Любовта просто идва, не пита:
"къде си, какъв си, защо си".
Любовта просто идва, не пита:
"къде е, каква е, какъв е, защо е".
Любовта просто идва, не пита ...
Събирам душата си - пак с мъка на части.
Събирам я в шепи напукани,
просещи мъничко нежност.
Събирам душата си в канче ръждиво,
забравено някъде... ...
Къде живееш точно не знам?
Веднъж те срещна тук, друг път там.
Но винаги си с усмивка всеотдайна,
споделям с теб и най-голямата си тайна.
С теб е весело, емоциите се вдигат ...
Петелът, алчен поглед ококорил,
на сънищата нервно дръпва шалтера.
Подгонва гневно дяволите бродници
обратно по пътеките към ада...
Сърдита съм. Избяга като дявол ...
Добротата е приказен чуден храм
В който тихо и трепетно по терлици
Може да влезем като посетители
И моля не без билети
Всеки плаща своята лепта дори да не иска ...
Там някъде в мрака момичето стои,
в сърцето си разбито мъка тя таи.
Не може да избяга, тъгата да прикрие,
не може да намери място, където да се скрие.
Някога вяра изпълваше нейната душа, ...
В поле широко слънцето огрява
огромен страж - единствено дърво
с клони чак в небесата,
и корени в майката-земя.
Това пазителят е - дървото на живота, ...
СБОГУВАНЕ С ТЕС (ДСО „Техноекспортстрой)
Когато започнах да пиша този разказ се опитах да заменя недолюбваното от читателите, а и от мен самия, „първо лице” и започнах да го пиша в „трето лице”, но... просто не се получи. Звучеше ми като измислен, а всичко описано в него действително се е случило.
Е ...
Ако очите ти са нежнолунни
и си сърдечно чиста, белоцветна -
навярно този стих ще те целуне...
И ти ще тръгнеш по пътеката
на своите мечти изгубени... ...
Митко бавно затвори тежката дървена порта на двора и излезе безшумно с колелото. В неговото детско съзнание единственото, което го вълнуваше, беше да играе от сутрин до вечер с приятели и да кара колело по прашните улици на селото. Баба му и дядо му му подариха „бегач”, когато навърши десет години. ...
ПОСВЕТЕНО
Мразя всички хора, защото са гадни, гнусни и само цапат всичко.
Мразя и всички новородени и мъртви, защото се вдига много шум около тях.
Мразя себе си, защото се променям, ставам все по-дърта и грозна, а аз не го искам.
Мразя родителите си, защото са ме родили такава. ...
Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 6
Не всеки бере плодовете от своя труд. Питайте производителите на зеленчуци.