VladimirKostov
247 results
Във бяла стая, легнал и пасивен,
въпрос един тормози те безспир:
как ти, отличник, кадър перспективен,
остана сам и без ориентир?
Креслото на началник, във което ...
  312 
С предизборен глъч, с обещания щедри
в червено-син-жълтав десен –
тъй лятото почна с лъжите на едро
и Господ, от туй възмутен,
изпрати потопа на бедните хора ...
  195 
Балансират денят и нощта
като Ин и Ян в равенство точно
и с хормони и младост в кръвта
зодиакът отново започва.
В маршов ритъм, със пулc учестен, ...
  340 
Отпадъци отново рециклираш,
избълвани от моята душа,
и с разум здрав и усет ме разбираш,
възпираш ме докрай да се руша.
Животът ми нагоре със краката ...
  247 
Гласът ти ромолящ ако ме буди,
вълна от нежност мигом ме облива,
и вдъхновен като в години луди,
до вечер ще творя с искрица жива.
С дланта си малка ласкаво ли галиш, ...
  283 
Във блатото аз бавничко потъвам.
С миазмите привиква моят нос.
Разлагането топли. Аз кротувам.
Не ме измъчва никакъв въпрос.
От бягане отвикнали, краката ...
  226 
Сън ли или е наяве било –
сред неудачите свои
сам се напъхах в туй тясно ждрело,
пълно със змийски усои.
Старецът с раница, мащерка брал, ...
  290 
На меден месец радост се изниза
и бракът по британски е, от лед -
съпругата внимание харизва
веднъж на чет'ри дни, дори на пет.
Но случи се от пътя със настилка ...
  276 
Телец ли си, момиче-Козирог
да срещнеш, туй е щастие за двама.
Не слушай тоз ехиден астролог,
че казва: “А за тия друго няма,
освен пари да влагат тук и там, ...
  263 
Кой не носил е тлееща болка, що вътре трепти –
невзаимна любов, неродено дете, неудачи,
след стремителен полет в сияещите висоти
да се бухнеш в калта, та душата ти да се разплаче,
да откриеш приятел че завист към теб е таил, ...
  300 
В тоз ден -— откъснат лист от календара —
отчет годишен сам ще си дадеш.
Над тортата игриво пламък пари,
c дъха зове те да го пометеш.
Димят свещички — гръмнати патрони, ...
  460 
Бъди мой изповедник и утеха,
но жива съвест ти не ми бъди!
Изляза ли от правата пътека,
мен първи ти в дома си проводи.
И там аз всичко честно ще разкажа — ...
  278 
В едно ний с теб отдавна сме наясно -
брашно не мелим, нямаме синхрон -
единият - с характер твърде властен,
а другият лишен е от нагон.
Чинии неизмити, груби фрази, ...
  250 
Откакто хляба вадя във чужбина,
във родния си град съм май излишен –
явявам се един път на година
промени в паметта си да запиша:
къде събарят, вдигат нова къща, ...
  233 
Главите ни докосват се със нежност,
излъчването ти прониква в мен
и се превръщам в ученик прилежен,
в учителка по обич запленен.
Разтвориха се всичките ми пори, ...
  301 
Отново ще напусна този бряг.
Във нощ от летен зной земята бяга.
Аз спомени загърбвам. С експрес влак
на отпуск и почивка точка слагам.
Под пълнолунен диск, усамотен, ...
  315 
Събуждам се – усещам те до мене –
спонтанна, жива и неизтощима.
И моля се да бъдат удължени
секундите щастливи, щом те има.
Прегръдка всяка с теб поражда нова, ...
  381 
Ръцете са отпуснати, безсилни,
съзнанието плува във мъгла,
не трепка чувство, волята се килна,
не издържала на хроничен глад
за щастие, успех или за ласка ...
  341 
С буримета аз станах човек,
съчинявам в захлас, без умора.
Нека казват, че бил съм зевзек —
буримето е мойта изгора.
Tо превърна ме във философ. ...
