VladimirKostov
254 results
Професия – преподавател
Преподавам на група студенти
математика — вечен предмет.
Да потънат и шест континента,
две и две ще е чет'ри, не пет. ...
  360 
Коледно пожелание
Елените морни все носят се в бяг,
шейната лети отдалече.
Да бързат подвиква им старецът благ,
понеже здрачава се вече. ...
  332 
На Московския Държавен Университет
Сталинско здание с шпил от метал —
замък на злобен вълшебник —
в него съм учил, творил и мечтал
осем години безценни. ...
  344 
Нощно кормуване
Светят фарове, иначе тъмно е като във рог
и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател
смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –
на безсънни самотници вечният предан приятел. ...
  292 
Когато сам на себе си омръзнеш
Когато, сам на себе си омръзнал,
усещаш свежестта че отлетя —
младежът весел темерут небръснат
е станал — отегчен кат’ есента — ...
  340 
С четвoрка щом годините започват
С четвoрка щом годините започват
и в зрялата си възраст ти навлизаш,
за размисъл дълбок това е почва —
обратният склон вече е наблизо. ...
  435 
Възрасти
Безспир летеше младостта напред,
ентусиазмът џ за миг не спадна –
изящна, малка фигурка от лед,
окото радвала от ден до пладне. ...
  351 
Море през август
С морето всеки август имам среща,
като да съм на рандеву с момиче.
За друг – отмора в лятото горещо,
за мен то част е от живота личен. ...
  368 
Да можех да бъда
Да можех да бъда полянка една –
зелена, от слънце огряна –
туристи дарявал бих със ведрина –
от мен да си тръгнат засмяни. ...
  422 
В свeта на изкуството
Когато сърпочуково изкуство
подменяше с марксизъм всяко чувство,
червени комисари от екрана,
пестници свили в класова закана, ...
  364 
Съпружеско откровение
Уморих се вече да те мразя,
злоба да попива моят ум,
гняв да ме облива на талази
и като в законите на Крум ...
  347 
На далечния приятел
Влакът среднощен потраква по релсите в такт,
бягат семафори, c яркия лъч заслепени.
Вярвам, че спазваш ти нашия таен контракт -
мисля за тебе и зная, че мислиш за мене. ...
  263 
Май-септември
За тебе старомоден съм навярно —
сантиментален тип, почти почтен,
а ти, мъже тормозила коварно,
какво ли си намерила у мен? ...
  294 
Младост, къде те оставих?
Младост, къде те оставих, на кой ли завой,
щом във дребнавост и скука съм здраво заседнал?
Време бе — все се търкалях, не знаех покой,
млад бях и весел, а станах разумен, улегнал. ...
  291 
Отива си лятото
Отива си лятото. Слиза с прохлада нощта –
самотница стара, дошла да подири утеха.
Нептун ù е сребърен лунен килим завещал
и в куха черупка – от младост сподавено ехо. ...
  566 
Среща със стария клас
На средната ни възраст на кризата в средата
пак лятото нас тъй ще събере —
сребро тук-там в косите, релеф, вдълбан в челата —
те грижите издават най-добре. ...
  328 
За любовта на един котарак
На черния котарак Салем,
единствен по рода си.
За мацка май не ставаш вече. Жалиш
за младостта. Тъгата допълзя. ...
  457 
Президентски избори 2001
Поливаха се с кал двамина кандидати
за пост на президент. И всеки си изпати.
Спечели трети. Туй е истина банална,
че бе стоял встрани от тази баня кална.
  1048 
Великите американски екзекутори - триптих
Пролог от бесилката
Джон Браун издигнала във висината,
Хлапака Бил люляла – пръв бандит,
в историята влязла съм и с двата ...
  375 
Завръщания
В града на свойто детство щом се връщаш
и къщата позната пак намираш,
със обич прародители прeгръщаш,
макар и само в спомeн неумиращ. ...
