ВОДЕНИЦАТА НА ПОДВОДНАТА РЕКА
Автор: : Борче Панов, Република Северна Македония
Дядо често ни казваше,
че голяма човешка мъдрост е
да знаем как да насочим ...

на Мариус Донкин
И накрая ще сме победени
от нелепите въпроси-
аз към тебе,ти към мене
отговорите си ще носим. ...

Най- трудната. Онази, от която бяга сънят ти и която носиш. Чувстваш я близка, гравирана е в същността ти. Крачката към мечтата, която живее редом с теб. Защото знаеш, че трябва да се движиш. Напред...Движението във всичките си форми е спасение за духа.
Дърпа те някой... Още преди да си застанал на ...

Вървиш напред, а вятърът косите ти развява.
Вървиш напред срещу безликата тълпа.
Душата ти щастлива към небето продължава.
Озъбените маски хапят твоята мечта.
Вървиш напред и Пътят в светлина изгрява, ...

Зимата дойде
и от радост заподскача детското сърце.
То мечтае за снега,
да се пуска с шейна,
да играе с другари ...

Опитайте се!
Завържете вятъра.
Ако можете-
реката замразете!
В мозъка ми гъвкав ...

Скалъпено щастие в хладното утро.
Надмощие мъжко над крехкото женско.
И в мигове стари не срещаме нищо.
Отдавна запалихме хартията тънка.
И колкото всичко това да е тъжно ...

Грешка – смешка
Когато бях дете, беше много трудно да се получи номер за домашен телефон. Чакаше се с години за самостоятелен или дори за дуплекс – два телефонни номера с разлика една цифра. Интересното беше, че докато единият номер говори, другият не можеше. Трябваше да изчака съседът да спре разго ...

ГОСПОД НА ХЪЛМА
... и днес проводих своя кротък ден – и ще заспя със светлата надежда,
че Бог – един за всички! – и към мен с добро и обич моя път наглежда,
връз моята възглавка свежда взор – да ми се сънят слънчеви поляни! –
и аз – бял гарван в ангелския хор, пак ще церя със песен люти рани, ...

НАСЛЕДСТВО
Аз не познавах стария съсед.
А ето, тръгна слух, че се споминал.
Минути – две ли, три ли? – подир пет
етажът се препълни от роднини. ...

Спря се до Самодивското. После Продан отстъпи назад и опря гръб до високия дъб.
Чу се тъпан да бие…Силно и отривисто…Щеше да събори небето…Тръпки го побиха. Изтръпна…
Буммм…таа…тааа… Бумм…таааа….тааа…
Уплашен, разтресен… той се сви зад дървото и разтърка очи. Не се виждаше тъпанджия…
И гайда засвири ...

... рамене, колене́, колене́, рамене...
Бяхме готини, истински... Бяхме жестоки!
Всичко дадохме, другото той ни отне
и ни ри́тна животът в хиляда посоки.
Няма как да е зле, щом за друг е добре. ...

ИЗРЕЧЕНО ПРЕЗ КАРАМФИЛИТЕ
... и, нали съм го̀ла во̀да, с други думи – стар боклук,
нявга Майката природа ще ми каже: – Марш оттук! –
ще ме хвърли из тревите – там! – във края на града,
де – във вечната обител – спи и моята рода – ...

Ти – с твоите различни имена
в различните сезони на годината,
защо ми носиш винаги печал,
най-много между пролетта и зимата?
Защо, когато слънцето трепти ...

Не знаем след смъртта къде отиваме
и ще ни има ли на Онзи свят далечен?
Дали като тела ще съществуваме
или ще бъдем дух безплътен, вечен?
Дали ще ни вълнуват земни 'ежби, ...

Тя живее щом в сърцето я носиш,
топли те в дните пленени от студ.
Понякога бърза, недей да я пускаш,
нека остане при теб, не при друг.
Нека да бъде звездата на дните ти, ...

Наранена от подла клевета,,в гнева си
аз изрекох горчиви молитвени слова :
"Моля те, Господи,, слез на земята и виж
как лъжата и подлостта алчно пируват,
а истината и справедливостта нямо слугуват, ...

Седяхме и гледахме залеза. Ръцете му галеха раменете ми и предизвикваха буря от емоции. В един миг, докато ми обясняваше между докосванията как е минал денят му в невероятните юлски 40 градуса прошепна “Мисля те, скъпа.”
От начало реших, че фразата му излъчва загриженост, но женската ми същност знае ...

В съзнанието си не бих могъл
мечтите си разбитите да съдя.
Макар и искрен да съм бил по пътя
все нещо ме прободе с порив зъл.
Кошмарно ме засипваше чакъл ...

Стига преживяхме тази любов-
дъвчим я все като крави.-
Ако на всичко за нас си готов-
трябват ти нерви корави.-
- ...

Макар обувките ми скъпи да лъщят
и топлият балтон да ми отива –
от този хищен градски бяс ще ме спасят:
стрък чубрица и супа от коприва.
Две патици с червени човки и петел – ...

Миг седми – Пепел
Любов ли бе това? Не зная.
Но всичко пламна, изгоря!
От пепелта сега събирам
остатъка от моята душа. ...

Две тополи. Вятър. Вечер.
Облаци по синьото небе.
Бялата луна се стече
по брега на езерото и затрепера.
Един възрастен господин ...

Бях пил вино,хем ракия...
Даже бира-две изкърках.
Ей, голяма простотия!
В що скандали се забърках.
Думах врели-некипели, ...

...и един ден тя го срещна...
Онзи, за когото вечно е копняло
сърцето и...
Онзи, заради когото сияе лицето и ....
Онзи, на когото е готова изцяло да се отдаде ... ...

Спокойствието днес предотвратява всички несгоди и болести. Живей си като Юрая Хийп – снизен, пълзящ, на топло в калта и си свиркай… Впрочем, и свирките носят кеф и позиция сред евроатлантическите подгъзници…
Мислех тая седмица да подмина ставащото у нас. Не е необходимо да захапеш лайното, за да се ...

В душата ми живее конклав...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави... ...

Пеят прилепи приспивни песни
и жабоци се забравят в салса.
Бесилките са вратовръзки, малко тесни,
а късметът псува люто шанса.
Лютото е сладост по натура, ...

светът - не биха
свѝше си простили - да
се орептѝли

Съдбата ни прегръща и ранява.
Загърбва ни или ни дава знак.
Понякога спокойно ни прощава,
друг път ни чака на отсрещен бряг.
Затваря ни врати и хоризонти ...

В приемателния център успяхме отчасти да постигнем вярска поносимост, а аз бях еднакво любезен с всички независимо от религиите които изповядат. Бях се върнал от двуседмичните курсове организирани от Агенцията, поразпитах някои познати за мигрантите, един вид вписват ли се в новата обстановка, обади ...

Дами с купища претенции
чакат ред за интервенции
седнали една до друга
за различна естетическа услуга:
нос, брадичка, скули - ...

Когато борят се Любов и гордост,
животът е омагьосан кръговрат,
в сърцето болка, умът е подлост,
душа....в безбожествен благодат!

Откъснах ти едно уханно цвете,
за празника на мама - осми март.
За теб ще бъда винаги детето,
приседнало във скута ти. Макар
че в моите коси прозира сиво ...