Short stories - Prose

Малка нощна музика - 4 🇧🇬

Младежът рипна и се засили към оръжието.
Старецът не помръдна, докато усещаше как оня хваща приклада, после се прицелва към него и за миг спира. После решително натиска спусъка и се чува щракване като на белезници.
Нищо.
– Не си вдигнал предпа... – уморено го погледна изотдолу и прекъсна изречението ...

exuded

Prose » Short stories

2018-11-04T18:01:27+02:00 693 4 4

Дон Кихот и Хамлет 🇧🇬

> Не наричай нищо "свое", освен душата си...
> Сервантес (,,Дон Кихот,,)
Дон Кихот се запази дълго време млад. Но сега, когато вече прехвърляше триста години, старостта му натежа. Имаше способността да се превъплъщава непрекъснато в разни страни под различни имена. Със смяната на столетията смени не ...

Аnna

Prose » Short stories

2018-11-04T17:34:08+02:00 1.7K 2 9

Машинка 🇷🇺

Сава Бибиков рос средним в многодетной семье.
А когда природа человеческой семьи не подвержена искажению порождения, характеры появившихся людей утверждаются по племенной надобности, появляются: работник непременных устоев, продолжатель сложившегося обыкновения, широкий пьяница, замкнутый скряга, ус ...

демиург

Prose » Short stories

2018-11-04T12:25:46+02:00 1.4K

Маниерите на Господ 🇧🇬

Румяна почистваше кухнята, когато вратата се отвори и седемгодишният Васил влезе.
-Мамо! -каза той. - сега е осем часа, след колко ще дойдат баба и дядо?
-Още малко, Васко, не припирай! -отговори майката и прибра препарата за почистване в шкафа. -Върви и виж дали татко ти е станал и му кажи да побър ...

perfanov

Prose » Short stories

2018-11-04T12:21:44+02:00 713 1 1

Малка нощна музика - 3 🇧🇬

– Каква е тази миризма? – попита, когато отвори очи. Съзнанието му беше още в съня и се страхуваше, че няма да поиска да се върне от там. Преди малко усети дим и натрапчив мирис на нещо като тамян или мирово масло. Знаеше, че древните египтяни са го използвали за балсамиране, и това го накара да се ...

exuded

Prose » Short stories

2018-11-03T20:09:53+02:00 841 3 2

Кабината 🇧🇬

Никога няма да забравя онзи ден.
Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така ...

fantboy94

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Others

2018-11-03T12:08:03+02:00 841

За последно 🇧🇬

Петък е. Поредният за много. Но за това момиче, беше малко по-различен и по-специален от преди. Отново стана в същия час, оправи се за работа, отиде на спирката, хвана си автобуса и стигна до спирката, която в продължение на 9 месеца пристигаше. Отново мина по същия площад, на който се движеха хорат ...

bubulinabe

Prose » Short stories, Others

2018-11-02T15:30:19+02:00 1.1K 1

Студ у дома, а топло навън 🇧🇬

В началото на ноември, късната есен ни даряваше с красиви и топли дни. Вечерите бяха студени, но се усещаше топлината от слънчевите лъчи. Денят бе къс, а нощите дълги и може би заради повечето тъмнина, хората усещаха тъга и самотата ги обземаше, дори да си имаха някой до себе си.
Павел се прибра от ...

perfanov

Prose » Short stories

2018-11-02T06:59:54+02:00 722 1 2

Шахмат на чувствата 🇧🇬

Звукът от местенето на фигурите по дъската отекваше в главата ми. Не – не беше тихо в заведението, напротив – влизаха и излизаха хора, поръчваха, сядаха някъде наблизо или да погледат партията или да се загледат в играещите на карти…Но и картаджиите бяха спрели играта си, заинтересовани от партията ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2018-11-01T19:43:08+02:00 981 12 17

Размисли и страсти по време на контролно 🇧🇬

Върху разхвърляния ми чин каца малко бяло листче – на пръв поглед съвсем обикновено, но попило в себе си цялата сложност на света. Сложност, наречена на простичък език математика. Е, и този път не я удостоих предварително с уважението, което заслужава. Знаех само, че изучаваме дял, наречен стереомет ...

