Искам да натроша чувствата в себе си. Да не се превръщам в малка капка сълза, за да не се изгубя по Пътя.
Отпечатъци от пръсти, останали на пясъка. Звезди и част от Луна.
Опустели спомени, захвърлени по плажа. Светлини, отразяващи нашите взаимни пламъци.
Искам да натроша чувствата в Сърцето си. Иска ...
Аз съм човек, придържащ се към план-графика и съм доволна, когато всяка точка по него се изпълнява. Аз съм човек на навика и гордо го заявявам. Харесва ми рутината. Чувствам се сигурна в нея. Някои хора биха стигнали до отчаяние, ако всичко им се случва по план, но не и аз. Обичам да имам сигурност ...
Когато обичам, обичам повече от себе си, когато мразя- мразя само мен си...
Кое убива повече, безразличието или липсата на обич?...
Той се прибра, седна шумно на стола и започна да се храни. Почти не я погледна.
Очите му следяха хапката, идваща като изцеление, едната, следващата. Тялото му, добре из ...
Разкъсвам се, на части се разкъсвам. Пилея есенни надежди, вярвам в чудесата. Разкривам отново света и сякаш станал е по-приказен и по-живописен. Дълбая по кората на дърветата. Живителната им мощ вече не е тайна.
Късам себе си, част по част и чертая обръчи от страст. Онази първичната. Пламенна и див ...
Той стоеше пред огледалото и бавно нанасяше белия си грим. Движенията му бяха точни, заучени с времето, сякаш бяха първото нещо, което някога бе научил. А може би дори бяха… може би затова хората толкова лесно вярваха на маската, която носеше всяка вечер.
Тази вечер той щеше да се превърне в клоун. ...
Аз съм пълен тъпанар!
Другото е лирика...
Някъде стрелките на часовника тръват на обратно. Секундите пребиват часове, дни, години...
Някъде куршумите шумно изпиват собственият си пламък, отзивчиво прибирайки се обратно през спиралата на смъртта в покоя на пълнителя.
Обратно на часовника! ...
Залей ме с огън, защото душата си тръгна.
Отнеси тишината ми високо над позлатените кръстове и малки човечета.
Падам - грациозно, с парабола. Изключително красиво приземявам лице върху асфалта.
Метално едно такова.
Кръстовитще - гробница... ...
Често си задаваме безброй въпроси, плуващи постоянно в мислите ни. Жалко, но без отговори. Всеки ден доброволно се тормозим от незнанието. Незнанието дали сме обичани или дали изобщо сме достойни за любов. Обрисуваме съзнанието си с неприятни сцени, защото е по-лесно от това да бъдем изпълнени с над ...
От доста време ми се върти тази тема в главата, и не мога да се фокусирам да я доразвия. Честно казано, съмнявам се и че ще мога. Все пак, аз затова и пиша, за да онагледя реално какво мисля. Всичко иска писане, дори да направиш една проста сметка, какво остава да синтезираш опита от цял един живот. ...
Вървя по един тесен път,който не познавам.Вървя без да се отказвам, и въпреки че ми показва края си, който е само нагоре и нагоре.Нямам избор,или ще съм Сизиф или ученик в този път?-какво да избера?-и аз незнам.Чувствам само,че трябва да вървя и че края на пътя ще ми покаже избора и отговора на всич ...
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ;
https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4
А сега се дръжте на крака, з ...
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ;
https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3
Предполагам, че дотук схванахте главното. А то е, че:
непротиворечивостта на аритметика ...
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ;
https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2
Навярно вече осъзнахте, че само Бог понастоящем знае дали аритметиката е непротиворечива. При това, ако Той съществува разбира се. А знаменитото д ...
Една звезда, излезнала в отпуск, се запъти към дома.
Нямаше къде да падне... и умря.
Роди се мрак.
Небето, тихо свило се от болка, завиваше неизживените си спомени.
Хиляди парчета стъклени образи, пълнят устата ми с кръв. ...
1989-та! Берлинската стена пада! Двата свята, изток и запад, социализъм и капитализъм се сливат! Кой, как свали стената? Как дойде началото? Какво различаваше двата свята? Задавам си тия въпроси, защото тръгна дискусия за живота. Дали е бил по-хубав преди, или след падането на стената? И преди съм м ...
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta
През 1931г. австрийският математик Курт Гьодел формулира двете свои, станали знаменити, теореми за непълнота. Фактически те удостоверяват гротескността и несъстоятелността на претенциите на аритметиката да ...
Още от ранно детство ние се сблъскваме с думата безкрайност, както и с евентуалните й синоними - необятност, безбройност, безбрежност и пр. Всички те поставят на изпитание границите на нашата фантазия до такава степен, че отказваме да мислим по въпроса и предпочитаме да приемем съществуването на фен ...
Така ни разхвърля живота...
Няма как да избягаш от това сиво небе, а кожата отчаяно копнее за слънце.
Мисля, че здравият разум никога не е имал смисъл.
Пироните в дланите ми само сърбят.