  1668 
Ние, обърканото поколение
Късмет извадихме да преживеем
социализмът как презря и капна,
от пирамиди да сиромашеем,
а фараоните да се налапват. ...
  323 
Зимен грях
Отзвучал акорд от късна младост
на душата в струните замря.
Вкусил от греховната наслада,
гузен тръпна и щастлив горя. ...
  312 
Селски следобед
Под сайванта вързаната люлка
лекичко поклаща се сама,
до дувара здравецът, зюмбюлко
и гергина пръскат аромат. ...
  347 
Роман на пясъка
Перо от гларус пясъка убоде
и той от гъдел се събуди. Знам –
ще ме оставиш – тръгваш си свободна –
над себе си да се замислям сам. ...
  412 
Грехът на прадядо ми
Войната. Прадядо — поручик за свръзка, на кон,
с депеша препускал по плато скалисто.
На мaлка поляна попаднал на “вражи пагон” —
войник чистел пушка и пеел замислен. ...
  310 
Самотен мъж
По темето ми капе хладен дъжд,
меланхолично сълзите си рони,
за статуса ми на самотен мъж
напомня птича двойка под балкона. ...
  390 
Самотна жена
На плажа пуст, есенен, пясъкът блед
е сякаш повяхваща кожа,
а слънцето ниско изпраща привет,
да стопли, обаче, не може. ...
  348 
Живот- пародия
Животът ми – пародия на клечка –
беззъбо се усмихва: „Тъй е, брат!
Когато сам на себе си си пречка,
ти неизменно ще си най-отзад.” ...
  417 
Блян за Козирожка
Очи затварям - виждам те на живо -
със устни тънки, рязко очертани,
със темперамент, но ненатрапчива -
любов и строгост във едно събрани. ...
  441 
Рождения ти ден не ще забравя
Рождения ти ден не ще забравя -
към теб ме връща вечно памет гузна,
щом паднал, трябва пак да се изправя,
макар и понатъртен и охлузен. ...
  323 
ФАЛШИВО!
Вий питате що не потънах с „Титаник” и аз?
Ден-два преди срещата с айсберга цопнах през борда.
И давещ се, в ретроспектива се виждах тогаз –
бездарник с цигулка, скрибуцал нестройни акорди. ...
  359 
Карма
Защо децата плащат греховете
на своите родители ? Дали
далечен прицел е това - разчетът
на кармата - по-силно да боли? ...
  302 
На Антон Ян Новак
Там, дето Ленин от бронз е стоял със години,
малък портрет върху камък, без пиедестал,
скромно напомня, че морската наша градина
Антон Ян Новак за Варна е предначертал. ...
  449 
В командировка
Пристигнах с влака в неразсънен делник,
отправих се към факултет познат
научните си мисли да споделям,
на семинар да изнеса доклад. ...
  416 
Грип
Гърдите ми, прогнили от хрипове, тресат се -
тъй вирусите учат ме на ум.
Ни работа похващам, ни сещам се за маце,
а само пия чай с рахат-локум. ...
  350 
Роден футбол
В печата снимка с родни футболисти
мен честичко довежда до погрешка,
че не разлиствам вестник за спортисти,
ами атлас за расите човешки.
  371 
Пред огледалото
Щом сутрин в огледалото се зървам -
намръщен, недоволен, недоспал -
не ща да вярвам този лик посърнал
че моят е, че тъй съм остарял. ...
  320 
Закъсняло щастие
Закъснялото щастие чука на твойта врата
като пътник напрашен, нечакан, дошъл отдалече.
Да бе млад, би го буйно прегърнал за миг през врата,
а сега само казваш: “Добре дошло. Влез. Добър вечер.” ...
  332 
Любострастие
Стар коцкар съм, квартален Казанова,
не е за мен семейният живот,
че утре пак ти ще ме срещнеш с нова.
Към всяка зодия - със свой подход. ...
  328 
Развод - постскриптум
Разстрел и след разстрелa — червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме. ...
  529 
Random works
: ??:??