viliana_popova
145 results
Напиши ми "Обичам те" с главно "О",
(да заприлича на примка, на бесило),
на което да отпусна свойто тяло.
Да увисна в нищото - следите скрило.
Нарисувай ми Ад, в който да пропадна. ...
  2431  15 
И нека вали,
когато утрото съмне.
А зората разпилее
лъчите си в дъжда.
И нека вали, ...
  594 
Непресъхнали сълзи давят копнежите
и пропадат мечтите ми в бездна от мрак...
В душата ми не цъфнаха розите, свежите.
Създадох си от крясъци самотния свят.
Пребродих го целия – нашир и надлъж. ...
  606 
Умиращата в кървави нюанси Есен...
Мрачна...
Натъжена...
Мълчалива...
Умираща... в кървави нюанси... ...
  778  14 
Рисувах те.
С чувства те рисувах по невидимо небе...
Чар и ласка смесих, усмивката ти да направя...
С устни очертавах нежно твоя силует...
Погледът ти... Нарисувах го замислен до забрава... ...
  1381 
Когато споменът избяга
и остане само тишина...
Не тъжи... аз съм още там...
Когато на сърце' ти ляга
и те притиска самота... ...
  530 
Не целувай устните,
че пропити са от заразна тъга.
Не докосвай с ръцете - студените,
умиращата ми от болка душа.
Не поглеждай очите - наивните, ...
  638 
Нощта спусна
черните завеси
над уморения
притихнал град...
Вятърът крещеше... ...
  492 
През пръстите ми пада пясък...
Всяка песъчинка е мечта...
Мечта, която трудно се осъществява...
Или никога не докосва реалността...
И нима „ме лъгаха" приказките, които съм прочела... ...
  594 
Не, не идвай, щом отпусна уморено глава.
Притръпнах вече да те чакам до безумност...
Не дохождай с тихи стъпки към моята врата...
(дори да се стараеш... винаги те чувам...)
Не докосвай с нежни пръсти моето лице... ...
  637 
Вик на разплакана болка
се разнасяше там из града...
Самотното очакване се разтопи
от последния дъх на нощта...
Недосегаемите мечти изчезнаха от погледа ...
  482 
Върху устните заспаха чувствата,
а очите недоизплакаха нощта...
и полетя със белите криле заблудата,
за да кацне в изпепелената душа...
Молеха се на икона премълчани истини, ...
  581  11 
Slipknot - Vermilion Pt. 2
She seemed dressed in all of me
Stretched across my shame,
All the torment and the pain
Leaked through and covered me. ...
  7359 
  2771 
В черно-белите ми спомени те търся...
Там, където истински изгаряхме
и молехме да ни боли до лудост,
за да не можем никога да се забравим.
Помниш ли, че заспивах в косите ...
  518 
Черният Вятър
Плъзна се от невинните очи
чиста и плаха сълза,
пазила в себе си толкова дълго
една самотна тъга... ...
  1581  10 
Дойде внезапно. Без покана,
разпръсквайки мрака от спомени.
Целуваш устните, от мълчание отровени.
Странно, но сякаш така лекуваш
душевната ми рана. ...
  724 
Тебе чакам още,
тебе чакам, но те няма...
И си мисля нощем,
сама така ще си остана...
Отново тебе чакам ...
  684 
Последен залез с теб
Дойдох на този плаж за последен път
и за последен път ще видя залеза с теб.
Обещай, че няма да забравиш този кът,
където преди време даде ми обет. ...
  564 
Загубих ключа за сърцето ти
Загубих ключа за сърцето ти.
Как ще се върна при тебе?! Не знам..
Боли ме, боли ме, вината ме гори.
Напомня ми за тебе всяка сълза. ...
  776 
Раздираща болка ме изгаря,
топят лицето ми сълзи,
една любов безжизнено догаря
както от свещ восъчни следи...
Покана пак ми праща самотата, ...
  660 
Не съм поискала от тебе всичко,
по малко взимах от всяка твоя част:
дали от добрата или от лошата...
по малко исках, не усещах страх...
Дали от сълзите ти отпивах ...
  653 
По действителен случай с моя приятелка... посвещавам на нея...
Исках да те имам за мен,
молих те, но ти си тръгна...
Исках да си слънце в моя ден,
но ти се изсмя и се обърна... ...
  579 
Не искам вече душата си
да раздавам безспирно докрай,
да вярвам на всеки, че има го
онзи вълшебния, красивия рай.
Не искам да изливам тъгата си ...
  509 
С тихи стъпки идваш неканен
в съня ми, избледнял от тъга.
Открехваш вратата на съзнанието
и зад нея виждаш само вина.
Разхождайки се в мислите ми, ...
  584 
Зад затръшната
врата
изгубени спомени
се лутат още,
търсейки надежда. ...
  581 
НЕ СЪМ
Не съм лунно сияние в тиха нощ,
не съм слънчев лъч над синьото море,
не съм розов храст отгледан в разкош,
не съм звезда в безкрайното небе, ...
  566 
Измина почти една година, откакто те няма... аз не мога да превъзмогна факта, че си отиде... Липсваш ми...
Тръгна си безмълвна,
без да кажеш „Сбогом",
остави ме самотна
с тази, цялата тревога... ...
  806 
Изгонена от рая... падам... кой ще ме спаси?
С пречупени крила, ранена, се мъча да полетя,
но усещам само болка, тялото ми гори...
А тя ме чака - жадната черна земя...
Изгонена от рая... падам... кой ще ме спаси? ...
  670 
С разперени крила политнах към небето,
засилих се към тебе и с душата ти се слях,
усещах забързания ритъм на сърцето
и трапчинки от усмивка по лицето ти видях.
През очите ти гледах - "огледало на душата" ти ...
  772 
Кажи ми, моя малка звездице,
оттук... нататък... накъде да вървя?
Обърках пътя си, изгорих мостовете,
а искам да се върна сега.
Покажи ми, моя малка звездице! ...
  530 
Посвещавам стихотворението на моята половинка - Иво Младенов Иванов... Скромен подарък за навършването на 8 -я месец от нашата връзка :) {}Искам да му благодаря за търпението и копромисите, които ми е правил! Мисля, че сега е момента да кажа... Мило, прости ми за грешките! Обичам те !
Обичам те, но. ...
  747 
Това да е подаръка
Всички са усмихнати, щастливи,
изпълнени с емоции и страст...
Радостни, любезни и красиви,
Весели, но не и аз... ...
  627 
Не ме търси там, където...
Не ме търси там, където отдавна ме няма...
Там... където ме изостави преди време,
там, където устните се сливаха,
а душите преплитаха... ...
  927 
Търся се...
Търся се... Опитвам да открия себе си
в стръкче цвете или в капчица роса,
пързулнала се по свежите листа
и блеснала за миг във нечии очи... ...
  631  10 
  2764 
  2377 
  1991 
Каква нелепа грешка...
Задушаваше ме... с тези твои мили думи,
С нежностите ти и с ласките горещи...
Гореше ме искрицата прехвърчала помежду ни,
когато погледите ни се срещнат. ...
  705 
  4753 
Random works
: ??:??