Others - Prose

Пътят 🇧🇬

Седя си вкъщи и поради недостиг на занимания се опитвам да хипнотизирам белия, празен лист. Безделието е мощна и градивна сила, която поради прекомерния мързел на тялото, изисква от ума да се развива или както в моя случай, да блуждае... И понеже разсъждавам над много тежки житейски теми, реших да г ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

2008-03-21T21:07:34+02:00 1K 3

Писък 🇧🇬

Нощта е черна, някъде плачеше дете. Умираше нечие сърце. На кого? Защо? Сърцето бе на младо момиче, остаряло от мъки вече по душа. Тя говореше, но думите се губеха, още преди да са достигнали света. От зачервените очи се стичаха кървави сълзи. Чувствата - могъща сила, изгубиха се в океана от тъга. И ...

bubenceto199

Prose » Others

2008-03-21T21:02:55+02:00 1.3K 1

Не се обръщай назад 🇧🇬

Не се обръщай никога назад, че може да прогледнеш истини невиждани. Не се обръщай никога назад, че може да се разколебаеш дали да продължиш напред... Не поглеждай слънцето право в очите, че може да ослепееш от ярката светлина.
Никога не се обвинявай за нещо случило се, защото товар ще носиш. Никога ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-03-21T15:36:04+02:00 3.6K 9

Ревност 🇧🇬

>
>
> Страхувам се, любими, че утре може би ще си отидеш. Не ще го понеса. Не бих могла да без тебе да живея. Просто ми, че те ревнувам, но просто се страхувам, че утре ще си с друга. Обичам те и само това има смисъл за мен. Не бих понесла болката и самотата. Нужен си ми. Разбираш ли? Всяка вечер що ...

AnTiHrIsTa

Prose » Others

2008-03-21T00:13:38+02:00 995 1 1

Светът през погледа на малкия човек - 1 🇧🇬

Светът през погледа на малкия човек
- 1 -
Светът през погледа на кърмачето
Не мога да разбера света на големите. Омазал съм се с някаква жълта каша, пък те се смеят и цъкат: "Я, какво има в памперса!" Кискат се... Хи... хи... хи... Най-приятното е, че ме измиват с топла вода. Само, дето все бързат. ...

pavli

Prose » Others

2008-03-20T19:39:24+02:00 1.7K 5

Истина 🇧🇬

Истината е само една – никога не си ме обичал. Защо не го признаеш поне пред себе си?
Винаги, когато си ме гледал, си виждал нея. Всичките пъти, в които си ме целувал, ти си целувал нея. Как издържа толкова години да живееш в лъжа? Сега тя е твоето момиче. Дано не я оставиш, както остави мен. Тя те ...

radi4ka

Prose » Others

2008-03-19T17:50:46+02:00 1.6K 1

Под чадъра 🇧🇬

Навън е мрачно.
Също като душата ми тогава.
Ще завали. За да отмие мръсотията по прашните улици, за да
изчисти градинката в парка, да заличи последните следи от
идващата пролет. ...

domino

Prose » Others

2008-03-19T16:36:21+02:00 1.6K 3

Йероглифи върху стоманата 🇧🇬

ЙЕРОГЛИФИ ВЪРХУ СТОМАНАТА
Надпис върху тати
Това дейто - сребърна утрин,
изработено от достопочтения
Мей-Као за достойния ...

йеромонах

Prose » Others

2008-03-19T12:19:47+02:00 1.6K

Изкривяванията на времето 🇧🇬

Кълна се! Чувствата емигрираха безутешно. Капка разсъдък, разсеяна... без фокус, без щрихи дори. Изпъдена. С непринуденост сляпа. И виновно горящи почерци.
Казвали са ми, че болезненото ражда презрението... Изцелена, бездушевна търся крилатото величие на вятъра. Опарен е сега. Вятърът! Водач на залу ...

Ralina13

Prose » Others

2008-03-18T12:11:04+02:00 2.7K 5

Преход към Сега 🇧🇬

Tрябва да захвърля онези стари спомени, които тежат на съвестта... Може би трябва да се заредя с енергията на любовта и да се оставя на течението на живота... Да спра да мисля за всичко и всички и да съм тук и сега, за да не изтърва мига... Трябва да живеем само в настоящето, защото минало и бъдеще ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-03-17T18:17:22+02:00 1K 3

Приятелска смърт 🇧🇬

П Р И Я Т Е Л С К А С М Ъ Р Т
Едноактна пиеса в три действия. 2005г.
Посвещава се на всички загинали във войната в Ирак.
Действащи лица:
РЕДНИК ГЪДИ ГЪДЕВ - мерач, картечар ...

