Personal - Essays

Като закърпено плюшено мече 🇧🇬

Когато си болен, си като закърпено плюшено мече. Искаш да те обичат. Повече да те обичат. И да ти вярват, дори когато ти не вярваш. И си толкова уморен да говориш, но очакваш хората до теб да знаят всичко за думите ти. Да те успокоява комфортът, който ти създава мълчанието с тях. Тогава виждаш пропу ...

galaxi

Essays » Personal

2016-04-22T08:23:06+03:00 1.1K 4

Красиви приказки 🇧🇬

Чувствам се толкова сама! Сякаш никои не ме разбира. Не защото съм толкова сложна, а защото не им пука. Най-много мразя моментите, в които искаш да те прегърнат, или поне само да те потърсят, но не случва… Седиш и чакаш магическото позвъняване, магическото съобщение, онова, което ще оправи всичко, о ...

evageorgieva96

Essays » Social, Personal

2016-04-14T17:51:28+03:00 1.9K 4 1

Жени 🇧🇬

Има жени, които изначално са създадени да бъдат такива. Не биха могли дори да поискат да са нещо друго. Можеш да им откраднеш всичките обувки на висок ток, гримовете барабар с най-ярко червеното от всичките им червила и дори претенциозната табакера, върху която винаги почукват цигарата, преди да я з ...

pinkrose

Essays » Personal

2016-03-30T18:54:54+03:00 1.3K 1 1

Koлко важно е да бъдеш "себе си" 🇧🇬

Няма индивид, който не иска да бъде щастлив. По какъв начин и с какви средства- това е личен избор, който всеки от нас избира сам. В отношението и намеренията към заобикалящия ни свят, се определяме, като хора и личности. Точно днешния свят и начина, по който мислим и живеем, обуславя нашето присъст ...

set

Essays » Personal

2016-03-15T07:53:30+02:00 2K 1

На моето всичко 🇧🇬

Ето че дойде и моят ред да напиша своето писмо, до човека, който никога няма да го получи.
В живота на всеки един от нас има такъв човек, който преобръща света ни наобратно в добрия смисъл на думата. Нали знаете, говоря за пеперудките в стомаха, за нощните позвънявание и всичко останало, което си въ ...

Dead-Silence

Essays » Personal

2016-03-13T23:15:51+02:00 3.2K 5

За прошката 🇧🇬

Някъде бях чела, че да простиш означавало никога повече да не отвориш дума за това, което те е наранило /думи, случка, ситуация, действие или др./. Може би има нещо вярно в това, но някак според моите виждания и разбирания към днешна дата не мога да се съглася. Човек би могъл никога да не говори за ...

iren5

Essays » Personal

2016-03-05T19:49:51+02:00 2.4K 1 7

Разтърсваща история за страст, екстаз и лудост 🇧🇬

Нощ е… Една от онези нощи, в които не можеш да заспиш…
Луната току-що беше изгряла и озари всичко със светлината си. Пръсна сенки по дърветата, а вятърът тихо шумолеше покрай тях. Тя - Луната гледаше всичко от небето и придаваше перфектен стряскащ завършек на нощта…
Внезапно усетих студен полъх и об ...

Danunka

Essays » Love, Personal

2016-02-23T20:58:32+02:00 2.4K 3 1

Monday morning по български 🇧🇬

Понеделнишки нацупена съм пак. Всичко ми е наопаки от сутринта. От автобуса с разнебитената седалка и метрото, което замина под подсмърчащия ми нос, до кафето в офиса с аромат от шеста цедка и утайка с художествена стойност. Даже като се замисля още на зазоряване се събудих крива и като видях обичай ...

Lenni

Essays » Personal

2016-02-20T20:19:10+02:00 1.2K

Частици живот 🇧🇬

Всеки човек, преминал осъзнато през живота ни, оставя своя характерна, уникална следа, спомен, който докато сме живи свързваме само с него и с никой друг. Може да е всичко - аромат на парфюм, цветя или някаква храна, жест, поглед, песен, място, конкретен момент и какво ли още не. Ето, да кажем аз. Ч ...

Lenni

Essays » Personal

2016-02-11T18:23:43+02:00 1.3K

Мисли 🇧🇬

Вода тече по вените. Пчелата майка потъва в нея. Крещи за помощ, умолява, плаче, обещава. Аз я гледам със съсухрен поглед” Нека да се дави! Да види какво е Болка!”
Вятърът жъне в косите. Пее песни, но светът е онемяла грива. Смее се с широко отворена уста. Завижда. И се черпи с чаши с уиски. Овдовял ...

