Short stories - Prose

Зион (продължение) 🇧🇬

Единственият шум в помещението се долавяше то жуженето на машините, много слабо като електрическа вълна. Зад стените на триизмерния куб полузаспали жени сортираха прането, пускаха гладачните апарати и приготвяха готовите поръчки.
Джонатан се правеше на много зает и хвърляше апетитни погледи към дежу ...

m770921

Prose » Short stories

2013-10-31T21:21:05+02:00 805

Отзад на огледалото 🇧🇬

Отзад на огледалото
Хмм, какво трябва първо да кажа? О, да, вярно. Първо трябва най-вече да ви поздравя вас – милите хора, които четете това. Здравейте! Приятно ми е и се радвам, че сте дошли да прочетете точно моя, да го наречем разказ. Вие може и да го приемете като нещо друго, но аз си мисля, че ...

soundsanin

Prose » Short stories

2013-10-29T22:16:37+02:00 1.4K 3

Умението да обичаш обич 🇧🇬

Умението да обичаш обич!
+ 58
(текст с препоръчителен родителски контрол за лица под 58 (петдесет и осем години)
Стреснах се от нещо в съня си! Отварям очи! Таван! Хммм! И то непознат! Лежа по гръб!? Не обичам да лежа по гръб, защото понякога като съм в тази поза хъркам. Хммм! А сега защо съм легнал ...

rygit

Prose » Short stories

2013-10-29T21:30:24+02:00 1K 10

Третият край на живота 🇧🇬

Третият край на живота
Имаше нещо магично в тая студена нощ. В главата ми споменът за нея остана жив и ярък като въглен. Винаги щом се сетя, нещо жегва сърцето ми. Ала и до днес не зная какво видях тогава в бялата мъгла и асфалтовия път, почернял от ситния дъждец.
- Благодаря ти - казах твърде висок ...

LeadFoot

Prose » Short stories

2013-10-27T17:09:02+02:00 1.1K 9

Аз, смъртният II 🇧🇬

Ще ви разкажа…”Ха, интересно или “многообещаващо”?! Чуйте! Изповедта звучи неправдоподобно, но е реална. И това е “свежото” в нея.
Аз, човек – с миналото обвързан, аз – вярващ, на неверие обречен, аз – единия, на многоликост осъден... Кой? Аз – смъртният...
Животът не дири огрени пътеки, нито пътища ...

WIK

Prose » Short stories

2013-10-27T16:09:28+02:00 1.1K

Тази есен 🇧🇬

Виеше й се свят. Колко дни бе гладувала, давайки на детето си това, което й подхвърляха като на куче, вече не помнеше. Но Дуня знаеше, че е силна жена, вярваше, че е силна жена… Та тя бе родила две деца, завършвайки медицина в България, после с цялото си семейство се бе завърнала в Родината си – в С ...

Eia

Prose » Short stories

2013-10-27T15:40:24+02:00 1.9K 2 10

Краят на пътя 🇧🇬

Краят на пътя
На голямото кръстовище пред светофара на Щастието се наредиха да чакат четирите Съдби. Чакаха години наред да светне в зелено, за да бъдат привикани и изслушани. Говореше се, че веднъж на 900 години цветът става зелен, а през останалото време се редуват жълтото и червеното следвани от ...

skitca

Prose » Short stories

2013-10-26T17:32:14+03:00 7.9K 1 5

Обречена любов 🇧🇬

Обречена любов
Притисках я в прегръдките си, целувах очите, челото, носа ù. Господи, колко беше малка и беззащитна! Имаше нужда от моята закрила, нищо че се опитваше да изглежда силна и независима. Усещах слабостта ù, нуждата ù да бъде обичана и пазена. Как само исках аз да бъда този, който ще й ги ...

play-girl

Prose » Short stories

2013-10-25T21:09:45+03:00 1.4K

До една мушмула спря се и... 🇧🇬

ДО ЕДНА МУШМУЛА СПРЯ СЕ И...
Генчо от наше село, Генчо бе... не си ли го спомняш? Викахме му Генчо – Сутиенчо, защото не се римува с друго. Срещна ме оня ден в подлеза и не мога да си го изкарам от мислите. Имаше следи по лицето от алкохола и възрастта. Имаше и белези някакви, от що ли, не знам. Беш ...

lordly

Prose » Short stories

2013-10-25T21:01:04+03:00 790 11

Фабрика на лудостта 🇧🇬

Фабрика на Лудостта
I Част
1
“Всички са луди”, тази мисъл за първи път се роди в главата ми в един априлски следобед. Времето бе топло и слънчево. Започваше онази част от годината, в която хората решават, че вече не е нужно да седят по цял ден затворени у дома си пред печката. Всичко кипеше от живот ...

redeems

Prose » Short stories

2013-10-25T19:56:11+03:00 1.4K 4

Една нощ в съвременното село 🇧🇬

Текстът е написан някъде в края на август и началото на септември
Глухите грохоти на отмиращите гръмотевици озвучаваха местността. Разтърсващата буря, благодарение на която бе напоена напуканата от дългата суша почва, си замина. Навярно и лъчите, които се мъчеше да спусне на потъналата в зеленина зе ...

