VladimirKostov
247 results
Криза
Животът корективи ли налага
на планове, строени със мечти,
и не на свое - на децата - благо,
усилия щом най си посветил, ...
  344 
Тъжен сонет
Защо късметът все те подминава
или върти на празни обороти -
сама да се приспиваш във леглото
с въпроса: ”Утре как ще оцелявам?” ...
  311 
Приятел
От западна държава пак долитам.
Ти в родната действителност се пържиш -
къде подхлъзнат, а къде - отритнат,
по оцеляване си майстор първи. ...
  289 
Родна история
Що толкоз българинът сторил е,
за да е вечно изигран, злочест ?
Учителят ни по история
не знаеше, не знае и до днес. ...
  302 
Пенсионер
Будилник няма сутрин да звъни,
на работа подканващ да се бърза -
жалоните на делника смених.
Но който ненавикнал е на мързел ...
  1179 
Антигерой
Не съм титан, но някой нов “Титаник”
ще найде в мен грамадата от лед.
Стихии разрушителни, събрани
в сърцето ми, изчакват своя ред. ...
  276 
Заден двор
Летище обновено ме посреща -
английски надписи навред чета -
по европейски уредено вещо,
на столица отворена врата, ...
  347 
ЮЛСКА СРЕЩА
В АКРОСТИХ
Аморално ли е толкоз
бързащ, запъхтян, горещ,
в делничната обиколка ...
  444 
Автострада
Здрачава се и фаровете пипат
извивките в змията от асфалт.
Коли се стрелкат, лекичко залитат -
кутийки разноцветни от метал, ...
  317 
Криминале
Финални титри върху син екран,
сломено злото, справедливост има.
В интригата бе всеки прикован.
Омръзнали дълбоко и взаимно ...
  397 
ХАРАКТЕРИ ХОРСКИ В АЛИТЕРАЦИЯ
Характер хрисим ризата харизва.
Характер харен храни цял харем.
Хър-мър да няма — ако си с харизма,
за хороводец теб ще изберем. ...
  452 
БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА –
POSTSCRIPTUM
Бяла, спретната къщурка
с две липи отпред...
Ран Босилек ...
  891 
Исторически преход
През школските години в шпалир съм срещал Тато
със Чаушеску, Кастро, Ким Ир Сен,
на Фидел реч съм слушал (по-дълга от брадата)
за вярата във утрешния ден. ...
  333 
Родина
Хладен полъх слезе от Чумерна,
вейки разлюля със шепот тих -
дали на хайдути клетва верна
или Вазов ме приканва в стих ...
  290 
Есенен човек
Бе лудо пролетта затичана,
но с поглед закачлив се спря.
В подкожна мас от безразличие
се скрих и трепетът замря. ...
  237 
СПИ, КРАСАВИЦЕ!
Разпиляла косите си гъсти,
тихо дишаш в съня си дълбок —
Афродита със розови пръсти.
И с пространствено-временен скок ...
  299 
Алитерационно стихотворение
Не прокопса Прокопи — пиперът му непрекопан
парливо подхвърля: «Пари по поръчка не падат.
Пръв с пръдльовци покер пердашиш — прахосник обран.
Прахът на предци теб, пройдохата, праща във ада.»
  499 
НОЩЕН ГРАД
Нощният град не понася канон и условности –
с дъх на липи и със пръски на скачащ фонтан
той ни изтръгва от стереотипа оловно сив,
в сюрреализъм за да ни обгърне нощта. ...
  325 
Защо пораснах?
Кога пораснах и защо го сторих?
Момченце бях, прекрасен бе светът -
да се забравям във игра на двора,
за Хък Фин и Том Сойер да чета. ...
  360 
Четиридесетият ден
Със болести бе тялото пропито,
изстрадало земята го пое.
Сълзите съхнат. Мъка неизтрита
напомня некрологът със портрет. ...
  347 
Албум
Разтварям пак албума-архивар -
във черно-бяло - строг и автентичен.