Аnna

Essays » Personal

2016-02-10T20:33:10+02:00 1.3K 1

Съживена 🇧🇬

Срещал ли си птица с прекършени криле? Чудел ли си се какво се случва с нея, след като вече не може да лети? А какво ли й се е случило? Дали ще оцелее? Какво ще прави сега? Дали ще изчезне като много други ранени птици или ще се бори, въобразявайки си, че някой ден отново ще може да полети? Е, отгов ...

Лена

Essays » Personal

2016-02-09T21:13:21+02:00 1.2K 3

ул.Гогол 21 🇧🇬

Някога живеех на партера, в кооперация на улица със зелени дървета. Входната врата- желязна, двукрила-едното крило винаги скърцаше, затова и вратата си беше винаги отворена. Децата умираха да дразнят бабите и често се люлеехме на едното крило. То съскаше, хрущеше, а ние се заливахме от смях, когато ...

Lenni

Essays » Personal

2016-02-07T20:57:57+02:00 1.5K 1 5

Предпразнично 🇧🇬

Имам десетина лева и ментови бонбони в джоба. Няколко смачкани билета, които ми опъват нервите, понеже все ги бъркам с добре забравени банкноти, ключове от вкъщи и служебната карта, чиято връзка крайно небрежно е провиснала през джоба на палтото ми. Не се качвам на първия пристигнал влак на метрото, ...

Lenni

Essays » Personal

2016-02-05T20:36:36+02:00 1.2K 2

Missed 🇧🇬

Missed
Нямам право да плача. За какво? За нещо, което не го е имало? За мисъл, с която живях само една седмица? За мечта, която не се осъществи точно сега? „Не се притеснявай, в най-скоро време ще стане“ – така казват всички. Няма нито една логична причина да страдам и да скърбя. Не съм загубила нищ ...

Mylena

Essays » Personal

2016-01-28T13:33:22+02:00 1.2K 1

Писмо до мама 🇧🇬

Здравей, мамо, как си?
Аз съм добре. Работа имам и квартирата не е лоша, даже заплата взех. Пращам ти малко пари. А не не, вземи ги. Те не са за теб, те са за мен. Вземи ги, сън си купувам. Вземи ги мамо, аз съм добре.
И добре се храня, храна всякаква. Но имам една буца, ей тук в гърдите ли, в гърло ...

aleksandra79

Essays » Personal

2016-01-19T22:10:19+02:00 3.4K 4 20

Приятелството - най-голямото богатство 🇧🇬

Всеки човек има нужда от рамо, на което да се опре в труден момент, от добра и насърчителна дума, от разбиране, нежност и любов. И истинските приятели са хората, които удовлетворяват тези наши нужди. Приятелят е като дъгата. Озарява живота ти, докато минаваш през бурята. Приятелят те кара да се чувс ...

Glaveev29

Essays » Personal

2016-01-12T22:20:15+02:00 6K 1 1

За жените и мухите и обърканите понятия 🇧🇬

Реална ли е моногамията? Или по-интересният въпрос е: „Полезна ли е за човека като оргнизъм?” Ще започна разсъжденията си по този въпрос от самото начало в това свободно писание без определен жанр, без теза, увод, изложение, логическа връзка между отделните фрагменти, а пък заключението ще оставя на ...

give-me-reason

Essays » Social, Love, Philosophical, Personal

2016-01-03T14:35:09+02:00 1.9K 2 7

Есенни размисли 🇧🇬

Обичам есента! Мъдра, тиха, носталгична… С шумоленето на сухи листа и крясъкът на птици. С преливащите се цветове… и аромата на печени чушки… С падащите по земята кестени… Есента – тя е загадъчна, цветна, непредсказуема… Обичам я, но винаги съм я възприемала и като време за равносметка. Време за раз ...

Danunka

Essays » Personal

2015-11-18T07:48:16+02:00 5.9K 1

Жажда за страст и приключения 🇧🇬

Сексът, сексуалното поведение, сексуалните отношения все още са твърде екзотична тема. Независимо колко самоуверени, отракани, модерни или еманципирани изглеждаме, опре ли разговорът до секс, повечето от нас започват да се държат като ощипани девици.
Предразсъдъци, срам, страх и какви ли още не емоц ...

