Идва есен. Макар и в края на лятото, сякаш се усеща студената ù ръка. Вечерите започнаха да стават хладни. Изораните ниви се чернееха пред погледа на Бойчо. Тука, в тоя край, нивите се прекъсваха само от някоя друга възвишинка и хоп току на средата им се мержелееха селата, с червените си керемиди. Е ...

В петък луната умря,
в събота аз се родих.
Зелена вълна се простря
навътре в небесната вис.
Бели смокини растат ...

Усмивке, здравей... и сбогом!
(посветено на една червена роза,
на която пожелавам толкова чаканото
щастие. Да бъде... и всичкото само добро!)
Усмивке, здравей... и сбогом! ...

Ще дойда, знам,
ще дойда пак
при тебе,
слънчогледово
поле... ...

Не спираш да идваш, не спираш ти...
бледо петно в моето съзнание си.
Бледо и все пак те има - дразня се
и чувствам се така ранима.
Изгоних те - ни денем, ни нощем ...

Ще тръгна аз сама от Рая,
по пътя мрачен без покров,
ще тръгна аз сама в безкрая,
ти кажи ми има ли любов?
И тръгнах аз сама от Рая, ...

Не се оплаквай, престани -
при теб е чисто, тишина...
Така изглежда
отстрани -
не ми е хубаво сама. ...

Човек намира красотата в живота на различни места.
Някой обича хората и любовта, която те мога да даряват.
Друг обича животните и тяхната преданост.
Трети обича природата и нейната красота, хармония и може би преходност.
Какво обичаш ти е, само право на теб да решиш. ...

Славно лято отминава
като безнадежден влак -
малко сълзи, и в жарава,
спомени над житен злак.
Малко стръкче, много песни, ...

Ако вървим неуморно по пътеката на познанието,
откриваме толкова чудни неща и когато ги осъзнаем,
виждаме света по съвсем различен начин!!!
Това именно ни прави свободи и щастливи!!!
Урокът на познанието ...

Внезапен порив, импулсивно...
душите като с ураган заля.
Спря времето ни експанзивно.
Часовникът загадъчно замря.
Пренесе ни назад, когато ...

Една сълза недоизплакана стоеше на лицето ми,
а черна мъка стара беше грабнала сърцето ми,
лутах се безкарайно в пътеки без край,
във тази яма сама попаднах, знай.
Очите ми изплакани, ...

Как искам времето да върна,
в най-хубавите свои мигове,
най-искрено да ги прегърна
и кажа - Боже, тук съм!
Как искам песни да попея ...

Паднал ангел,
две скършени крила,
ръцете паднали в калта,
краката обляни от кръвта -
кръвта на Любовта. ...

Колесницата
............................
Намерих те, когато зажадняха дните
и златен прах забули бистрото небе.
Проскърцват колелата на мечтите, ...

Частица сън и шепа невинност.
Пътувам отново към теб.
Бели сънища - малко щастие.
Лепкав прах и шум на криле.
Шепот в безкрая на нощния бяг. ...

Вали, вали навън - не спира,
небето бурно е в нощта,
лутам се, не мога да намеря диря,
всичко сякаш изпари се на мига.
Нека, нека да вали, ...

Всички са лъжци
и вярна дума не излиза
от техните усти,
в акъла ми това не влиза.
Разбиваш нечии мечти, ...

Усмихни ми се вече, живот!
Докога ще ти гледам сърдитата мутра?
Аз съм само един дон Кихот
и ме чака война с великани и утре.
Усмихни се, че се уморих ...

Искам те, а чувството боли...
И всичко сякаш вече е написано!
Запълнени са всички празнини
с годините, с изречените истини!
Не променихме земната съдба – ...

Бостън – наши дни
Хари Коен затегна възела на вратовръзката си. Огледа се в огледалото и очевидно доволен от видяното се завъртя на пръстите на обувките и тръгна към изхода на тоалетната. Навън го лъхна топлият и влажен въздух на горещия юнски ден. Вече леко съжаляваше, че е напуснал прохладното пом ...

Без теб нощта е като звън
в камбаната на самотата,
крадец задигна моя сън
и яхна лудналия вятър...
Луната пак ме прелъсти ...

Той ми прошепна:
концентрирай се, Рийз,
и в най-добрия, и
в най-лошия случай
голотата няма да те спаси, ...

На кафенце снощи бях
и годзилата видях,
беше се разплула в сепарето,
като айсберг във морето,
чувал бях легенди разни ...

Ще хвърля в краката ти нощта
и ще те затрупам с нея!
Ще мина покрай теб безразлична.
И дори ще се усмихна.
Ще знаеш, ...

Мелодия ли чувам нежна, тиха,
гласа ти ли, като камбанен звън,
или фантазиите пак се появиха
и пак съм в някакъв чудесен сън.
На утрото прозрачността докосвам, ...

Прокуден от страната си.
Забравен в нищета.
Отлъчен от съдбата си.
Прокоба е това!
Защо ли се получи? ...

Кога за последен път си позволи да поспреш за миг и да помиришеш цъфнало цвете? Кога за последен път се зачете в поезия? Кога се порадва на красотата? Кога зарадва душата си? Ти си се превърнал в ходеща мишена без сърце и душа... Жертва на материалното. ДА! Грозен си, празен отвътре... Парите ли пра ...

ЕКO ЛОГИЯ
Пресушиха блатата,
каптираха водата -
превърнаха я в помия,
вонящ боклук и мръсотия... ...

Животът ми бе грешки и провали,
самотна съм и много ми тежи,
бях красива и богата,
бях изпълнена с безброй мечти.
Бях любовница на този и на онзи, ...

МАЛКА ВСЕЛЕНА
От зелените клони на люляка
струи дъх на мед и на слънце.
Птица внезапно долита,
захапала в клюна си зрънце. ...

Oчи черни като маслини.
Поглед нежен,
който ме плени.
Усмивка красива,
загадъчно нежна. ...

Открадни си от мен топлина,
връхлети ме среднощ и не питай
умея ли да бъда сама,
или мечтаейки вечно, въздишам...
Открадни си от мен светлина - ...

КАК СЕ ПРЕКРАТЯВАТ НЕПРАВОМЕРНО ДЕЛА
Изминаха десет години от моето пенсиониране, така че мога вече да разказвам случай от моята полицейска практика, без да нарушавам закона за издаване на тайна.
Мисля, че беше 1998 година есента. През нощта излязох на проверка на патрулно-постовата служба и същевре ...