VladimirKostov
254 results
КОНФЛИКТЪТ НА ПОКОЛЕНИЯТА
Отиде си майка ми — Бог да прости!
Почти не я помня щастлива.
Животът ù, казан накратко, във стих:
стени със глава да пробива, ...
  441 
Юбилей
Пиянска песен вечер в зиг-заг носи,
а утро в локва грим размазан бърше,
повтарящи до втръсване въпроса
дали на петдесет живoтът свършва ...
  346 
Бункер
Пробил скалата с дълги коридори,
със тесни амбразури за очи,
от форт в музей разжалван, той говори,
а ние - посетители - мълчим. ...
  368 
Пиано
След работа, привечер, пред пианото поспрял,
с една ръка налучквам стар мотив.
Да можех , бих изтръгнал от душата му хорал,
но все повтаря глас немилостив, ...
  355 
Лято в морската градина
Гърми отляво чалга, отдясно пък - сиртаки,
и бирен фест народа ще сбере.
Недоумява Вазов над рунтави мустаки
как българското той да избере.
  428 
Самоанализ
На спомена по кривия сокак
се спущам в дълбините на Психея,
проглеждам бавно в тайнствения мрак,
опипвам минало - да проумея ...
  327 
ОТКРОВЕНИЕ
Два хълма си имам под тази фланелка,
защото съм готина мадмоазелка.
Под джинсите още два хълма аз крия,
по-пищни и сочни, отколкото тия. ...
  369 
Криза
Животът корективи ли налага
на планове, строени със мечти,
и не на свое - на децата - благо,
усилия щом най си посветил, ...
  390 
Тъжен сонет
Защо късметът все те подминава
или върти на празни обороти -
сама да се приспиваш във леглото
с въпроса: ”Утре как ще оцелявам?” ...
  347 
Приятел
От западна държава пак долитам.
Ти в родната действителност се пържиш -
къде подхлъзнат, а къде - отритнат,
по оцеляване си майстор първи. ...
  337 
Родна история
Що толкоз българинът сторил е,
за да е вечно изигран, злочест ?
Учителят ни по история
не знаеше, не знае и до днес. ...
  350 
Пенсионер
Будилник няма сутрин да звъни,
на работа подканващ да се бърза -
жалоните на делника смених.
Но който ненавикнал е на мързел ...
  1327 
Антигерой
Не съм титан, но някой нов “Титаник”
ще найде в мен грамадата от лед.
Стихии разрушителни, събрани
в сърцето ми, изчакват своя ред. ...
  312 
Заден двор
Летище обновено ме посреща -
английски надписи навред чета -
по европейски уредено вещо,
на столица отворена врата, ...
  389 
ЮЛСКА СРЕЩА
В АКРОСТИХ
Аморално ли е толкоз
бързащ, запъхтян, горещ,
в делничната обиколка ...
  490 
Автострада
Здрачава се и фаровете пипат
извивките в змията от асфалт.
Коли се стрелкат, лекичко залитат -
кутийки разноцветни от метал, ...
  353 
Криминале
Финални титри върху син екран,
сломено злото, справедливост има.
В интригата бе всеки прикован.
Омръзнали дълбоко и взаимно ...
  435 
ХАРАКТЕРИ ХОРСКИ В АЛИТЕРАЦИЯ
Характер хрисим ризата харизва.
Характер харен храни цял харем.
Хър-мър да няма — ако си с харизма,
за хороводец теб ще изберем. ...
  487 
БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА –
POSTSCRIPTUM
Бяла, спретната къщурка
с две липи отпред...
Ран Босилек ...
  1055 
Исторически преход
През школските години в шпалир съм срещал Тато
със Чаушеску, Кастро, Ким Ир Сен,
на Фидел реч съм слушал (по-дълга от брадата)
за вярата във утрешния ден. ...
  374 
Родина
Хладен полъх слезе от Чумерна,
вейки разлюля със шепот тих -
дали на хайдути клетва верна
или Вазов ме приканва в стих ...