Danunka

Essays » Personal

2015-11-05T17:47:47+02:00 2.7K 2

Кафено късметче 🇧🇬

Днес чашата ми с кафе беше придружена с едно доста нестандартно късметче. Редки са случаите, в които разгръщайки листчето виждам нещо по-различно от „здраве” и „късмет”. Но този път беше цяло послание, гласящо следното „За да научиш повече за пътя пред теб, питай тези, които се връщат”. Повечето път ...

iavladin

Essays » Personal

2015-11-01T20:46:37+02:00 1.3K

Канибал 🇧🇬

Лежа в леглото и единственото, което виждам е смачканото на топка отровно жълто одеяло, лежащо противно на пода. Безобразно прашните щори се крепяха едвам-едвам на прозорците, твърде огромни за и без това малката стая. Не ми трябваше да гледам през прозореца, защото бях убеден какво е отвъд него.
7: ...

katerinaaa

Essays » Personal

2015-10-25T02:03:47+03:00 1.7K 2

Възможно ли е?! 🇧🇬

Не съм си самодостатъчна, въпреки че доста често ми се иска да съм. Татко винаги казваше, че съм правена за момче. И може би наистина се оказа прав. Мир на душата му. Имам тежък характер. Убедена съм, че в предишен живот съм била мъж. Рицар. Прероден Дон Кихот. :)
Но в този живот трябва да науча няк ...

gasenica

Essays » Personal

2015-09-23T22:28:26+03:00 2.4K 2

"Бутилка вино" 🇧🇬

Купих си бутилка вино. Исках да се напия... или поне да се опияня. Да притъпя сетивата си. Не успях да отворя бутилката. Трябваше да набутам корковата тапа вътре в шишето. После докато си наливах разлях вино върху леглото, а когато реших да сменя чаршафа разлях и пълната чаша. Сега имам половин бути ...

nal

Essays » Personal

2015-09-17T22:56:25+03:00 2.3K

Стената 🇧🇬

Цяло лято се посветих на една единствена задача, на една единствена цел – построяването на Стената. Личен проект, осъден на провал още преди началото си, защото в основата му лежи една стара истина - а именно, че всичко създадено от човек е дефектно, далеч от перфектното, изначалното.
Стената ми беш ...

Harmless

Essays » Personal

2015-09-10T21:22:02+03:00 2.4K

Размисли по тъмно 🇧🇬

Качвам се и блъскам вратата на колата. Ето, устремена съм - пътя е пред мен. Паля цигара и мисля. Гледам съсредоточено. Уличното осветление ме гледа в контраст с непрогледния мрак. И хем изглежда празнично, хем безумно самотно...
Колко ли чужди подобни на моите мисли приветства, споделя, изпраща.. А ...

Alexiana

Essays » Personal

2015-08-20T10:58:55+03:00 1.6K 2

Някак си 🇧🇬

Някак си успявам да задържа усмивката си. Небето е някак си разплакано след толкова много слънце. Галерията от спомените с теб е някак си реална, сякаш никога не си умирал. Някак си успявам да дишам. Дните някак си са убийствени. Устните ми някак си са забравили целувките, тялото, кожата ти; какво е ...

gasenica

Essays » Personal

2015-08-06T20:42:02+03:00 1.8K 4

Минорно 🇧🇬

Вали. Все едно като за последно. Не спира, мамка му! Една капчица ме уцели точно под окото… Каква ирония! Сякаш милиарди сълзи се изсипват от небето.
Зачудих се къде ли отиват нашите сълзи, горчивите. Пътят на сълзата сякаш е лесен.
А как се прави сълза ли? Детски въпрос.
Някъде там в сърцето се зар ...

PoetOfTheFall

Essays » Personal

2015-07-21T14:57:40+03:00 1.5K 3

Цветовете на живота 🇧🇬

Седя и си мисля на тема, по която може да се каже толкова много. Заобиколена от предмети и хора. Хора с различно виждане на нещата от моето. Всеки разум различен и индивидуален. Замислил се за нещо и някъде. Далечни и топли места, тихи и спокойни, морета и поля. Или такива които не можеш и да си ги ...

vanitto0

Essays » Personal

2015-06-28T21:23:37+03:00 2.8K 1

Да пътуваш и да пораснеш 🇧🇬

Често пътуваше. В голяма част от пътуванията те придружавах, гледайки унесено през прозореца и с изпънати крака на таблото. След това кротко заспивах и се сгушвах на седалката, а ти ме завиваше със сакото си.
В друга част от пътуванията не те придружавах. Тогава се сърдех, че заминаваш, че ме оставя ...

gasenica

Essays » Personal

2015-06-23T21:21:10+03:00 1.6K

Безсъние в съня 🇧🇬

Често казвам на някого, уж на шега, че ако можеше да надникне в сънищата, би ме изпратил в психиатрия. И може би наистина би. Но ако можех да контролирам подсъзнанието си и образите, които ми изпраща, щях ли да си избера това, което получавам от него? Дори на този въпрос не мога да си отговоря. Но о ...

