Аз разголвах мечти и стремежи
и приемах това за красиво.
Не допусках, че може да реже
на мълвата ръждивата грива.
Пред очите ви смело подреждах ...

Дъжд над морето. Дъжд.
Вода при вода отива.
Продъни се всичко. Свърши.
Хаосът ни залива.
Плющи, и реве, и тътне. ...

Когато уморен денят
притваря натежали клепки
и слънцето угасва зад върха,
в здрача искам да съм твоя...
Сред стъпките нечути на нощта, ...

Стопи се светлината в очите ти,
просълзена от нощния мрак!
Докъде ли ще стигнем, не питахме –
ала как да се върнем назад?!
Осъзнахме: ще плащаме двамата ...

Не ми го казвай. Моля те, недей!
Не зная как ще преживея
да зная, че обичаш мен
и да заспиваш нощем до нея.
Кажи ми го! Кажи, че ме обичаш ...

Къде си го видяла, подскажи!
Дали е след тебе погледнал тогава,
дали е харесал твоите очи
и е решил, че с теб ще се забавлява?
Докато те е гонил за телефона, ...

Интервю с поета Радой Ралин
(първа част)
"Смехът е настъпателна сила в посока към правдата"
Достоевски посочи, че красотата ще спаси света, а според сатириците борбата срещу грозотата ще спаси света. Кое от двете мнения е по-вярно?
Историята доказа, че и двете постановки са неприложими. Всеки гледа ...

Кое е по-силно – болката или любовта?
Кое е по-силно – разстоянието или привързаността?
Въпроси само с два възможни отговора, двете крайности...
Въпроси, чиито отговори често не искаме да знаем, но също толкова често, е нужно да се знаят...
Любов на разстояние. ...

Някой пусна изведнъж Светлината,
но преди това целуна я,
тя се шмугна ловко през вратата
и мракът веднага погълна я,
а някой проплака в тишината, ...

Танцуват по пъпа ти моите пръсти
и се радват на всяка извивка...
Да си тръгна от теб, твърде късно е!
И винòто е толкова... пивко...
Налей! И отпивай от всичките ямки, ...

останаха във свойта същина
След толкоз разговори, водещи до рани,
отново съм със своята вина.
Душата ми – тя празна бе останала.
Оставих я свободно да лети. ...

ВИШНЕВ ЦВЯТ – ДЪХ НА ПРОБУЖДАНЕ
Изчистваш сивотата на деня
и в нея три неща прозираш в мрака:
единство в тънка суета,
безгрижен месец, ...

Когато си от едната страна на стената, не виждаш
другата половина от живота. Стъпиш ли върху нея
той изтича край теб. Съвет: постави си надежда
за трамплин и скачай...
Не искам да ставам повече жертва ...

Сънувах те! Седеше ти до мен
и всички думи бяха толкова ненужни...
Ефирно-меки бяха твоите ръце,
а устните ти – парещи и влажни...
Обърнах се! Ти беше още там - ...

Заспивай, обич моя, непробудно... във тази спяща приказка,
измъчила деня ми от тревожни истини, тъй болестни внушения,
нахлули алчно в самотата на великата, от нас измислена,
утопия на неправдивите и нелогични, истинни падения.
Във истината, обич моя, те намерих неоткрита, недовършена. ...

Поглед
Погледът мой, като вампир скрил се в нощта,
който търси жертва. Да разкъса, да умъртви
тяло, чието не познава. Поглед, озверен от
живота, превърнал се в хищник. ...

На стената
сив, прашасал,
портрет на двама
точно паснал.
Той говори – ...

Дори до теб да ме няма,
усещай ме тайно в скута си,
аз съм някъде там с теб сляна
и живея тихо в душата ти.
Дишай дълбоко, като за двама, ...

Отбиваш се за малко в дните ми
да подхраниш угасващите ми надежди
и изпращаш поздрави на спомените ми,
а после пак на познатото място ме
отвеждаш... ...

Онези, които разбират от неравноделни размери, сигурно ще се израдват :) Това е... музика, с която събирам разпилените парчета любов.

Има голяма разлика между любовта и сексa. Любовта е все едно да скочиш в един басейн. След скока могат да ти се случат само две неща. Едното е басейнът да се окаже плитък и ти да останеш парализиран за цял живот, а другото е да се окаже много дълбок и до край да се насладиш на самото гмуркане във во ...

Изпръхнали бразди,
повили семенцата –
спотаената
магия живот,
изпръхнали бразди, ...

Още малко остана, Любов.
И си вече до мен.
Само две-три крачки мои,
или една от теб
(мъжка крачка - от ония, големите) ...

МЪРТВИЯТ КРЕПОСТЕН ГРАД
Известно ми е, че ако някой прочете написаното по-долу така и няма да повярва, че наистина се е случило и ще го приеме, в най-добрия случай, като фантастична измислица. Разбирам го, защото и аз на негово место бих си помислил същото. Но се случи и то с мен. Всъщност една от п ...

Гледам милионите звезди
и изпълват ме с хиляди мечти
за най-красивите очи
и най-буйните коси!
Тя е като божествен дар! ...

Една любов се ражда, без да пита
дали светът за нея е готов,
дали е тежка и сълзите ще са с дъх на болка,
или ще се превърне в шепа грях...
Дали за нея тука под звездите ...

Безпосочие е думата, която
описва моя днешен път напред.
Редовно получава се, когато
сме скарани със моя див късмет.
Понякога, поседнали на чашка, ...

Вкус на отрова гори изсъхналите ми устни,
преглъщайки, опитвам се да го спра...
очите ми, със кръв изпълнени,
затварям ги, огъня да потуша.
Притискам злобата, която ме обгръща, ...

Спомням си аз девойка една,
млада бе тя и пълна с мечти.
Усмихнала се бе нейната съдба -
лъчезарна беше, с големи очи.
По пътя свой тя срещна Любов и любови, ...

Приказки, песни и притчици
заа неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
(3) ...

От февруарската виелица,
промъкваща се под палтото ми,
или от твоята отвлеченост
се вледенява тъй животът ми?
От ветрогоните-снежинковци ...

Уморена след тежкия ден,
тя се връща отново във къщи
и започва да чисти след мен,
който вечно за нещо се мръщи.
После бързо ще сготви храна, ...

Огледало да бях – да ти видя тъгата в очите,
побелели до плът, по която живот не тече,
наедрели от крити сълзи - тежки снопове житни.
Меч срещу ти да бях – любовта ми да те посече.
Сочен нар де да бях – по зърнò да ме вкусваш, тръпчива, ...