Personal - Essays

Страдание, което убива 🇧🇬

Тя беше момиче с усмивка, изпълнена с болка. Зад смеха ú се криеха сълзи, зад привидното спокойствие и уравновесеност - хаос и объркване. Не че нямаше нужните предпоставки да бъде щастлива - притежаваше красота, ум и най-важното - имаше добро сърце. Затова и много хора ú симпатизираха. Въпреки това, ...

brokensmile

Essays » Personal

2011-10-21T21:10:53+03:00 2.4K 1 3

In tenebris 🇧🇬

Скоро не му бе давала храна. То бе изгризало отдавна сухата коричка, която Тя му бе подхвърлила от съжаление и сега гладуваше. Стаята, където го държeше, беше мръсна. От малкото прозорче се процеждаше струя светлина и глупави прашинки танцуваха, уловени от нея, в хаотично движеща се нишка луди части ...

s4eti

Essays » Personal

2011-10-14T12:47:31+03:00 1.2K 2

Цигарени убийства 🇧🇬

Цигарени убийства
Цигара след цигара. Запалвам ги една след друга. Изпушвам ги една след друга. Убивам цигара след цигара.
Стоя пред барчето, на отсрещната страна на улицата на моето скъпоценно даскало. Не съм единствената. До мен стои друг цигарен убиец. Часът все още не е свършил. Но и двамата сме ...

GothicLolita

Essays » Personal

2011-10-11T23:34:38+03:00 1.7K 3

Пред помъдряващи мисли... 🇧🇬

На мен сега ми е много интересно, като навляза в тази група на средната възраст, дали отново ще съм този странен човек, или нещо ще се промени...
Все още виждам онова булимично бледо лице, държащо в едната ръка черпак, а в другата нож. За околните позната като ,,порше'' в работата си и черната овца ...

elenasim1

Essays » Personal

2011-10-08T22:50:02+03:00 1.7K 12

Няма човек, който да не иска да бъде оценен 🇧🇬

Няма човек, който да не иска да бъде оценен. Всеки иска да е оценен, но иска и да му се покаже в даден момент, иска да усети чувството да бъдеш оценен, чувството да си значителен. Няма човек, който да не иска да бъде оценен. Всяко човешко същество се стреми към нещо, има някакъв идеал. Всяко човешко ...

neizwesten

Essays » Personal

2011-10-08T10:30:09+03:00 3.1K 2

Ледено (или една истинска история за борба със смъртта) 🇧🇬

Гледах през прозореца на болничната стая. Морето. Беше тихо или поне така ми изглеждаше… Винаги търсех утеха при него, но сега дори и то не ми помагаше. Зловещата зима сякаш бе отнела от силата му. Струваше ми се, че се бори с нея, но вълните му бяха превърнати в лед. Същият този лед, който бе обгър ...

plami_lazyr

Essays » Personal

2011-10-05T13:25:41+03:00 1.5K 1 2

Зима у дома 🇧🇬

Минава един часът след полунощ. Усещам лек смразяващ полъх на вятъра от незатворения прозорец. Лежа, но не мога да заспя. И тя лежи до мен, студена както никога до сега, само седи. Точното определение е кубче лед до нагорещен до червено метал, но не се топи. Какво се случи, дали вече не ме обича? Ил ...

Mishonko

Essays » Personal

2011-10-04T17:14:43+03:00 1.8K 1

Нещо лично ... 🇧🇬

Моята история... би предразположило към дълга, в повече случаи отегчителна, описваща живота на някого, поредица от изречения - съставени от милиони, дори милиарди думи.
Всъщност - да, но не мисля да ви "отегчавам" с нея, а накратко и разбираемо - чувствам се страшно объркана, като дете, оставено сре ...

inchetoivanova

Essays » Personal

2011-10-02T23:53:23+03:00 2.1K 5

Очите 🇧🇬

Очите
„... и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента“
Очите – леко присвити с недоверчиви бръчици около тях. Пронизващо апатични, дори безчувствени.
Внимават! ...

