Ако си спрял да ме обичаш,
спести ми го, поне днес,
защото без тебе трудно ми е
да живея.
Пак дишам, пак се смея, ...

Подтискам
шумния звънтеж на мислите.
Сега съм в тихото,
разстлано из тревите...
Във ниското, по-ниското, ...

Ти просто ме застреля
с един-единствен изстрел.
Сърцето прокърви,
но без да плаче.
Ужасен плясък на крила духовни. ...

[12:37:20 AM] Геновева Христова: Сред пустата нощ те намерих -
невинна,трепереща, плаха...
След толкова много раздели
очите ми в твоите спряха.
Сред пустата нощ те намерих - ...

Не искам вече да възпявам в стихове
намерена или загубена любов!
В живота на човека има мигове,
в които той на всичко е готов -
да се откаже от пари, от слава - всичко, ...

XIII
Затворих житието на Доброслав. Излязох на балкона и зареях поглед над короните на цъфналите дръвчета, които на вълни, на вълни се устремяваха към склоновете на две от градските тепета. Досега с изморения си взор се опитвах да проникна в цветното море на миналото и да разгадая спотаения в старит ...

В памет на моята баба
Не ще забравя твоите ръце,
окриляли безкрилото ми детство.
Изстрадалото майчино сърце –
това е най-свещеното наследство. ...

Къде съм!?
...................
Подземна морга!?
С отворени уста, побелял... викам.
Изцъклени очи... марш на гарга, ...

Исках да се случи нещо.
... И случи ми се ти!
А ти си само плът човешка!
Мечтах те някога преди...
И вече се страхувам от мечтите! ...

Забравих ли те?
Не, не съм.
Прости...
Нали човеците понякога сме грешни.
Когато съвестта ни натежи, ...

Обречени
Обречени са нашите души
да бъдат вечно в дните споделени
а вятърът от чувства да шепти
във клоните любовни... преродени ...

Сълзи от радост и смях
(3)
Винаги съм смятала, че да си приятел с някого, съвсем не означава да си всеки ден с него и да го държиш за ръката.Разстоянията нямат значение.Вярно е, че то не е любов, защото тя идва и си отива, но приятелството, ако е истинско, е друго нещо. Вечно е, освен това не избира ...

‘неска ми е пуетично копеле
честно
културен шок
културна революция
културни културисти ...

Среднощно
В съня ми идваш - неспокоен.
Рисуваш есенни листа
и голи клони.
Думите остават неизказани. ...

Резерве
Аз родена с место „резервé” съм
и не искам да губя от Времето.
Опознавам страха и харесвам
слабостта си до болка премерена. ...

Сред улици, сгушени
под звездно небе,
с тротоари, преметени
от есенни ветрове,
все по-често аз срещам ...

Бях младост, невинност, чистота…
С очи - като капки утринна роса,
заслушани в гласа
на неизбежността.
И ти беше за мен любовта… ...

За теб ще съм угасналото слънце
и ода от печал ще сътворя,
в минор ще озвуча нощта.
Светът ще скрия в нежните си длани,
по крайчеца на небосвода ще отмина, ...

Не заспивай, моя Любов!
Не затваряй очи срамежливо...
Погледни ме, отново съм зов
и отново съм в полет щастлива.
Може още миг да летя, ...

Шакира
Луда
Луда, луда, луда...
Танцувай или умри!
През цялото време се прави на глупава, ...

Сега съм глетчер
***
отмина
не се обърна даже
не поспря ...

Give me a little...
Днеска ми е сънено и топло,
но без теб не мога да сънувам;
сто луни зачеркнах на небето,
в тъмното, като в утроба, плувам. ...

направих неща, които отдавна трябваше да направя,
казах думи, които отдавна трябваше да изрека,
простих се с любовта, която отдавна трябваше да загърбя,
отрекох се от теб, който отдавна трябваше да забравя...
и сега сърцето ми може би е сломено, ...

Отдавна съм забравила разделите...
Не помня чувството да ми прошепнат "Сбогом!"...
Не знам какво се казваше на тръгване...
Отдавна всеки тръгва наготово.
Не се сбогува никой с мене... ...

Тук, на тази кръгла маса,
последна чашка се изпива,
с нея от главата и сърцето
една любов се изтрива.
Дали следите от любовта ...

Катеря се по времето нагоре
и търся тъжен клон да го окича,
и плод да си откъсна безпризорен,
да срещна в мен най-малкото момиче.
Зората да посрещна утолена ...

Ще дойде дъждът.
Ще измие
въздишките.
Странни,
новородни лъчи ...

Деспотизъм и насилие ни заливат,
хаос и разруха земята обливат.
Не прохладен дъжд, а наситено червена кръв се лее
и смъртта победоносна песен пее.
Имаме смелостта хора да се наречем ...

Сънят ми трябва да е само мой!
Как влезе в него!?
Кой те пусна!?
Защо си в чужда територия!?
Защо усещам вече твойте устни!? ...

Не знам каква е тръпката на звяра,
дебнещ своята невинна плячка.
Нито тръпката на паяк,
изсмукващ соковете
на мушица заблудена, ...

Мистериозна брюнетка упои с жасмин вечерта
и омайваше с думи като в танц без правила.
Мъже, жени и всички, скрити в ъглите, дяволи
следяха цигара след цигара, в червено обагрени,
да умират в пепелника от най-изящната ръка. ...

Очите ми отслабват. Остарявам.
Дори писмо не сядам да напиша
и думите ми съхнат като плява,
а аз все ровя в тях да търся смисъл.
Насила се опитвам да изтрия ...