Short stories - Prose

"Конкурс" - Някъде на изток 🇧🇬

И така, както обеща, щурманът Рада тръгна в посока изток и то не с какво да е, а с една спасителна лодка, която успя да вземе от кораба „Конкурс“. Ах, да! Имаше и една надежда в душата си и се надяваше да открие, ако не мачта, то матроси или поне пасажери за дълго светско пътуване…
Лятото беше в раз ...

RaiaVid

Prose » Short stories

2016-08-04T11:17:32+03:00 1.4K 2

Колко струва да си възрастен? 🇧🇬

И се чудя за какво всъщност ми се пише. Може би се изхабих и казах всичко, което имах да кажа относно връзките, любовта, разочарованията и прочие.. Ами сега какво? Боя се да не попадна в една черна дупка без идеи, зациклила върху лаптопа, отворен и чакащ да запиша поредната неподредена мисъл в глава ...

EttieM

Prose » Short stories

2016-08-04T11:06:25+03:00 780 1

Кучето и неговата стопанка 🇧🇬

Днес съм много горд със себе си! Прибирах се по „Самуил“, когато забелязах край една кола или по-точно край едно куче до паркирания автомобил безпомощно да се върти жена. Кучето бе разкошен вълчак с тегло приблизително колкото стопанката си. Лежеше си съвсем спокойно и внимателно наблюдаваше нейните ...

ВТ

Prose » Short stories

2016-08-04T11:00:07+03:00 643 2

Моят град или онези край нас 🇧🇬

Увод.
Отдавна замислях поредица от разкази, напомнящи за онези, невидимите хора сред нас. За незабелязваните човешки същества от моя роден квартал. За отминаваните, когато сме забързани нанякъде, погълнати от свои проблеми или радвайки се на своето лично щастие. Но, ако пожелаете да разтворите широк ...

ВТ

Prose » Short stories

2016-08-03T09:59:47+03:00 490

Рагнарьок 🇧🇬

Момчето прескачаше останките от човешки тела, разпръснати по прашната улица „Майка Тереза“, здраво стиснал ръката на Индира, пренебрегвайки жвакащите звуци, настъпвайки меко разлагащо се месо.
Малката колиба, в която се скриха, миришеше на старо и гнило, но с тази смрад Елиаш бе свикнал от десетгоди ...

cattiva2511

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2016-07-31T10:58:11+03:00 1.6K 1 1

Бариерата 🇧🇬

БАРИЕРАТА
Чакам !
Около мен, доста кат мен и те чакат!
Днес ни е ден за получаване на лекарствата-ония, дето от никъде другаде не можеш да вземеш и които ако не ги вземеш, няма смисъл и дните да броиш.
Обикновено процедурите за преглед, разпитване, предписване, писане, подписи, печати, отнема около ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2016-07-28T21:31:10+03:00 816 1 3

Улица Надежда 🇧🇬

*Юни*
Не е нужно дори да поглеждам, мога да нарисувам в ума си цялата картина. Ранните лъчи на слънцето са се процедили през пердето на тънък сноп и са плъзнали по разхвърляната стая, тъкмо бавно се изкачват по леглото ми и докосват клепачите ми. Колко силно ухае на липа, за мен тези дни това е мири ...

sayjustwords

Prose » Short stories

2016-07-28T21:28:59+03:00 1.6K 1

Голота 🇧🇬

„Къде си?“
Сънено опипах лявата страна на леглото. Нямаше я. Станах.
Излязох на балкона. Часът бе 3:24 през нощта, а тя седеше навън докато снежинките тихо прелитаха покрай нея. Облегнах се на рамката на вратата. Слушаше музика, но слушаше и тишината на външния свят. Тихото туптене на снега и на сър ...

mihaelasekazvam

Prose » Short stories

2016-07-28T21:10:51+03:00 781 1 5

Караминьол (5) 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ВОДНИЯ РЕЖИМ В СУФИЯ
Тази зловеща приказка се случила през бъдната 4991 година в една малка страна, наречена Бълхария. Бълхария имала голяма столица, кръстена със звучното име Суфия. Причината за присвояването на това име станал известния суфистки учител Табит Ибн Кура, живял някога в то ...

vega666

Prose » Short stories

2016-07-28T00:06:43+03:00 1.3K 1 9

Почти 🇧🇬

Почти. Най- грозната дума. Най- зловещата. Най-тъжната. Почти.
„Почти ме обича.“
„Почти успях.“
„Почти се получи между нас.“
Почти. Но не съвсем. ...

