старо парче от моя проект Zov
Дим: вокали, текст, композиция
Николай (малкия): китари, звукозапис, аранжимент

Песен за простотията у някои хора.

Пустош е в душата ми отново,
пустош в опустяла самота,
пустош, завладяла ме изцяло
и прокобила ми зла съдба.
Да се скитам и да не успея ...

Понесен на крилатите мечти,
изпълнен с нежност и любов,
аз гледам в твоите очи
и радост в душата ми гори.
Незнайна болка сърцето ми разкъсва, ...

как да пиша за онова което чувства сърцето ми
как да предам радоста на очите ми
как...
когато не си до мен - липсваш ми
каквото и да правя - мисля за теб ...

Забравена като листата,
погинали през вековете.
Потъвам на дъното в сърцата,
без образ съм в умовете...

На камари скупчи ги вятърът -
щастливи и къси, дълги и скучни.
Разпилени лудо навсякъде,
в следите ми дните падат беззвучно.
Покрай мен изниза се времето. ...

Буря
Слънчева светлина
огрява все още деня.
Капна капка тъга
и образува се дъга. ...

ПОСЛЕДНО
на Петър ДИМКОВ
Вслушвам се
в сърцето си
и зная, ...

Нека не се срамуваме да си признаем, че страстите и
желанията ни понякога са движещата сила на живота...
В любовта от пръв поглед не вярвам,
че съм влюбена, да кажа не мога,
но откакто видях те, все теб пожелавам ...

Навън дърветата
се разсъблякоха.
Те знаят,
че светът така върви.
Върти се ...

На В.
Заклевам се да те обичам...
Винаги и завинаги,
тук и сега.
Заклевам се да те обичам ...

По тиха пътечка, на свечеряване,
бавно и тъжно самотна вървиш.
Есенни листи литват, смаляват се...
в шепи не можеш да ги задържиш.
Плаче дъждът - босоного сираче. ...

DANIEL AVDALA : vocals, keyboards, arrangement, sound.
................................

***
Черни накити накичвам,
черни дрехи си обличам,
черен грим нанасям
и към Бога произнасям: ...

Продължавам
Виждам във очите ти сълзи
капят върху моите гърди
Дълго бяхме разделени
всички шансове са пропилени ...

Копнеж
Копнежът ми по тебе се завръща...
Прониква бавно в тялото ми през върха на пръстите.
Превзема неотменно клетка подир клетка
и се добира без пощада до сърцето. ...

И погледът ми свети в твойте нощи.
А дните са безкрайни и студени,
и отчуждени като нежелани гости,
защото зимата е вътре в мене.
И от години носи мойто име. ...

Черна вест света обходи – черна вещица пороби най-прекрасната мома – Слънчовата дъщеря! Казвала се таз девица УТРИННА ЗОРА – ЗОРНИЦА. Жалели за нея всички – зверове и пойни птички, горските треви, цветята, всички хора по земята… Но от всички най-нажален бил един юнак прославен. За ЗОРНИЦА бил сгоден ...

Неморален?
Неморален, защото искам да разкъсам дрехите ти още сега? Или защото не спирам да мисля за теб - гола? Неморален, защото имах смелостта да те поискам? Или защото те имах... Много пъти? Неморален!
За какво ми е морал? На теб трябва ли ти? На мен не ми трябва. Няма да ми трябва, докато го пр ...

Улици, улици, колко сте мили
в утрото светло, току след разсъмване.
Късно си легнахте, шумно разбили
снощи покоя в букетите гръмнали.
Кой тържеството си беше поръчал ...

Глава 5
Изпращане
Когато с Брандан отново бяхме пристигнали в кухнята, видях познати лица, които бяха заели местата си около масата в средата на стаята. Всички очи се бяха втренчили в мен. А те ми казваха, че ме очакваше нещо ново и интересно, въпреки че за тях може би не беше такова.
– Седни. – реч ...

ДВЕ ОЧИ
По спомена за твоите очи,
по картата на тайните ни срещи
безименна следа гори,
великата илюзия се мръщи. ...

Отново със сълзи на лицето,
стоя пред счупеното огледало.
Взирам се надълбоко във сърцето,
но пред очите ми е все тъй бяло.
Останало е само пепел, ...

ИМЕТО НА РОЗАТА
Часовникът безмълвно сред звезди се носи,
забравил пътя на луната да покаже,
засипва нощното небе със хиляди въпроси
и в хаоса открива ритъм нежен даже... ...

Прекалено много сълзи
Някога бях мъжа за теб,
правех всичко, което поискаше от мен,
така, че кажи ми, мила,
какво сбърках... ...

Превод: Мария Шандуркова
Над снопчето тъмна горица
в непоклатима синева
агънце къдраво тича -
месечко - в синя трева. ...

КРЪВЕН ДАНЪК
Нерядко си спомням за един случай в Сирия, който така е заседнал в паметта ми, че независимо от многото години изминали оттогава , все още си е останал без да избледнее.
При една от командировите ми в Сирия във връзка със строитлството на жп линията Оронто – Латакия, пътувах сам с кола ...

И когато ме отричаш,
подир думите ми тичаш,
мразиш се, че ме обичаш,
а пък ме обичаш шумно.
Даже рибите в морето ...