Letters - Prose

Надежда 🇧🇬

Надежда
Навън е тъмен есенен ден. Едри капки дъжд се стичат по прозрачното стъкло. Гъста мъгла се е надвесила над града.
В стаята ми се промъква хлад, който като нежната ръка на ледена кралица милва кожата ми.
Пред мен стои твоята снимка. Спомням си добре деня, в който си замина. Бе топло циганско л ...

ThE_vAmPiRe

Prose » Letters

2010-12-07T10:28:47+02:00 1.3K

Когато думите идват от сърцето... 🇧🇬

Знаеш ли, казах ти вече, че те обичам. Влюбвам се в теб, макар и да не съм сигурна, че знам какво е точно. Но както ти споменах, болно ми е като не те чуя, става ми ужасно мъчно. Когато ми се обадиш, се чувствам прекрасно, сякаш всички лоши мисли изчезват. Обичам да слушам гласа ти, да ми говориш за ...

sunshine9

Prose » Letters

2010-12-07T09:14:09+02:00 1.6K 1

Изправи се 🇧🇬

Защо си сложил тази маска, нима очакваш удар!? Или той те иска и надушва страха ти!
Влюбена сам само заради теб, но в хаоса, уви!
Това вчера беше младостта ти, объркваща и дива!
Нима човекът е роден от глупост, та не вижда глупостта!
Колко дълъг е престоят на едно място, когато търсиш посока! ...

MANIA

Prose » Letters

2010-12-04T17:43:42+02:00 1.1K

Откровено 🇧🇬

Нямам нищо по-лично от миговете преди да заспя, тогава съм сама и съм себе си. Понякога заспивам преди да си намеря страницата в книгата (така и не се научих да си я отбелязвам), понякога разучавам сенките дълго, дълго. Ей такава съм - хем различна, хем малко скучновата. Още се усмихвам, още се смея ...

spidercho001

Prose » Letters

2010-12-04T17:40:17+02:00 1.3K

Раздяла... :( 🇧🇬

Със сълзи на очи пиша всяка дума,
с трепереща ръка пиша всеки ред,
но с вяра в сърцето,
че все пак ще ни останат хубави и добри спомени,
спомени, които ще ни топлят в хладните нощи, ...

1088

Prose » Letters

2010-12-02T23:46:41+02:00 1.5K 1

Един въпрос! 🇧🇬

Усмивката прикрива
вътрешното ти състояние,
но защо не лекува болката?
Сълзите успокояват временно,
като те отпускат, ...

energi4nata

Prose » Letters

2010-12-01T12:33:10+02:00 933 1

Бих искала да знаеш 🇧🇬

http://www.vbox7.com/play:38f688c5
Ако един ден нещо се случи и мене ме няма, аз бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако сам не поискаш това. Че не бих те оставила, ако ти не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала, дори ако ти ми причиниш много неща. Че болката е ...

lility

Prose » Letters

2010-11-28T10:53:41+02:00 2.1K 2

Далеч от теб 🇧🇬

Оставям те...
Светлина огрява моето тяло,
а ти гледаш как си тръгвам...
Не исках, но трябваше...
Те... завиждащите сенки ...

iwa-kondewa

Prose » Letters

2010-11-27T15:41:58+02:00 1.5K 1

Апел 🇧🇬

Днес се събудих силна. Силна да ти кажа ''Не!'', силна да ти противореча! Всъщност, аз винаги съм го можела. Чудя се защо не съм го направила по-рано? Защо забравих коя съм и от къде идвам? Защо позволих на един боклук да застане до мен, когато не ми отива? Момичета, отправям един апел към вас - ник ...

Princess-Ariel

Prose » Letters

2010-11-27T15:25:57+02:00 808

Истински щастлив човек 🇧🇬

Има моменти, в които спомените оживяват. Те често са плод на съвсем обикновени наглед неща, които за друг биха останали незабелязани. Но ти виждаш в полета на птиците мечти, които си споделял с близък приятел, и в погледа на непознатия зрънце от душата на обичан човек. Тогава спомените заживяват соб ...

