Вече всяка вечер броя жените,
на които съм дал частица от себе си
до обсебване
и понякога пропускам някоя.
Дано не ми се разсърди! ...

Силните не плачели... Защо ли?
Май аз не съм от тях,плача,чак
не се и спирам, срамно ли е,
или грях. А може би и слабост.
Дали когато Бог решил е, мене , ...

Прозаично
Прозаичното на
Времето прекарване
значи скучно малко, ил
Обикновено, безнасладно. ...

Слънцето наднича за последно, а денят гасне , както е било от незапомнени времена. После всички ще заспят и ще засънуват приказни сънища, в които няма нито лъскави возила, нито интернет , а земята не е разкъсана от огради и синори , сякаш небето се е приземило, за да припомни безсмислието на всяка д ...

За мълчанието ... . Не съм от мълчаливите, но предпочитам да слушам другите ... Още от древността, мълчанието е сочено като ценна добродетел ... Сам Господ Исус Христос ни предупреждава: „По думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.“... Мълчанието е по- силно от думите, то е мощ н ...

Не на войната по пътищата!
Докога ще търпим,
арогантното държание
на някой самозабравели се шофьори, на пътя?
Още колко невинни деца и хора ...

Стените празни са отдавна
Небето пусто е и то
Живота деляхме го поравно
Но просто било каквото си било
Сега сам по тъмните улици вървя ...

Потропа някой и замлъкна.
Заслуша се и тишината...
Лъчът на пръсти се промъкна,
загледа се във непозната.
Днес тя стои и най-смирено, ...

Щом се спуснат звездите среднощни
и вятърът стихне в клоните стари,
луната закръглена и кротка все още,
земята с лъчите си отново ще гали.
Потрепва въздухът пак от въздишки, ...

Мога ли хей така, ако махна с ръка,
да се стопли неделята ледна?
И с магия сега да изгрее дъга,
небесата ми пак да прогледнат.
Да съм капка роса, слънце да донеса, ...

Чуй, природата вече крещи
от човешките тежки окови,
не издържат ранени плещи
на мъчения твърде сурови.
Няма въздух живителен, чист, ...

Много поговорки и народни мъдрости ми идват наум като гледам какви ги върши Тръмп. Първата е, че никога не е късно човек да стане за
резил. И "това, което сам си направиш, не може и най-големият ти враг, дори дяволът да ти причини!" Както и "голям залък хапни -- голяма
дума не казвай" (24 часовото с ...

Всяка стъпка, дори най-прикрита,
всяка воля, от себе си скрита,
има диря, макар да си мислим,
че от грях и поквара я чистим.
Всяко действие се отразява, ...

Мерим по заслуги,
често прозаични.
Сравняваме се с други -
колко сме различни.
Държим на свободата, ...

Изстреляна - ракета
от руската земя,
попадна - в домовете
на няколко деца!
Панелката… изригна, ...

ЗАКУСКА С БОНБОНИ "ЧЕРНОМОРЕЦ"
... доде открехваш своя бял прозорец
и в твоето стайче надзърта Бог,
аз идвам! – със бонбони "Черноморец",
с три бири, а за теб – кутия сок. ...

В него преди да се къпем,
трябва самото море
да изкъпем!

Не само през самотните ми вечери ми се върти в главата….
През деня стоя, спала-недоспала, заспивам по чиновете и в просъница си мисля - способна ли съм някога да бъда обичана.
Обичаш ли ме или ме желаеш?
Не съм ли повече от просто похот?
Не съм ли повече от просто тяло? ...

Затършувах из раницата си за чиста пластмасова чаша. Бабите ни, винаги като деца, ни караха да унинираме в чашка и удареното, порязаното, да го промиваме с нея, после с чиста вода. И в зависимост къде е раната го мажеха с ракия, и заздравяваше. Да но сега ракия няма.
- Опитай да се изчоркаш в тази ч ...

Денят се ражда като морска пяна,
макар и сред софийските полета,
копнежът по морето непрестанен
живее ми в сърцето и ми свети.
Сред сушата, сред прозата вирее, ...

Зимата, със ледени копита,
обикаля сгушеното село,
а виелиците, лютата й свита,
танцуват диво, като полудели.
Драска с нокти, ятагани зли, ...

чия
не намери ли стар ръждясал тъп нож
да отреже времето удавено
хвърлил камък
за да се не върне ...

Отношенията ми с жените винаги са куцали като изритан в глезена футболист. Затичат се малко, я вкарат гол, я не, похленчат и после се въргалят на тревата за дузпа.
Първите ми връзки станаха случайно. Това не пречеше да съм със самочувствието, че ме бива, де. Всъщност, природата ми е дала доста. Висо ...

Приказка за безкрайния град
Имало едно време един град, който никога не свършвал. Както и да вървиш — наляво, надясно, нагоре, надолу, все си в града. Хората там били свикнали с това. Нямало табела „Край на града“, нямало поля или гори. Само улички — криви, прави, павирани, асфалтирани, мокри от дъж ...

От всемирната Любов подета
е Света̀ Симфония Девета -
към вселените отправена
и свише благославяна,
за да вестѝ на Радостта завета!...

Боледуват баба с внуче.
Дечко пръстчето си смуче.
Гърлото ги наболява.
Хремата ги навестява.
Баба гали дете мило, ...

змията по̀ е
стръвна - колкото е по-
студенокръвна

Утро ранно,слънчево и приветливо,
час пик-всички отиват на работа,
трамваят претъпкан като дамско сърце-
винаги влюбено лудо и страстно,
а един мъж постоянно пребледнява и се поти ...

Изявите пред зрители не са ми,
били, а и не са ми по вкуса.
Е, скъпи мои, господа и дами,
завърши сериалът. Начаса.
Сценарият ли? Изгори го вече, ...

Качихме се на нещо като подобие на автобус. Местните награбили кашони с някакви провизии, ние с раниците си, оставаше да има и няколко живи кокошки или петел.
Прахоляк и вътре, и след автобуса.
Албергето, или правилно го нарече оня служител, общежитие, като казарма. Наредени два реда легла, къде доп ...

ПИСМО ДО ПРОДАВАЧА НА ТЪГИ
Спести ми думите си за раздялата.
От обясненията няма смисъл.
Каквото имам – всичко съм раздавала.
Летях и с теб кръстосвах висините. ...

Нощта е тъмна и спокойна,
Светът е заспал дълбоко.
Звездите светят над полята,
От небето високо.
Реката тече бавно и тихо, ...

Плачете, момчета, плачете дълбоко.
Посадете цветя, наторете земята.
Прекосете света, надълго и нашироко,
разкроете морето, закърпете го някак.
Че тежи и боли всичко дето не гасне. ...