Пътуваш от мене
към мене. Името ми
буден те държи!
18.07.2014

Над пропастта, високо във скалите,
където гнездят само орлите,
открих образ на безименен светец -
бос и със звънчета на краката.
Дали всяка живинка щадял е той – ...

Тютюна във лулата си смених десетки пъти.
Десетки пъти беше ден – и нощ след него падаше.
Сега съм уморен и приближавам към брега си.
Завръщам се във Копенхаген, в моето пристанище.
А влюбена русалка край водата ме очаква ...

Веднъж на кръстопътя на Съмнението се срещнали една Добра и една Лоша мисъл.
Ще ми помогнеш ли да занеса товара си до вкъщи, защото много ми тежи? – казала лошата мисъл.
Разбира се, че ще ти помогна. Аз съм Добра и помагам на всеки и за всичко.
А знаеш ли коя съм аз? Не те ли е страх от мен? Искам в ...

Тъжно ми е и защо ли,
отлитна вече младостта.
В миналото любовта остана,
няма е за мен в света.
Навън е лятото горещо, ...

„Мамо, аз защо си нямам татко?
Като другите деца...
Ако наизуст науча приказката за Вълка?
Предното ми зъбче, мамо, виж го – клати се! –
На Гошко – не, а пък всеки ден си хапва ...

Лутам в мислите си самотен
и губя миналото си безутешно,
животът няма да е страхотен,
ако грешките коригирам грешно.
Остана ми този един спомен, ...

1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...

Успехът е белият принц от приказката бяла,
който кара сърцето да бие лудо в гърдите,
замъглява ума и душата с взлом прелъстява,
превръща те в роб, щом ти сбъдне мечтите,
закичва в небето ти седемцветна дъга, ...

Истинска утеха бе за Наташа да види Мъров. Беше сигурна, че ще умре там на пода в стаята за наблюдение. Вече пета минута не можеше да отхрачи кръвта от устата си. Усещаше ръцете си изтръпнали и мръсни. Здраво стискаше страните на мивката за да скрие треперенето им. Не смееше изобщо да се поглежда в ...

Ще ви разкажа една приказка...
В нея няма принцове и принцеси, нито колесници.
Като фон нямаше розови стени, но покривът ù беше стъклен и виждаха звездите.
Мечтата тръгна отдалече по път дълъг и трънлив,
усмивки срещаха сълзи и смях, мили думи и нежен глас. ...

Там на края на света - където времето е спряло.
Там погребана е любовта - от немощ и тревоги побеляла.
Там във този гроб, сред изпепелените дъбрави.
Tам зарових любовта,болката си да забравя.
Там, сред пепел и забрава - демони изравят разлагaщо се тяло. ...

Не го държаха краката. Така беше от малък. Просто краката не го държаха. По-точно единият. Баща му го бил цапардосал навремето гневно с ръка заради някаква беля, но той се дръпнал назад и юмрукът се стоварил в коляното му. Ако го напънеше нещо, потдаваше и той залитваше на една страна. Другият крак ...

Преди много години, в зората на онова, което наричаме детство, бях отчаяно влюбена в една кукла.
За днешните малки момиченца тя би била грозилче, към което изобщо не биха проявили интерес. Груба, твърда, безцветна пластмаса, едва – едва отварящи се очи и коса, която дори не можеше да се реши. Зле уш ...

Сърце, обгоряло по края
Сърце, обгоряло по края,
сърце, почерняло от болка и скръб,
вместо да сияеш от любов и от ласка,
ти се свиваш във своята скръб. ...

Край пътя сив
и никому ненужен,
открих едно мече,
до едно самотно дръвче.
Тук в гората тъмна, страховита, ...

Тъмна нощ се спуска над земята,
отива си слънчевият ден,
черни сенки се разхождат в тъмнината,
всичко е притихнало навън.
А в стаята ми, тъмна и прохладна, ...

Днес цялата страна въздъхва облекчена,
но не защото вред елмази ще блестят
и не защото с мед и мляко ще текат
реките ѝ, възторг за цялата вселена;
ала защото днес тя бе освободена ...

ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ
Хоризонтът се стеснява
до заветната черта,
Призракът се появява
и разстрелва любовта. ...

Морско синьо е в ума ми.
Безумно кратък миг.
Гори, балкани, пътеки,
хоризонти сини...!
Все вечния мираж защо? ...

Очаквам празника на мойто село...
И всички се подготвят за това.
И мога да ви кажа смело,
напряга всеки своята глава!
И аз, макар съм временно във село, ...

Сладникав полъх. Рехава мъгла.
Нощта настъпва с тънката игла.
Луна изгрява. В пазвата - с петна.
Виси отгоре с гвоздей на стена.
И сянка дълга. Ляга във пръстта. ...

Озлостено
Мразя да бъда обичан
и от всички да бъда презрян.
Мразя да бъда отличник,
не обичам да бъда и сам. ...

Несбъднат си... А толкова те искам... -
ръцете ти, блуждаещи по мен,
и устните - във моите притиснати,
аз да съм полет, а пък ти - небе.
Гласът ти да е шепот и въздишки, ...

Да се родиш в града под тепетата вечен,
да усетиш магията по-древна от Рим,
да вкусиш аромата на града си любим,
на единия Пловдив - непобедим.
Там някога водените битки са славни ...

Докосвам всяко нещо в моя свят
като единствено.
Усещам всяка скрита благодат
в сълза от истини!
И преоткривам нови светове ...

Особен свят
с рaзлични обстоятелствa,
изпълнен с нощи без звезди.
Отсъствa цвят
в заключен грaд, ...

Разказваш ми
от сюрреалистичност изтъкана,
с течения - ту длани, ту - коси.
Ту погледи проблясват
с жизнена покана, ...

Събуждам се и мисълта за теб толкова яростно се вплита в в съзнанието ми. ,, Кога бях жив за последно? '' - питах се. Не помня, май не беше вчера. Заключен в безвремието, никога не съм искал по- силно да се съживя за теб. Чувствам го почти като умиране - ден след ден, нощ след нощ. Проникваш в съзна ...

Лисицата си знаеше:
Светът за нея е създаден.
Под рижи залези
играят тромави кокошки
с лениво куче, със сънлив стопанин ...

Все повече се деформираме.
И все по-малко се познаваме.
Принудени сме да избираме -
позорна бедност или плява
от хиляди ненужни думи, ...

Имало една малка пеперудка. Тя точно се била излюпила от пашкула си и още съвсем немощно размахвала крилца в опит да полети. Успяла, прехвръкнала на съседния цвят, похапнала, после на другия. Почувствала се по-уверена и разперила криле. Полето било толкова красиво и цветно. Ухаело на нектара на цвет ...

Ти няма как да ми откажеш,
привличаш ме неудържимо,
с усмивките си ме наказваш
и ми наливаш лудо вино.
Инстинктите ни са първични, ...

Криволичим между себе си и другите,
във търсене на своето призвание.
Чертаем път. Изтъкваме заслугите.
На всяка крачка падаме в незнание.
Отърсваме се. Бавно се надигаме. ...

Лято е. И прасковите зреят,
натежали от обилен плод –
хиляди слънца, тъй сладки, греят,
пълни с топлина и със живот!
Праскови – и сочни, и големи, ...

Пролетната свежест на роса
е твоята коса.
Лято вече е сега -
наближава есенна тъга.
Без теб - празна стая, ...

Кафе без захар
малко люспи от любов
лежат мъртви на сцената на суетата...
Смехът на публиката е призрачно самотен...
Залата е празна... ...

Най-дългото разстояние
Когато беше много надалече,
аз исках те, усещах, че си тук,
мислено до теб заспивах всяка вечер
и не исках да погледна друг... ...

С езика си, острие в атака, раздирам нежната ти кожа,
от раните текат лъжите ти и виното на твоето "обичам те"
целувките ни са обречени, лежат по нощни тротоари,
аз съм куче - бий ме, ще лежа в бедрата ти разкрачени.