chrisy26

Prose » Short stories, Humorous

2018-10-30T08:45:31+02:00 1.7K 5 5

Килийки като в кошер 🇧🇬

Вратите се затвориха с трясък. Автобусът веднага потегли. Отнякъде се чу клаксон. Разгневен шофьор наби спирачки и псувайки даде път на градския транспорт. Кой ли би посмял да не спре, когато потегля автобус от спирка? Видиш ли ляв мигач направи му път, нищо че трафикът отзад напира.
Ема седна до пр ...

kalli

Prose » Short stories

2018-10-29T10:53:37+02:00 2K 3 11

Малка нощна музика - 2 🇧🇬

Надигна се леко и усети смразяваща болка – но не в областта на рамото, а някъде по-долу, всъщност почти навсякъде под кръста. Огънят беше угаснал, а старецът разтриваше между широките си длани пепел и вървеше тромаво към него без да бърза.
– Дай да видя – рече и разкъса грубо фланелата.
Младежът иск ...

exuded

Prose » Short stories

2018-10-29T10:51:17+02:00 911 4 5

Ад или рай?!... 🇧🇬

Беше красив и спокоен есенен ден. По небето се гонеха перести облаци,които в края на пътя си се завихряха и се превръщаха в красиви бели кълбета.
Имаше нещо странно в това небе. Беше хем изумително красиво,хем някак си плашещо.
Изведнъж кълбетата започнаха да се подреждат в пътечки стигащи до прозор ...

oven640330

Prose » Short stories

2018-10-29T10:42:14+02:00 925

В капана 🇧🇬

- … В ъгъла на кухнята, бе тихо и тъмно. Едно мишле пропълзя навън от дупката си, подуши въздуха и размаха мустачки. Нямаше опасности. Бе подушило сиренцето. Мишлето направи крачка, две, колебливо тръгна по пода, спря се до крака на масата. Там седна и с предните си крака си изми мустачките - както ...

robertratman

Prose » Short stories

2018-10-28T23:31:05+02:00 2.2K 5 5

Когато времето не стига - погледни през прозореца! 🇧🇬

Опашката беше дълга. Върволицата от хора започваше от малкото площадче, продължаваше през заграденото с дворче пространство на кметството и се скриваше, някъде навътре в теснотията, където се помещаваше пощата. Селският площад, голямо и открояващо се място, беше тих и самотен. От време на време едно ...

LiaNik

Prose » Short stories

2018-10-28T00:44:53+03:00 869 9 14

След дъжда 🇧🇬

...Бягството на времето събуди съкровеността на инстинктите.
Скоро беше валяло, а тревата мокреше пръстите на ръцете и краката на Еймъс, в това истинско съприкосновение с природата утроба- майка и баща едновременно. Полъхът на вятъра разгромяваше с нежността си мислите на мъжа.
Сигурно дъждът подрон ...

Аnna

Prose » Short stories

2018-10-27T21:22:24+03:00 664

Аз,Ти 🇧🇬

Преди няколко месеца умрях. Но продължих да живея в дома си, сега повече от всякога живеех т.к. нямах никакви задължения към никого. Така дълги години – докато не ме повика Господ при себе си, аз бях наблюдател на всякакви ситуации.
Гледах майка си, сестра си, брат си и видях хора, които не познавам ...

suhache

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2018-10-27T21:18:25+03:00 1.3K 1

Сляпа надежда 🇧🇬

Пролетта в Караново през 1990 година доста се забави. Пристъпяше на пръсти, плахо и страхливо като неопитен крадец. Из дворове и градини нищо не беше цъфнало. Само дрянът със своя жълт цвят разваляше черно-бялата картина. Усещаше се, че зимата си отива. Белият вятър подухваше едва и караше хората да ...