Armaga

Prose » Short stories

2013-10-25T19:43:51+03:00 1K

Забравените думи 🇧🇬

Забравените думи
Ирина тръгна с първия влак за Свищов. Детето ù, единственoто ù, беше болно. Обикновено създаваше контакти когато пътуваше, винаги срещаше прелюбопитни хора в купето и разказваше чудни истории за пътуванията си. Този път опря лакът о дръжката на седалката и залепи длан на чело. Взира ...

NikitaYan

Prose » Short stories

2013-10-25T17:19:11+03:00 1.6K 4

Виртуална магия 🇧🇬

Убеден съм, че всичко стана заради очилата.
Не че съм компютърен маниак, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито сред ...

hristam

Prose » Short stories

2013-10-25T15:33:04+03:00 1.1K 5

Историята на глупака 🇧🇬

Историята на глупака
- Нека ти разкажа една история - рече мъжът и се почеса по брадата с кутре.
Гласът му ме стресна.
- Откъде се взе? - изненадах се.
Той смръщи вежди, но се отказа да отговаря, а вместо това цъкна с език и се усмихна. ...

LeadFoot

Prose » Short stories

2013-10-25T14:34:39+03:00 1.2K 4

Дъхът на вятъра 🇧🇬

- Виж този плакат, във ВИТИЗ играят пиеса на Недялко Йорданов - побърза да я успокои Любослав. И се усмихна, повече на собствената си шега, дошла внезапно. За да наруши сковаността, която беше обхванала двамата.
- Кажи ми нещо- я подкани той.
- Копче - вече усмихнато му отговориха кафявите й очи, ко ...

lubara

Prose » Short stories

2013-10-25T11:17:43+03:00 1.5K 4

Алогичен ужас 🇧🇬

фантастика, хорър
Такъв тип събития се наричат алогични, а последвалият ужас - алогичен.
Почти всички събития в нашата околна природа имат своя логика и последователност. Те са изцяло предвидими и когато се случат на никой не му прави впечатление. Например, винаги след деня следва нощта; винаги след ...

donkooooo

Prose » Short stories

2013-10-22T22:59:50+03:00 1.1K 6

Песента на Гораните 🇧🇬

Да бъда честен, не си спомням добре името му. Не беше запомнящо се и по-отличаващо се от тези на другите. Но него го помня добре. Той беше видимо беден човек, слаб и като че ли здравето стоеше доста назад списъка с приоритетите му. Носеше се скромно, но спретнато; дребен на ръст, незабележим, но жил ...

dinko1963

Prose » Short stories

2013-10-22T21:04:36+03:00 906 3

Мечтите на глупака 🇧🇬

Мечтите на глупака
БАМ! Това беше първата дупка, част от множество предстоящи. Тази е за добре дошли, другите да не заспиваме. Предното колело се удари в нея с тенденция да остане вътре, а ние пътниците отскочихме в унисон с обкръжаващата ни среда. Кондукторката, зла жена, защото дори и умна, красив ...

LeadFoot

Prose » Short stories

2013-10-21T22:18:52+03:00 1.2K 8

В калта 🇧🇬

В КАЛТА
Ако сега, драги мой читателю, взема че те стисна с два пръста за врата и те бухна в една много черна и миризлива, рядка кал, ти вероятно би си го върнал с бой и клетви за плитко заравяне. Ако обаче тази процедура си я извоювал със здравната си осигуровка, то нещата най-вероятно ще стоят така ...

lordly

Prose » Short stories

2013-10-19T20:10:51+03:00 793 4

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Десета част. 🇧🇬

Поредната - десета част на новелата.
Картината е мое дело - компютърна е. Нарича се "Снежно гнездо". Рисувах я за един мой стих - "В очакване", но мисля, че подхожда и за този разказ...
Б.
Вратата иска малко усилие - набъбнала е от влагата. Дърпам здраво… И съм вече вътре - в „Хоремаг-а” (На времето ...