mihaelasekazvam

Prose » Short stories

2016-07-27T22:44:07+03:00 795 2 8

За бившите мутри, хулиганите и старците рекетьори 🇧🇬

Живеем си относително безгрижно. Няколко стари муцуни сме останали, гдето все още поддържаме постоянен контакт помежду си. Както и да го смятаме, вече сме в такава възраст в която сме по-близо до пенсионерите над 60-те, отколкото до двадесет годишните дечурлига от новите поколения.
Жулим си биричка ...

kasius

Prose » Short stories

2016-07-27T22:43:20+03:00 1.4K 1

"Конкурс" 🇧🇬

Беше задушен и горещ юлски ден. Смолата се топеше и ставаше на дребни мехурчета в пасовете между боровите дъски на палубата. „Конкурс“ леко се поклащаше опрял борд в гумените буфери на кея. Бум стенгата лениво се поклащаше на слабият ветрец издавайки леко поскърцване.
„Конкурс“ току що се беше завър ...

B

Prose » Short stories

2016-07-27T20:49:26+03:00 1.3K 9

НАП - Втора Част 🇧🇬

Част 2
Принципно погледнато има много видове такива енергийни образувания. Едните са невитални. В тях няма никакъв живец. Каквото беше това в момента. Други са витални и са аналогични на най-различни видове от познатата ни флора и фауна. Някой имат вид на корали. И представляват нещо като онези дреб ...

rygit

Prose » Short stories

2016-07-26T10:10:23+03:00 1.3K 1

Сладко отмъщение 🇧🇬

Никога нямаше да си го простя. Това, че можеше да се съмнявам в него, вместо да му вярвам. Но какво да сторя? Той се държеше подозрително. От две седмици. Смееше се на съобщенията на телефона си, а докато го питах с кой си пише, той ми отговаряше, че с Дерек, най-добрият му приятел. Но с Дерек „уж“ ...

ReVeNanT

Prose » Short stories, Others

2016-07-26T09:53:31+03:00 756 2

Вечерно 🇧🇬

–Край! Всичко свърши. Писна ми! Разбираш ли, писна ми! Седем години, цели седем години се подиграваш с мен, за смях съм и на колеги и на приятели, не понасям вече това!
–Боре, какво ти стана, бе човек? Пак ли същото, защо? Ох, почакай, телефона ми.
–Телефонът – Калоян те търси, нали? Дай да видя – е ...

esenna

Prose » Short stories

2016-07-25T14:54:00+03:00 964 1 9

НАП - Част 1 🇧🇬

НАП
От време на време се събираме на чашка с един приятел. Че тогава той все ми ги говори едниии… Все неща дето май са малко по-така… Но понеже честичко се срещаме… И много негови истории ми се понасъбраха… Та един ден реших да поискам любезното му позволение. И от първо лице негово число - да ви пр ...

rygit

Prose » Short stories

2016-07-24T10:03:24+03:00 1.2K 1

Краят на една младост 🇧🇬

Краят на една младост
В памет на Красимир Чотров
През свободното си време Любен най обичаше да чете книги и да гледа телевизия. От време на време прескачаше, ей така за разнообразие, до съседа си Гришата да се почерпят по някоя сливова и да поспорят за политика. Понякога наминаваше и до кварталното ...

parvanski

Prose » Short stories

2016-07-24T09:58:58+03:00 1.3K

Надникни в душата ми 🇧🇬

Аз съм зависима.
Поне така ми казват всички.
Не бягай!
Сигурно си мислиш „какво съм почнал да я слушам тая отрепка“. Това не е заразно, докато не му позволиш да влезе в кръвта ти и да те направи друг. И да не вземеш сега да ме поучаваш колко е вредно, как ще ми съсипе здравето и психиката и ще ме на ...

maiaan

Prose » Short stories

2016-07-24T09:57:47+03:00 1.1K

Караминьол (2) 🇧🇬

Съдбата на Немлад бе неразривно свързана с немалко поети. Един от тях бе Убомир Сахариев. Сахариев бе интересна личност - жертва на соца. Провинциално чедо, той се стремеше с всички сили да остане в София. Но имаше една голяма пречка - софийското жителство. За да я преодолее той извърши най-голямата ...

vega666

Prose » Short stories

2016-07-24T07:59:27+03:00 977 1 5

Френската приспивна песен 🇧🇬

Беше прохладна лятна вечер. Слънцето залязваше и позволяваше на земята вече да си поеме дъх след горещия ден. Главната улица на града кипеше от оживление. Ресторантите се пълниха с хора, привлечени от аромата на вкусна храна. Пейките по площада бяха заети от младежи, които си разказваха някакви исто ...