СветланТонев

Prose » Short stories

2018-10-27T19:47:33+03:00 763 1 4

Любов 🇧🇬

Влюбил се бръмбарът в една красива роза. Тя била най-уханната и най-алената сред своите сестрици от розовия храст.
- Прелестна си. Ще бъдеш само моя. – заклел се в сърцето си напористият ухажор.
И започнал да кръжи всеки ден около нея. С времето забелязал, че неговата любима има много почитатели. Пр ...

troia

Prose » Short stories

2018-10-26T23:19:43+03:00 2K 8 25

Малка нощна музика - 1 🇧🇬

– Това е драскотина. – Младежът искаше да успокои седящия до него възрастен мъж.
– Кое? – отговори другият безучастно. Ръчкаше огъня и се взираше в пламъците. Една червено-синя недогоряла пръчка, едра и жилава, подскочи като жива и се отърколи надалеч; той се надигна, за да я върне в огнището.
– Тов ...

exuded

Prose » Short stories

2018-10-26T00:59:53+03:00 1.6K 3 7

Сласт 🇧🇬

Нощта беше настъпила. Пълнолуние. Звезди. Мечти. Вяра във вселенската любов. Лудост. Танци. Пространства. И пак лудост. И пак любов.
...Часовникът показваше един и четвърт. Христина се въртеше неспокойно в леглото, а завивките галеха пода.
- Покаяние, покаяние, ти трябва да се покаеш!Както Адам и Ев ...

Аnna

Prose » Short stories

2018-10-26T00:12:33+03:00 766 1 3

Как изглежда душата ти днес? 🇧🇬

Как изглежда душата ти днес?
Погледна ли се в огледалото...?
Какво видя там?
Всичко, което се крие в душата ти, се изписва на лицето ти...
А ти можеш ли да четеш? ...

katiii

Prose » Short stories, Letters, Others

2018-10-25T09:06:22+03:00 1.4K 2 2

Сън 🇧🇬

"Не възлагай върху ми твърде жестоки страдания.
Спомни си,че аз съм прах и пепел..."
Навръх Великден се понесе слух за случилото се в малката църквица:
-Божията майка плаче с кървави сълзи! Ще дойде и Страшния съд!-чуваше се ядовитият глас на клисаря- Разкайте се за греховния си живот, за греховните ...

Аnna

Prose » Short stories

2018-10-25T00:14:37+03:00 752 1 5

Слушател на истории 🇧🇬

Да приседна до теб, за да те чета и да те слушам.
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда, ...

katiii

Prose » Short stories, Letters, Others

2018-10-24T08:18:06+03:00 1.5K

Дъх 🇧🇬

Обувките се удряха в малкото дървено легло, напомнящо за нечия кончина.Краката, облечени в сиви, добре изгладени панталони придържаха тялото на човека. Креват или място за вечен отдих? Рай или Ад? Отговорът - мълчеше. Мъжът също не показа желание да се пробуди заради хорското нахално любопитство. Ед ...

Аnna

Prose » Short stories

2018-10-23T08:54:18+03:00 763 5

Ще ти мине 🇧🇬

Балконът за пушене бе съвсем малък, я имаше един квадратен метър, я не. От него се отваряше гледка към занемарен вътрешен двор, в който стърчаха неработеща чешма и полуизсъхнал орех, и към люпещата се фасада на старата поща. Мястото на пръв поглед бе потискащо, но любителите на тютюна си го обичаха. ...

Heel

Prose » Short stories

2018-10-23T01:08:26+03:00 1.1K 3 7

Възмездието 18+ 🇧🇬

Момичето изкрещя от болка. Тишината се срути от вика му и се разсипа на малки, пълни с ужас късчета. Беше голо. Кръвта по лицето и телцето му изглеждаше черна на лунната светлина. Крехка и нежна кукла Барби на 12-13 години, запокитена в средата на поляната. Наоколо, разпилени на дрипави купчинки, се ...

Песничките

Prose » Short stories

2018-10-22T23:30:37+03:00 950 2 6

За хората и крушите 🇧🇬

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важна оферта и проектодоговора към нея, и хоп – токът спира. Няма стационарни телефони, няма интернет, компютрите угасват безславно един по един след половин час заедно с батериите си. От енергото потвърж ...

perperikon

Prose » Short stories

2018-10-22T15:53:14+03:00 3.9K 13 9

Призраци 🇧🇬

Живееха само двамата в голямата вила на върха на селото. Той всеки ден слизаше до пощенската станция. Тя садеше цветя и им говореше, а те кимаха с главици срамежливо и пърхаха с венчелистчета около нея. Вечер лягаше на тревата в градината, вдишваше упойващите сенки на дърветата, гледаше звездите и с ...