йеромонах

Prose » Others

2008-03-17T10:27:30+02:00 1.6K

Призрачни дни-спомени 🇧🇬

Сутрешната слънчева светлина се плъзгаше над света – бавно, красиво и сигурно. Обливаше земята в злато, прегръщаше я, докосваше я за кратки мигове, траещи почти вечно и продължаваше напред към следващия обект, който щеше да се разлее в меката топлина. Малко по малко всичко идваше на предопределеното ...

Воркосиган

Prose » Others

2008-03-16T23:13:25+02:00 1.8K 2

Знаеш ли 🇧🇬

Знаеш ли какво е да има човек, който мисли денонощно за теб? Знаеш ли какво е да има човек, който е готов да даде живота си за теб; който вижда целия свят в очите ти...
Знаеш ли какво е този човек да страда - тогава и ти страдаш, знаеш ли какво е този човек да се смее - тогава и ти се смееш, знаеш л ...

domino

Prose » Others

2008-03-16T18:59:18+02:00 1.6K

Плитка 🇧🇬

Много често майка ми ме галеше по косата и ми говореше колко прекрасна и блестящо мека е тя... Обичаше да сплита гъстите тъмни къдри на плитка и да вплита в нея сатенена нишка. И аз търпеливо стоях, докато сръчните й пръсти заплитаха косите ми и втъкваха в нея силната й майчинска обич. Изключително ...

devisil

Prose » Others

2008-03-15T19:21:29+02:00 2.6K 3

Вдъхновение, къде си? 🇧🇬

Протягам ръце, без настроение, с треперещи пръсти, без посока конкретна, търся си вдъхновение.
Затъжих се, беше време, когато то вестеше ме редовно, чувах го да тропа по вратата на ухото ми, отварях му, канех го на топло в главата си, сипвахме си мастило в счупените ми порцеланови чаши и пиехме за с ...

Вангел

Prose » Others

2008-03-15T19:02:55+02:00 1.2K 4

Бунтът на безименните 🇧🇬

Чуваш ли шума на влака? Чуваш ли шепота на нощта? Виж света! Погледни, как забързан е деня. Всичко минава покрай нас. Всяка капка живот тече в нас и извън нас. Нo къде сме ние в този парад на суетата? Нима сме само пешки на огромната шахматна дъска на съдбата? Не, аз няма да бъда пионка, няма да заг ...

AnTiHrIsTa

Prose » Others

2008-03-15T09:27:33+02:00 1.2K 3

На Адам с цялата ми любов 🇧🇬

Това е с посвещение... На всички, които обичам :)
Адам от Райската градина...
Рано се запознах с него. Още докато тичах по поляните и се катерех по дърветата, прибирайки се в къщи, за ужас на баба ми, без пола. Тя висеше на парцали, на някой клон в двора, а баба, милата, сядаше и за двадесет минути ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

2008-03-13T22:48:08+02:00 1.6K 5

Нещо... 🇧🇬

Аз исках просто да съм твоя... Аз исках просто да мълча... Аз исках да ме има и като дъждец по тебе да валя... Да измивам от тебе лъганата кал, да избърсвам със ръка очите ти... Аз исках до тебе да заспивам... Аз исках да се гуша в тишина... Аз искам да съм такава, каквато ти ме направиш с твоите дв ...

migli4ka

Prose » Others

2008-03-12T18:06:02+02:00 1.2K

Най-вече любов 🇧🇬

Аз ти повярвах дадох ти всичко, а ти се подигра с мен, с моите чувства. Дадох ти всичко, нима не е достатъчно, та ходиш при друга да дириш капка страст и наслада. Сега сама седя и се чудя - аз ли бях виновна или ти не ме оцени? Питам се какво е прошката и дали я заслужаваш? Седя в мрака и се терзая. ...

AnTiHrIsTa

Prose » Others

2008-03-12T18:04:22+02:00 1.2K 1

Да споделиш 🇧🇬

Да можеш да споделиш радостта, болката, мъката, щастието и нещастието; да се чувстваш безнадеждно наранен или изгубен, да си най-безразличният човек на този свят и да можеш да го споделиш. Да имаш всичко и да нямаш нищо... и да можеш да го споделиш.
Да споделиш смеха си, да споделиш дори мълчанието. ...

domino

Prose » Others

2008-03-12T17:53:37+02:00 1.5K 2

Върни се 🇧🇬

Върни се
Леден хлад се плъзва в душата ми, замръзват сълзите ми. Не мога да плача. Искам, но не мога. Нямам сълзи, нямам нищо. Остана ми само сърцето, което бавно и самотно тупти само и единствено за теб, за теб и твоята любов, която вече не е моя и никога няма да бъде.
Как искам да бъдеш пак до мен ...