Мъртвото вълнение ласкаво ме придърпва към центъра на душата си. ...
Никога не съм принадлежала към масата хора, ама никога. Нито съм можела, нито съм искала. Все съм била различна и тази различност често ми е създавала проблеми. Тълпата иска да те глътне, да те привлече, да те направи като себе си , да те обезличи. Не е лесно да се върви срещу тълпата, защото тя е с ...
Темата е особено интересна и бих казал вечно актуална. Защото всеки, който се наслаждава на нечие творчество, независимо от степента на духовност, която влага в този акт, е по същество консуматор, пък дори и с идеална цел. Ала простата истина е, че между нас - консуматорите и негово величество творе ...
Тъжно е да се признае, но в най-тежките моменти от живота си сме винаги сами и трябва да намерим силите и хладнокръвието, за да ги преодолеем. Друга истина е, че за най-мрачните етапи от живота си нямаме идеята как да действаме, за да ги преодолеем, но това е нашата вътрешна, житейска битка. Няма ко ...
Един затворен човек върви по тротоара. Той не вижда птиците, слънцето, оклюмалите жълти храсти и сухите погледи на хората около него. Не усеща палещите лъчи на отраженията на стъклата върху кожата си. Понякога изпитва чувства, които дотогава са му били чужди – усеща, че не върви, а лети, и колкото п ...
Мисля, да оставя нещичко и тук. Темата? Чудя се коя от многото да избера? Може би, актуалната за момента. Оставки! Беше време, българите в България бяха почти девет милиона. Сега сме около шест. И всеки пълнолетен е политик! Той силно мрази и люби! Люби и мрази политици, бизнесмени, известни! И, таз ...
В латинска сентенция се твърди, че „историята е учителка на живота“. Тя ни дава знанието, от което се нуждаем, за да разберем кои сме били, кои сме и какво бъдеще бихме могли да очакваме. Върху нейните плещи се крепят основите на живота ни, базиран на интелект и вечен стремеж към информираност.
Субе ...
Казват, че мечтите не могат да ни бъдат отнети и най-много радост и тъга могат те да ни донесат както от сбъдването им, така и от несбъдването им. И още, внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. Вярвам, че когато нещо е залегнало дълбоко в сърцето ни, то ще се сбъдне. Когато желаеш н ...
Преди време ми попадна една статия от електронно издание, в която ставаше въпрос за възможността една жена да избира дали да стане „жрица на любовта” или не и колко всъщност ще спечели или загуби от това. Под тази статия имаше хиляди „доброжелателни „ коментара от определили се като мъже или анонимн ...
Тарантулата обича мишки. Прави им капан и ги парализира с отровата си. Те висят уплашени и беззащитни, омотани в паяжината му, и чакат смъртта си. Понякога биват изяждани още докато са живи.
И птици обича тарантулата. За тях бродира най-здравата си мрежа. Те летят свободно във високите клони, играят ...
Винаги, когато решиш да се завръщаш към себе си, ще заварваш там друг човек. Предишният е отнесъл със себе си всички спомени. Няма ги старите болки, няма ги нещата, на които си се радвал и тези, заради, които си проливал сълзи в отчаянието, че не можеш да ги промениш.
Човекът, който ще заеме мястото ...
Няма да е все така. Мисля, в тези пет думи има много мъдрост. Ама много! Какво е животът? Наниз от радостни и скръбни мигове, победи и загуби, падения и възходи. Един древногръцки поет беше казал още 5 век преди Христа: "Не се радвайте много в радостта, защото след нея идва тъгата. Не тъгувайте мног ...
Написах го на гърба си. Продадено. За едни сини очи. Очи, като моите. Точно толкова струваше душата ми.
А в твоите очи, няма и за половината. Извинявай, не съжалявам.
СТРАННИЦААААА....хората бягат от мен. Никой не издържа на търпението ми...Всички бързат за някъде. Искат да подредят живота си. За къде бързате хора? Той живота е свършил...още преди да е започнал. Говоря за този...земния живот. С търпение, наблюдение и много мъка в душата го разбрах това. Дали съм ...
Суетата е грях донякъде. Но се възприема като естествен плод на човешкото несъвършенство и на потребността или себе си чрез другите да означаваш или друг чрез себе си – и двете вършат лоша работа. Защото суетата е винаги насочена навън и не се родее със самолюбието, а с егоизма в естровертния му вид ...
Запознали се отскоро, Гошо и Петър живеели заедно като съквартиранти в общежитието към техния университет. И както между всички приятели, познати или двойки и те имали различия помежду си. Гошо бил веселяк, живеел като за последно. Петър пък обмислял нещата от различни гледни точки и бил по-сериозни ...
Някои хора твърде много премислят. Вместо да действат, изчакват да изтече живота им. Сякаш вярват, че някой ще дойде след това да им сипе живот отново. Сервитьорката ще попита учтиво дали биха искали нещо за пиене и те ще изчакат живота търпеливо. А може би животът е някой дракон. Или пък жена. Поня ...