Отворило очите дъгоцветни,
протегнало ръчица топла, жълта,
в душата ми премръзнала да светне,
сред стаята ми слънцето нахълта.
Избяга мракът, скри се по ъглите, ...

В умиращите светлини на залеза,
навярно раждат се поеми.
Но тези мигове тъй кратки са,
да стоплят някой нямат време.
В очите ти гори животът ...

Навън студът разкърши рамене,
а колоните внезапно побеляха.
Нощта забрави май да спомене-
звездите тихомълком се прибраха.
На топло и таванът е небе, ...

Ч Р Д - Ирка!
Гоним ветрове, жънем урагани и бури,
трупаме дни с безкрай много нули,
и гърбът се превива, колене натежават,
а очите с ден на ден по-жадни стават - ...

Това е песента "Инспектор Мустафа" от 2-ро РПУ в гр.Бургас (той си знае кой е🤣).👈
Текст,вокали и китара седнал у лево на фотьойла:Велиза Ванков - Валдес🎤
Китара у десно: Иван Дракалиев🎸
Архив от 2014г.(видео чрез iPad 2)
#музика #бард #бургас #валдес #иван #дракалиев #архив #2014 #велизар #ванков #g ...

ГОСПОДИ, ТАКА СЕ НАЖИВЯХ!
Как да събера в едничък стих
ей това, що нивга не умира –
лозенцето, дето го садих
някога със тати на баира, ...

благословена
на кокиченцата
белотата - зародила се
от на Твореца добротата

Февруарското утро ми носи уют,
Добротата в душата ми радостно свети.
Песента ми полита в зимния студ,
Преминава небе, кръгозор и планети.
Пожелавам ти вяра, живот и късмет, ...

СОФИЙСКА НОЩ
Дълбока нощ накрай света.
Жълт светофар на пресекулки.
Град със затръшнати врата.
Таксита две. И три патрулки. ...

V čevljih zaljubljene ženske
Obuvam si čevlje zaljubljene ženske
in umiram
v morju nemira
vse kar sem kupila v tem življenju ...

Kjer sta rdeča in rumena,
sem tudi jaz tam.
Nosim ju s seboj in v sebi.
Kamni iz vseh držav
ne veljajo toliko kot makedonsko zrno peska. ...

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Зад всяка тишина навярно дреме
пресипнала от завист суета.
Не знае никой, че е тук до време
и скоро ще си иде от света. ...

Устните сами ли търсят устните на други...
сърцето тръпне ли за грехове!?
Човека сам наказва се защото...,
по лесно търси чужди грехове.
По-лесно можем да преглътнем ...

Преди време, един комар ли, убиец на мечти ли, влетя при мен на работа - стопанисвах зоомагазин тогава. Отворено нали, топла вечер, проветрява се. Чувам едно гадно и специфично "бжцт-шжш-бжцчт" да се носи във въздуха. Видях почти веднага източника и лошо ми стана. Размер почти колкото длан човешка. ...

Не бях ли момиче с коси – чернозем?
С теб търсихме нови земи, светове..
Сега плодовете узрели берем,
а Слънцето в своя зенит ни зове.
Щастливи, обичащи, търсещи брод – ...

ТЪРКУЛНАТИЯТ МИГ
... от ден на ден превръщам се в реликва, затворена като в обран музей,
и всяка нощ небето ме привиква – отваря ми вратите със: – Здравей! –
добре си знам какво Отвъд ме чака! – не ми се тръгва скоро за натам,
кодирана – Държавата на Мрака е безгранична! – в светлата ми RAM, ...

Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин.
И моите хронични блянове те ваят, ...

Един продава обувки,
друг предлага чорапи....
Аз, съвсем без преструвки
пиша стихове - всякакви.
И събирам ги в книги, ...

Земята-тепсия с гръд зелена нагоре,
молитва благодарно във мен зазвуча.
Замълчаха гласове, във душата ми спорещи -
съзерцателно, тихо сърцето примря.
Излетяха със устрем ято патици диви, ...