~iSkRiCa~

Prose » Letters

2010-11-24T15:19:26+02:00 2.1K 6

Знаеш ли? 🇧🇬

Знаеш ли?
Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?
Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола ...

liubomira97

Prose » Letters

2010-11-23T19:34:06+02:00 1.2K 2

Малките неща 🇧🇬

Избор ли е болката, пропита вътре в нас, или свикнали сме само нея да избираме. Отричаме ли щастието, което се крие зад тъгата? Отричаме ли себе си, щом избираме да страдаме? Та нали в човешката природа всеки се стреми към доброто? Или може би това е само теория, измислена от някой върл оптимист...
...

broken_dream

Prose » Letters

2010-11-22T15:20:38+02:00 2.1K 3

Състояние на душата 🇧🇬

Дори да знам, че нямаме бъдеще заедно, през тези няколко дни с теб бяхме двама мечтатели, които държаха света в ръцете си.

Geri_Peneva

Prose » Letters

2010-11-17T10:45:49+02:00 1.5K 1

Не може да свърши 🇧🇬

Не може да свърши
Не, не, не може да свърши,душата ми
кърви.Тази усмивка е фалшива, аз
опитах горчивината на любовта.
Не поглеждай тъмнината вътре в мен. ...

Susean

Prose » Letters

2010-11-16T15:40:14+02:00 1.3K 1

Онова, което нямахме 🇧🇬

Онова, което нямахме
Никога не сме си казвали „Завинaги!”
Никога прегръдката не е била за дълго.
Никога не сме били един до друг.
Никога не бе до мен. ...

jow3

Prose » Letters

2010-11-11T09:55:51+02:00 1.4K 3

^^^ 🇧🇬

С която и да си, тя влюбва се в теб. Дали е от това, че си красив или от това, че си мил?! При мен беше и от двете, а при другите не знам. Ти си като някакво същество, като онези вампири по филмите. Нали се сещаш, от онези, дето всички, които са се влюбили в тях, са били изядени. Мразим ги, че ни из ...

gabigoranova

Prose » Letters

2010-11-09T21:00:33+02:00 1.2K 2

Безлюдна нощ 🇧🇬

Безлюдна нощ. Лек дъжд освежава топлата земя. Мирисът на морето достига и до мен. Вървя сама по стръмната улица, замислена. Слизането ми се струва безкрайно без твоето присъствие. Спомени изпълват душата, носталгия по отминалите времена. Пътят към морето сякаш няма край, сякаш морето е изпитало болк ...

Monica17

Prose » Letters

2010-11-09T20:57:56+02:00 972

Там 🇧🇬

Помниш ли как минаваше времето “все някак си”.
Затваряхме очи в понеделник и ги отваряхме в петък вечер.
Влаковете идваха и си отиваха, пепелниците подгизваха от дим, а виното никога не стигаше.
Четяхме много книги, за да можем после да си ги разказваме.
Музиката преливаше като шампанско. ...

FreshBreez

Prose » Letters

2010-11-03T21:25:55+02:00 965 1

Любовно Писмо 🇧🇬

Скъпа Любов,
Пиша ти това писмо като опит да освободя своя дух
и да се приближа по-близо до себе си.
Днес намерих едно невероятно красиво момиче -
видях я в автобуса. Беше като ангел - просто си стоеше, ...

kalints

Prose » Letters

2010-11-03T13:59:14+02:00 1.6K 5

Импресия 🇧🇬

Мамо, Татко, аз ви говоря. Но не ви говоря с думи, а с болка и с рими. Говоря ви със думи неизречени,спящи върху белите листа. Много пъти съм идвала при вас с желанието да ви разкажа за тази болка, но всеки път езикът ми се подуваше в устата и се изгубвах в собственото си желание. Сега не искам да в ...

velikataniki

Prose » Letters

2010-10-28T13:51:42+03:00 1K 4

Писмо от Никой 🇧🇬

Скъпи някой,
знам, че вероятно не ти пука.
Знам, че вероятно си зает да гледаш телевизия или да се занимаваш с твоите проблеми, или може би си зает да се смееш и преследваш пеперуди. Може би прекарваш следобедите в тревата, подушвайки уханието на слънцето и вкусвайки живота.
Може би нямаш време да с ...