  339 
Есенен човек
Бе лудо пролетта затичана,
но с поглед закачлив се спря.
В подкожна мас от безразличие
се скрих и трепетът замря. ...
  271 
СПИ, КРАСАВИЦЕ!
Разпиляла косите си гъсти,
тихо дишаш в съня си дълбок —
Афродита със розови пръсти.
И с пространствено-временен скок ...
  334 
Алитерационно стихотворение
Не прокопса Прокопи — пиперът му непрекопан
парливо подхвърля: «Пари по поръчка не падат.
Пръв с пръдльовци покер пердашиш — прахосник обран.
Прахът на предци теб, пройдохата, праща във ада.»
  682 
НОЩЕН ГРАД
Нощният град не понася канон и условности –
с дъх на липи и със пръски на скачащ фонтан
той ни изтръгва от стереотипа оловно сив,
в сюрреализъм за да ни обгърне нощта. ...
  356 
Защо пораснах?
Кога пораснах и защо го сторих?
Момченце бях, прекрасен бе светът -
да се забравям във игра на двора,
за Хък Фин и Том Сойер да чета. ...
  398 
Четиридесетият ден
Със болести бе тялото пропито,
изстрадало земята го пое.
Сълзите съхнат. Мъка неизтрита
напомня некрологът със портрет. ...
  386 
Албум
Разтварям пак албума-архивар -
във черно-бяло - строг и автентичен.
Щом взел съм да го имам за другар,
на остаряване това прилича. ...
  319 
Чай и премълчано
Очукан и преминал трети шлайф,
пак искам преживяно да споделям
с теб - старата любов - пред чаша чай -
какво постигнах, що си дала-взела. ...
  351 
Екологична ниша
Задъхвам се. Катеренето спира.
Фрустрацията казва ми без звук:
“Във връхната си точка се намираш.
Възход и блясък имаше дотук.” ...
  408 
ТОМ И РОЗАТА
Том посял бе като млад
розичка подбрана,
но окапа нежен цвят,
сал бодил остана. ...
  415 
Ела, почукай!
Ела, почукай! Моята врата
ще се открехне, скърцаща от болка.
Ще ти разкаже (всичко знае тя)
препатила и страдала съм колко. ...
  541 
Съществува ли щастие?
Съществува ли щастие или след нов автогол
осъзнаваш дълбоко, отвътре таз истина гола –
риба слузеста че се е скрила във някой подмол,
остра вилица мръвката не, а езика забола? ...
  337 
Униние
Летаргия гази душата, тя плахо мълчи,
забравила полет висок и отминала слава.
В главата сънлива идея потърква очи
и гола – във реч не облечена – се излежава. ...
  497 
Златното ключе
Вратата прозрачна е. Като на длан
живот пълноценен зад нея
разстила се, в слънце окъпан и в блян,
догдето се погледът рее. ...
  380 
Влакът
Да можех с влак през равното поле
да бягам от проблеми свои разни!
Към хоризонта слънчо е поел,
с лъчи пронизал е купето празно. ...
  307 
Приемственост
Подхлъзнах се и си строших краката,
не ще достигна таз височина.
Ще гледам отдалеч как птиче ято
кръжи над нея, чезне в димнина. ...
  386 
Когато вдъхновението спира
Когато вдъхновението спира
и музата е в отпуск или с друг,
сюжети на когото да намира,
и в творчески изпадаш махмурлук, ...
  1664 
Монолог на луната
Въпрос мъчителен ли в теб напира
в безсъница: “Защо съм изигран ?
Наопаки живота ли разбирам ?”,
усамоти се в близката гора. ...
  342 
БЪЛГАРСКА КАРМА
Буйни потоци се спущат от Пирин и Рила,
Тракия слуша на чана родопски звъна.
Врастнал в гръдта ти, Балканът е стражникът силен,
розите дъхави скътал в една долина. ...
  386 
Random works
: ??:??