Essays by contemporary authors
Последна крачка 🇧🇬
Възползвай се от възможностите си 🇧🇬
Близо до мястото, в което се бях настанил, имаше няколко човека от малцинствата, които си перяха дрехите. Един от тях дойде при мен и ми поиска ...
Лунаториум - Стая 100 - Насилване 🇧🇬
Тя имаше очи като ясното лятно небе. Беше красива, способна и свободна. Тя не се вписваше в загнилия свят, където красотата се е превърнала в едно нежно проклятие...
САМО ЗАРАДИ СИВИТЕ!!!
Тя имаше всичко, за което човек може да желае – баща ù бе заможен човек, държеше се добре с нея. Тя ...
Щастието носи щастие 🇧🇬
И ако ти в себе си си щастлив поради това, че храниш съзнанието си с такива мисли, то и вс ...
Трудният път на възпитанието 🇧🇬
Трудно е. Трудно е да възпитаваш правилно децата си, когато цялото общество ти пречи.
Ще попитате: „Кое е правилното възпитание?” Дали това, което прави човека „пълноценна и неразделна част” от днешното общество, или е нещо друго. И как да се научим да възпитаваме правил ...
Просто писмо 🇧🇬
С Любов към Съдбата~* 🇧🇬
Да изтворявам живота си - една безкрайна, по която крача, опознаваща собствения си дъх...
Една безкрайна, настъпила Времето, изопнала гръб.
И трупайки опитност, понатрупах тъга, виждайки как в слабостта си пропилях много възможности, много време остана назад - неизползвано може би, а може ...
Измерението на мечтите 🇧🇬
Мечтах! За един ден и една нощ аз мечтах! Мечтах за различни неща. Понякога за хубаво, понякога за лошо, но за един ден и една нощ аз мечтах! Сега, нека ви разкажа какво се случи, след като здрачът прегърна този свят и аз започнах да мечтая!
Стана нощ и мечтах за следните неща:
ПРОПАСТТА
Мечт ...
Доверието разкрива пътя 🇧🇬
Ентусиазмът ми беше огромен. Но си казах: „Няма да насилвам неща ...
4 години в 4 страници 🇧🇬
Влюбих се, може би защото още малка бях, може би защото бях дете.
Харесах те, без да мисля, без да искам и очаквам, харесах те, защото така ми бе добре.
Пърхах, трепках и във пламъци горях. Чаках да ми звъннеш, чаках да дойдеш ...
Яснотата като ключ към осъществяването 🇧🇬
Казах ù, като се прибере вкъщи, да се самовглъби за малко и след това да вземе лист хартия. Казах ù да напише в началото м ...
СРЯДА 🇧🇬
Срядата е ден за сбогуване. Цветята се сбогуваха със сушата, защото ги полях. Дрехите с мръсотията, защото ги изпрах. Съдовете с остатъците от храна, защото ги измих. И де да можеше всичко да свърши до тук.
Било е сряда, когато аз съм се сбогувала с небитието и съм изплакала за първи път. ...
Няколко атома любов 🇧🇬
Татко, ти винаги ще живееш в сърцето ми! 🇧🇬
Знаеш ли... 🇧🇬
Но сега си пораснал. Излизаш... и всичко, което виждаш, са тъжните лица на хората, меланхолията сякаш властва над ...
Свети Валентин 🇧🇬
Помогни си сам, за да ти помогне и Господ 🇧🇬
„Ето - казах си. - Нещата идват и си отиват и важното е ...
Бариерата 🇧🇬
съсухрени дървени криле, които някой добро-
желател бе прикрепил с връв към барачката
на пазача на Тайната градина. От непрестан-
ните боричкания около бариерата те се бяха ...
Животът 🇧🇬
Просто дишане, или умението да сграбчваш всеки миг и да цениш всяка бримка в него?!
Да бягаш с вятъра или да гониш облаците, да се смееш със слънцето или да плачеш с дъжда, да се ядосваш с вихъра или променяш като времето, да трепериш като зимата, ...
Лъжливи очи 🇧🇬
Това беше подаръкът ти за 18-тия ми рожден ден. Но освен него, ти ми подари своето безразличие и лъжи. Никога не съм мислила, че ще се влюбя в такъв тип момче - егоист, мислещ само за собствената си болка. Но така е, човек не избира в ...
Пътешествие към изцелението 🇧🇬
И така, имах в живота си човек, който просто не можех да понасям. Всичко, което той казваше ме дразнеше. Ненавиждах държанието му. Използва ...
В търсенето... 🇧🇬
Огънят в сърцето пълни мозъка с дим 🇧🇬
Милост за живите 🇧🇬
Нестинарите 🇧🇬
Приятно ми Аз 🇧🇬
Алхимия 🇧🇬
Видимото ме заслепява, чутото ме оглушава 🇧🇬
Есе на стихотворението "Българският език" 🇧🇬
Като поет, познаващ прекрасно богатствот ...
Ако попадна на необитаем остров 🇧🇬
Ако аз бях на неговото място, в началото бих се побъркала от самота. Нямаше да спра да плача и да се моля ...
листо 🇧🇬
Беше ноември. Мрачни облаци скриваха слънцето. Вятърът бе засвирил със своята есенна флейта и като че ли се опитваше да издуха и последните спомени за топлото лято. Хората започваха да сe навличат със зимните си дрехи, а дърветата обратно на тях - събличаха своята премяна.
Светът околомен поср ...
Той 🇧🇬
Той.
Всеки път, когато потокът от мислите ми проследяваше процеса на душевното ми унищожение, се докосвах до онази част от мен, която трепкаше едва-едва, сякаш всеки миг ще издъхне или просто ще се откаже да робува на всички онези аспекти на болката, с които всекидневно се ...
Лунаториум - Стая 1 - Самота 🇧🇬
Тя беше прекрасно момиче. Беше интелигентна и красива. Дотолкова превъзхождаше сивите, че нямаше никого, с когото да общува. Затова беше съвсем сама. Времето минаваше и нямаше кой да я обича, нямаше кой да се грижи за нея. Грижа в онзи смисъл, който вече е умрял, погубен от материализма ...
Да последваш страстта си 🇧🇬
Просто мисли 🇧🇬
Измерението на мечтите: Гибелта 🇧🇬
Мечтах, че мечтите умряха! Уби ги малодушието и невярата в нищо! Мечтах и как сивите се радваха и ликуваха тяхната гибел!
Мечтах, че мечтите умряха! Довърши ги неспособността на хората да видят красотата! Мечтах и как сивите не ги интересува, дори ги радва, това!
Мечтах, че мечтите умряха! ...