cherryxbomb

Prose » Letters

2010-10-21T20:51:03+03:00 1.4K 3

Полет към рая 🇧🇬

Отварям очи. Припомням си всичко, което видях. Стоя неподвижна.
Трябваше ли да владееш дори сънищата ми? Всяка вечер те виждам.
Виждам красивите ти зелени очи, вперени в мен. Светлата ти коса,
помръдвайки заради вятъра и все така разрошена по твоя начин -
до болка познат. С какво те отблъснах? Какво ...

elizabeth17

Prose » Letters

2010-10-21T20:44:13+03:00 801 2

Знаеш ли... 🇧🇬

... Искам сега да съм там... Да те гушна, да отпусна глава на рамото ти, да усетя как и ти нежно ме прегръщаш, дарявайки ми най-вълшебната топлина и... опиянена от щастие, в един иначе толкова обикновен момент, който истински силните чувства превръщат в специален и винаги различен, да те погледна в ...

PoLLi

Prose » Letters

2010-10-21T14:37:52+03:00 1.6K 2

Сама 🇧🇬

Насаме със себе си оставам
и че държа твоята ръка си представям.
На колене аз падам и не за прошка моля,
а за капчица любов - дари ми я!
Едно сърце аз имам - на теб го подарявам! ...

iwa-kondewa

Prose » Letters

2010-10-20T22:25:08+03:00 1.6K 2

Какъв им е проблемът на жените? 🇧🇬

Преди всичко искам дебело да подчертая, че написаното по-долу не отразява моето психическо здраве, нито бива да се тълкува от психолози, психоаналитици и т.н. като каквото и да било. Ако човек има малко чувство за хумор (и в частност ако жените имат чувство за самоирония), всичко написано по-долу на ...

ivandavidov

Prose » Letters

2010-10-20T16:14:17+03:00 1.9K 3

Моят свят 🇧🇬

Защо спря да пишеш? Помниш ли онзи порцеланов свой свят с дъх на кадифе и залез, който извайваше грижливо от своите мечти и вяра, и оцветяваше с най- кървавите тонове на своето сърце? Една трошлива реалност, издялана сякаш от музика. Толкова беше красиво. Най-бистрите реки бяха в него и именно твоит ...

Cursed

Prose » Letters

2010-10-20T09:19:36+03:00 1.4K 2

Помниш ли? 🇧🇬

Помниш ли?
Хей, помниш ли ме? Да, това съм аз. Момичето от детството ти, твоята най-добра приятелка, допреди 3 години... Аз съм същата като онази, с която всяка сутрин се срещаше на кръстовището със счупените светофари и споделяше пътя си към училище, с която делеше обяда си, на която споделяше трев ...

liubomira97

Prose » Letters

2010-10-16T20:21:57+03:00 1.6K 1

Есен във Венеция 🇧🇬

Здравей, mon cheri, пиша ти тези редове, докато слънцето навън умира бавно, процеждайки своите лъчи подобно на златна утайка, която се отмива от ситото на луд златотърсач, за да изчезне в студената и бурна река. Чудех се как да започна тази изповед и дали тя ще има някаква стойност за теб? Преди бях ...

rhinswind

Prose » Letters

2010-10-14T16:44:36+03:00 1.1K

Почти го няма, но все пак го има... 🇧🇬

Може би има дни, някой дни, малко дни почти ги няма, но все пак ги има...
В които
може би малко, почти не, но все пак да,
ми липсваш безумно...
И искам те, и после не, обичам те и веднага те намразвам! ...

April

Prose » Letters

2010-10-12T23:31:29+03:00 1.9K 1

Краят 🇧🇬

И ето, приказката свърши и всичко потъна в мрак и тишина.
Разделиха се главните герои, сюжетът остана недописан.
Приказката без увод и заключение, която преобърна живота ми!
Само болката от спомените остана да гложди моето сърце.
Защото ти беше най-важното, най-красивото и истинско нещо в побъркания ...

ivkataivanova

Prose » Letters

2010-10-12T16:00:08+03:00 849

Утро край морето 🇧🇬

Ето, слънцето изгрява. Лъчите му рисуват златна пътека по теб, море. Бризът леко подухва в косите ми. Гларусите, вече будни, крачат важно по пясъка. Наоколо е просто вълшебно.
На скалата стоя и се чудя що за име е "Черно море", като то е дом на красиви създания, като понякога край него се ражда и лю ...