  350 
Съдбата била е за мене все мащеха зла,
късметът не ми е продумвал, ни даже на „Ви”.
На другиго птичка в лицето ще пръхне с крила,
на мен ще нацвъка ревера – уви, се ла ви!
Сатурново чедо се пръкнах, със Черна Луна, ...
  260 
Емигрант
Емигрант съм във чужда държава,
все се питам, откакто съм тук,
дали своя род аз продължавам
или гените вливам във друг, ...
  382 
Изповедта на Банджо
Чуй, стопанке, в прераждане, в карма не вярваща ти –
аз във облик човешки живеех на друга планета,
имах дом и семейство, илюзии, делник, мечти
и домашни любимци – за радост на мен и детето. ...
  264 
Моя мъничка фея
Моя мъничка фея,
ненагледно дете,
част от теб в мен живее,
част от мене – във теб. ...
  283 
Пристигане във Варна
Довлякъл могъщите си телеса,
червеният дизел отмаря.
Проскърцват сто тридесетте колеса,
че Варна е крайната гара. ...
  334 
Стихотворение с турцизми
На миндер кадия
наргиле си пуши,
Юсуф бозаджия
праща във кауша, ...
  468 
Здравей, стара любов!
Моя стара любов, пак те срещам.
Закачлив поглед, но умъдрен,
ми предлага за същото нещо
да мълчим двама в летния ден. ...
  739 
Междинна равносметка
И става тъй, че някак неусетно
навърташ стаж и вече не си млад.
Постигнатото пък ако пресметнеш —
със жизнен опит май си най-богат. ...
  276 
Жената на непризнатия поет
(Буриме)
Пак стихчета ми сипеш като град.
Доказваш с тях, че родом си от село.
С една заплата скърцаме от глад, ...
  427 
Родителски наставления
Искаш, сине лекомислени,
да се жениш тъй прибързано!
Таз мома с от теб измислени
качества добре те вързала! ...
  291 
Варненско лято
На този бряг се връщам всяко лято.
Нозете боси в пясъка се впиват,
гальовно се отъркват във водата.
Тя стъпките ми подир миг изтрива. ...
  254 
На един политик
Взел властта, въвеждаш вред
аритметика такава:
две и две за теб е пет,
а за нас и три не прави.
  360 
Cпомен за ceло
За ceло човърка ме споменът сладко-горчив -
как щурчо ме c песничка нежно приспива,
светулките златни по жътва и крясъкът див
на птица, и ромон на бара пенлива. ...
  296 
Тълкувания
Рап – Резачка Ария Пее
Чалга – Ченгенето Ахка: Любов! Галфоните Аплодират
Комунисти – Каста на Осигурeните Материално,
на Управлявалите Некадърно Икономиката, ...
  493 
Професия – преподавател
Преподавам на група студенти
математика — вечен предмет.
Да потънат и шест континента,
две и две ще е чет'ри, не пет. ...
  317 
Коледно пожелание
Елените морни все носят се в бяг,
шейната лети отдалече.
Да бързат подвиква им старецът благ,
понеже здрачава се вече. ...
  289 
На Московския Държавен Университет
Сталинско здание с шпил от метал —
замък на злобен вълшебник —
в него съм учил, творил и мечтал
осем години безценни. ...
  303 
Нощно кормуване
Светят фарове, иначе тъмно е като във рог
и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател
смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –
на безсънни самотници вечният предан приятел. ...
  255 
Когато сам на себе си омръзнеш
Когато, сам на себе си омръзнал,
усещаш свежестта че отлетя —
младежът весел темерут небръснат
е станал — отегчен кат’ есента — ...
  307 
С четвoрка щом годините започват
С четвoрка щом годините започват
и в зрялата си възраст ти навлизаш,
за размисъл дълбок това е почва —
обратният склон вече е наблизо. ...
  403 
Възрасти
Безспир летеше младостта напред,
ентусиазмът џ за миг не спадна –
изящна, малка фигурка от лед,
окото радвала от ден до пладне. ...
  309 
Random works
: ??:??