VladimirKostov (Владимир Костов) - Works

Приемственост 🇧🇬

Приемственост
Подхлъзнах се и си строших краката,
не ще достигна таз височина.
Ще гледам отдалеч как птиче ято
кръжи над нея, чезне в димнина. ...

VladimirKostov

Poetry » Philosophical

2015-09-22T10:09:34+03:00 509

Когато вдъхновението спира 🇧🇬

Когато вдъхновението спира
Когато вдъхновението спира
и музата е в отпуск или с друг,
сюжети на когото да намира,
и в творчески изпадаш махмурлук, ...

VladimirKostov

Poetry » Philosophical

2015-09-19T19:30:42+03:00 1.9K 6

Монолог на луната 🇧🇬

Монолог на луната
Въпрос мъчителен ли в теб напира
в безсъница: “Защо съм изигран ?
Наопаки живота ли разбирам ?”,
усамоти се в близката гора. ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2015-09-19T19:23:09+03:00 473

Българска карма 🇧🇬

БЪЛГАРСКА КАРМА
Буйни потоци се спущат от Пирин и Рила,
Тракия слуша на чана родопски звъна.
Врастнал в гръдта ти, Балканът е стражникът силен,
розите дъхави скътал в една долина. ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2015-09-17T22:33:57+03:00 509 1

Стихотворение с литературни герои 🇧🇬

Стихотворение с литературни герои
Детенце, пак със пакости ме срещаш,
животът с тебе никак не е лек,
че все сме в конфронтация гореща -
поручик Лукаш срещу Йозеф Швейк. ...

VladimirKostov

Poetry » Humorous

2015-09-17T21:56:34+03:00 563

Serpentissimo 🇧🇬

SERPENTISSIMO
(Мила моя змия!)
Изящна, вита кобра с очила,
кой те създаде с поглед мил, чаровен?
Гръдта ми да ухапеш ти ела – ...

VladimirKostov

Poetry » Humorous

2015-09-15T20:42:20+03:00 604 2

На планина 🇧🇬

На планина
Бяло, бяло в непомерни дози,
тук-таме скала или елха.
Ските ми по тесни коловози
ме отвеждат право към върха. ...

VladimirKostov

Poetry » Landscape

2015-09-13T17:48:31+03:00 609

Моят двойник 🇧🇬

Моят двойник
В непознат град отново ли крача тъй сам
под дъжда, чувам някой да ходи зад мен -
своя двойник ще зърна през рамото, знам -
със усмивка приветлива, малко смутен. ...

VladimirKostov

Poetry » Philosophical

2015-09-12T22:13:22+03:00 731 3

Роден дом 🇧🇬

Роден дом
Роден дом, как изниза се толкова време, кажи!
Остаряхме и двамата – та от една ли година
скърца стълбище, пада мазилка и мисъл тежи,
че рождения ден отпразнувал съм пак във чужбина. ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2015-09-11T20:00:16+03:00 608

Изпращане 🇧🇬

Изпращане
Сънувам гара. Заминаващ влак
отнася някой скъп за мен далече.
Дали съдба е – закъснял съм пак,
пропуснат шанс на мене е обречен. ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2015-09-10T21:16:01+03:00 516 5

Живот-алгоритъм 🇧🇬

Живот-алгоритъм
Живота – алгоритъм, залъгалка –
побутвам да върви едва-едва.
Самотен ще съм – като ключ в ключалка,
херметизирал всички сетива. ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2015-09-10T17:33:49+03:00 564 1

Мексико, Чили и аз 🇧🇬

Мексико, Чили и аз
В Мексико свлачище хора заля,
в Чили спасяват миньори,
стачка в Париж, а във Ница – заря –
гледам на всичко отгоре. ...

VladimirKostov

Poetry » Civic

2015-09-08T20:02:35+03:00 480 1

Ода за плашилото 🇧🇬

ОДА ЗА ПЛАШИЛОТО
В полето бди безмълвен часовой.
Разклати ли го лекичко ветреца,
панически ще бяга и без бой
не клъвнал от реколтата врабеца. ...

VladimirKostov

Poetry » Humorous

2015-09-07T20:08:34+03:00 550 3

Дъжд 🇧🇬

Дъжд
Хладен дъжд – барабанен картеч – се излива безкрай
и мехури направил, тозчас ги без милост разстрелва.
Те се пукат кат крехки мечти – красотата не трай.
Ще пребъде омокрен асфалт в сивота акварелна. ...

VladimirKostov

Poetry » Landscape

2015-09-05T21:07:25+03:00 558 1

Ябълка и карма 🇧🇬

Ябълка и карма
Към ябълка Ева че е любопитна била,
аз винтче съм малко в машина, наречена карма.
За първия грях и за минали мои дела
тя тежка десница по мойта гърбина стоварва. ...

VladimirKostov

Poetry » Philosophical

2015-09-04T15:25:38+03:00 523

Червен светофар 🇧🇬

Червен светофар
На светофар червен под дъжд ли спирам,
на отдих по принуда посветил
минута-две, пак повод си намирам
да почовъркам в интравертен стил ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2015-09-04T14:00:13+03:00 561

Ръждясали релси 🇧🇬

Ръждясали релси
Експеримент, успял наполовина,
съмнителен по цел и резултат –
така животът май ще си премине,
със щастието вечен непознат. ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2015-09-02T21:44:49+03:00 518 2

Пухче от дърво 🇧🇬

Пухче от дърво
От дървото пухче долетяло
нежно ме докосна и замря.
И наивно, във невинност бяла
проговори: “Що си се заврял ...

VladimirKostov

Poetry » Landscape

2015-09-02T21:12:29+03:00 557 1