Julietka

Prose » Others

2008-03-11T22:49:56+02:00 970

Нищо… 🇧🇬

... Боли… Много… Не, не крия... Малката купчинка пурпурни стъкълца, която някога беше моето сърце, стене… Плаче… Крещи… Крещи Твоето име…
Вече не мога дори да плача… Сълзите не текат… Само… боли…
Нима за теб не значех нищо? Нима времето заедно е било… нищо?
Нищо, казваш… Нищо… Хм… Защо ли не се учуд ...

My`OwN

Prose » Others

2008-03-11T16:34:36+02:00 1.3K 1

Несподелено 🇧🇬

Несподелено
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...

angelita

Prose » Others

2008-03-11T07:49:40+02:00 1K

А всичко беше друго някак си 🇧🇬

А всичко беше друго някак си... Рояците от мечтите й се множаха с всеки изминал ден. Изправена пред прага на големия свят, тя не знаеше накъде да поеме. Чакането я обезсърчи. Направи я по-малко целеустремена... По-несигурна... Макар че дълбоко в себе си тя знаеше какво иска... И колко далеч беше от ...

devisil

Prose » Others

2008-03-10T20:04:31+02:00 1.4K 1

Истински живот 🇧🇬

СМЕЛОСТТА ДА НАПРАВИШ ГРЕШКИТЕ, КОИТО ДА ТЕ НАУЧАТ ДА ЖИВЕЕШ ОНЗИ СВОБОДЕН ЖИВОТ, В КОЙТО ДА СИ ГОСПОДАР НА СОБСТВЕНИЯ ТИ СВЯТ, КЪДЕТО ДА НЯМА МАСКА И ГРИМ. ДА ЖИВЕЕШ ВЪПРЕКИ СМЪРТТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТO. ДА ЖИВЕЕШ В ПРАЗНОТАТА, ОТ КОЯТО ДА ИЗЛИЗА ОНОВА ЧУВСТВО ЗА ПЪЛНОТА И СЪВЪРШЕНСТВО. ТОВА Е ОНЗИ ЖИВОТ ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-03-10T16:09:59+02:00 1.2K 4

Искам да призная ... 🇧🇬

Уф, какъв живот!
Ставане някъде към девет. Вместо закуска кана кафе и цигари. После гмурване в гардероба, в който виждам любимата си синя рокля и...
Жената стоеше на ръба на скалата, а под краката и се разбиваха с грохот вълните на бясното Средиземно море. Беше крехка, малка, нежна, като статуетка о ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

2008-03-10T15:31:07+02:00 1.3K 1

Слушай ме, мъж! 🇧🇬

Защо си мислите, че ние жените не можем да кажем какво мислим за вас?
Зовът на разгонения самец...
Чувам го около мен. Той не е предназначен само за една от нас. Той е насочен към всички - пък, която се хване. Не му е нужна словестна комуникация. Всъщност за него тази сложна дума няма никакво значен ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

2008-03-09T19:58:26+02:00 1.4K 3

От мен и за мен 🇧🇬

Мразя го! Мразя до до мозъка на костите си! Мразя го толкова много, че на моменти ми се иска да го убия, да го унищожа... и да спре да го има. Мразя лицето му, намръщено, безчуствено, без следа от емоция по него... иде ми да замахна и да го удрая!... Мразя начина, по който ме гледа, сякаш не ме позн ...

domino

Prose » Others

2008-03-09T14:26:45+02:00 2K 1 3

новото начало 🇧🇬

Взе ръждивата ножица и отряза плитките си от усмивки. Плачеше й се, но не можеше да пророни сълза. Отвътре бушуваше солен океан, но очите й бяха пресъхнали. Плитките паднаха тежко на прашния, дървен под. Известно време ги гледаше, а после се наведе и ги вдигна. Прибра ги в кутията на спомените. Толк ...

maligani

Prose » Others

2008-03-07T18:24:33+02:00 1.3K 1

Глад в мрака 🇧🇬

Звезди в нощната забрава сияят за нас, но защо ли аз пак съм тъжна. Нещо ме разяжда отвътре и мира не ми дава. Поглеждам към тебе, а ти сияеш от радост. Как да прекъсна този кратък миг? Не бих могла да извърша този грях. Но това чувство пак ме смущава и кара ме от тебе да избягам, в нощта да скрия с ...