Plevel

Prose » Short stories

2018-10-21T16:49:49+03:00 925 9 22

Петък следобед 🇧🇬

Петък следобед
Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. ...

Розенкранц

Prose » Short stories

2018-10-20T23:34:36+03:00 1.5K 4 5

Забранена си ми (10) 🇧🇬

Вече ме опозна, нали?
Видя какъв съм и колко струвам.
Разбра как действам, когато съм ранен...
Само самотните и изоставени души вършат грехове.
Вечерта продължи. След онази целувка в задното помещение с Иванина. Убедих се, че тя прави каквото си иска и когато пожелае. Заряза приятеля си и рождения д ...

written-springs

Prose » Short stories

2018-10-20T23:13:55+03:00 2.4K 7 4

Дорде е българско 🇧🇬

Невена беше станала много рано да замеси тестото за баницата, че щеше да изпраща мъжете на къра. Беше жътва и в събота и неделя хората ходеха на триора да помагат, да се прибере реколтата в склада, пък и плащаха по някой лев. Вчера средният син и́ доведе снашето да се запознаят и трябваше да се съби ...

xubavka

Prose » Short stories

2018-10-20T20:30:59+03:00 1.5K 3 7

Греховете на бащите 🇧🇬

Невиждана суша споходи селото. През май не капна капка дъжд, а юни беше още по-сух. Бог бързо натиряше малките облачета в разни посоки и скъпернически стискаше небесата си. Нивите изгоряха, барите и кладенците пресъхнаха. Настана мор. Хората гледаха с тревога нагоре и все по-често се молеха за дъжд ...

nellnokia

Prose » Short stories

2018-10-20T18:29:44+03:00 2.1K 2 4

Миризливката (или суеверието на един студент) 🇧🇬

(или суеверието на един студент)
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...

DragonLlabroe

Prose » Short stories, Humorous, Others

2018-10-19T23:53:03+03:00 1.4K 2 3

Има ли си предистория и тя? 🇧🇬

Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял с ...

LiaNik

Prose » Short stories, Humorous, Others

2018-10-19T06:48:00+03:00 1K 6 25

Подарък 🇧🇬

Светла върви по околовръстния път в индустриалната зона на град Пловдив. Декември, сряда, пет следобед. Кучешки студ, нахален вятър, а пред мокрите ѝ очи се стелят бели воали от дебел снежен плюш. Под подметките ѝ скърца лед. Полетата блестят наоколо и само тук-таме стърчат сухи трънаци. Небето е оп ...

Plevel

Prose » Short stories

2018-10-18T22:04:55+03:00 860 15 24

Александър 🇧🇬

1. Ударът бе жесток. Моторът излетя от пътя и мотористът падна тежко върху майката земя.Навън валеше, бе хлъзгаво и мокро. Притекоха се очевидци на помощ, а жената, управляваща колата заплака изведнъж.
Линейката дойде бързо. Сирените заглушиха воя на духа.После- остана надеждата и едно мъчително оча ...

Аnna

Prose » Short stories

2018-10-18T01:49:09+03:00 1.1K 3 6

Някаква справедливост 🇧🇬

Някои паметници се извисяват над множеството обикновени хора с подвизите и величавите дела на онези, които са обезсмъртили. За тях ние се сещаме само на бележити дати, сякаш са някакъв пример, с който да се сравняваме и съизмерваме. Има и други паметници. Те не са на герои, но всеки път щом някой ги ...

СветланТонев

Prose » Short stories

2018-10-16T16:49:18+03:00 863 2 9

Като Исус 🇧🇬

Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек. ...

Аnna

Prose » Short stories

2018-10-16T16:41:11+03:00 717 1 4

Чувственост е второто и име 🇧🇬

Тя отвори очи. Беше спала на един дъх. Кратко, но достатъчно. Всъщност, беше чакала той да заспи. Той !Най –добрият и приятел. Всъщност, бившият и най-добър приятел. Сега – любовник – еднодневка. Защо ли? Тя се усмихна на себе си – скептично, със всичките нюанси на сарказма, тъжно, но - истинско.” З ...

LiaNik

Prose » Short stories, Erotic

2018-10-15T20:32:06+03:00 1.1K 7 19