iwa-kondewa

Prose » Letters

2010-10-10T13:42:27+03:00 2K 3

Опиянена 🇧🇬

За толкова проницателен човек си невъзможно ненаблюдателен, когато съм с теб.
Не разбра ли? Не се ли осъзна най-после? Не се ли научи да разпознаваш знаците?
Всъщност единственият отговор, до който стигам, не ми харесва. Изобщо. Нe ги виждаш, защото не искаш, защото не търсиш. Имаш ми твърде много д ...

unbreakable

Prose » Letters

2010-10-06T23:21:05+03:00 1.3K 2

Любов 🇧🇬

Бог е любов, нали не е грях любовта, защото Бог е любов.
Тя те обзема, тя кара душата ти да ликува и да страда, сърцето да подскача, но и да бие учестено, и да кърви.
Любовта е в мен, тя изпълва сърцето ми за първи път, изцяло. Искам да я покажа на света, искам да покажа себе си, не се срамувам от н ...

Kora

Prose » Letters

2010-10-06T21:54:19+03:00 964

* * * 🇧🇬

Щастлива съм, че те има!
Щастлива съм, че те срещнах и с теб горях!
Ти си моят въздух и живот!
Без теб умирам бавно,
с теб възкръсвам пак ...

ivkataivanova

Prose » Letters

2010-10-06T17:28:48+03:00 728

Ще те наричам сълза 🇧🇬

Помня, болката ти в думите, бяха увити страдание и копнеж.
Помня как сърцето ти беше като самотно есенно дърво, останало с едно-единствено листо, но пожълтяло, сякаш в него вече нямаше живот, предаде се, но с последната надежда стоеше.
Помня очите ти красиви,
как лъчите от усмивки се превърнаха в че ...

milan210

Prose » Letters

2010-10-06T11:42:51+03:00 1.2K 2

Тази нощ ме обичаше 🇧🇬

Тази нощ сънувах. Сънувах, че светът се е обърнал. Беше студено, дъждовно, изгубено... Беше есен. Беше лъжа. Тънките струни на моето отмаляло обичане се бяха разкъсали, изпепелени в недогорелите си пламъци от жажда. И се изсънуваха мрачни и изоставени. Мократа, хладна, неприкрито тъжна, есенно истин ...

kopele

Prose » Letters

2010-09-30T09:37:48+03:00 1.6K 11

Любовно писмо 1-28.09 🇧🇬

Любов моя...
Това е първото писмо, което ти пиша... Първите неща винаги са повод за радост, но това тук съдържа повече тъга. Пиша ти, защото това ми се видя най-подходящият начин, за да ти кажа, че пътищата ни се разделят. Чрез писмо, защото любовните писма се смятат за романтичен акт, а нашата исто ...

posh`

Prose » Letters

2010-09-28T14:19:30+03:00 10.1K 3

Искам те 🇧🇬

Имам нужда от теб. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Сама съм, сама сред многото души. Ела. Вземи ме. Искам те. Имах те. Нуждая се от теб, от ласките ти, от миризмата ти, от погледа и усмивката ти, каращи ме да се пренасям в един нов и красив свят. Къде си? Защо те няма? Ела и ме вземи при теб, та ...

demia-dimitrowa

Prose » Letters

2010-09-21T23:06:31+03:00 2.1K 1

Съблазни 🇧🇬

Той ме помни. Помни ме пленителна, но много малка, нервна, но прекалено свенлива, бурна, но по истински наивна. Когато му позволявах да измагьосва от сцената истина и обратното. Той ме помни в топла майска вечер и аз като нея - прокраднала се като полъх в живота му. Когато още друг беше и различен о ...

sunnyrainbow

Prose » Letters

2010-09-19T18:24:14+03:00 1.2K

Обичам го... 🇧🇬

Вече му казах ,,Обичам те!”. От доста време се питам дали е така. И знаеш ли, всеки път, щом се запитам, отговорът е ,,ДА! Обичам го!”
Обичам го, когато се радва на странностите ми. Обичам го, когато ми обяснява нещо и вижда, че го разбирам. Обичам го! Обичам го! Обичам очите му, косата му, ръцете м ...

mimi75

Prose » Letters

2010-09-17T23:54:16+03:00 5.6K 1 2