AnTiHrIsTa

Prose » Others

2008-03-07T07:05:54+02:00 984 2

Наивен опит 🇧🇬

Едно красиво, нежно цвете подаде главичка и се огледа любопитно. Наоколо беше толкова прекрасно! Топли слънчеви лъчи погалиха многоцветните му листенца и то засия! Хубав беше светът! С появата на цветето той стана още по-хубав и добър. Цветето ликуваше! Минаваха хора и му се радваха. Радваше се и то ...

ка_тан

Prose » Others

2008-03-07T06:59:15+02:00 991

(за заблуда на врага) 🇧🇬

За заблуда на врага
поставяме усмивки на лицата си и махаме ги само преди лягане,
държим се като непознати, не се хващаме в капаните им, знаем, че дори и мъничкият
знак за близост е опасен за мъничкото ни балонче, в което си блуждаем и не искаме, отказваме да ни изобличат в сантименталност...
За заб ...

cheshire_cat

Prose » Others

2008-03-06T20:38:32+02:00 1.2K 3

Прераждане 🇧🇬

Студена, прохладна нощ е... морският бриз гали лицето ми. Прегръща ме със същата страст, с която и ти го правиш... в същия миг от морето вълна се отронва и пада безмълвно на златния пясък.
Провиква се като сирена душата ми... защо? Къде си, мой мъничък ангел? Летя. Небесният замък ме чака, а в него ...

luda_himi4ka

Prose » Others

2008-03-05T16:36:26+02:00 1.4K 1

Терзание преди смъртта 🇧🇬

Седя седнала на ръба на парапета и търся смисъл в живота си. Вглеждам се във светлините на града, а те са така мъртви, едва блещукат в мрака. Вятърът ми нашепва за миналото, напомня ми за изгубеното щастие, за това, че някога можех да се усмихвам. Ах, как боли от тези спомени. Паднах от върха, на дъ ...

AnTiHrIsTa

Prose » Others

2008-03-04T16:20:07+02:00 991 1 2

Празен ден 🇧🇬

Mина и този празен ден, без теб... Ти И ТВОИТЕ ПРАЗНИ ДУМИ... но какво да направя, че те обичам... че когато те видя, нещо в мен трепти... Умът ли е заблуда или нараненото ми сърце? Душата ми води война с разума, а сърцето ми се къса между тях двете... боли ме... толкова много, че не виждам друго, о ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-03-04T15:14:38+02:00 1.2K 5

Безпаметност 🇧🇬

Видях безпаметността изтупана, облечена във фрак. Видях се и се кръстих : угризение. На агонизиращата ми съвест последният опит, на закъснелите вслушвания глухите призиви. На ума ми нарцистичните прояви – атака и зов...
Аз няма да те поучавам. Нито ще ме чуеш да крещя... Сламените плашила изчадия са ...

Ralina13

Prose » Others

2008-03-04T11:01:52+02:00 1.8K 5

Белег в сърцето 🇧🇬

Тъмно и мрачно, тихо и пусто... това съм аз, болка и самота. Колко още ще живея тук, сред мечтите, сред спомените, сред болката на миналото? Той ме нарани, белегът в сърцето едва ли ще се заличи... А не съм ли аз тази, която му пречи да изчезне; не съм ли аз тази, която иска болката само, защото тя ...

collien^f

Prose » Others

2008-03-02T18:50:27+02:00 1.8K

Какво да правя с мислите, ако са такива? Ами ако са други? 🇧🇬

Решавам, няма да оставям повече такива мисли, пожълтяло-сухи от сбогуване, изтръпващо-разказвали несъществуващи импресии и ще избягам в празничното равновесие на разговор със себе си в смълчана привечер, зад здрача на привъшващия ден, в едно застинало преддверие. Отвън, до стълбите, които водят вътр ...

inaMay

Prose » Others

2008-03-02T18:47:45+02:00 1.3K 2

Изтъркан надпис 🇧🇬

Млъквам, защото няма какво да кажа пред самотата... само стоя и се оглеждам в празнотата... Слушам полъха на вятъра, който ме гали и брули и продължавам срещу него да вървя по пътища незнайни... Скитам се със странната си душа, хванал с ръцете си времето и внимавам да не изтече... но то си тече, кат ...

beytula_bubu

Prose » Others

2008-03-02T18:33:59+02:00 1.1K 3

Завръщане 🇧🇬

Събудих се с люлякови устни. С горящи и потни бедра. И замряла, забавях умишлено утрото. Отварям очи с блажена мараня разлята в зениците, мокреща ресниците. Знаеш ли какъв е погледът ми тази сутрин? Красиво отговарящ с ехо на шепота ти, крехка бродерия от въздишките ни... и те гледам - жадна, а ти с ...

Ralina13

Prose » Others

2008-03-01T18:34:42+02:00 1.7K 13