Ready_4_whatever

Essays » Personal

2011-09-27T11:46:20+03:00 2.8K 1 15

* * * 🇧🇬

Денят се разлива медено, с тръпчива сладост на презрял плод.
Въздухът лениво се протяга в благост и покой.
Догонвам следи от боси нозе на циганско лято.
По слънчевата стълба слиза топла целувка и кокетно се заплита в косите.
Какавида на закъсняла надежда ражда в душата нова пеперудена страст. ...

pearlsina

Essays » Personal

2011-09-18T00:32:39+03:00 1.1K 2

Детски спомен 🇧🇬

Понякога имам чувството, че хората, които искат да си имат второ дете, го правят, само за да може то да прави компания на първородното. Да не е любимото чедо само, да има с кой да си играе, с кой да споделя, кой да му е опора в живота. Предполагам, че повечето хора наистина раждат второто си дете им ...

akfets

Essays » Personal

2011-09-17T23:11:24+03:00 4.6K 1

Моята смокиня 🇧🇬

Преди десет дни спрях колата пред входа на ”Каваците”. Прекосих прашното шосе, навлязох всред буренака и къпинака, бях обул маратонките специално за тази ни среща. Не бях я виждал отпреди две години и не бях сигурен дали е още жива. Все пак строителството е навсякъде.
Беше се килнала сякаш на една с ...

lubara

Essays » Personal

2011-09-13T21:19:37+03:00 1.1K 2

Шест малки сини очи. 🇧🇬

Шест малки сини очи.
Изнизваха се последните дни на юни месец, когато аз седях под прохладната сянка на лозите в предния двор, наслаждавайки се на отсъствието на учебни часове и на прохладния ветрец, галещ лицето ми. Внезапно върху глезените си усетих нещо топло, пухкаво и мъркащо – бременната ми ко ...

filipok

Essays » Personal

2011-09-11T00:06:54+03:00 1.7K 1

Всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда 🇧🇬

Събудих се, направих си горещо кафе и седнах на масичката с вестника, когато внезапно се позвъня на вратата. Не очаквах никого, за това бях малко изненадан. Отворих вратата, а пред мен стоеше мъж със загоряло от слънцето лице, който набързо ми изтърси, че за мен има пратка от анонимен адресант. Връч ...

madgirl-

Essays » Personal

2011-09-10T17:46:14+03:00 5.8K 5

72 часа 🇧🇬

72 часа
„Всяко чудо за 3 дни”… да, истината боли, нали. Не случайно хората са го казали, в крайна сметка всяко неизменно клише на света е спечелило да е такова заради своята истинност. Това определено е тъжна статистика, защото ми се иска да кажа „никога” и то да е завинаги, защото въпреки че за няк ...

et_25

Essays » Personal

2011-09-07T15:47:28+03:00 2.6K 1

Зелено човече 🇧🇬

Лутайки се без надежда, без вяра, в сивотата на скучния делничен град, срещнах пред себе си малко зелено човече.
Мечта на поколения фантасти, блян на милиони шизофреници, изправих се пред загадката на съвременния свят, на античността и ренесанса, вечната дилема на човека.
Замислих се за всичките въз ...

hazelnut

Essays » Personal

2011-09-07T12:36:06+03:00 1.8K

Най - голямата ми грешка 🇧🇬

Аз днес съм на 17 години и си мисля за това, че когато стана възрастна и имам деца, ще дойде един ден, в който ще трябва да им обясня за най-голямата грешка в живота си.
Дали ще мога да им кажа това, което чувствам днес, дали ще мога да им обясня така, че да ме разберат правилно.
Моята най-голяма гр ...

nonito

Essays » Personal

2011-09-03T22:37:38+03:00 2.6K 2

Откровение за страстта: Любов 🇧🇬

Любовта е потокът на живота. А ние живеем там и се храним от него. Живеем, стоейки и гледайки как дните минават покрай нас. Един ден някой ни казва: "Скачай! Твоето време дойде! Това е любовта, това е пътя, това е твоя поток! Скачай!"... А ти, покатерен някъде на сигурно, гледаш отгоре и се питаш - ...

Tattul

Essays » Personal

2011-09-03T14:02:15+03:00 3.5K 1

Желанието като цел, която не трябва да бъде постиганата 🇧🇬

Излез от себе си, разхвърляй се навън
Ален Боске
Понякога искам просто да крещя, ако ще да умра в крясъци. Звуците съвсем сами да се провират между устните ми. Излизайки от там гневни и истински, нечленоразделни и неизчерпателно въпросителни към моята вътрешна, разядена от самота и болка, реалия (и ...

tsveti4ka

Essays » Personal

2011-09-02T22:15:49+03:00 1.6K

Откровение за страстта: Похот 🇧🇬

Алената буква. Знам, че всеки я има. Всеки я носи в себе си. Жените я крият в сърцето си. Мъжете я носят на дланите си – нали са хора на делата.
Винаги съм твърдяла, че не съм кучка. Но за кратко бях. Отворих врата, която винаги съм държала заключена, защото знам, че имаше вътре нещо, което ме плаши ...