kalin8

Prose » Short stories

2013-10-19T19:13:21+03:00 1.2K 2

Земята на добрите хора 🇧🇬

Земята на добрите хора
Има една далечна земя, където хората са добри. Мама ни разказваше за нея вечер, преди да заспим, сгушени в топлата пухена постеля. Там няма млади и стари, красиви и грозни, злобни и агресивни. В тази земя хората са просто хора, добри и сърдечни. Те не мразят, не се карат, не и ...

inmydreams

Prose » Short stories

2013-10-19T17:03:33+03:00 1.6K 4

Гарата на Сен Жермен 🇧🇬

Влак....
Хора, отплеснати кой в каквото може - я в четене на книга, я в празно гледане през прозорците, потопени в дълбоки размисли за налегналите ги проблеми на съществуването.
Всички се припотяват и дишат тежкия, топъл, задушен въздух, лишен от кислород.
В даден момент влакът спира и надава вой за ...

Maigraith

Prose » Short stories

2013-10-19T16:58:58+03:00 602 1

Разтурница - Част ІІ 🇧🇬

Казват, че момчетата приличали на майките си. Нестор приличаше на хубавата Деспина само по сините очи и пъргавата походка. Растеше бързо, стана висок и едър и отрано пролича дивото му семе. Започна здравата да бие децата още щом проходи. В детската градина редовно стоеше наказан – с вдигнати ръце до ...

Katriona

Prose » Short stories

2013-10-18T11:35:13+03:00 2.6K 3 23

Тийн драми 🇧🇬

Какво са тинейджърите в този така обсъждан 21 век?! Ние сме всякакви - лоши, добри, досадни, луди, влюбени и така нататък и така нататък. Но дали някой ни разбира, и въобще дали самите ние се разбираме? Едва ли...
ТИЙН ДРАМИ
Беше поредният учебен ден, тя се събуди с триста зора и първото нещо, което ...

ellennaa

Prose » Short stories

2013-10-18T09:12:12+03:00 1.3K 6

Внимание! Бестселър! 🇧🇬

- Искам да изтеглите книгата ми от тираж! - Алекс се изправя рязко от стола си и стовари юмрук върху масата - Незабавно!
- Но ние още не сме издали книгата Ви! - възрази издателят, облечен в елегантен черен костюм с леко невписваща се тюркоазена вратовръзка с малки буквички по нея. - Още дори не сме ...

Tzeck

Prose » Short stories

2013-10-18T08:48:56+03:00 1.3K 6

История с чужда самоличност 🇧🇬

История с чужда самоличност
П.П. разгърна страниците на стария си тефтер с пътеписни бележки. Беше ги озаглавил „Македония – нелегалното ми бягство във времето“ Нещо повече. П. П. пожела споменът в тях да потъне в забрава. Дори скъса няколко листа от тефтера и ги хвърли на земята. След секунди се сл ...

mitval

Prose » Short stories

2013-10-16T21:25:20+03:00 1.2K 3

Осата 🇧🇬

Осата влезе в стаята, за да умре.
Всъщност, тя не знаеше, че ще умре, но подмамена от неочакваното октомврийско слънце излезе от летаргията си и полетя. Залута се над земята, всичко беше посивяло и изсъхнало, сухи треви се поклащаха от вятъра. Литна над къщите,провря се между клоните на ореха пред б ...

Endlesss

Prose » Short stories

2013-10-16T07:46:59+03:00 1.1K 2

Червената кокошка 🇧🇬

Червената кокошка подрани. Все още беше студено за пиленца. Но и стопанката й нямаше доверие, защото беше едра, неспокойна и скандалджийка. Непрекъснато влизаше в конфликти с другите кокошки. Не! Не! Със своята безцеремонност и грубост щеше да счупи част от яйцата, а после и да стъпче някое пиленце. ...

Ida-L

Prose » Short stories

2013-10-15T22:37:09+03:00 2.1K 8

Като се е почнало 🇧🇬

Момичето изглеждаше не на място в трамвая. А и като че ли изпитваше погнуса от блъсканицата около себе си. Ивайло я наблюдаваше с интерес, просто нямаше какво друго да гледа, пък и тя наистина беше интересна – не толкова красива в класическия смисъл на думата, по–скоро чаровна. Чудеше се дали да не ...

Heel

Prose » Short stories

2013-10-15T22:36:11+03:00 1K

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща Част девета 🇧🇬

Представям ви поредната - девета част на новелата "Старата къща"
Надявам се да ви хареса!
Рисунката с молив е дело на Маестро Хенрик Мозсес
Б.
Забавям още крачка. До кръчмата е съвсем близко. Дори се усеща вече смесицата от мирис на кръчмарска ракия, евтино вино, тютюн и мухъл от влагата по прозорци ...

kalin8

Prose » Short stories

2013-10-15T22:28:54+03:00 1.5K 5

Разтурница 🇧🇬

- Не си играй с огъня, Деспино! - старата ръчкаше чушките с ръжена и не спираше да мърмори. - Не се ли налюбихте, не се ли наситихте, стига си ни срамила пред цялото село!
Деспина си търка петите на чешмата и хич не ù е до мърморенето на майка ù. Тоя монолог се повтаряше всеки път, когато получеше н ...