Boyan

Prose » Short stories

2016-07-22T23:36:29+03:00 1.1K 1 1

Ново начало за два часа и половина 🇧🇬

Има една лъжа, заблуда която сами си налагаме. В началото искаме да станем на 12, после на 15, а накрая на 18. Дори не забелязваме кога животът минава покрай нас. Не чуваме възрастните, които ни казват, че това са най-хубавите ни години. Дори и да го чуем просто няма как да го разберем и осъзнаем. А ...

Rasha

Prose » Short stories

2016-07-22T22:43:35+03:00 902 5

Караминьол 🇧🇬

"Поезия къща не храни!" -
Беше един от многобройните бисери на баща му, човек изобретателен и находчив. Когато Немлад беше млад и му предстоеше да кандидатства за университета, баща му го извика да поговорят. Какво би искал да запишеш, синко, запита благо бащата. А той отговори: Не ми трябва никаква ...

vega666

Prose » Short stories

2016-07-22T20:43:25+03:00 4.2K 1 8

Кроасанът Albert Badia 🇧🇬

Веднъж кифла от знатен хлебен род, била споходена от муза и започнала да пише. Мацала, мацала с мармалад и течен шоколад по белия лист. Мацала желирани истории за ягодови, сладостни страсти, истории за розови пасти. Приятелките с наслада облизвали листовете и мечтаели, тайно от другите, да им се слу ...

OlesyaNikolova

Prose » Short stories

2016-07-21T21:42:25+03:00 776 1 2

Чудо за четири дни 🇧🇬

Чудо за четири дни
В чест на Елин Пелин
Когато се разчу, че дядо Матейко възкръснал, в бившето село, вече квартал на разширилия се провинциален град, отначало никой на повярва. Но когато линейката се отби във фамилната къща, за да прибере внука му Матю, който не спря да вика, че дядо му, като му изп ...

Будаков

Prose » Short stories, Humorous, Others

2016-07-21T11:10:29+03:00 1.6K 1 1

Страсти и ябълки (за конкурса) 🇧🇬

Новината обиколи селцето като гладна лисица кокошарник. Наелектризира страстите и събуди заспалите спомени. В селото рядко се случваха неща, за които си струва да се говори дълго, затова пък когато се случеха, дълго - дълго се говореше за тях.
Та една вечер, Пенчо Пощальона нахлу в кръчмата с новина ...

Довереница

Prose » Short stories

2016-07-20T22:52:36+03:00 2.6K 4 18

Следобедът на една лейд 🇧🇬

Бавно си хапваме гъши дроб с лейди Анабел и мис Каролайн, лениво протягайки се пред една от камините в Уиндзор и дискретно обсъждаме най-новото хоби на сър Бърнард - лов на гълъби. Лично аз смятам, че това е пошло забавление за селяндури, но мис Каролайн бърза да ме убеди, че днес аристокрацията е п ...

Marmadun

Prose » Short stories

2016-07-19T21:20:11+03:00 1K 5

Добър човек 🇧🇬

Тази зимна сутрин пристигнах по-рано на училище и започнах да се мотая по улиците. Беше прохладно и необичайно тихо. Слънцето още не беше напълно изгряло и всяко дърво приличаше на черна пукнатина в пейзажа. От време на време се разминавах с някоя кола или с някой забързан за работа човек, но като ц ...

bibifibi

Prose » Short stories

2016-07-19T21:18:12+03:00 1.4K

Печалбата 🇧🇬

– Мими, Мими, ела тук! Бързо!
– Какво си се развикал, бе Геро? Чувам те!
– Гледай, гледай какво богатство открих! А? Какво ще кажеш? – Геро ù показа някаква найлонова торбичка.
– Кисело зеленце?! Браво на теб! – усмихна се с изпръхнали от студа устни Мими.
– Браво, я! Довечера ще си го нарежем, с ма ...

esenna

Prose » Short stories

2016-07-19T21:14:17+03:00 1.3K 8

Патица по пекински 🇧🇬

- Шефкa, яла патка?
- Каква патка, Ли?
- Патка... Много вкусно. Богати ядат.
- Патица по пекински ли? Яла съм.
- Купи голяма патка, аз прави. ...

Elder

Prose » Short stories

2016-07-19T16:02:56+03:00 1K 1 4

Приключенията на малката Касида 🇧🇬

Касида и нейното раждане
Преди много, много години, когато хората живеели в мрак и не можели да говорят, на земята се родило чудато дърво. В началото то било мъничко и слабичко, но се различавало от другите дървета с яркозеления си цвят, а нощем на лунна светлина - сияело. Минали години, дървото изр ...