Tattul

Essays » Personal

2011-08-28T23:43:58+03:00 2.4K 2

Откровение за страстта: Лудост 🇧🇬

Млада съм и младото ми тяло излъчва сила, ярост, огън... тъга. Коя съм аз? Стоя пред огледалото и се питам. Мразя се. Ненавиждам се. Боли ме. Дива съм. Коя съм и защо съм тук? Защо съм лишена от....? И тук угасвам. От кое? Това е нещото, което ме влудява. Нещото, което не ми достига. От обич? От лас ...

Tattul

Essays » Personal

2011-08-27T16:43:30+03:00 2K 2

Откровение за страстта (1) 🇧🇬

Страст!? Ще ми се да повдигна вежди и да се усмихна закачливо. Дали пък? Отегчено? Или уморено? Похот? Или глупост? ... Жажда? Не знам, учудена съм от себе си. Подминавах тази дума, пишейки за съвсем други неща, споменавайки я просто някъде, че съществува... не съм писала за нея, може би защото тя б ...

Tattul

Essays » Personal

2011-08-26T11:09:06+03:00 2K 2

Светлината 🇧🇬

А той стоеше там... стоеше и ме гледаше с тези красиви очи... можеш ли да си представиш, приятелю?... Tолкова дълбоки и красиви очи!... Oбземаше ме спокойствие и сигурност, някаква феерия на нечувствано, вероятно от никого преди, такова щастие..., но не! Не може да се опише с думи. Сега ще кажеш, пр ...

neizwesten

Essays » Personal

2011-08-23T09:30:17+03:00 2.8K 1 1

За честта на едно агне 🇧🇬

Майната му - ще си купя кожени ботушки - ще ми отиват на овчата душица с 9-сантиметрови токчета, изтъркани от бързане - да се чувствам по-висока… над другите, може би тогава бих се препънала в падението си.
Ставам. Тъмно е. Оставям бележка на нощното шкафче - ако филмът пак те е разплакал, проблемът ...

summer

Essays » Personal

2011-08-17T18:21:42+03:00 1.7K 1

Защо? 🇧🇬

,,Не ти искам парите. Мама ме е учила да не взимам нищо от непознат''
,,Аз не съм непознат''
,,Кой си тогава?''
,,Знаеш ли, няма значение.''
,,Можеш да ги вземеш.'' - каза майка ми. ...

elenasim1

Essays » Personal

2011-08-16T16:39:36+03:00 1.8K 12

Птици 🇧🇬

Всяко пътуване ми носи покой! Първо ме връхлитат обсебващи мисли, кръжащи, летящи около мен; като се изморят, кацат като гарвани по клонаците. Трудно е да ги пропъдиш. Гледам да ги разчистя или да сложа някакъв ред в главата си... Като ги натъкмя, започвам да ги чистя... общо взето, повтарящи се и н ...

Tattul

Essays » Personal

2011-08-14T15:42:00+03:00 2.4K 3

Сън: скалите и морето 🇧🇬

Събуждам се рано. Кафето е готово. Поглеждам през прозореца - днешният ден е мрачен и ветровит. Поглеждам и пожълтелите листа на мандарината до леглото ми, явно боледува. Поглеждам и часовника - закъснявам. Вече гоня на деня задачите, даже не знам как и кога съм се озовала на улицата. Вървя бързо. К ...

Tattul

Essays » Personal

2011-08-13T23:22:24+03:00 1.9K

Силата на думите: Обичам те! 🇧🇬

"Обичам те"! Сякаш красотата и дълбочината на тези думи безвъзвратно се изгубиха в сивия водовъртеж и ежедневната ни рутина, сякаш потънаха в необятността на океана, сякаш умряха в уморените ни очи, сякаш сълзата, събрала болка и страх, агония и скръб, сълзата, олицетворяваща пъзела на разбитите над ...

foxy06star90

Essays » Personal

2011-08-13T11:52:11+03:00 3.1K 2

На първата ми любов... 🇧🇬

на Константин
Не се ли сещаш от време на време за нас? За онова, което имахме.
Защото аз си спомням красивите моменти на щастие, изпълнени със смях, с любов.
Липсват ми. Тогава бях щастлива. Но откакто замина, аз не съм същата, няма я усмивката ми.
И ти посветих тези редове: ...

