В преследване на вятърни коне,
по пътя на нащърбеното щастие,
загубих ключа към едно сърце -
изчезна синьото на моят вятър…
В стремежа си да бъда съвършена ...

Говори ми мили думи,
говори ми с глас вълшебен,
пренеси ме в свят неземен...
Аз обичам, само любя,
аз мечтая и копнея, ...

Без теб е трудно да живея.
Обичам те и не мога да преодолея
Ласките ти, думите - не мога да забравя,
Колко грешки не мога да поправя,
Ала прости ми - обичам те!

Преди мен моята майка е направила спонтанен аборт и, дори да звучи странно, след като научих това, започнах да си задавам някои въпроси и се получи това. Просто исках да споделя.
Стоя и се чудя какво щеше да е, ако се беше родил/а? Дали щях да имам още един батко или по-голяма сестра. Как щеше да из ...

Обичам плътността на
твоята усмивка точно
тогава, когато те съзрях.
С чаровност тиха и блестяща
ти потопи ме в неизживян грях. ...

Този дом е моя грешка -
исках другаде да спра,
дето има вход и изход,
и прозорци, и врата.
Исках да изплача песен, ...

Ти искаш да съм все оная
разцъфнала вишна
и пак да кършиш клонки
с белоснежни цветове...
Но аз не можех да остана ...

Разбрах какво е грешка
и какво - не(до(разум)е)НИЕ
Да се събличам по старите си рани,
за бъдещето това е в непотебност.
Да бъда вятър в запостели мелници ...

Защо упрекваш се за грешки?
Защо душата ти крещи?
Самотна ли е или е гореща,
събрала нечии сълзи?
Въпросите са сутрешна молитва ...

Някой тука
сгазил е лука...
В нашата нива
знай,че не бива
лука да газиш, ...

Нима когато лястовиците отлитат на юг наесен,
не оставят и мъничко тъга...
А може би точно тя им дава сила, смелост,
да се завърнат пак напролет
със заякнали криле... ...

Отпред, в съседната къща,
са моите скрити мечти,
копнежи и блянове тайни
като потрепващи ярки звезди.
Отпред, в съседната къща, ...

Двулевката беше преживяла какво ли не. С поръбени краища, изписани по гърба телефонни номера, дори със следи от евтино червило. Беше изгубила виолетовия си цвят, сякаш превърнал се в петно от настъпени с тежки туристически обувки узрели боровинки. И днес денят премина в нескончаемо препускане из пор ...

ПРЕДВЕСТНИЧЕ
Аз съм бялото кокиче!
Нося радост, красота!
Всеки мене ме обича,
че съм първо на света! ...

Заплетох се
в трънаци и бодили.
Задъхах се,
да търся светлина.
Не блика пролет ...

Финалът е ясен - кристално -
мълчалива цигара вместо сбогуване,
после пътища - диаметрални
и къси пресечки в случайно сънуване,
нови любови и нови раздели, ...

"Мъртвата зона"
Тук времето е спряло
и въздухът - отровен,
тук тъмно е, студено,
а ужасът - гробовен. ...

Живял някога край морето беден рибар с домочадието си. Той имал две деца - едно момче на име Марко и едно момиче - с 4 години по-малко, на име Луиза. Живели те бедно, но щастливо и се препитавали главно от занаята на бащата. Но и майката спомагала за оскъдните доходи като перяла в морето дрехите на ...

Долната земя *
Пътувам в ръждиво комби
по следите на хипитата, а главата ми е пълна с глупости.
Срещнах странна жена, нервира ме.
Отведе ме вътре и ми даде да закусвам. ...

Ти си моята благословия.
Аз съм твоето проклятие.
Ти - ухание на роза,
аз - жилеща пчела.
Ти - морска пяна, ...

Веднъж си се разхождах по полето,
когато ненадейно притъмня.
Рояк от музи пърхаше в небето
и част от светлината на деня
отнемаше ми. Радостно ръце ...

Погледни ме, Любов, погледни ме
с твойте чисти, красиви очи
и с росата си в тях - изплачи ме,
превърни ме в шептящи сълзи.
Говори ми, Любов, говори ми, ...

Ще ги намеря... Сещам се за тях.
Захвърлени сами, те дълго са стоели.
Да ги използвам тъй отдавна спрях -
във мрака там дано са оцелели!
Премазани под тежестта на самота, ...

Изрекох тиха изповед пред корена,
от който беше вярата поникнала,
в сърцето си положих я – реликва...
отключен стон от раклата на спомена!
От лудостта на мъдрия отпих! ...

Стоя пред белия лист
и се чудя как да ти опиша
в един прекрасен стих
сърцето ми какво изпитва.
Красивото чувство, което ...

"Аз вярвам в мълчаливата любов..."
Давид Овадия
едно женско мнение по въпроса:)
Не вярвам в мълчаливата любов,
пресипнала от горестно мълчание, ...

СЪН
Сънувах небето, звездите, луната
съдбите в покорния свят, тишината,
докосвах цветята и как се любувам,
сънувам живота и как съществувам ...

Колко пъти се лъгах,
че вече не те обичам.
Колко пъти забравях,
че само за тебе дишам.
Колко пъти те губех ...

Не знам дали Вселената за теб тъжи,
но моята отдавна с трепет те очаква.
Да ме потърсиш във прохождащия ден,
да разтопиш вледеното от студ сърце
с ръцете фини и желано-всеотдайни. ...

Уморих се от чужди животи...
Пие ми се горещо кафе...
В ранна утрин
и в топла прегръдка...
И в едно, ...

Февруарска зима
Навън пак снегът вали,
тихо, монотонно-безразлично
и вече чудя се дали,
зимата ще бъде докрая прозаична. ...