VladimirKostov (Владимир Костов) - Works

Изказване в парадокси 🇧🇬

Напълно напразно е да се вземат изцяло половинчати мерки.

VladimirKostov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-04-03T21:01:24+03:00 675 1 2

Скороговорка 🇧🇬

Не е любаво либе с лабаво либидо.

VladimirKostov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-03-15T20:52:35+02:00 1.5K 1

Сънища 🇧🇬

Нощта вещай под призрачна луна
с какво грядущий ден ще изненада –
обида ли те чака не една,
в съня това да видиш май се пада –
флейтист на полк, ни изстрел сам не дал, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-02-11T18:22:25+02:00 589 1

Гатанка 🇧🇬

Какво остава от една азбука, ако махнат първите ѝ две букви ?
Остава една гола ведиглагола.

VladimirKostov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-02-10T13:59:31+02:00 592

Неосъществена любов 🇧🇬

Козирог тя е, що пътя ми тъй прекоси,
сдържана — пламък под скреж — със очи на вълшебник.
Сладостен трепет излъчват пшенични коси,
в миг завладяла ме, взе ми покоя душевен.
Малката фигурка в дланите да приютя ...

VladimirKostov

Poetry » Love

2016-02-09T20:59:31+02:00 516

Откровението на луната 🇧🇬

"Здравей. ти как си?"- "Всичко е отлично."
С усмивки лицемерни почва ден.
Урока знаеш - че е неприлично
да се показва где си уязвен.
Ала нощта щом булото повдигне, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-02-06T20:36:55+02:00 498 1

Стихотворение за жълтата лисица 🇧🇬

Щом мъничък си, имай за дружинка
от плюш лисица жълта с косъм мек.
В креватчето ще гушкаш таз любимка,
дълбок ще е сънят, спокоен, лек.
Екзюпери прочел, ще ти се иска ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-02-05T20:35:50+02:00 923 1

Анатомия 🇧🇬

Виждайки, че той беше здраво стъпил на краката си, тя му замая главата с надеждата той да й предложи ръката и сърцето си.

VladimirKostov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2016-02-04T12:32:53+02:00 688

Потъване 🇧🇬

Подяждало ни Черното Море –
настъпвал срещу нас брегът грузински.
От север Дунав глозгал ни. Да мре
България историята иска –
зле бранили сме континента стар ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-02-03T22:00:13+02:00 376

Есенен делник 🇧🇬

Нарядно ръси есенен дъждец
балтони сиви, бежови бомбета.
Към спирката ти бързаш отдалеч
през мокри тротоари и павета.
Дървета с голи клони околвръст, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-02-03T07:51:06+02:00 392 3

Работиш ли до късно в петък вечер 🇧🇬

Работиш ли до късно в петък вечер
над интелектуалния продукт,
ще те смущават мисли отдалече —
от бащин край долитнали дотук —
родът ти че се бори, но загива, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-31T17:59:48+02:00 430

Инсулт 🇧🇬

Във бяла стая, легнал и пасивен,
въпрос един тормози те безспир:
как ти, отличник, кадър перспективен,
остана сам и без ориентир?
Креслото на началник, във което ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-31T17:39:53+02:00 520

Дъждовното лято на 2005-а 🇧🇬

С предизборен глъч, с обещания щедри
в червено-син-жълтав десен –
тъй лятото почна с лъжите на едро
и Господ, от туй възмутен,
изпрати потопа на бедните хора ...

VladimirKostov

Poetry » Civic

2016-01-30T10:42:44+02:00 381

Пролетно равноденствие 🇧🇬

Балансират денят и нощта
като Ин и Ян в равенство точно
и с хормони и младост в кръвта
зодиакът отново започва.
В маршов ритъм, със пулc учестен, ...

VladimirKostov

Poetry » Love

2016-01-28T13:40:16+02:00 525 1

На теб, моя утеха 🇧🇬

Отпадъци отново рециклираш,
избълвани от моята душа,
и с разум здрав и усет ме разбираш,
възпираш ме докрай да се руша.
Животът ми нагоре със краката ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-27T18:35:41+02:00 462

Единение 🇧🇬

Гласът ти ромолящ ако ме буди,
вълна от нежност мигом ме облива,
и вдъхновен като в години луди,
до вечер ще творя с искрица жива.
С дланта си малка ласкаво ли галиш, ...

VladimirKostov

Poetry » Love

2016-01-26T20:41:50+02:00 464

Във блатото потъвам 🇧🇬

Във блатото аз бавничко потъвам.
С миазмите привиква моят нос.
Разлагането топли. Аз кротувам.
Не ме измъчва никакъв въпрос.
От бягане отвикнали, краката ...

VladimirKostov

Poetry

2016-01-25T20:01:51+02:00 400 1

Старецът 🇧🇬

Сън ли или е наяве било –
сред неудачите свои
сам се напъхах в туй тясно ждрело,
пълно със змийски усои.
Старецът с раница, мащерка брал, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-23T18:45:44+02:00 470 2

Изневяра 🇧🇬

На меден месец радост се изниза
и бракът по британски е, от лед -
съпругата внимание харизва
веднъж на чет'ри дни, дори на пет.
Но случи се от пътя със настилка ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-23T18:19:52+02:00 458 2

Астрологическо наблюдение 🇧🇬

Телец ли си, момиче-Козирог
да срещнеш, туй е щастие за двама.
Не слушай тоз ехиден астролог,
че казва: “А за тия друго няма,
освен пари да влагат тук и там, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-21T17:43:44+02:00 455 2

Преоценка 🇧🇬

Кой не носил е тлееща болка, що вътре трепти –
невзаимна любов, неродено дете, неудачи,
след стремителен полет в сияещите висоти
да се бухнеш в калта, та душата ти да се разплаче,
да откриеш приятел че завист към теб е таил, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-20T20:59:04+02:00 497 1