Katriona

Prose » Short stories

2013-10-15T21:17:14+03:00 2.3K 2 27

Афродизиак 🇧🇬

АФРОДИЗИАК
Хващам значи последната маршрутка за село и се пльосвам на седалката с намерението да дремна през около двайсетината минути път. Тъкмо ме унасях, кога я чух думичката:
- Афродизиак, ма сестро, тъй им думат на тия пъстрите – упорито убеждаваше спътничката си, позната ми по физиономия съсед ...

lordly

Prose » Short stories

2013-10-15T20:56:11+03:00 957 17

Малката Кармен и нейната пеперудена колекция 🇧🇬

Малката Кармен и нейната пеперудена колекция
І. Пролетта
Малката Кармен беше красиво момиче, с дълга черна коса, която грациозно падаше на раменете и и стигаше едва ли не до кръста. Тя живееше в един толкова малък град, че даже името му завършваше на –град. Името Кармен не е толкова популярно в Бълг ...

Macho-Kovacho

Prose » Short stories

2013-10-13T20:54:36+03:00 2.1K 3

Кръв под индиго 🇧🇬

Имаше двадесет дни до съвещанието на Световния Координационен съвет. Трябваше да докладва за нивото на разпространение в Източна Европа, за евентуалните затруднения при маскирането, за постиженията в експерименталния отдел...
В института Алисън Севър беше с най-голям стаж по въпросите на алогичните, ...

Довереница

Prose » Short stories

2013-10-13T14:02:29+03:00 1.4K 15

Чекмедже 17 🇧🇬

Много е неприятно да ти прекъснат почивката и да те привикат на работа, особено когато не си в настроение за нищо, камо ли пък за работа. Младият патолог Теодор Дюлгеров затръшна ядно телефона без да му пука дали тъпанчетата на дъртия професор няма да пострадат. Нямаше такава опасност, началникът на ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2013-10-10T23:49:45+03:00 829

На седмото небе... или пък не?! 🇧🇬

Прекрасно. Невероятно. Уникално. Всички тези думи описват онази целувка. Наистина, как изобщо съм се усъмнила в него дори за момент? Той е перфектен. Единственият проблем беше, че малко се страхувах някой познат да не ме види и изпорти на нашите, защото все пак живея в малък град и всички се познава ...

gabitoop

Prose » Short stories

2013-10-10T17:49:16+03:00 1.3K 2

Поговори със себе си 🇧🇬

Затворих очите си, сякаш насила се опитвах да заспя, но се получаваше. Въртях се, беше ми горещо, а навън се сипеше сняг.
И така с течение на часове. Не издържах, станах, облякох се и излязох да се разходя, нещо мъчеше съзнанието ми.
Точно на излизане пред мен се бе свило бездомно куче, което ме нак ...

noonecan

Prose » Short stories

2013-10-09T21:09:57+03:00 715

Митьо Семето 🇧🇬

МИТЬО СЕМЕТО
В този разказ не той е каръкът, ама нейсе, нали ми е приятел ще го нарека на него. Помните ли Парцалев? Е, Митьо е същия, само дето е дребен като семка и веждите му са по-рунтави. Спуках се да се смея, като го прехвърлиха в нашия клас. Влезе с класния, почти двуметровия Бай Кел, който с ...

lordly

Prose » Short stories

2013-10-09T21:02:18+03:00 879 9

Ах, този мол 🇧🇬

Имам аз една приятелка – непоправим шопинг маниак. Това не винаги е лошо качество, когато имаш нужда от моден съвет, но определено не е никак добро, когато името й се изпише на екрана на телефона ти в осем часа сутринта през единствения ти почивен ден от седмицата.
Съумях да скрия раздразнението си, ...

Valexythimia

Prose » Short stories

2013-10-08T23:33:34+03:00 1.2K 3

Приказка за празните чували 🇧🇬

Когато бяха малки, децата прекарваха ваканциите при баба си. И колкото и нежни да бяха снахо-свекървенските чувства, радващи се на абсолютна взаимност, не мога да отрека, че баба им изигра огромна възпитателна роля. Чрез приказки тя учеше децата на житейските мъдрости. Някакви нейни си приказки. Фол ...

snevra

Prose » Short stories

2013-10-08T21:04:23+03:00 1.2K 5