OlesyaNikolova

Prose » Short stories, Stories for children

2016-07-19T15:55:38+03:00 1.2K 2

Нощта на последния ден 🇧🇬

Виждам ги и знам, че ги познавам. Те са моите братя.
Дантон е тъмен и висок, много космат, мъж с буен нрав и очи, които винаги гледат навън и винаги сякаш се взират в нещо, което е невидимо за теб. В него, знам, гори винаги един опасен огън, хвърля непредвидими искри и пали страшни пожари сред мирни ...

redeems

Prose » Short stories

2016-07-19T15:53:41+03:00 921 3

Кой (за конкурса) 🇧🇬

На вратата на селския тотопункт се е появила бележка, обявяваща, че ударилият джакпота е пуснал фиша си тук. Тотаджийката се усмихва притеснено, гледайки как постепенно се насъбира тълпа. Хората горят от любопитство, което придава на очите им неестествен блясък. Някой техен съселянин е спечелил 6 ми ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2016-07-17T22:30:51+03:00 963 2

Двамата с кученцето 🇧🇬

Беше един от многобройните му потни кошмари. Събуди се треперейки като лист. Две цунамита го бяха обградили и се движеха насрещно. Заплашваха да го смачкат като нищожна буболечка.
Господи, защо го преживя толкова реално. Изхлузи пижамата си и я захвърли ловко в пералнята. Но и това не внесе спокойст ...

vega666

Prose » Short stories

2016-07-17T00:08:16+03:00 918 1 9

Теория на неопределеността 🇧🇬

Всичко е неопределено. Това е моето заключение. По мои измервания, с тригонометрични уреди и пряко наблюдение, Австралия е поне три, ако не и четири пъти по-широка от Руската федерация, два пъти по-къса от екватора към южното полукълбо и дървета има само по крайбрежието. Вътрешността е гробище за ст ...

Lebovski

Prose » Short stories

2016-07-16T17:25:13+03:00 1.1K 4

Кутията 🇧🇬

В кутия съм. Намирам се тук още откакто се помня. Всъщност не мисля, че съм способен да илюстрирам как изглежда светът отвън, поради простата причина, че никога не съм го виждал. Нямам ни най-малка представа какво се крие иззад стените на моя затвор. Кутията ми е изработена от здрав, непроницаем кар ...

bancheva

Prose » Short stories

2016-07-15T22:24:02+03:00 1.1K 1

Диана 🇧🇬

Диана
Поливният канал, извил се като змия с тихо ромолене провираше бистрите си води между редките дървета. От време на време от клоните на старите върби се откъсваше някое изсъхнало от слънцето листенце и приземявайки се върху водната повърхност предизвикваше леки и ефирни трептения. Недалеч от кан ...

parvanski

Prose » Short stories

2016-07-13T19:43:57+03:00 1.5K 1

Временна тръпка 🇧🇬

Изстинало е увлечението ми към теб. Получих те след дълго време чакане и в тялото ми се промъкна ужасяваща зима, а снежинките се трупат върху думите, с които ме галиш. Внушавам си, че те обичам, за да не разруша обичта, която чувстваш спрямо мен. Като чаша, пълна догоре с вино, която държа, самата а ...

seagarettes

Prose » Short stories

2016-07-13T08:55:40+03:00 688

Една седмица в Слънчев бряг 🇧🇬

Беше лятото на …1982-ра година. Започвам като онази реклама, с бирата-бомбичка. Работех в една строителна фирма, нямах право на отпуска, защото пролетта бях постъпил на работа. Шефът беше герой на социалистическия труд, когато за пръв път влязох в кабинета му, помислих, че съм се объркал. Облечен въ ...

lubara

Prose » Short stories

2016-07-13T08:53:17+03:00 1.3K 2

Талантът на Пецо 🇧🇬

Не е ясно дали талантът му беше наследствен. Аз мисля, че той просто се появи отнякъде, освен това до двадесетата си година той все се опитваше, но не можеше да нарисува нищо. Тук е редно да се уточни, че беше висок младеж с бистри сини очи, оранжева вечно наелектризирана коса и гъсти вежди. Казваше ...

bibifibi

Prose » Short stories

2016-07-13T08:45:28+03:00 884

Българският лъв 🇧🇬

Пустош... Дърветата, някога тежки от плод, сега са сухи и вкочанени, а голите им клонки се мятат във въздуха, подобно на костеливите ръце на старица, просеща милостиня. Земята, преди осеяна с треви и цветя, копнее за дъжд, твърда и напукана като омърлушено гардже, чакащо майчината милувка.
Мъка... К ...

АнтонДимитров

Prose » Short stories

2016-07-12T07:55:44+03:00 702 1