19:12:21+02:00 940 11

Есенен град 🇧🇬

Есенен град е. Гори листопаден.
Витоша цялата в рани от студ.
Гола до бяло над разрушения град,
над тъмните сенки на чуждия труд.
Град е на сенки, сред димни завеси, ...

Вестин

Poetry

2006-11-10T10:48:46+02:00 1.3K 6

Момичешка пролет 🇧🇬

Приказваха си две жени.
Едната плачеше...
... а може би и двете.
Приказваха за своите деца.
- Дъщеря ми, тя... – ...

Вестин

Poetry

2006-11-09T10:26:27+02:00 840 5

Искам да говоря! 🇧🇬

Искам да говоря!
Не знам защо да мълча не мога...
Какъв е смисълът да се опълча...
... и да остана сам...
Доброто в кучешкия поглед, ...

Вестин

Poetry

2006-11-05T18:11:20+02:00 1.2K 4

Пишеш за смъртта... 🇧🇬

- Пишеш за смъртта...
Над електронната ни, интернетната обвивка
животът мига.
Вечерта студена. Дори живакът до прозореца
се свива. ...

Вестин

Poetry

2006-11-05T00:41:08+02:00 1.2K 6

Ако се преродя 🇧🇬

Ако се преродя, ще бъда чайка,
прелитаща над бреговете.
Малка черна запетайка,
разхождаща се в редовете.
А може като кратко многоточие, ...

Вестин

Poetry

2006-11-03T12:13:40+02:00 847 10

Мале 🇧🇬

Майките... навсякъде еднакви.
Дъщери... сестри... жени...
... и майки!
В Ливан...
В Ирак... ...

Вестин

Poetry

2006-10-31T10:32:52+02:00 696 7

Кривогледство 🇧🇬

Омръзна ми от дунапренени усмивки,
от порцеланов смях, строшен във есенен следобед.
Бродира по алеи вятърът покривки,
златисто недокоснати и тихи.
Под тях е моят прах, ...

Вестин

Poetry

2006-10-30T13:54:46+02:00 888 10

Вярвам 🇧🇬

Монолог на вярващия човек
Гласът ти чувам, Боже,
в бисерния пукот на разлистващо се цвете.
Шепотът ти ме приспива
с любимото движение на пръсти – ...

Вестин

Poetry

2006-10-30T00:29:50+02:00 1.4K 7

Живея утре 🇧🇬

Живея!!!
Живея утре, а днес е минало.
За къде ли бързам... за къде?
И всичко пъстро е и скоростно преливащо...
Все бързам между стрелките изоставащо... ...

Вестин

Poetry

2006-10-29T23:53:53+02:00 922 9

Приказка за вярата 🇧🇬

Вестин

Prose

2006-10-24T13:10:14+03:00 2.7K 2

* * * 🇧🇬

* * *
Нима е толкоз смешно,
да искаш да живееш вечно?
Тлен и след туй пръст,
някъде край някой кръст. ...

Вестин

Poetry

2006-10-21T16:02:58+03:00 740 8

Господи! 🇧🇬

Господи, как ли да говоря?
С мимика, език ли, жест...
Какво за теб да сторя,
с мисъл, чувство, взор горещ?
Познах те! Суета небесна, ...

Вестин

Poetry

2006-10-21T16:00:56+03:00 1.2K 13

Ден за ден 🇧🇬

Всичко ни е ден за ден - да дойде ден и друг да мине. А той, денят ни изморен, ни гледа с кафевите очи на кестени. Да дойде ден и друг да мине е ритъмът на нашите емоции - букет от макове, със билки смесени, повяхват бързо - ден до пладне. Витае само ароматът им тръпчив, на билките, набрани край гро ...

Вестин

Poetry

2006-10-20T23:03:53+03:00 815 8

Ще чакам на някоя алея в парка. 🇧🇬

Дали, както някога Христос,
все още искам да се събуя бос?...
... Да мина босо по тревата,
като роса да бъда...
... която търсехме хлапашки ...

Вестин

Poetry

2006-10-20T22:37:21+03:00 954 5

Хубава си 🇧🇬

Във звук се лее. Пее песен,
дори устата да немее... ...
в очите ти... навън се лее.
Уличник, дъждът в улуци се излива.
Небе попива златото от есен. ...

Вестин

Poetry

2006-10-20T13:01:33+03:00 967 7

На опашка се нареждам зад Юдовия стол... 🇧🇬

Дали пък Новият Христос
ще седне, да вечеря с нас,
на масата?… Едва ли!
И аз ще се събуя бос…
… но ще се отрека от него със sms, ...

Вестин

Poetry

2006-10-19T01:13:10+03:00 751 12

Зад нас е мъртвото море... и ние нищо не дължим... 🇧🇬

Студено е на столичната гара.
Треперя. Губя от топлината на купето.
Светът трепери... и сънят в очите...
На студ мирише и на първата цигара.
Утро е. Далеч, преди съня, остана Варна. ...

Вестин

Poetry

2006-10-17T20:32:53+03:00 786 7