Какво е осъзнатостта? Тя е функция на ума, проявяваща се чрез волята. Осъзнатостта е способност на интелекта да идентифицира мисловни модели, които ни държат в ниските вибрационни нива на емоционалната скала, обозначени понятийно като: страх, съмнение, тревога, вина, отчаяние, гняв, омраза, желание ...

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 8: Вилите
Дойде третият ден. И както Водачката Ясика беше посъветвала Беликá, тя стана рано. За да се омие в малкия ручей на близо и да си опере ризата, та да изсъхне, докато закуси. Скри се в мекото си одеало и хапна вкусна питка с мед и изпи последното си м ...

Чудесата с мен ... . Както всеки човек, никак не съм безгрешна ... А името ми означава Божи Дар, съкратено от Теодора ... Само че - едва ли заради това, в живота ми действително се случват чудеса ... От беди не веднъж ме спасява невидима, чудодейна сила ... Звучи невероятно, ала вярвам, че над мен с ...

Дори, когато казват, че са хубави
очите ми, с едното примижавам.
Това е опит да не се изгубя
в ласкателствата. Да ги надживявам.
А сигурно е правилно да бъда ...

Месецът е строил Звездите като войници!
И прави своята Вечерна проверка:
- Всички Звезди са налице! – рапортува
Месецът със изпънати пръсти и гордо
вирната глава!... Рапорт приет – ...

Аз знам стихът от болка как замлъква,
между да си любов и да не си.
Душата ми - свещица в грешна църква
и дъх на птица ще я угаси.
Аз знам сама научих го да проси ...

Само кокичето знае
от студеното семе
как да пробие снега,
нетърпеливо
да цъфне без време. ...

Кръводарител
Един човек, мъж с добра душа,
дари част от себе си, от кръвта.
Да спаси нечий живот, съдба,
давайки и пример на своите деца! ...

Денят прощава се с нощта
и тихо спуска светлината.
Изгасва в гърчене свещта
и се разлиства синевата.
Пулсира изгревът с любов ...

– Съжалявам, че не успях да те защитя. Ще можеш ли да ми простиш?- плахо започна Анаил.
След внезапно разразилия се екшън, достоен за епизод от нашумял медицински сериал, уморената от усилията по спасяването на Звезделин Аделина бе излязла на покрива на сградата, в която доскоро отчаяно отброяваше д ...

Не наранявай хората, дори по непредпазливост!
Болката им ще те преследва
и ще стане твоя болка.
Като отрова, която сте пили взаимно.

Човек не трябва
да е роб на вещите
да е погълнат от дългове
да работи, за да изплаща
и да се лишава, за да няма. ...

Като псувня през плет стихът ми гръмна,
разпердушинил евтината слава.
Аз утре сутрин трезвен ще осъмна,
но ти, глупако, глупав си оставаш!
Една жена ще наругая грубо ...

Където небето
целува морето...
се раждат вълни.
Устите им сини
се сливат красиво. ...

Все по-натам, фатално,
Нещата отвеждат
и тоз парадокс пораждат:
Не жените, а децата деца да раждат,
сиреч, - да се ...

МАЗАТА С ОТЛЕТЯЛОТО МИ ДЕТСТВО
... днес годините ми детски върнаха се, Боже мой! –
с шепичка значки, съветски! – Ленин, Гогол и Толстой,
с перодръжката ми черна с месинговото перце –
сякаш ризката си мернах – бяла! – с черно петънце, ...

Животът в проза
Любовта се процеждаше през стъклата на прозорците и обхващаше цялото ѝ тяло – тайнствена, далечна и недостижима, любов като от романите. Тя си припомни първата ѝ среща с него – висок, рус, красив българин, роден някъде в Русенско. С какво я впечатли, тя и до днес не можеше да си отго ...