Fiorghra

Essays » Personal

2011-08-10T11:55:16+03:00 1.8K 1

Все същото 🇧🇬

Все същото
Никога не разбираме напълно нещо, докато не го преживеем. Мислим си, че знаем точно как се чувстват другите, но чак по-късно разбираме, че това е фалшиво съчувствие. Завиждаме, когато другите са щастливи и се радваме, че не сме ние, когато страдат. Може да не е правилно от морална, христи ...

ral

Essays » Personal

2011-08-05T15:36:52+03:00 1.2K

Среща с тъмнината 🇧🇬

Стоиш над пропаст, а под теб е всеобятната водна шир. Водата е тъмна, спокойна и мамеща. Чудиш се какво е чувството да си сред тези води. Любопитството е толкова силно, че се превръща в болезнен копнеж. Безсъзнателно скачаш. И започваш да потъваш все по-надолу и надолу. А водата е топла, тъмна. Доко ...

lien

Essays » Personal

2011-07-31T19:31:09+03:00 1.2K 1

Любовно писмо 🇧🇬

Simple as I love you
Да те обичам… съвсем страхотно чувство. И аз те обичам, както се обича завинаги, както са обичали в Средновековието красивите и самотни жени, разделени от любовта си от войни, политическата обстановка и дори Aрмагедон. Чувствата на средновековните мъже и жени са особено вдъхновя ...

et_25

Essays » Personal

2011-07-16T15:12:07+03:00 9.3K 7

Обещание 🇧🇬

Вярвам ти! Където и да се скриеш, както и да се преобразиш, все ще ти вярвам! Дори времето да остарее, ти ще си там, където си днес. Зная, че е казано преди мен, но има хора, които оставят неизменна следа в живота ни и ти ще бъдеш един от тях. Ще пазя снимките, които дори ти ще загубиш. Ще помня сти ...

rivernymph

Essays » Personal

2011-07-14T16:22:31+03:00 2.6K 1

Един-единствен 🇧🇬

Лятна вечер. Седя пред монитора и се ровя из сайтовете в интернет.
Навън е прохладно, но приятно за разходка с любим човек.
До мен е телефонът, които поглеждам през всеки 10 секунди.
Тръпна в очакване да чуя онази мелодия, с която само той ми звъни.
Наближава нашият час и ставам неспокойна и малко н ...

iqiq

Essays » Personal

2011-07-09T20:01:56+03:00 1.8K 2

Няма незаменими хора, има незабравими 🇧🇬

„Няма незаменими хора, има незабравими!” Или поне така съм чувала...
Дали в днешно време, живеейки този динамичен живот, имаме време да обърнем достатъчно внимание на някого, за да успее той след време да се превърне в незабравим? А ти? Или аз? Имаш ли силата, търпението, упоритостта, настойчивостта ...

mania4kata`

Essays » Personal

2011-07-07T23:14:54+03:00 6.7K 1 6

Вик за помощ 🇧🇬

Опит да открия себе си и смисъла на живота си. Трудна мисия и невъзможна за мен самата. От много време се лутам в ежедневието си с идеята, че всеки следващ ден ще ми покаже защо съм тук и как да се задържа на тази земя. Много е трудно, когато си загубил себе си и не можеш да се намериш. Търся се във ...

mariamagdalena69

Essays » Personal

2011-07-06T22:35:18+03:00 3.5K 1 12

Заблудена 🇧🇬

Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Размазва грима ми. Смесва чистата си кристална красота с черен молив и спирала, нанесени с едничката цел да ме обвият в твърда черупка и маска. Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Пътят ù е познат. Той е чертан милион пъти от други заблудени. Една ...

komarigova

Essays » Personal

2011-07-01T19:19:32+03:00 1.5K 2

Моят първи юли 🇧🇬

… Тичам, тичам по влажния пясък, очите ми са разтворени, косата ми е разпиляна, брадата ми е черна, сърцето ми е пълно, морето се е заиграло като на шега с чайки и гларуси, синкавите медузи ги прескачам леко, червеният диск се е подал над хоризонта, скоро ще стане яркожълт, вятърът ме гали с хладния ...

lubara

Essays » Personal

2011-07-01T15:00:26+03:00 1.2K 5

Fuck labels! * 🇧🇬

Fuck labels! *
В нашия объркан, неориентиран и недефиниран свят на връзки, раздели, сексуални ориентации, колко трудно е да сложим етикет на себе си, на връзката ни, на това, което сме? А защо изобщо това е нужно на някого? Да, жените сме „луднали” на тема дефиниране на отношенията… все едно не може ...

et_25

Essays » Personal

2011-06-30T23:09:31+03:00 2.7K 3

Участ 🇧🇬

Каква огромна самота е всъщност любовта?
Дали изобщо бих могла да я разбера някога... задавам си този въпрос много редовно! Най-голямото щастие за мен бе преди почти година, когато открих своята, може би, сродна душа. Един от най-любимите ми моменти... Част от живота, която не бих могла да забравя в ...

selqn4e-ot-sF

Essays » Personal

2011-06-30T10:23:56+03:00 1.7K 2