Щом взел съм да го имам за другар,
на остаряване това прилича. ...
  285 
Чай и премълчано
Очукан и преминал трети шлайф,
пак искам преживяно да споделям
с теб - старата любов - пред чаша чай -
какво постигнах, що си дала-взела. ...
  315 
Екологична ниша
Задъхвам се. Катеренето спира.
Фрустрацията казва ми без звук:
“Във връхната си точка се намираш.
Възход и блясък имаше дотук.” ...
  358 
ТОМ И РОЗАТА
Том посял бе като млад
розичка подбрана,
но окапа нежен цвят,
сал бодил остана. ...
  372 
Ела, почукай!
Ела, почукай! Моята врата
ще се открехне, скърцаща от болка.
Ще ти разкаже (всичко знае тя)
препатила и страдала съм колко. ...
  495 
Съществува ли щастие?
Съществува ли щастие или след нов автогол
осъзнаваш дълбоко, отвътре таз истина гола –
риба слузеста че се е скрила във някой подмол,
остра вилица мръвката не, а езика забола? ...
  296 
Униние
Летаргия гази душата, тя плахо мълчи,
забравила полет висок и отминала слава.
В главата сънлива идея потърква очи
и гола – във реч не облечена – се излежава. ...
  459 
Златното ключе
Вратата прозрачна е. Като на длан
живот пълноценен зад нея
разстила се, в слънце окъпан и в блян,
догдето се погледът рее. ...
  344 
Влакът
Да можех с влак през равното поле
да бягам от проблеми свои разни!
Към хоризонта слънчо е поел,
с лъчи пронизал е купето празно. ...
  273 
Приемственост
Подхлъзнах се и си строших краката,
не ще достигна таз височина.
Ще гледам отдалеч как птиче ято
кръжи над нея, чезне в димнина. ...
  343 
Когато вдъхновението спира
Когато вдъхновението спира
и музата е в отпуск или с друг,
сюжети на когото да намира,
и в творчески изпадаш махмурлук, ...
  1434 
Монолог на луната
Въпрос мъчителен ли в теб напира
в безсъница: “Защо съм изигран ?
Наопаки живота ли разбирам ?”,
усамоти се в близката гора. ...
  307 
БЪЛГАРСКА КАРМА
Буйни потоци се спущат от Пирин и Рила,
Тракия слуша на чана родопски звъна.
Врастнал в гръдта ти, Балканът е стражникът силен,
розите дъхави скътал в една долина. ...
  329 
Стихотворение с литературни герои
Детенце, пак със пакости ме срещаш,
животът с тебе никак не е лек,
че все сме в конфронтация гореща -
поручик Лукаш срещу Йозеф Швейк. ...
  380 
SERPENTISSIMO
(Мила моя змия!)
Изящна, вита кобра с очила,
кой те създаде с поглед мил, чаровен?
Гръдта ми да ухапеш ти ела – ...
  408 
На планина
Бяло, бяло в непомерни дози,
тук-таме скала или елха.
Ските ми по тесни коловози
ме отвеждат право към върха. ...
  404 
Моят двойник
В непознат град отново ли крача тъй сам
под дъжда, чувам някой да ходи зад мен -
своя двойник ще зърна през рамото, знам -
със усмивка приветлива, малко смутен. ...
  544 
Роден дом
Роден дом, как изниза се толкова време, кажи!
Остаряхме и двамата – та от една ли година
скърца стълбище, пада мазилка и мисъл тежи,
че рождения ден отпразнувал съм пак във чужбина. ...
  284 
Изпращане
Сънувам гара. Заминаващ влак
отнася някой скъп за мен далече.
Дали съдба е – закъснял съм пак,
пропуснат шанс на мене е обречен. ...
  355 
Живот-алгоритъм
Живота – алгоритъм, залъгалка –
побутвам да върви едва-едва.
Самотен ще съм – като ключ в ключалка,
херметизирал всички сетива. ...
  399 
Random works
: ??:??