Притча
... В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна-
и другарувал с птиците и зверовете... ...

"Над живия мълчанието бдя,
над мъртвия творете съдът божи.
(П.П. Славейков, "Секирата на истината")
Вчера беше един хубав ден на траур. Ден, в който звучеше тиха, скръбна, приятна музика. Природата и тя със нас скърбеше - навред в страната дъжд и сняг валеше. Прощавахме се с Жельо Желев. "Първият де ...

Добре че бурята студена
днес никой, никой не съзря.
Мисли, като тежко бреме,
събраха се в една сълза.
Надбягваха се с тишината ...

Обичам те и моя завинаги наричам те - 359
1.
Това е чудесно - те те дадоха на мен,
вече съм по - бодър и необикновен,
става дума за вътрешната ми красота, ...

Търсене на дом
(звездна приказка)
... Аз в цялата Вечност пътувах,
пресичах безкрайни Вселени,
във звездни спирали нощувах ...

Малка и чиста, лъкатуши като вени.
Пред дребни камъчета съдбата си отбива.
Не ромоли, тя говори със кристали
и е цикличност неизмерима.
Поглеждам в нея, тя ме отразява. ...

Божествена приказка за Началото
... Най-първо дойдоха при нас Боговете
и те ни научиха как да се любим,
и с тях заживяхме щастливо, обзети
от общата страст към красиви заблуди... ...

Като биволско мляко е гъста
тишината от много въпроси
и настръхват в очите ми пъстри,
от бодлите на шипка по-остри.
Господ гледа отгоре чепато, ...

Кръжат в главата думи и фрази,
но как да съшия белия стих?
Пак съм я нещо яко загазил,
влезнах в кръчмата кротък и тих!
,,Къде се губиш, приятелю драг?", ...

Щастлив ли си, че те нараних?
Ще отговориш дръзко „не!“, разбира се … А може би трябва?
„Защо ли?“, „Луда ли си?“ – ще питаш.
Срещаме стотици, хиляди хора ежедневно, на които искаме да се харесаме. На някои успяваме. Те са нашите приятели, които с времето са ни са се доверили, ни подкрепят…ни обичат ...

Летенето е просто нещо.
Събличаш мислите с перце
намяташ егото с горещо,
от въглени бродирано сърце.
И после му пришиваш два три ката ...

Няма друга като теб, Родино мила,
хубости неземни в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...

Буквите се размиват. Искам и аз. Просто да изчезна... Най-добре за всички. Не ме мислете. Добре съм. Поне така си въобразявам. Не знам какво ми е. Никой не знае. Няма и да узнае. По утъпкания път е по-лесно. Не е интересно. Не искам по него. Искам теб. Ела. Моля те. Слаба съм. Знам го. Ще се променя ...

Изгубена във времето, в безкрайната
тишина на природата.
Забравих коя съм, откъде съм дошла...
И защо така изведнъж изчезна вярата?
Нима за всичко е виновна любовта? ...

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ "ПОЕТА"
Ако откраднеш чуждо произведние
и най-отдолу нагло се подпишеш,
ти ще изгубиш всяко уважение!
Как ще живееш? Как ще дишаш? ...

През 2089-та хората най-накрая намерихме нещо, търсено отдавна - безсмъртие. Натъкнахме се на него случайно, при една трансплантация на сърце се оказа, че възрастният мъж не само е по-добре, но и се подмладява, докато не заприлича на трийсетгодишен мъж. Постепенно се стигна до извода, че това е резу ...