TvurdaSimfoniq

Essays » Personal

2015-05-10T14:40:27+03:00 1.5K

Какво се случи със света ни? 🇧🇬

Какво се случи със света ни? Ние самите ли избрахме пътя, който ни доведе до тук, или той избра нас? Какво се случи с нас? Какво сполетя безгрижните, засмени детски души, които грабеха с пълни шепи от щастието на живота? Ние ли предизвикахме събитията или те нас? Странно е, как не позволяваме на тез ...

InfinityWolf

Essays » Personal

2015-05-01T09:09:40+03:00 1.6K

Почти на седемнадесет 🇧🇬

34
След 3 месеца навършвам седемнадесет години, а вече се страхувам от това, какво правех преди, не мога да пиша, не мога да рисувам, така както преди правех. Сега всичката тая моя нагласа се изчерпа осъзнавайки всяка една критична грешчица, всяко едно нещо да е перфектно, постигането на точните зна ...

sinner13

Essays » Personal

2015-03-23T23:32:47+02:00 1.5K

С главна буква 🇧🇬

Знам, че не трябва, но тук думата „Обичам” и производните и ще бъдат написани с главна буква.
Има ли нещо по-ценно от това да имаш на среща си човек, който е готов да те последва навсякъде и във всичко, независимо какво.
Има ли по-хубаво чувство от това да чуеш в ухото си: „hold on to me and , never ...

sunchine

Essays » Personal

2015-03-22T05:20:20+02:00 1.7K 1

Вяра! 🇧🇬

Аз съм страхотен човек!
Колко хора на света, всеки ден се събуждат с тази мисъл? Мисля, че процентът е същия като на тези, които никога не яли.
За съжаление, не знам дали заради светът, в който живеем, или заради самите нас, но увереността и чувството за значимост, са почти на изчерпване. Предполага ...

evageorgieva96

Essays » Personal

2015-03-21T09:12:46+02:00 1.5K

Маската 🇧🇬

Страхувам се... Страхувам се от тъмното. Но това не е страхът да не се загубя - напротив, там някъде мога да намеря себе си - каква по-подходяща за самосъзерцание обстановка? Но тази възможност ме плаши. В малкия свят уравновесените представи рухват, с тях се смъква и маската...
Маската, с която ина ...

Danunka

Essays » Personal

2015-03-18T21:22:17+02:00 1.5K 1 1

Защо ти? 🇧🇬

Що само ти го можеш ли?
Щото ти няма да ме "зарадваш" с бутилка ракия, а ще ме прегърнеш, целунеш и ще ми бутнеш в ръцете сок от целина.
Щото ти няма да ми се цупиш че съм ти обърнал гръб за да легна на лявата страна, а ще ми кажеш да се преместя от другата страна на леглото защото знаеш, че ме боли ...

sunchine

Essays » Personal

2015-03-18T10:29:09+02:00 1.6K

За емоциите 🇧🇬

Странно нещо е животът! Уж все трупаме, трупаме и трупаме мъдрост, пари, познания, опит, впечатления... А някак си все повече усещам да ми липсват някои неща. Имам чувството, че все повече губя по точки в някакво измислено състезание, а дори не знам срещу какво или срещу кого е. Всяка загуба е предп ...

Danunka

Essays » Personal

2015-03-17T20:57:49+02:00 1.9K 1

Диагноза Разбито сърце 🇧🇬

Диагноза Разбито сърце
Вече 8-ми ден сълзите не спират. Чудиш се откъде се взимат вече. Знаеш ли, че ако човек не спира да плаче в продължение на 24 часа ще умре?! Е, явно не е истина. Главата ти се пръска от напрежение и болка. Мъката постепенно завладява цялото ти тяло. Вече с нечовешки усилия ста ...

manipuliram

Essays » Personal

2015-03-05T22:47:00+02:00 2.1K 1

Серийни убийци 🇧🇬

Серийни убийци
Събуждам се сутрин и първото нещо, което ми идва наум, е как да го убия. Не се шегувам. Спирам алармата, отварям очите и вече плана започва да тече в главата ми - първа част, почивка, още мъчения, накрая ще го изтормозя до последно, ще му тегля една псувня и всичко ще приключи.
И така ...

eomer

Essays » Personal

2015-03-01T11:25:41+02:00 2.8K 1

Смисъла на желанията 🇧🇬

Когато видиш смисъл да направиш нещо, трябва ли да го направиш?
Преди време си изгубил същия този смисъл да се бориш за нещо, което е може би най-големия дар, който Бог може да ти даде. И в един момент всичко се обръща наопаки... всичко тръгва буквално на обратно, би трябвало да се радваш, задето ня ...

sunchine

Essays » Personal

2015-02-28T09:07:23+02:00 1.6K 1