Рожден ден 🇧🇬

В тоз ден -— откъснат лист от календара —
отчет годишен сам ще си дадеш.
Над тортата игриво пламък пари,
c дъха зове те да го пометеш.
Димят свещички — гръмнати патрони, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-19T20:50:02+02:00 654 1

Бъди мой изповедник 🇧🇬

Бъди мой изповедник и утеха,
но жива съвест ти не ми бъди!
Изляза ли от правата пътека,
мен първи ти в дома си проводи.
И там аз всичко честно ще разкажа — ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-18T17:39:55+02:00 467

Развод 🇧🇬

В едно ний с теб отдавна сме наясно -
брашно не мелим, нямаме синхрон -
единият - с характер твърде властен,
а другият лишен е от нагон.
Чинии неизмити, груби фрази, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-18T12:48:21+02:00 410 1 3

Отчуждение 🇧🇬

Откакто хляба вадя във чужбина,
във родния си град съм май излишен –
явявам се един път на година
промени в паметта си да запиша:
къде събарят, вдигат нова къща, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-15T13:03:20+02:00 425 2

Интимен дует 🇧🇬

Главите ни докосват се със нежност,
излъчването ти прониква в мен
и се превръщам в ученик прилежен,
в учителка по обич запленен.
Разтвориха се всичките ми пори, ...

VladimirKostov

Poetry » Love

2016-01-14T23:51:16+02:00 477 1

Нощен влак 🇧🇬

Отново ще напусна този бряг.
Във нощ от летен зной земята бяга.
Аз спомени загърбвам. С експрес влак
на отпуск и почивка точка слагам.
Под пълнолунен диск, усамотен, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-13T21:21:34+02:00 527

На теб, моя ласкава 🇧🇬

Събуждам се – усещам те до мене –
спонтанна, жива и неизтощима.
И моля се да бъдат удължени
секундите щастливи, щом те има.
Прегръдка всяка с теб поражда нова, ...

VladimirKostov

Poetry » Love

2016-01-12T21:59:50+02:00 566

Депресия 🇧🇬

Ръцете са отпуснати, безсилни,
съзнанието плува във мъгла,
не трепка чувство, волята се килна,
не издържала на хроничен глад
за щастие, успех или за ласка ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-10T19:29:32+02:00 545 1 3

Ода на буримето 🇧🇬

С буримета аз станах човек,
съчинявам в захлас, без умора.
Нека казват, че бил съм зевзек —
буримето е мойта изгора.
Tо превърна ме във философ. ...

VladimirKostov

Poetry » Humorous

2016-01-09T20:52:22+02:00 544

Монолог на Марко Тотев 🇧🇬

Съдбата била е за мене все мащеха зла,
късметът не ми е продумвал, ни даже на „Ви”.
На другиго птичка в лицето ще пръхне с крила,
на мен ще нацвъка ревера – уви, се ла ви!
Сатурново чедо се пръкнах, със Черна Луна, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-09T20:21:57+02:00 453

Емигрант 🇧🇬

Емигрант
Емигрант съм във чужда държава,
все се питам, откакто съм тук,
дали своя род аз продължавам
или гените вливам във друг, ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-07T10:47:03+02:00 562 5

Изповедта на Банджо 🇧🇬

Изповедта на Банджо
Чуй, стопанке, в прераждане, в карма не вярваща ти –
аз във облик човешки живеех на друга планета,
имах дом и семейство, илюзии, делник, мечти
и домашни любимци – за радост на мен и детето. ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-07T10:31:05+02:00 437 1

Моя мъничка фея 🇧🇬

Моя мъничка фея
Моя мъничка фея,
ненагледно дете,
част от теб в мен живее,
част от мене – във теб. ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2016-01-06T07:42:59+02:00 457

Пристигане във Варна 🇧🇬

Пристигане във Варна
Довлякъл могъщите си телеса,
червеният дизел отмаря.
Проскърцват сто тридесетте колеса,
че Варна е крайната гара. ...

VladimirKostov

Poetry » Landscape

2016-01-02T11:57:45+02:00 527 2

Стихотворение с турцизми 🇧🇬

Стихотворение с турцизми
На миндер кадия
наргиле си пуши,
Юсуф бозаджия
праща във кауша, ...

VladimirKostov

Poetry » Humorous, Other

2016-01-01T19:58:21+02:00 674 1

Здравей, стара любов! 🇧🇬

Здравей, стара любов!
Моя стара любов, пак те срещам.
Закачлив поглед, но умъдрен,
ми предлага за същото нещо
да мълчим двама в летния ден. ...

VladimirKostov

Poetry » Love

2015-12-27T12:23:36+02:00 939 4

Междинна равносметка 🇧🇬

Междинна равносметка
И става тъй, че някак неусетно
навърташ стаж и вече не си млад.
Постигнатото пък ако пресметнеш —
със жизнен опит май си най-богат. ...

VladimirKostov

Poetry » Other

2015-12-26T20:22:34+02:00 451

Жената на непризнатия поет (Буриме) 🇧🇬

Жената на непризнатия поет
(Буриме)
Пак стихчета ми сипеш като град.
Доказваш с тях, че родом си от село.
С една заплата скърцаме от глад, ...

VladimirKostov

Poetry » Humorous

2015-12-25T16:53:15+02:00 645

Родителски наставления 🇧🇬

Родителски наставления
Искаш, сине лекомислени,
да се жениш тъй прибързано!
Таз мома с от теб измислени
качества добре те вързала! ...

VladimirKostov

Poetry » Humorous

2015-12-25T16:39:42+02:00 505 1 1